Казано от Майка Тереза

На 5 Септември 1997 г. на 87 годишна възраст приключва земния си път една много забележителна жена – Агнес Гонджа Бойаджиу. Най-вероятно това име не ви говори нищо и сега сигурно се чудете, защо, ако е била толкова забележителна, това име не поражда във вас някакви асоциации. Всъщност вие я знаете, защото я познавате с името, с което я познава целия свят – Майка Тереза.

Сигурно не са много хората, за които да може да се каже, че дори и след смъртта им продължават да живеят чрез делата, които приживе са извършили. Майка Тереза обаче със сигурност може да бъде причислена към тях. За нейното служене в помощ на най-бедните и онеправданите, за проявите й на състрадание, за грижата й за сираците – за това знаят всички. Колко обаче от думите, които е казала, са познати? А те са не по-малко силни от делата й – точно защото са подкрепени от делата й. И затова си струва да им отделим малко внимание.

Нейната принадлежност

“По кръв и произход съм албанка. Имам индийско поданство. Католическа монахиня съм. А по призвание принадлежа на целия свят. Сърцето ми е отдадено напълно на Исус.”

Нейното отношение към света

На въпроса, дали се страхува от смъртта, дни преди това да се случи, Майка Тереза отговаря: “Как бих могла да се боя, след като съм видяла толкова много хора край мен да умират. Да умреш значи да се завърнеш при Бога. Тръгваш от тук и се завръщаш там. Никога не съм се страхувала. Тъкмо обратното – мисълта за това връщане буди радост у мен.”

Нейното разбиране за хората

“Най-голямото нещастие на този свят не е да си болен от туберкулоза, проказа или СПИН, да си алкохолик или наркоман, а усещането, че си никой, че никой няма нужда от теб, че никой не се грижи за теб. Човек умира, ако е лишен от лобов. В нашите домове има хора от всякакви вероизповедания, защото Бог е създал всички с една цел – да обичат и да бъдат обичани. За мен всички хора са равни.”

“Всеки носи нещо добро в себе си. Някои го крият, други го пренебрегват, но то си е там.”

Нейното разбиране за светостта

Когато й задават въпроса за нейната святост, тя винаги простичко отговаря, че святостта е необходимост и дообяснява: “Не е лукс на отдадените на религиозен живот, а обикновено задължение на всички. Святостта е за всеки.”

Нейното разбиране за осигуряването на средства за мисията

“Господ се грижи за нас. Парите за тези заведения идват от помощи и дарения. Повечето са от дребни лепти, а не от големи дарения. Аз наричам тези доброволно предоставени ни средства ‘пари на саможертвата’. Дават всички: и християни, и будисти, и мюсюлмани, и богати, и бедни. Доброволен е и трудът на хората, които наред с монахините от нашият орден идват да помагат в милосърдните ни заведения. Те не получават нищо, само чаша чай.”

Нейното разбиране за щастието

“Бъдете щастливи в мига, това е достатъчно. Отделният момент е единственото, от което се нуждаем. Бъдете щастливи сега и ако с делата си изразявате тази любов към другите, ще дадете шанс и на тях. Не е необходимо много – просто една усмивка. Светът щеше да бъде много по-прекрасно място, ако хората се усмихваха повече. Усмихвайте се и бъдете радостни, че Бог ви обича.”

Нейното разбиране на любовта

“Да правиш малки неща с голяма любов. Просто е, но не е лесно. Има пет вида страдания – физически, умствени, емоционални, финансови и духовни – и всяко поотделно или всички в купом в определен момент излизат на преден план, независимо дали ти си страдащият предопределен да получи любов или призваният да я даде на страдащия.”

“Бог е създал света за наслада на човеците – ако само можехме да забележим във всяко нещо Неговата божественост, Неговата загриженост за нас, съзнанието за всичките ни потребности – телефонният разговор, който очакваме, писмото в пощенската кутия, дребните неща.”

“Любовта не може да бъде снизходителна и милосърдието не е продиктувано от съжаление, а от любов. Милосърдието и любовта са едно и също – ти даряваш любов чрез милосърдие, затова недей просто да даваш пари, а протегни ръка.”

“Лесно е да обичаш непознати, но не е толкова лесно да обичаш ближните си. Не вярвам в глобалния подход на нещата – любовта трябва да започне от отделният човек.”

“Всеки се нуждае от любов. Всеки трябва да знае, че е желан и важен за Бог.”

“Първо изпълни себе си и едва тогава ще може да даваш на другите.”

“Самопознанието поражда смирение, а знанието за Бог – любов. И с течение на времето става много по-лесно да приемеш слабостта на другите, защото дълбоко у теб се таи също потенциална греховност, защото всички сме човеци и притежаваме една и съща човешка слабост.”

“Действай, но не очаквай плодовете от действията си. Действията ти произтичат от това какъв си, самите те са плодове. Както когато си влюбен – тогава любовта просто протича към твоя любим.”

“Любовта е безсмислена, ако не се сподели. Любовта трябва да бъде изразявана чрез делата. Ако очакваш нещо в замяна – това не е любов, защото истинската любов е безусловна.”

“Опитваме се да им предадем това послание: ‘Не можем да разрешим проблемите ви, но Бог ви обича, дори когато сте психически обременени, алкохолици или прокажени. И даже да не се излекувате, Той пак ще ви обича така силно, а ние сме тук, за да изразим тази любов.’ И ако поне малко успеем да облекчим болката им, ще е напредък. Но по-важно за нас е, да им напомняме, че дори сред нищетата и страданието Бог ги обича. Трудно за предаване послание, но ние вярваме, че най-важното е да бъдем с тях. Да прекараш времето си с някой също е израз на любов, както и да направиш нещо за него. Не е важно, колко неща вършиш, а колко любов влагаш в тях. Важното е да споделяш любовта си с другите. Опитай да не съдиш хората. Ако ги осъждаш, не им даваш любов. Вместо това се опитвай да им помагаш догаждайки за техните потребности и откликвайки на тях.”

“Понякога питат: ‘Защо вместо да давате риба на човека, не го научите сам да я лови?’, а ние отговаряме, че повечето от нашите бедни не биха имали сили дори да държат въдицата. Нека другите да работят по проблема, кое е довело този човек до тук. Сега ние просто се опитваме да му помогнем да умре в мир и с достойнство.”

“Аз съм малка писалка в ръката на един пишещ Бог, Който изпраща любовно писмо на света.”

Нейното желание за всички

“Имам само едно желание за мир и то е да се обичаме един друг, както Бог обича всеки от нас. Исус дойде, за да ни донесе благата вест, че Бог ни обича и иска да се обичаме помежду си.”

“И когато дойде време да умрем и отново да се върнем у дома при Него, ще Го чуем да ни казва: ‘Елате и вземете царството си, защото бях гладен и Ме нахранихте, гол бях и Ме облякохте, бях болен и Ме навестихте. Каквото сте сторили за един от тия най-малки Мои братя, на Мен сте го направили.’”

Следване на добрия пример на Майка Тереза

“Понякога е достатъчно просто да присъстваш с любов. Умиращите са трогнати от любовта, която получават – тя може да е само докосването на моята ръка или чаша вода, или някакъв сладкиш, който обичат. Когато хората свикнали да бъдат пренебрегвани и отхвърлени се почувстват обичани и приети от другите, когато виждат, че някой им отделя от времето и енергията си, разбират това послание – в края на краищата те не са боклук. Любовта се изразява преди всичко в това да бъдеш с някого, а не да правиш нещо за него. Не трябва да го забравяме, защото лесно можем да се увлечем от своята действеност. Ако делата ти не произтичат от копнежа да си с някого, те са просто социална помощ… Да сме с някой, да се вслушваме в него без мисъл за времето и без очаквания, може да ни научи много за любовта” (Сестра Долорес от дома за умиращи “Нирмал Хардем” – “Нежно сърце”).

“Да помагаш на децата от Шишу Бхаван в Калкута бе особено преживяване за мен. Бях много развълнувана от това. Една сутрин стояхме в кръг на стълбите – често правехме така, сядахме и пеехме – в скута си държах малко момченце с психично заболяване. Когато ме погледна, очите му бяха изпълнени с любов и огромна радост. То излъчваше ведрост и спокойствие. Никога няма да забравя това върховно духовно преживяване” (Линда).

Ето думите и на други доброволци:

“Не сме призвани да бъдем удовлетворени, призвани сме да сме вярващи.”

“Ставаш по-малко уязвим, ако съсредоточиш вниманието върху другите, а не толкова върху себе си.”

“Когато опознаеш някого, ще се отърсиш от етикетите, които сме свикнали да поставяме ‘алкохолик’ или ‘наркоман’ – виждаш вече единствено хората и те стават твои приятели.”

“Родени сме, за да бъдем щастливи, но можем да намерим истинско щастие и покой  единствено като възлюбим Бога. Не пропилявай здравето си. Здравето и образованието са дарове от Бога. За това трябва да помагаме на тези, които ги нямат.”

Един от най-добрите начини да се разбере философията за живота на Майка Терза е надписът на стената на “Шишу Бхван” – домът за бездомни и осиротели деца в Калкута създаден от Майка Тереза през 1949 г. Много бебета тук са намерени на улицата или в контейнери за боклук. Тук се приютяват и бременни самотни жени през последните шест седмици на бременността. После, ако поискат, дават децата си за осиновяване. За над 3000 деца от това сиропиталище са били намерени дом и родители. Та ето какво пише на една от стените на този дом:

Хората са неразумни, алогични и егоцентрични,

Обичай ги каквото и да става!

Ако правиш добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли,

Прави добро, каквото и да става!

Ако успееш, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове,

Стреми се да успееш, каквото и да става!

Доброто, което правиш, ще бъде забравено утре,

Прави добро, каквото и да става!

Честността и откровението те правят уязвим,

Бъди честен и откровен, каквото и да става!

Онова, което си градил с години, може да бъде разрушено за една нощ,

Продължавай да изграждаш, каквото и да става!

Хората истински се нуждаят от помощ,

но ще се нахвърлят върху теб, ако им помогнеш.

Помагай им каквото и да става!

Дай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне,

Дай му го, каквото и да става!

Майка Тереза продължава да живее – не само чрез делата си, но и чрез думите си. Точно защото думите й са подкрепени с дела.

Статията е публикувана във в. „Християнска мисъл“, септември 2011 г.

——————————————————————————————————————————————————————————————

Ако статията ви е харесала, можете да гласувате за нея в Свежо и да я споделите с вашите приятели във Фейсбук, Туитър, Гугъл или по имейла. Можете също така да я принтирате или да я запазите като PDF документ. Просто използвайте бутоните по-долу.

Ако имате въпроси или коментар към статията, използвайте формата за коментари под бутоните. Благодаря Ви!