Кой е Господният ден в Откр. 1:10?

В самото начало на удивителната книга Откровение се появява един въпрос, който е бил причина за много дебати. И това е денят, в който Йоан получава първото видение на книгата. Ето го и самият текст:

„В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба“ (Откр. 1:10).

За кой ден говори тук Йоан? Според едно от тълкуванията на този текст пророкът е получил първото си видение в събота. Други твърдят, че е било неделя. Има и трета интерпретация, според която Господният ден, в който Йоан е бил в Духа, е всъщност есхатологичния Господен ден, в който пророкът е пренесен чрез Духа, а не седмичен ден. С други думи, този текст указва пренасянето на Йоан с потока на времето във великия ден на Господа (Второто пришествие) и няма отношения към някакъв седмичен ден.

Да се опитаме да разберем, съществуват ли основания Господния ден от Откр. 1:10 да бъде интерпретиран като деня на Пришествието или все пак наистина става дума за седмичен ден. И ако се говори за седмичен ден, кой точно ден се има предвид?

1. Указания на контекста.

Странното в случая е, че въпреки различните посоки, към които клонят горепосочените тълкувания, не е особено трудно да се разбере, какво е имал предвид Йоан. Първото, което трябва да направим, е да изследваме литературния контекст на този текст (Откр. 1:9-12). Той е много ясен и формира рамка, от която ако тълкувателят не излиза, ще стигне до правилния извод.

„Аз Йоан, ваш брат и съучастник в неволите и в царството и в търпението, които са чрез Исус [Христос], бях на острова наречен Патмос за Божието слово и свидетелството за Исус [Христос]. В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши на книга и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника“ (Откр. 1:9-12).

Както лесно може да се забележи, контекстът на Откр. 1:10 засяга обстоятелствата и обстановката, при които е дадено първото видение на книгата. Обърнете внимание на следните детайли от този контекст:

- „На острова наречен Патмос“ (Откр. 1:9). Казва се, къде Йоан е получил видението.

- „За Божието слово и свидетелството за Исус Христос“ (Откр. 1:9). Обяснява се, защо Йоан е на това място.

- „В Духа“ (Откр. 1:10). Изяснява се, как Йоан е получил видението.

- „Зад себе си… обърнах се“ (Откр. 1:10, 12). Влиза се в още по-големи подробности, къде по-точно на о. Патмос Йоан вижда Исус в първото си видение.

Както виждаме, всичко в контекста говори единствено за обстоятелствата, при които е дадено първото видение на Откровението. Не е ли логично тогава да се приеме, че когато Йоан казва „в Господния ден“ (Откр. 1:10), той всъщност уточнява, кога точно е получил видението? И не е ли явно, че тук под Господния ден трябва да се визира седмичен ден, за да се влезе в оформената от контекста обстоятелственост?

Теорията, която твърди, че тук се има предвид есхатологичния Господен ден, също твърди, че този текст е много важен, защото тук се задава темата на книгата. Проблемът на подобна позиция е, че търси темата на книгата в един контекст, който говори за обстоятелствата при даването на видението. Темата на Откровението е дадена по-нагоре (Откр. 1:7, 8), където не се описват спецификите на първото видение, а се говори за книгата като цяло. Така че предлаганата теория не издържа на проверката, защото в нея се наблюдава несъобразяване с литературния контекст, което винаги е било сериозен проблем за която и да е теория.

2. Господният ден на други места в Библията.

За изследователя на Библията изразът „Господен ден“ може много лесно да бъде свързан със съботата – денят, който принадлежи на Господа (Изх. 20:10, 11), който Той нарича „светия Ми ден“ (Исая 58:13) и за който Исус казва, че е негов Господар (Марко 2:28). Тъй като Новия завет е много ясен, че точно това е денят, който ранните християни са освещавали, никак не е трудно да заключим, че това е денят, в който Йоан е получил първото видение на Откровението. Така че когато в един контекст занимаващ се с обстоятелства се говори за Господния ден, би следвало да приемем, че става дума за седмия ден събота, денят на Господа – денят, който Йоан и другите ранни християни са освещавали.

Въпреки логичността на едно такова заключение някои тълкуватели смятат, че тук не става дума за съботата, защото използваният израз в оригинал „куриаке хемера“ никога не се е използвал за съботата на друго място в Писанието. Това е вярно. Всъщност използваният израз не само не се използва за съботата на друго място в Писанието, но той не се използва никъде другаде в Библията. Това веднага предизвиква следния въпрос: Защо това се посочва като основание да се приеме, че изразът не касае съботата, а есхатологичния Господен ден? Щом като изразът не се използва никъде другаде, би трябвало той да не може да се приложи за есхатологичния Господен ден със същата сила, както не го прилагаме за съботата.

Гръцките изрази, които се използват в Новия завет за означаване на Господния ден като Великия ден на Бога, винаги гласят „хемера тоу куриоу“ или „хемера куриоу“ (1 Кор. 5:5; 2 Кор. 1:14; 1 Сол. 5:2; 2 Петр. 3:10). В тези текстове недвусмислено се говори за Великия ден на Бога, завършека на нашия свят, а изразите за това са различни от този в Откр. 1:10. Затова в изследването си трябва да имаме предвид, че щом като изразът „куриаке хемера“ от Откр. 1:10 се появява само на това място, ще трябва да се задоволим с проучването на неговия непосредствен литературен контекст (както направихме по-горе), както и с историческата обстановка по времето, когато е написан.

3. Исторически контекст.

Както видяхме, въпреки че „куриаке хемера“ не се използва никъде другаде в Писанието, литературният контекст на разглеждания текст е напълно достатъчен, за да се направи изводът, че тук се говори за седмичния ден събота. Когато имаме израз, който се използва само веднъж в Писанието, няма да е зле, ако изследваме и неговия исторически контекст, който може да осветли фона, на който той е възникнал. Макар в случая с разглеждания израз литературният контекст да е напълно достатъчен той да се разбере, нека да се обърнем и към историческия контекст. В тази връзка има какво да се каже относно „куриаке хемера“.

Във времето, в което Йоан пише, е съществувал силен култ към римския император, който е вървял паралелно с култа към местните богове. Домициян например е искал да се обръщат към него с титлата „Нашият Господ Бог…“ Богослуженията са били по-скоро патриотични събирания. Някои от центровете на императорско поклонение са били и градовете Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис и Лаодикия (Йоан пише към всички тях). Римският император често е бил наричан на гръцки „куриос“ – „господар“, а в различни части на империята християните са били задължавани да му принасят жертви и да го наричат „Господ“. В лицето на Исус Христос римските императори са виждали конкурент, защото християните са наричали „Господ“ само Исус, а не тях.

Папирусите и надписите от този период намерени в Египет и Мала Азия използват думата „куриакос“ (мъжки род на „куриаке“ – една от думите от Откр. 1:10) за императорската съкровищница и за императорската служба. Тъй като римският император често е бил наричан на гръцки „куриос“ – „господар“, следователно неговата съкровищница и служба са били „господна съкровищница“ и „господна служба“. Така че думата „куриакос“, която е била в обръщение по времето на Йоан, е била обичайна дума в римския официален език за неща, които принадлежат на императора. Към тях са спадали и дните, които са били определяни в чест на императора или императрицата.

Това ни помага да разберем по-добре историческия фон, на който Йоан пише Откровението. Стремейки се да вдъхне кураж на своите читатели, които са имали нужда да видят техния Господ над всички други господари, защото са търпели репресии заради нежеланието им да се поклонят на римския император („куриос“), Йоан е избрал израза „куриаке хемера“ за съботата като фино средство за известяване на факта, че както императорът има специален ден посветен на него, така и Йоановият Господ, заради Когото сега той и другите християни страдат, също има Свой ден. И точно в този ден Йоан получил първото си видение от Откровението.

4. Събота срещу неделя.

Съвсем очевидно приведените по-горе доказателства клонят в полза на тълкуването на израза „куриаке хемера“ като седмия ден събота, а не като есхатологичния ден на Господа. Да, но в някои преводи на Библията същият текст е преведен по друг начин. Вижте например, как предаден той в Синодалния български превод:

„Един неделен ден бях обзет от дух и чух зад себе си силен глас като от тръба…“ (Откр. 1:10).

Защо тук е написано, че денят, в който Йоан е бил в Духа, е бил неделя? Означава ли това, че Господният ден, в който Йоан получил първото си видение, е бил наистина седмичен ден, но не съботата, а неделята?

Макар и изразът „куриаке хемера“ да не се споменава никъде другаде в Писанието, той е станал много популярен в църковните среди във времената след написването на Новия завет и по-специално неговата съкратена форма „куриаке“. С този израз църковните отци са означавали първия ден на седмицата, неделята. Въпреки че за някои това е доказателство, че в Откр. 1:10 се има предвид неделята, трябва да кажем, че за първи път тази дума се употребява с това значение едва в последната част на втори век в апокрифното Евангелие според Петър (9, 12; Предникейски отци, том 9, стр. 8), където денят на Христовото възкресение е наречен „Господният ден“. Това е три четвърти век след като Йоан написва Откровението, а даден факт трябва да се тълкува само от гледна точка на доказателство, което го предшества във времето или е съвременно нему, а не чрез исторически данни от по-късен период. Следователно няма как Йоан да е имал предвид неделята, когато е писал Откр. 1:10. Той е говорил за деня, който християните са освещавали по неговото време – съботата.

Макар и разглежданият текст да се превежда неправилно в някои преводи на Библията поставяйки неделята на мястото на Господния ден, това косвено доказва, че на него от ранно време се е гледало като на седмичен ден, а не като на есхатологичния ден на Бога. Иначе отците биха нарекли „неделя“ и всички изрази говорещи за есхатологичния Господен ден в Новия завет.

Единственото приемливо обяснение на текста остава, че когато Йоан казва „Господния ден“ в Откр. 1:10, той е искал да посочи по един фин начин, че е получил първото си видение в събота.

Така че, когато искаме да разберем един библейски текст (включително от книгата Откровение), винаги трябва да се съобразяваме с неговия литературен и исторически контекст – нещо, което не виждаме да се прави нито от теорията приемаща Господния ден в Откр. 1:10 като есхатологичния ден на Бога, нито от теорията, която го тълкува като неделя.

Анализът на литературния и исторически контекст показва, че изразът „Господен ден“ в Откр. 1:10 може да се отнася само за съботния ден, не за неделята или за есхатологичния ден на Бога.

——————————————————————————————————————————————————————————————

Ако статията ви е харесала, можете да гласувате за нея в Свежо и да я споделите с вашите приятели във Фейсбук, Туитър, Гугъл или по имейла. Можете също така да я принтирате или да я запазите като PDF документ. Просто използвайте бутоните по-долу.

Ако имате въпроси или коментар към статията, използвайте формата за коментари под бутоните. Благодаря Ви!