Отхвърлена ли е Лаодикия от Бога? Част II

Свещеното писание е пълно с вести на мир и утеха. Когато го изследваме, оставаме с впечатлението, че небесният Бог е един добър Бог – любящ Баща изключително загрижен за децата Си. Обещанията и насърченията в Библията са нейните бисери. Всеки сериозен последовател на Христос трябва да познава и помни колкото се може повече от тях.

Заедно с това обаче библейските автори не спестяват вестите на укор и изобличение към човешката раса. Макар и не особено приятни за четене и слушане, тези вести са също израз на Божията любов, защото това е един от начините на Бога да разкрие пред хората зловредността на греха и на живота на независимост от Създателя.

Една от най-силните изобличителни вести на Библията е вестта към Лаодикия, която апостол Йоан записал в книгата Откровение. В състоянието на християнската църква в град Лаодикия от I в.сл.Хр. можем да видим състоянието на съвременното християнство – състояние, което предизвиква Божието неодобрение и Го принуждава да призове последователите Си към покаяние.

Наскоро се появи една теория, която гласи, че чрез вестта към Лаодикия Господ всъщност казва, че е отхвърлил Адвентната църква и че вече работи без организирана църква, а само с отделни личности. В статията Отхвърлена ли е Лаодикия от Бога? Част I разгледахме някои от твърденията на тази нова теория и видяхме, че те не почиват на библейска основа. Нека да разгледаме и другите й аргументи и да видим, имат ли те някакво основание. За целите и на тази статия оттук нататък под името „Лаодикия“ ще разбираме само Църквата на адвентистите от седмия ден, тъй като тази теория в интерпретирането на Лаодикийската вест касае само нея.

1. Вестта към Лаодикия.

Понеже във фокуса на вниманието ни отново ще бъде вестта към Лаодикия, ще си припомним, какво представлява тя:

„До ангела на Лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си студен, нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам, затова бъди ревностен да се покаеш. Ето стоя на вратата и хлопам. Ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол. Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите“ (Откр. 3:14-22).

Вест, която по невероятен начин комбинира укора и насърчението – започва много укоряващо и завършва изключително насърчаващо. Нищо чудно, че около нея се появяват нови теории и странни интерпретации.

2. Други твърдения, че Лаодикия е отхвърлена от Бога.

Да видим, какво още твърди разглежданата теория в стремежа си да докаже, че Адвентната църква е отпаднала.

1) Безусловност на вестта към Лаодикия.

Поддръжниците на теорията, че Господ е отхвърлил Лаодикия (т.е. Адвентната църква) разглеждат Откр. 3:15, 16 като безусловно пророчество към църквата:

„Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си“ (Откр. 3:15, 16).

С други думи, Лаодикия няма никакъв шанс. Казано е съвсем ясно, че Господ ще я избълва от устата Си и тези Му думи звучат като пророчество. (А може би Той вече я е избълвал?)

Ако приемем, че тук имаме просто едно пророчество за това, което ще стане с Лаодикия, тогава какъв е смисълът от следващите два стиха? Ето какво гласят те:

„Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато пречистено с огън, за да се обогатиш и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш“ (ст. 17, 18).

Какъв е смисълът да подканваш някого към духовна реформа и да му осигуряваш средствата за това, ако предварително си обявил, че с него няма да се получи нищо? Един призив има смисъл, само ако има шанс той да бъде последван. Все пак Господ се обръща към църквата Си, не към фараона. Това означава, че изразът „ще те повърна из устата Си“ има условен характер.

Да не забравяме, че вестите към седемте църкви се намират в писмената част на Откровението, т.е. техният стил е стилът на класическите пророчества, които могат да бъдат условни. Затова е съвсем нормално тук да съществува елементът „условност“, дори и да не се споменава изрично.

Всъщност елементът „условност“ съществува не само при Лаодикийската църква, но при повечето от останалите църкви:

- Ефеската църква: „И тъй, спомни си от къде си изпаднал и покай се, и върши първите си дела. А ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш“ (Откр. 2:5).

- Смирненската църква: „Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота“ (Откр. 2:10).

- Пергамската църква: „Затова покай се. А ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми“ (Откр. 2:16).

- Сардикийската църква: „Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе“ (Откр. 3:3).

Затова и само приемайки елемента на условност можем да си обясним изказването/призива на Верния Свидетел относно Лаодикия:

„Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш“ (Откр. 3:19).

Ако тук прозира възможност за покаяние, значи думите „ще те избълвам от устата Си“ могат да се възприемат само като предупреждение, а не като безусловно пророчество. И понеже у някои съществуват съмнения, дали изобщо има условни пророчества, нека да видим, как е представен този въпрос в Ерем. 18:7-11:

„Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го изкореня, съсипя и погубя, ако оня народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя. А когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя, ако извърши това, което е зло пред Мене като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, с което рекох да го облагодетелствам. Сега, прочее, иди, говори на Юдовите мъже и на ерусалимските жители, като речеш: Така казва Господ: Ето, Аз кроя зло против вас и измислям замисли против вас. Върнете се, прочее, всеки от лошия си път и оправете постъпките си и делата си.“

Тук условността на някои от класическите пророчества е съвсем ясно посочена. Не бива толкова да се вживяваме в желанието си да докажем, че Лаодикия е отхвърлена, че да променяме естеството на пророчествата и да отричаме наличието на условни пророчества. (За повече информация относно условността на някои класически пророчества виж статиите Природата на пророчествата – I, Природата на пророчествата – II и Природата на пророчествата – III.)

Вестта към Лаодикия не е безусловно пророчество, а условно. Условността в тази вест не допуска извода, че Адвентната църква е отхвърлена.

2) Сериозно предупреждение.

Другият аргумент от арсенала на разглежданата теория е сериозността на предупреждението на Верния Свидетел. Той казва толкова силни думи, които като че ли оставят впечатлението, че Исус е обърнал гръб на Лаодикия. Дали обаче сериозността на предупреждението на Верния Свидетел към Лаодикия означава, че тя е отхвърлена? Ето и предупреждението към нея:

„Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си“ (Откр. 3:15, 16).

Да, но и други църкви получават предупреждения:

Пергам: „Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми“ (Откр. 2:16).

Тиатир: „Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло и ще туря в голяма скръб ония, които прелюбодействат с нея, ако се не покаят от нейните с тях дела“ (Откр. 2:22).

Сардис: „Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе“ (Откр. 3:3).

И ако кажем, че е нормално да има такива сериозни предупреждения към тези църкви, защото в периодите, които символизират, църквата не е в изрядно състояние, тогава какво да кажем за предупреждението, което Исус отправя към Ефеската църква?

„И тъй, спомни си от къде си изпаднал и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш“ (Откр. 2:5).

Това, че Исус отправя предупреждение, че ще заличи тази църква, означава ли, че тя ще бъде (или че вече е) заличена? Тук все пак говорим за Ранната християнска църква.

Обърнете внимание на две много важни сходства между вестта към Ефес и вестта към Лаодикия:

- и двете имат нужда от покаяние (Откр. 2:4, 5; 3:19);

- и към двете има отправено сериозно предупреждение (Откр. 2:5; 3:16, 19).

Защо тогава решаваме, че всичко с Ефеската църква (символът на Ранната църква) е наред, но когато става дума за Лаодикия (т.е. Адвентната църква), тя е отпаднала? Няма много логика в подобен извод. Щом като има предупреждение за заличаване на Ефеската църква (символизираща най-победоносния период на църквата), много ли е учудващо, че има и предупреждение за избълване на последната църква? И означава ли, че това предупреждение непременно ще се изпълни или че вече се е изпълнило?

Въпреки че към Лаодикия не се отправят похвали, на нея се предлага най-нежното доказателство за Христовата любов, по-близко приятелство с Него и именно на нея е дадено най-великото обещание от всички обещания в тази част на Откровението:

„На този, който победи ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол“ (Откр. 3:21).

Никое обещание към която и да е от другите църкви не е толкова силно и възвишено и не съдържа по-славна награда. Не случайно Божият народ от края на времето е почетен по специален начин и е поставен наред с мъчениците за евангелието (Откр. 20:4).

Следователно, отправянето на толкова сериозно предупреждение към Лаодикия не може да означава обявяване на нейната смърт. Това е църквата, която получава най-великото обещание.

3. Други аргументи доказващи неоснователността на теорията.

Тази теория не е взела под внимание някои особености, които всъщност доказват точно обратното на нейното твърдение. В статията Отхвърлена ли е Лаодикия от Бога? Част I разгледахме едно от тях. Сега ще обърнем внимание на още две.

1) Вестта към Лаодикия е само едната гледна точка от описанието на последната църква.

Винаги трябва да помним, че когато правим тълкувание и приложение на вестите към седемте църкви за периоди от християнската история, трябва задължително да изхождаме от самите малоазийски църкви и техните особености. Няма как обаче чрез няколко църкви, които са съвременници, да се опише бъдещата действителност в подробности. Можеш ли например да представиш с точност мракобесието на Средновековната църква като използваш една локална апостолска църква? Естествено, че не. Макар и да има проблеми, тази църква е част от най-славния период на християнството и ще бъде доста трудно чрез нея да се представи жестокия Католицизъм от Средновековието в детайли. Така че винаги трябва да помним, че състоянието на всяка от седемте църкви от I-ви век представя най-общо, какво се случва в даден период от църковната история, а не всичките му подробности и със сигурност не цялата истина за този период.

Например, към всички малоазийски църкви се казва нещо за скорошното Пришествие на Исус – Ефес (Откр. 2:5), Смирна (Откр. 2:11), Пергам (Откр. 2:16), Тиатир (Откр. 2:25), Сардис (Откр. 3:3), Филаделфия (Откр. 3:10, 11), Лаодикия (Откр. 3:20). И това е съвсем разбираемо, защото всички тези църкви са съвременници, от I­-ви век, когато християните са живеели с очакването за скорошното Пришествие на Исус. Ако направим директно приложение на всички детайли от тези вести за периода от християнската история, който представят, би трябвало да включим и вестта за скорошното завръщане на Исус. Как ви се вижда актуалността на тази вест в Средновековието? И все пак за Тиатир (църквата, която символизира Средновековната църква) се казва:

„Но дръжте онова, което имате, докле дойда“ (Откр. 2:25).

Същото е и със Сардис (символизира църквата през XVII-XVIII век):

„Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху теб“ (Откр. 3:3).

Това не е период, в който християните са очаквали скорошността и внезапността на Христовото пришествие.

Всичко това доказва, че седем малоазийски църкви от I-ви век не могат да опишат в детайли последващите периоди от историята на християнската църква, които са толкова разнообразни и динамични. Те могат да очертаят само насоките. Затова, ако искаме да разберем нещо повече за даден период, са ни нужни и други източници, които ще ни представят и другите гледни точки. Например, кои други източници ни описват Ефеската църква, т.е. Ранната църква? Естествено, целият Нов завет. Когато искаме да разберем, що за църква е била Ранната християнска църква, ние не четем само описанието й във вестта към Ефес от Откровението, а четем и другите новозаветни книги и така придобиваме по-широка и балансирана представа за тази църква.

Ако искаме добре да разберем, какво се е случвало при гонението на християните от II-ри век, ползваме и други източници, не само краткото описание, което имаме във вестта към Смирненската църква.

Това се отнася до всеки един период от християнската църква. Защо когато става дума за Лаодикия да бъде по-различно? Защо решаваме, че когато става дума за последната църква, Лаодикия е нейното единствено описание? Съвсем ясно виждаме, че не е възможно всеки детайл от вестите към другите църкви да е напълно приложим за периодите, които те символизират. И все пак за Лаодикия приемаме, че абсолютно всеки един детайл от особеностите на тази църква от I-ви век е приложим за последната църква едно към едно. Защо? Такъв подход към вестите към седемте църкви изразява непоследователност в прилагането на херменевтичните правила. Както използваме други източници, за да разберем по-добре първите шест периода на църквата, така трябва да го направим и със седмия – Лаодикия. И затова изобщо не е нужно да излизаме извън книгата Откровение. Трябва просто да попитаме: „Къде другаде в Откровението се описва последния Божий народ – народът малко преди Пришествието на Исус?“ Едно от местата е Тройната ангелска вест.

В Откр. 14:14 се описва Пришествието на Исус:

„И видях, и ето бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп“ (Откр. 14:14).

Малко преди това обаче се описва един народ, който проповядва една много специфична вест към света, която има пряко отношение към Пришествието:

„И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудстване. И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус“ (Откр. 14:6-12).

Очевидно това е последната вест към този свят. Очевидно това е последният Божий народ. Следователно, това не може да е друга църква освен последната от седемте църкви, Лаодикия, но вече погледната от друга гледна точка. Именно Лаодикия проповядва, че е настанал часът на Божия съд.

Името Лаодикия означава „народ на съд“. Това означава, че тя съществува по времето, когато се провежда Изследователния съд и е тясно ангажирана с този съд – тя го проповядва, което е представено чрез Тройната ангелска вест. Лаодикия съществува дотогава, докато тече Изследователния съд. Това означава, че тя съществува до самия край, тя е последната църква.

Дори и в този момент Църквата на адвентистите от седмия ден (т.е. Лаодикия) прави точно това, което е представено в Тройната ангелска вест – проповядва тази вест по целия свят. Самата действителност доказва, че това е църквата. Едно е да посочваш Тройната ангелска вест като бъдещото състояние на твоята църква или като някаква бъдеща вест, която към момента църквата ти изобщо не проповядва и съвсем друго е да идентифицираш църквата си с тази вест и църквата ти ДЕЙСТВИТЕЛНО да я проповядва по света.

Следователно, изводите, които ще направим по отношение на Адвентната църква, не могат да се базират само на вестта към Лаодикия, защото особеностите на Лаодикия представляват само една от страните на тази църква.

2) Смисълът на числото „седем“.

Във вестта към Лаодикия Верният Свидетел се представя и като „Амин“ (Откр. 3:14). Това значи, че тук имаме последната дума, изпълнението на всички обещания и на всички молитви. Вестта Му е просмукана от идеята за окончателност.

Лаодикия е седмата поред църква – тя е в края. „Седем“ означава завършеност, т.е. няма нищо друго след нея. Не може да се очаква възникването на друг народ, било то организиран или не, след Лаодикия. Тя е последната църква.

Ключовото значение на числото „седем“ не допуска да очакваме да се появи друг народ, общество, църква, институция или каквото и да е нещо след Адвентната църква.

Новопоявилата се теория твърдяща, че във вестта към Лаодикия Господ казва, че е отхвърлил Адвентната църква, не почива на никакви солидни библейски доказателства. Макар и проблемът на Лаодикия да е сериозен, той не трябва да се преекспонира. Най-малкото защото това не е единствената страна на Адвентната църква.

——————————————————————————————————————————————————————————————

Ако статията ви е харесала, можете да гласувате за нея в Свежо и да я споделите с вашите приятели във Фейсбук, Туитър, Гугъл или по имейла. Можете също така да я принтирате или да я запазите като PDF документ. Просто използвайте бутоните по-долу.

Ако имате въпроси или коментар към статията, използвайте формата за коментари под бутоните. Благодаря Ви!