Кой е Антихристът от Откровението? Част III
Не са много въпросите, които биха предизвикали любопитство, задържали човешкия интерес, причинили дълбок страх или разпалили гореща дискусия за дълго време. Всичко омръзва бързо. Един от малкото, които са винаги интересни и актуални, е въпросът за Антихриста.
От статиите Кой е Антихристът от Откровението? Част I и Кой е Антихристът от Откровението? Част II разбрахме, че според Новия завет Антихристът е една религиозна сила носеща на себе си покривалото на християнството. Протестантските реформатори от средновековието смело заявявали, че това е папството. Едно по-детайлно изследване на въпроса показва, че все още имаме всички основания да идентифицираме именно него като Антихриста.
Когато четем обаче описанието на дейността му в последното време, както е дадена в книгата Откровение, виждаме, че след появяването на Антихриста се появява още един звяр, който излиза от земята и който му помага в подчиняването на света. От правилното идентифициране на тази сила ще можем да научим нещо повече за самия Антихрист, както и за предстоящата последна криза. Затова за нас е от изключително значение да знаем, коя сила е представена чрез този звяр от земята.
1. Звярът от земята.
Проследявайки гонението, на което Христовата църква е подложена още от самото си основаване, вниманието на Йоан е насочено към последното време, когато змеят (Сатана) ще излее целия си гняв върху народа на остатъка (Откр. 12:17). За тази цел той си осигурява сътрудници, с които да може по-лесно да сломи Божия народ. Йоан бива отнесен на морския пясък, на границата между морето и земята. Тогава вижда появяването на първия помощник на Сатана, който се появява във вид на звяр излизащ от водата – Антихристът. Стоейки все още на морския пясък, на границата между морето и земята, апостол Йоан вижда и втори звяр, който също ще има за цел да сътрудничи на змея в борбата му срещу верния остатък. Този път обаче звярът не излиза от морето, а от неговия антипод – земята:
„И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки, а говореше като змей. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла. И вършеше големи знамения, дотам щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците. И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя. И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ. И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име. Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест“ (Откр. 13:11-18).
На пророческата сцена се появява една нова фигура, чиято крайна цел ще бъде унищожението на верния остатък. Задачата на този звяр обаче е да прокарва по целия свят политиката на звяра от морето. Звярът от морето, Антихристът, е възвърнал ролята си в света и раната му е оздравяла, но той не е някакъв нов играч на световната сцена. Той има минало, което е доста дискредитиращо. Затова предпочита да остане в сянка, да дърпа конците задкулисно и да остави един друг звяр да прокарва намеренията му по света. Точно това е ролята на звяра от земята. Той използва законови и икономически принуди и дори чудеса, за да осъществи намеренията си. Виждаме, че звярът от земята действа по различни фронтове, но това не бива да ни обърква в идентифицирането му, защото все пак той е представен като звяр, а в символичното библейско пророчество звярът представлява някаква организирана сила – царство или нация.
Интересно е да се отбележи, кога точно се появява звярът от земята:
„Ако някой завежда в плен и той в плен ще отиде, ако някой убива със сабя и той трябва от сабя да бъде убит. Тук е нужно търпението и вярата на светиите. И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки, а говореше като змей“ (Откр. 13:10, 11).
Описанието на появяването на звяра от земята започва точно тогава, когато се посочва нанасянето на смъртоносната рана на звяра от морето. Тогава, когато звярът от морето бива ранен и унижен в края на символичния период от 42 месеца, се появява една нова сила в друга част от планетата, която в началото е трябвало да бъде много безобидна (все пак описана е, че има агнешки рога). До този момент зверовете в апокалиптичната литература се появяват от водата (Дан. 7:2, 3; Откр. 13:1), което недвусмислено говори за гъсто населени територии (Откр. 17:15). Стоящият на границата между морето и земята Йоан вижда нещо ново за апоклиптичните видения – един звяр се появява от земята, противоположността на морето. Това очевидно трябва да означава територии, които не са гъсто населени, някаква нова земя. Щом като звярът от морето не може да е никой друг освен папството, раната която той получава, трябва да се отнася за съкрушителния удар, който Католическата църква получава в края на XVIII век. Това трябва да е времето, в което да се появи звярът от земята – нова сила от една нова, слабо населена земя, която ще придобие световно влияние и ще бъде един от основните играчи на последното време. Коя е тя? Правилно се досетихте – САЩ!
Чрез много образен език пророчеството ни представя силата, която ще въведе целият свят в криза заради желанието й да прокарва политиката на звяра от морето. Тя започва безобидно изповядвайки демократични и християнски ценности, но в края започва да говори като змей превръщайки репресиите и принудата като част от своята политика.
Но това не е всичко. Тази сила извършва чудеса, с които мами хората. Това ни напомня за фалшивите пророци, за които Исус предупреди, че ще се появят преди Пришествието Му:
„Тогава ако някой ви каже: Ето тук е Христос или: Тука, не вярвайте, защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните“ (Матей 24:23, 24).
Тези, които заблуждават преди Второто пришествие на Исус и то толкова силно, че има опасност и Христовите избрани да се подведат, са фалшивите пророци, които правят чудеса – също както звярът от земята. Нищо чудно, че по-нататък в Откровението той е наречен лъжепророк (Откр. 19:20; 16:13, 14).
Фактът, че този звяр обслужва интересите на звяра от морето – Антихристът, за който разбрахме, че една религиозна сила – означава, че и при звяра от земята ще имаме привидна религиозност и християнска мантия. Този звяр мами чрез лъжливи знамения, поради което е наречен лъжепророк. Явно тук трябва да става дума за нация, която не скрива своята християнска принадлежност и където извършването на чудеса в Христовото име е нещо характерно. И в тази особеност можем да видим САЩ, западната държава изтъкваща нейното християнско наследство и в която са намерили почва безброй харизматични групи правещи чудеса в името на Исус.
Следвайки насоките, които пророчеството ни дава, трябва да очакваме САЩ да отстъпят от своите демократични ценности и да използват цялото си влияние и мощ по света, за да прокарат политиката на Ватикана – един Нов световен ред. Важна роля в това ще имат консервативните евангелски групи в САЩ, които освен че оказват натиск върху политиката на страната, си служат и с извършването на чудеса и имат милиони поддръжници.
Макар и определени части от това пророчество да са все още в бъдещето, вече можем да видим известно отстъпване на САЩ по отношение човешките права и демократичността. Това е видно от начина, по който Щатите водят своята външна политика (а и вътрешната) и гарантират сигурността и просперитета на държавата си.
За да бъде разбрана правилно, фигурата на звяра от земята трябва да бъде разглеждана в нейния исторически контекст, както и в контекста на фигурата на Антихриста. Това от своя страна помага по-добре да бъде разбрана дейността на Антихриста в последното време. Така както сме сигурни, че Антихристът е папството, така можем да бъдем сигурни и че звярът от земята представлява САЩ.
2. Поява на идеята за безбожния Антихрист.
Разбирането, че Антихристът е безбожно същество, което ще завладее света, е популярно сред консервативните евангелски общества, които считат себе си за протестанти и носители на реформаторската идея. Сигурно обаче ще останат много очудени като разберат, че това не е протестантско учение и ще бъдат още по-очудени като разберат, от къде всъщност се е появила идеята за този Антихрист.
Фигурата на Антихриста започнала да предизвиква голям интерес през XVI в., когато Мартин Лутер и другите реформатори посочили папството като изпълнение на това пророчество. Реформаторите вярвали, че именно Католическата църква представлява отстъплението в християнството седящо в храма на църквата и стремящо се да контролира съвестта на всички вярващи действайки от Божието име (2 Сол. 2:1-8). Затова към края на XVI век Католическата църква е била сериозно загрижена, как да се неутрализира Реформацията и да се отклони вниманието от нея относно тълкуванията на Лутер за Антихриста. На помощ на църквата се притекъл един испански йезуит, който знаел много добре, че промяната на метода неизбежно води до промяна на заключенията. Към края на живота си Франциско Рибера (1537-1591) публикувал коментар на книгата Откровение от 500 страници озаглавен In Sacrum Beati Ioannis Apostoli, Evangelistiae Apocalypsin Commentarij. Той виждал в първите няколко глави на Откровението древния Рим, но вярвал, че по-голямата част от пророчествата ще се изпълнят в един кратък период от три години и половина в края на християнската ера. В това кратко време един антихрист (една личност според Рибера) ще построи отново храма в Ерусалим, ще отхвърли Христос и ще забрани християнството. Този антихрист ще бъде възприет от евреите като бог и ще завладее света. И така началото на футуристичната школа в тълкуването на апокалиптичните пророчества било поставено. Този подход в тълкуването на Откровението бил единият от начините да се отвърне на твърденията на протестантизма за значението на апокалиптичните символи за антихриста и така фокусът на пророчеството бил отклонен от настоящето към далечното бъдеще. Това била Контра-реформацията на Католическата църква. Затова и кардинал Робърт Белармин, ревностен последовател на Франциско Рибера, който написал тритомника „Спорове“, за да се противопостави на Реформацията, станал известен сред католиците като „най-големия противник на протестантските църкви“.
Разбира се, протестантите отхвърлили римокатолическия футуризъм. От 25 известни писатели-реформатори през втората половина на XVII в. нито един не отричал, че папството е Антихристът. Какво обаче се случило след това?
В началото на XIX век служителят в Шотландската църква Едуард Ървинг бил заинтересован от ученито за Второто пришествие на Исус, но… приел футуризмът на Рибера. Той дори превел книга написана от испански мисионер-йезуит. В резултат от проповедите на Ървинг англиканецът от ирландски произход Джон Нелсън Дарби от църквата „Плимутски братя“ в Англия също приел футуризма на Рибера. Той бил много енергичен и разпространявал йезуитския футуризъм не само в Европа, но дори и в Съединените щати. След смъртта на Дарби друга личност продължила с популяризирането на футуризма – С. И. Скофийлд. През 1909 г. той съставил помощни бележки към справочна Библия „Скофийлд“, която остава много популярна и до наши дни. След 1970 г. милиони протестанти били убедени във футуристките учения за Антихриста чрез бестселъра на Хал Линзи „Загиналата велика планета Земя“ и днес футуризмът е основният възглед на повечето консервативни евангелски църкви и фундаменталистки групировки.
По този начин векове след Протестантската реформация Контра-реформацията на Рим имаща за цел да отклони от папството приложението на апокалиптичните пророчества правено от реформаторите, най-после се увенчала с голям успех. Футуристичната система на тълкуване, както днес функционира, изчиства християнската ера от някакво пророческо значение премествайки изпълнението на по-голямата част от пророчествата на Откровението (в определен смисъл – и тези на Даниил) до края на времето. Антихристът вече не е папството, а една безбожна сила, която тепърва предстои да се появи. Това, което папството е правило в миналото, вече не е толкова важно, защото Антихристът, който ще дойде, ще бъде враг на всички християни без значение, към коя деноминация принадлежат.
Този невероятен обрат в позициите на протестантите по отношение на личността на Антихриста е доста смущаващ. Струва си да попитаме: Защо протестантските църкви приемат безкритично нелогичното йезуитско учение за Антихриста, чиято цел не била откриването на истината за кризата на последното време, а отклоняването на вниманието от папството? Наистина ли консервативните евангелски общества стоят верни на реформаторската идея? Може би все пак средновековните реформатори са открили нещо, което днес техните последователи пренебрегват. А това може да е фатално в посрещането на последната криза.
Специална роля в последния конфликт се очаква да имат и САЩ като помощници на Антихриста. Важно е да се знае и как точно футуристкото учение за безбожния Антихрист се е вмъкнало в църквата.
——————————————————————————————————————————————————————————————
Ако статията ви е харесала, можете да гласувате за нея в Свежо и да я споделите с вашите приятели във Фейсбук, Туитър, Гугъл или по имейла. Можете също така да я принтирате или да я запазите като PDF документ. Просто използвайте бутоните по-долу.
Ако имате въпроси или коментар към статията, използвайте формата за коментари под бутоните. Благодаря Ви!
Много добра статия браво…. да наистина Часът е 23:59
малко време остава за спасеение така че братко пиши за смело .
Казва се също, че християнския свят Западна Европа и САЩ ще отегли подкрепата си за Израел и това е факт ….
Всички ще застанат против тях но знам КОЙ ще бъде откъм тях :)
Работа е малко “ който има уши ДА слуша“
[Отговори]
Ники Димов отговори:
04.06.2010 в 01:54
Лично аз не бих се фокусирал върху Израел и какво се случва с него. Той няма такава роля в последните събития, каквато съвременният футуризъм му приписва. По-скоро бих наблюдавал, как се развиват нещата около САЩ и Ватикана. Това са истинските играчи на последното време. Европа също е от голямо значение.
[Отговори]
А може ли някаква статия да бъде написана от автора в този сайт относно претеризма ,много се говори и за него …че ще е опасно учение особено атакуващо изследователния съд така е…,(антиох епифан IVи тнт ) то това са двата меча на „антихриста“ футиризъм за едни претеризъм за други и смеска …Въпреки че има статия(и) за Изследователния съд и се разглежда историческия подход ако е възможно все пак нещо за претеризма,как се появил ..история ,слабост при него заблуждения ,оборването му…
[Отговори]
Ники Димов отговори:
09.06.2010 в 20:09
Мисля да напиша статия и за претеризма, но не мога да кажа, кога точно.
[Отговори]
Ники, как точно си представяш САЩ и Ватикана като играчи на последното време? За това,че ще има неделен закон и че този закон ще бъде приет първо в САЩ, а после и в целия свят, е ясно. Но, що се отнася до взаимоотношенията между САЩ и Ватикана, как точно виждаш тяхното сътрудничество- като сътрудничество на политическо ниво, като някакъв акт на организационно единство между католици и протестанти, или като проява на единство на идейно ниво /изява на едни и същи идеи и принципи/, в резултат на определени обстоятелства? А ролята на Европа как точно си я представяш? Това е интересен въпрос, защото процесът на глобализация доведе до това, че някои от адвентните пастори и теолози преразгледаха традиционната адвентна позиция относно Даниил, втора глава, отказвайки да отнесат значението на ст.43 единствено до днешна Европа. Нещо, с което аз, примерно, не мога да се съглася.
[Отговори]
Ники Димов отговори:
04.07.2010 в 01:48
Стамен Кривошиев: „Ники, как точно си представяш САЩ и Ватикана като играчи на последното време? За това,че ще има неделен закон и че този закон ще бъде приет първо в САЩ, а после и в целия свят, е ясно. Но, що се отнася до взаимоотношенията между САЩ и Ватикана, как точно виждаш тяхното сътрудничество- като сътрудничество на политическо ниво, като някакъв акт на организационно единство между католици и протестанти, или като проява на единство на идейно ниво /изява на едни и същи идеи и принципи/, в резултат на определени обстоятелства? А ролята на Европа как точно си я представяш? Това е интересен въпрос, защото процесът на глобализация доведе до това, че някои от адвентните пастори и теолози преразгледаха традиционната адвентна позиция относно Даниил, втора глава, отказвайки да отнесат значението на ст.43 единствено до днешна Европа. Нещо, с което аз, примерно, не мога да се съглася.“
Ники Димов: Не знам, в какво точно ще се изрази сътрудничеството между САЩ и Ватикана. Може би най-сигурно е да кажем, че ще бъде единство на идейно ниво, както го наричаш. Поради това, че двете сили са представени като две ясно откроени фигури, едва ли можем да очакваме, че ще се формира някакво организирано единство между католици и протестанти, т.е. организационно единство, както го наричаш. Но историята вече е показала, че когато е необходимо, САЩ и Ватикана могат да влязат в дълбоки връзки. Съвсем доказан и признат факт е, че рухването на комунизма се дължи именно на взаимодействието между ЦРУ и Ватикана. Така че много неща са възможни. Това, което Откровението казва, е, че звярът от земята (САЩ) ще използва цялата си сила, мощ и авторитет, за да наложи по света политиката на звяра от морето (Католическата църква), като този звяр стои в сянка и оставя звярът от земята да върши цялата работа. Така че дори и да не успеем да разберем, в каква точно връзка са двете сили, можем да сме сигурни, че такава ще има, макар и видимата страна на всичко да бъдат САЩ.
Европа със сигурност ще има своето място във всичко това. Дори някои теолози твърдят, че според Откр. 17:12-14 първо Обединена Европа ще въведе неделния закон, но той ще стане задължителен ден за почивка в света благодарение на влиянието на САЩ. Това не е лишено от логика. В някои държави от ЕС вече е напълно забранено да се работи в неделя и те чака солидна глоба, ако го правиш.
Що се отнася до Дан. 2:43, мисля, че всички позиции върху този стих имат отношение към днешна Европа. Въпросът е, как е представена днешна Европа според него – като няколко държави, които се опитват да се обединят в една, но няма да успеят или като взаимоотношенията на папството с Европа. Като че ли разбирането, че Европа няма да се обедини (освен непосредствено в края), е било най-разпространеното сред адвентистите – благодарение на книгите на Урия Смит. Но то не е единственото. Елън Уайт, Джеймс Уайт и други пионери са имали по-различна позиция по този въпрос, която днес се оказва, че е и доста по-правилната.
[Отговори]
Чисти Адвентни ГЛУПОСТИ!
Ники не се излагай – с такава защита – Адвентната теология няма нужда от нападения! Тя сама ще си рухне!
[Отговори]
Ники Димов отговори:
04.07.2010 в 02:24
Какво по-добро обяснения за Антихриста предлагаш? И ако смяташ, че с такава защита адвентната теология сама ще рухне, защо я нападаш? Или може би не си толкова убеден, че адвентната теология може да рухне лесно?
[Отговори]
Как с Библията ще докажеш, че звярът от морето в Откровение 13гл. е папството?! А още – че звярът с агнешките рога, които излиза от земята, вършещ чудеса за да измами живеещите по земята – че е САЩ!
НЕ МОЖЕШ! ТОВА Е БИБЛЕЙСКИ НЕДОКАЗУЕМО!
В Библията морето е символ на езическите народи, а земята винаги е земята на славата – Израел. Папството и САЩ като тълкувания на зверовете в Откровение 13гл. са дадени за пръв път от Адвентния пастор Дж. Андрюз (доколкото на мен е известно) и са били възприети до днес като непоклатими шаблони в Адвентната църква. Но прав ли е бил Андрюз да вижда САЩ в пророчеството? Нима Новия Завет е загрижен за определени държави? Има ли друго място в Новия Завет, където да намерим връзка, с която и да било държава, имаща отношение към събитията от последните дни? Отговорът и на трите въпроса е „не, няма”. Звярът от Откровение 11:7 се появява отново в глава 13:1-10 и, макар че има смъртоносна рана (получена на Голгота), той възкръсва за живот чрез сатанинската власт на втория звяр. Образът, който се получава, е лъжлива църква – фалшива религиозна система. Това ще е крайната, заключителната, проява на „мерзостта на запустението”, предсказана от Христос.
Обясни ни още – как така Елън Уайт имала „видения” за това какви ще бъдат събитията в края на времето, а незнайно защо преписала от Андрюз точно същите неща, които той развил в своята теология, заедно с грешките му? На мен по- скоро ми прилича на злоупотреба с авторитет, за да кажат Адвентистите – щом Елън Уайт казва така – точка! А че това са чисти Адвентни глупости, защото са Библейски недоказуеми, самото време ще покаже!
Ники, с такава теология сами си вредите на хората в църквите си – пречите им да мислят, обременявате ги с шаблони и умовете ви стават неспособни за други тълкувания. Така правеха равините с юдейския народ по времето преди да дойде Исус. И после народът не можеше да разбере Словото.
[Отговори]
стамен кривошиев отговори:
26.07.2010 в 22:11
@Apostol,
Имам в библиотеката си една книга, която много обичам. Не защото авторът й е адвентист. Аз чета и доста неадвентни автори. Но тази книга ми е една от любимите. Книгата носи заглавието „Бог казва, но аз мисля”. Ето един цитат от нея: „Веднъж запитали един човек в какво вярва и той отговорил:
-Вярвам в онова, в което вярва и моята църква.
След това го запитали в какво вярва църквата му и той казал:
-Църквата вярва в това, в което вярвам и аз.
-Е, добре- казали те- в какво вярвате ти и църквата ти?
-Вярваме в едно и също нещо.
Ако успеете да разберете от някого в какво вярва, има един втори въпрос, който почти винаги го довършва: „Защо вярваш в това?” /стр.36/.
Поуката от тази весела история може да се приложи на практика много лесно в спорове, като нашите. За да излезеш прав от един спор, ти е необходимо да знаеш поне четири неща:
1. Да си наясно в какво вярва опонентът ти.
2. Да си наясно, защо опонентът ти вярва в това, в което вярва.
3. Да си наясно, в какво вярваш самият ти.
4. Да си наясно, защо вярваш в това, в което вярваш.
На пръв поглед изглежда, че първите два въпроса са по-трудни, но не е така. Истината е, че третият и четвъртият въпрос са по-трудните. Изглежда, че ни е по-лесно да се взираме в това, в което вярват другите, с цел да намерим за какво да ги критикуваме, отколкото да си зададем въпроса: В какво вярвам аз и защо вярвам в това? И когато някой друг ни зададе тези въпроси, изпадаме в неудобно положение. И просто се отказваме да спорим повече. Защо? Защото, или не знаем в какво вярваме, или знаем в какво вярваме, но не знаем причината, поради която вярваме в това. И, ако мога да си позволя едно допълнение: Има и трета възможна причина- Понякога знаем в какво вярваме, знаем защо вярваме в това, в което вярваме, но отбягваме да говорим с другите за това, в което вярваме. Защото, ако разговорът стане прекалено задълбочен, може да се окаже, че нямаме основанието да вярваме в това, в което вярваме. А това би ни изправило пред необходимостта да променим това, в което вярваме….
P.S. Въпросната поука се отнася до всички- и адвентисти и неадвентисти.
[Отговори]
Ники Димов отговори:
10.10.2010 в 12:50
И така, Апостоле, продължаваме със същата схема на отговорите – цитирам изказванията ти по теми, за да знаеш, на кои точно твърдения и въпроси ти отговарям.
Апостол: „Как с Библията ще докажеш, че звярът от морето в Откровение 13гл. е папството?!… НЕ МОЖЕШ! ТОВА Е БИБЛЕЙСКИ НЕДОКАЗУЕМО!“
Ники Димов: Ти прочете ли и трите статии за Антихриста? Това в тях небиблейско доказателство ли е? Ако това е небиблейско доказателство, тогава за теб кое е библейското?
Апостол: „В Библията морето е символ на езическите народи, а земята винаги е земята на славата – Израел.“
Ники Димов: По принцип съм напълно съгласен с идеята, че трябва първо да идентифицираме, какво представлява морето. Направим ли го, няма да е трудно да установим, какво е земята, тъй като тя ще означава нещо противоположно на значението на морето. Явно и двамата нямаме проблем да разглеждаме морето като народите, но виждам, че когато ти свързваш този символ с народите, акцентираш на езически. Признавам, че това е хитър ход, защото ако се съгласим, че морето е символ на езическите народи, земята ще трябва да бъде символ на Израел, тъй като тя е антипода на морето, а кой друг може да е антипод на езическите народи? Дали обаче морето е символ само на езическите народи? Очаквам някакво библейско доказателство, защото аз виждам нещо различно. За първи път срещаме този символ в книгата Даниил:
„Даниил проговаряйки рече: Видях в нощното си видение и ето, четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море“ (Дан. 7:2).
Вятърът като картина бива използван от друг библейски автор, за да представи образно злото на войните и кръвопролитията:
„Ще докарам върху Елам четири ветрища от четирите страни на небето и ще ги разпръсна по всичките тия ветрища, та не ще има народ, където да не отидат изпъдените еламци“ (Ерем. 49:36).
Пророк Даниил вижда, че след като четирите небесни вятъра се сблъскали, от морето се появили четири звяра. Малко по-нататък му се обяснява, че тези четири звяра са четири царе (Дан. 7:17). Тук под царе трябва да се разбира не конкретен монарх, а царство, защото точно така бива представен на Даниил този въпрос – за четвъртия звяр се казва, не само че е цар (ст. 17), но и че е царство (ст. 23). И така, дешифрирайки използваните символи разбираме, че според Даниил в резултат на войни, кръвопролития и страдания на световната сцена ще се появяват последователно четири царства. Проучвайки по-нататък, кои са тези царства (в следващата глава един ангел посочва почти всички тях поименно), виждаме, че повечето от тях са езически царства. Ако приемем, че морето, от което излизат зверовете (царствата), са езическите народи, тогава какви са зверовете, които излизат от тях? Нали са пак езически? Много по-издържано би било, ако приемем, че морето е символ просто на народи. Територията, която засяга цялата глава, е света (ст. 17, 23). Като имаме предвид, кои са визираните царства, е по-разумно да ограничим символа върху населените територии на Стария свят, защото именно там се появили Вавилон, Мидо-Персия и Гърция. Всички те са владеели голямата част от познатия им тогава свят. Единствено за Рим се казва, че той ще е по-обхватен в територията си (ст. 23). Всичко това показва, че под море в апокалиптичната литература трябва да се разбират онези територии, които са гъсто населени към момента, за който се отнася пророчеството.
Когато стигнем до звяра, който излиза от морето в Откр. 13 гл., виждаме, че описанието му използва изцяло езика на Дан. 7 гл. Там очевидно повечето царства са вече в миналото. Единственото останало по времето на Йоан е Рим – царството с най-голяма територия. Но щом като Йоан използва езика на Даниил в своята книга, той не би трябвало да разбира символа на морето по по-различен начин. Очевидно този символ е доста важен, защото бил специално обяснен на Йоан:
„Каза ми още: Водите, които си видял, гдето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици“ (Откр. 17:15).
Тук вече изрично е посочено, че под символа на водите в апокалиптичната литература в съответен контекст трябва да се разбира множество от хора. Нещо повече, когато ангелът обяснява това на Йоан, той казва, че блудницата Вавилон седи на тези води. Като се има предвид, че в Новия завет Вавилон е фигура, което се отнася както за фалшивите религии, така и за отпадналото християнство, малко трудно би било свържем господаруването на фалшивото християнство над езически народи. Да не би отпадналата църква да оказва влияние само над езическите държави? Напротив, много повече влияние оказва върху т.нар. „християнски“ или „пост-християнски държави“. Така че определянето на символа на морето само като езическите народи е изключително тясно. По-коректно би било да се приеме, че визира просто територии, в които има много хора – точно както ангелът го обяснява на Йоан: „люде и множества, народи и езици“ (Откр. 17:15).
Както вече казах, изясняването на този символ е важно, защото следващият, който Йоан използва, е нов за апокалиптичната литература – земята. В Откр. 12:16 пророкът вече го е използвал, но значението му може да се разбере точно именно чрез изследване на гл. 13. Йоан застава на морския пясък, когато вижда излизането на звяра от морето. Дотук всичко е познато. Изследователят на Откровението не може да има проблем с този символ, защото вече го познава от книгата Даниил. Тъй като следващият символ е непознат, той може да се изясни като се представи като противоположен на познатия. Йоан е на морския пясък и след като вижда, кой излиза от морето, за него не е трудно да види и кой излиза от земята. Ако установим, кой е звярът излязъл от морето, няма да е трудно да разберем, къде и кога да търсим звяра, който излиза от земята. Той се появява, след като звярът от морето е получил смъртоносна рана (виж Откр. 13:10, 11). Тъй като всички доказателства сочат, че звярът от морето е папството и смъртоносната рана, която получава, е поражението му в края на XVIII-ти век, тогава коя е силата, която се появява на световната сцена по същото това време, но от рядко населени територии и която в последствие става сила от световна величина? Естествено, че САЩ! Просто не знам, когато си последователен в тълкуването на пророчеството, до какво друго заключение може да се стигне. Всичко е толкова ясно!
Апостол: „Папството и САЩ като тълкувания на зверовете в Откровение 13гл. са дадени за пръв път от Адвентния пастор Дж. Андрюз (доколкото на мен е известно) и са били възприети до днес като непоклатими шаблони в Адвентната църква.“
Ники Димов: За пореден път показваш, че много неща не са ти известни. Векове преди да се роди Джон Андрюз протестантските реформатори са виждали папството в звяра от морето от Откр. 13 гл. и в Малкия рог от Дан. 7 и 8 гл. Адвентистите следват протестантския подход в тълкуване на апокалиптичните пророчества – историческият метод. Това е.
Апостол: „Но прав ли е бил Андрюз да вижда САЩ в пророчеството? Нима Новия Завет е загрижен за определени държави? Има ли друго място в Новия Завет, където да намерим връзка, с която и да било държава, имаща отношение към събитията от последните дни?“
Ники Димов: В Библията заемат място онези неща, които имат отношение към съдбата на Божия народ, включително и в последното време. Това може да е политическа сила или религиозна сила. Може да е и държава. Ако една държава има пряко касателство с Божия народ, нищо не пречи да бъде спомената. От тази гледна точка не съществуват никакви причини да не смятаме, че ако има отношение към Божия народ, държава като САЩ да не може да бъде спомената в пророчеството. Америка е държавата, която протегнала ръка на бягащите от репресии в Европа протестанти. А всички виждаме и че тя продължава да има водеща роля в света и да се изживява като световен полицай. Това, което е започнало да се случва със САЩ, я превръща все повече и повече в силата представена чрез звяра от земята.
Наистина се очудвам, как тези, които не са съгласни с адвентното тълкуване на звяра от замята, си обясняват факта, че със САЩ се случва точно това, което адвентистите проповядват от 160 години. Трябва да се обърне внимание и на това, че когато адвентистите са направили горепосоченото тълкувание, нищо не е подсказвало и най-малко, че САЩ ще се превърнат във водеща световна сила. И все пак години по-късно това е факт! Какво точно обяснение за това можем да дадем, освен че адвентистите са били прави? И въпреки всичко има хора, които продължават да отричат! И това ако не е абсурд!
Апостол: „Звярът от Откровение 11:7 се появява отново в глава 13:1-10 и, макар че има смъртоносна рана (получена на Голгота), той възкръсва за живот чрез сатанинската власт на втория звяр.“
Ники Димов: На кръста Исус победил Сатана (Йоан 12:31; Евр. 2:14; 1 Йоан 3:8). В известен смисъл, там Той е победил и всички сатанински сили, които щели да се появят след това. Когато говорим за звяра от морето от Откр. 13 гл. обаче, самият текст показва, каква точно е раната, която е получил:
„Ако някой завежда в плен и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя и той трябва от сабя да бъде убит. Тук е нужно търпението и вярата на светиите“ (Откр. 13:10).
Тук се говори за смъртоносната рана на този звяр (ст. 4), защото тази рана е нанесена със сабя (ст. 14) като това става в края на периода на неговата власт – 42 месеца (ст. 5). Самият текст от ст. 10 звучи като присъда – на звяра се прави това, което той досега е правил, отплаща му се според делата му. От гледна точка на историческия метод това описание отговаря изключително точно на случилото се с папството в края на 1260-те години негова власт – през 1798 г. то е било толкова силно сразено, че много хора по онова време са вярвали, че Католическата църква няма да я бъде повече. Върхът на всичко е било пленяването на папа Пий VI и отвеждането му в изгнание във Франция, където и умира. Случайност? Едва ли. Това е тълкуванието на пророчеството.
Къде точно, Апостоле, видя, че звярът от морето възкръсва за живот благодарение на силата на звяра от земята? Това много ми прилича на твърдението ти, че шестият рог от Откр. 17:10 успял да завладее света с помощта на седмия, когато в този стих изобщо не се казва подобно нещо, а отгоре на всичко там става дума за глави, а не за рогове. Изобщо, ти следваш ли някакви правила в тълкуването на пророчествата или всичко е както дойде?
Апостол: „Образът, който се получава, е лъжлива църква – фалшива религиозна система. Това ще е крайната, заключителната, проява на „мерзостта на запустението”, предсказана от Христос.“
Ники Димов: Това е само от гледна точка на човек, който е обърнал гръб на протестантския подход в тълкуването на пророчествата и е приел йезуитския футуризъм. Предполагам, че същият този човек ще срещне сериозна трудност да обясни думите на Исус, който разполага появата на „мерзоста на запустението“ по време на разрушването на Ерусалим, а не в последното време:
„Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на светото място (който чете нека разбира), тогава ония които са в Юдея, нека бягат по планините; който се намери на къщния покрив да не слиза да вземе нещата от къщата си и който се намери на нива, да се не връща назад да вземе дрехата си“ (Матей 24:15-18).
Наистина съм любопитен да чуя обяснението на този текст от футуристи или претеристи, когато съвсем ясно тук Исус позовавайки се на Дан. 9:26, 27 говори за разрушението на Ерусалим от римските войски през 70 г. (сравни с Лука 21:20, 21) и по този начин не само потвърждава историческият метод в тълкуването на апокалиптичните пророчества, но и категорично показва, че мерзостта на запустението не може да бъде Антиох Епифан (както твърдят претеристите) или един бъдещ безбожник (както твърдят футуристите). Това може да бъде само Рим. Очаквам някой да ми го обясни!
Апостол: „Обясни ни още – как така Елън Уайт имала „видения” за това какви ще бъдат събитията в края на времето, а незнайно защо преписала от Андрюз точно същите неща, които той развил в своята теология, заедно с грешките му?“
Ники Димов: Значи според теб няма как един пророк да има видения за нещо, което някой е открил в Свещеното писание. Интересна логика! Сигурно ще обвиниш Елън Уайт, че е крала и от Хайръм Едсън, когато е имала видения потвърждаващи това, което той е открил в Библията за небесното светилище и Изследователния съд или пък от Джоузеф Бейтс, когато е имала вести за съботата – точно както той вярвал за нея. Надявам се, че разбираш идеята ми.
А можеш ли ти да ми обясниш, как през 30-те и 40-те години на XIX век хора живеещи в най-различни краища на света, идващи от протестантски, католически и православни среди са проповядвали едно и също нещо, без изобщо да са се познавали и да са държали връзка един с друг – а именно, че Исус ще завърне на тази земя около 1844 г.? Великото Адвентно пробуждане през 19-ти век, което днес толкова много протестанти са склонни да омаловажават, се е случило точно по този начин и няма никакво рационално обяснение на случилото се. Пък и какво рационално обяснение може да има, когато установиш, че във времена без телефон и Интернет пастори и миряни от всички краища на света изведнъж започват да говорят едно и също нещо, без изобщо да се познават (едва на един много късен етап някои са започнали някаква кореспонденция помежду си)?
Апостол: „А че това са чисти Адвентни глупости, защото са Библейски недоказуеми, самото време ще покаже!“
Ники Димов: Напълно съм съгласен, че времето ще покаже, кое е истина и кое – не! Ако беше поне малко запознат с това, което адвентистите учат, щеше да знаеш, че времето досега е доказало, че говорим истината. Така че аз изобщо не се притеснявам от присъдата на времето. И освен това смятам, че доказваме ученията си с Библията достатъчно добре. Въпросът е, ти дали вярваш в Библията? А също и дали си протестант или йезуит?
[Отговори]
Apostol: „Звярът от Откровение 11:7 се появява отново в глава 13:1-10 и, макар че има смъртоносна рана (получена на Голгота), той възкръсва за живот чрез сатанинската власт на втория звяр. Образът, който се получава, е лъжлива църква – фалшива религиозна система. Това ще е крайната, заключителната, проява на „мерзостта на запустението”, предсказана от Христос.“
Стамен: Би ли обяснил, какво точно имаш пред вид като казваш, че звярът от Откр.11:7 се появява отново в глава 13:1-10?
Сигурно имаш идея, кой точно е този звяр, след като мислиш, че е същият, получил смъртоносната рана на Голгота. За кой звяр трябва да разбираме, че става дума?
Питам, защото според както аз го разбирам, Откр.11:7 визира не фалшива религиозна система, а светска система, бореща се срещу Бог и Неговия народ. Аналогията я виждам с книгата на пророк Захария, четвърта глава. Докато звярът в Откр.13:1-10 визира /според мен очевидно/ една фалшива религиозна система. Аз намирам аналогия между този звяр и звяровете в книгата на пророк Даниил, седма глава. Там, в стих 25 се дава едно подробно описание на четвъртия звяр, което наподобява описанието на звяра от Откр.13 глава. Така, че сподели мнението си! Всеки трябва да е отворен да приеме всякакво мнение, ако бъде убеден чрез Библията, нали?
[Отговори]
Ники Димов: „Съвсем доказан и признат факт е, че рухването на комунизма се дължи именно на взаимодействието между ЦРУ и Ватикана. Така че много неща са възможни.“
Стамен Кривошиев: Няма как това да е доказан и признат факт. Едно изказване на Роналд Рейгън, или Михаил Горбачов не е доказателство. Пък и те самите едва ли знаят за какво точно става дума. За мен, комунизмът беше не само и не толкова една тоталитарна система. От Божия г.т. това беше система, създадена от дявола, явяваща се най-вече пречка за разпространението на знанието за истинския Бог. В това беше основния й проблем, главно поради затворения характер на тази система. Именно затова Бог беше Този, Който я премахна, а не ЦРУ, или Ватикана. Макар, че не е невъзможно Бог да е използвал различни средства за тази цел, включително и ЦРУ и Ватикана.
Ники Димов: Това, което Откровението казва, е, че звярът от земята (САЩ) ще използва цялата си сила, мощ и авторитет, за да наложи по света политиката на звяра от морето (Католическата църква), като този звяр стои в сянка и оставя звярът от земята да върши цялата работа. Така че дори и да не успеем да разберем, в каква точно връзка са двете сили, можем да сме сигурни, че такава ще има, макар и видимата страна на всичко да бъдат САЩ.“
Стамен Кривошиев: Да, това ще се случи, но не по начина, по който си го представяме обикновено. Поне на мен ми е омръзнало от слушане на подобни глупости в църквата. Отишъл папата в САЩ. И аз питам- и какво от това? Ама как какво- за да се обсъди неделния закон. Това е несериозно и наистина се излагаме, когато правим подобни коментари извън църквата. Истината е, че в настоящия момент няма никакъв начин, по който САЩ и Ватикана до могат да си сътрудничат, поради една проста причина- САЩ олицетворява светското мислене, докато Ватикана- фалшивото религиозно мислене. Говоря като цяло, разбира се. Не, че няма отделни религиозни кръгове в САЩ, или отделни напълно светски мислещи във Ватикана. Но господстващият начин на мислене е точно този- светският в САЩ и фарисейският- във Ватикана.
Когато, обаче се променят обстоятелствата, в резултат на кризата на светския начин на мислене /господстващ в момента в света/, тогава вече неделният закон няма да е толкова странна перспектива, както изглежда в момента. Той ще е част от опита човечеството да оцелее /сякаш може да се оцелее в свят, управляван от своя си княз/.
Ники Димов: „Европа със сигурност ще има своето място във всичко това. Дори някои теолози твърдят, че според Откр. 17:12-14 първо Обединена Европа ще въведе неделния закон, но той ще стане задължителен ден за почивка в света благодарение на влиянието на САЩ. Това не е лишено от логика. В някои държави от ЕС вече е напълно забранено да се работи в неделя и те чака солидна глоба, ако го правиш.
Що се отнася до Дан. 2:43, мисля, че всички позиции върху този стих имат отношение към днешна Европа. Въпросът е, как е представена днешна Европа според него – като няколко държави, които се опитват да се обединят в една, но няма да успеят или като взаимоотношенията на папството с Европа. Като че ли разбирането, че Европа няма да се обедини (освен непосредствено в края), е било най-разпространеното сред адвентистите – благодарение на книгите на Урия Смит. Но то не е единственото. Елън Уайт, Джеймс Уайт и други пионери са имали по-различна позиция по този въпрос, която днес се оказва, че е и доста по-правилната.
Стамен Кривошиев: Както ти самият правилно си писал на друго място, Даниил, втора глава се занимава с политическите аспекти на човешката история от времето на пророк Даниил до края. Религиозните аспекти се появяват едва в седма глава на книгата на Даниил. Така, че нека да не прибавяме неща към контекста, които липсват. Не виждам никаква връзка между Европейския съюз и Папството. Даниил, глава втора просто казва, че Европа няма да се обедини политически. Явно е, че това ще е резултат от кризата и то вече се вижда ясно. Това малко знамение за края ли е? Именно ЕС е инструментът за това обединение- икономическо, прерастващо в политическо, само че неосъществило се до край….
[Отговори]
Най-доброто тъкуване на Откровението е онова тълкуване, което може да ни посочи съвременното значение на тази книга. За целта трябва да разберем как тя се е отнасяла към нейните първи читатеи – църквата от 1-2- век, и чак тогава да осъзнаем какво е посланието за нас днес. Чел съм много тълкувания и всички те звучат еднакво „убедително“ относно това кой е Антихрист, кои са зверовете т.н. Но всички тези мъдрувания са излишни ако не разберем какво Бог ни казва за нас днес. Казано с други думи – да видим богословието на книгата, а не да се опитваме да тълкуваме неща, които не ни е дадено да разберем, а и няма смисъл даги разбираме. Думите на Исус към учениците Му са много ясни – Деян. 1:8.
[Отговори]
Всичките тези разбирания за Папството, САЩ, Европа са тясно свързани с ясното разбиране за „Господния ден“ в Откр. 1:10. Ако това не е събота/неделя или денят на видението, а Денят на възмездието и съда на Господа, възвестен и описан още от древните пророци и обхващащ (както тогава се оказва в Откр. 11,12,13 и Дан. 7:25) период от поне 1260 (действителни) дни, то познатите ни днес световни сили са само бледо подобие на системата, която на сатана ще му е дадено да установи на Земята. Така, че ключът за разбиране на Откровение е още в началото на книгата. Антихристът (да не се бърка с антихристите или духа му от I Йоаново посл.), като част от тази система, също си има място в края на времето
[Отговори]
Ники Димов отговори:
13.11.2010 в 20:44
Някои мисли във връзка с този коментар:
Иван Наумов: „Всичките тези разбирания за Папството, САЩ, Европа са тясно свързани с ясното разбиране за ‘Господния ден’ в Откр. 1:10.“
Ники Димов: Защо да са тясно свързани с разбирането за Господния ден в Откр. 1:10? Как точно са свързани с Откр. 1:10?
Иван Наумов: „Ако това не е събота/неделя или денят на видението, а Денят на възмездието и съда на Господа… то познатите ни днес световни сили са само бледо подобие на системата, която на сатана ще му е дадено да установи на Земята.“
Ники Димов: Ако… Ако… А ако това е денят на видението, събота? Прочети статията Кой е Господния ден в Откр. 1:10? Там подчертавам, че не само значението на израза „куриаке хемера“ (Господния ден) по времето на Йоан е имал отношение към седмичен ден, но и самият контекст, както и използването на този израз от отците на църквата са доказателства, че в Откр. 1:10 се има предвид денят, в който Йоан е получил първото си видение за Откровението (събота) и че изобщо не става дума за есхатологичния ден на Господа. Едно такова „ако“, което не почива на никакви библейски доказателства, създава съвсем друга насока в тълкуванието. Не виждам никаква полза от подобен подход. Трябва да останем верни на библейския текст, а не да формираме собствени хипотези.
Иван Наумов: „…то познатите ни днес световни сили са само бледо подобие на системата, която на сатана ще му е дадено да установи на Земята.“
Ники Димов: Подобно разсъждение загатва, че приемаш двойно изпълнение на апокалиптичните пророчества – първото изпълнение на дадено пророчество касае някаква историческа фигура, но същото пророчество ще се изпълни отново под друга форма – по-обхватно и с по-голяма сила – в края на времето. Този метод в тълкуването е един от опитите футуризма да влезе в Адвентната църква като се прави някакъв реверанс към използвания досега исторически метод. Проблемът е, че когато става дума за апокалиптични пророчества, не можем да търсим двойно изпълнение. Това е характеристика само на някои класически пророчества и е абсолютно противоречиво на идеята на апокалиптичните пророчества. Една от основните им цели е да представят развитието на събитията до Господния ден без условности и да издигнат Бог като държащ всичко под Своя контрол. Идеята за двойно изпълнение на апокалиптичните пророчества застава срещу самата тяхна цел и ги дискредитира. Единственото пророчество в Откровението, където можем да търсим двойно изпълнение, е видението за седемте църкви (Откр. 2 и 3 гл.). Причината за това е, че то не е апокалиптично, а е в писмената рамка на книгата и носи характеристиките на класическо пророчество. Всяко друго видение след Откр. 4:1 става силно апокалиптично и търсенето на двойно приложение на което и да е видение от тази част книгата означава да се насилят правилата за тълкуване и да се излезе от рамките носещи сигурност в интерпретацията. Но явно тези, които са убедени, че адвентистите трябва да станат футуристи, не държат да се съобразяват с подобни правила в тълкуването.
Иван Наумов: „…обхващащ (както тогава се оказва в Откр. 11,12,13 и Дан. 7:25) период от поне 1260 (действителни) дни…“
Ники Димов: Мислиш ли, че 1260 буквални дни (или 3 ½ години) са достатъчни, за да може същността на сатанинската измама да бъде разкрита? Имаме един хилядолетен бунт срещу Бога, в който Неговият характер и справедливост биват поставени под въпрос, но когато обаче стигнем до шедьовъра на сатанинските измами, решаваме, че 3 ½ години ще са достатъчно време за една обективна преценка. Това звучи крайно несериозно! Една от най-големите слабости в буквалното тълкуване на апокалиптичните времеви периоди от футуристи и претеристи е, че по този начин обвиняват Бога в несправедливост. Странно ли звучи? Обърни внимание, какъв период от време обхваща разкриването на Божията благодат, характер и план за човечеството. В Библията се описват стотици и хиляди години, в които истината за Бога става все по-ясна и разбираема. И съвсем логично – грехът помрачава разбиранията и са нужни много години на Божествени откровения и действия, за да се разбере същността на Бога и да отпадне всяко съмнение към Него. Когато обаче стигнем до най-силните сатанински фигури – Малкият рог и Антихриста – на тях Господ позволява да действат само няколко години (ако приемем, че посочените периоди са буквални). Тогава с основание някой би попитал: Защо има такава неравнопоставеност? Защо когато става дума за Него, Бог отделя столетия и хилядолетия, за да бъде разбран, а когато става дума за врага Му, позволява толкова малко време на злото да изяви своята истинска същност? Справедливостта изисква да се даде достатъчно време на злото да покаже истинското си лице, за да може Вселената да се убеди, че това явление е не просто зло в някои свои проявления, а че цялата му природа е зла и ще доведе до унищожение на Универса, ако не бъде премахнато. Всичко това изисква време. Три години и половина е нищожно кратък период.
И тук отново изпъква предимството на историческия метод в тълкуването на апокалиптичните пророчества. Кое разкрива по-добре същността на сатанинското управление – действието на един безбожник за 3 ½ години или действието на една сатанинска система в продължение на 1260 буквални години? Кое дава достатъчно материал да се направи безпристрастно заключение и времето да издаде своята справедлива присъда? Нищо чудно, че претеристи и особено футуристи са толкова енергични в представяне на тълкуванията си, защото така отклоняват вниманието от това, което папството е направило през вековете. А то е толкова много и толкова красноречиво! И причината за красноречивостта му е ясна – защото обхваща дълъг период от време. Три години и половина са крайно недостатъчни, за да се яви цялата същност на едно явление, което има ключова роля не само за живота на една планета, но и за цялата Вселена. Така че претеристите и футуристите винаги трябва да имат предивид факта, че чрез тълкуванията си на апокалиптичните времеви периоди на практика обвиняват Бога в несправедливост.
Иван Наумов: „Така, че ключът за разбиране на Откровение е още в началото на книгата.“
Ники Димов: Точно така, в началото на книгата, но не в Откр. 1:10, където се дават указания само за първото видение, а в Откр. 1:7, 8, където се говори за книгата като цяло.
Освен това цялата логика на разсъжденията ти е изградена подвеждащо. Щом като формираш една съждение с „ако“, би трябвало последващият извод да бъде „в такъв случай“, а не „така че“. Смятам, че трябва да сме коректни, когато разграничаваме хипотезата „ако“ от логичния извод следващ едно силно доказателство „така че“.
Иван Наумов: Антихристът (да не се бърка с антихристите или духа му от I Йоаново посл.), като част от тази система, също си има място в края на времето.
Ники Димов: Каква е разликата между Антихристът и антихристите и каква точно е ролята на Антихриста в края на времето според теб? Може би ще е добре да прочетеш статията Кой е Антихристът от Откровението? Част I, където са дадени някои насоки относно понятието „Антихрист“.
[Отговори]