Кой е Антихристът от Откровението? Част I
Една от най-известните фигури на Откровението безспорно е Антихристът. В представите на хората той е едно зло, сатанинско същество, което иска да завладее света и душите на хората. Не само Холивуд може да бъде посочен като отговорен за този му образ. Голям принос в изграждането на тази представа за него има най-популярния днес сред християните възглед – Антихристът ще бъде едно безбожно същество, което ще завладее и репресира света и ще се бори срещу истинската вяра. С други думи, Антихристът ще бъде един много ясно разпознаваем враг на Христовата вяра – някакъв антипод на Христос и християнството. Дали обаче наистина Антихристът ще бъда такъв, какъвто го представя множеството от съвременните църкви? Това, че тази картина е най-разпространената днес, означава ли, че е и най-правилната? Има ли опасност вярващите и светът да се излъжат в очакванията си?
Нека накратко да разгледаме някои основни характеристики на Антихриста, за да разберем, кой би могъл и кой не би могъл да бъде той.
1. Понятието „Антихрист“.
Предвид голямата значимост, която християните отдават на фигурата на Антихриста, можем да предположим, че това име ще се споменава на много места в Библията. Истината обаче е по-различна. То може да бъде открито само в няколко текста и то изключително в творчеството на апостол Йоан, и още по-странно – в най-малките му книги – посланията.
Апостол Йоан разглежда Антихриста като някой, който трябва да се появи в последното време. Ранните християни са вярвали, че са живеели в последното време и че един от знаците за последното време е появяването на Антихриста:
„Дечица, последно време е, защото както сте чули, че иде Антихрист и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време“ (1 Йоан 2:18).
Тук Йоан говори за много антихристи и затова някой може да си помисли, че апостолът има предвид езичниците-римляни, които са подлагали християните на жестоки гонения по това време. Но Йоан изяснява, какво има предвид:
„От нас излязоха, но не бяха от нас, защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас“ (ст. 19).
Вече става трудно да мислим за антихристите като езичниците-римляни. От това изказване разбираме, че според Йоан антихристите са хора, чието минало може да се проследи в християнската църква. Това означава ли, че когато апостолът пише тези думи, те вече не са принадлежали към църквата? Можем да разберем отговора на този въпрос като първо разберем, какъв е техният проблем:
„Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? Той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина“ (ст. 22).
Проблемът на антихристите е, че са се отрекли от Отец и Сина. Това трябва да означава, че някога те са вярвали в Отец и Сина. Ако останем само на тези стихове, можем да предположим, че за апостол Йоан антихристи са тези хора, които някога са били християни, но след това са се отрекли от Бог и Исус. Тук много лесно може да се направи изводът, че тези хора са напуснали църквата и сега се проявяват като нейни противници. И изводът ни щеше да е точен, ако Йоан не беше внесъл още светлина по въпроса:
„Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исус Христос в плът. Такъв човек е измамник и антихрист. Внимавайте на себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, но да получите пълна награда“ (2 Йоан 7, 8).
Значи всъщност антихристите не са хора, които действат като явни противници на църквата, а хора, които проповядват фалшиви учения по отношение личността, естеството и мисията на Исус Христос. Практически те не са вече част от църквата, а са отстъпили от истинните й учения, но продължават да действат в самата нея проповядвайки фалшиви учения. Йоан призовава вярващите да бъдат бдителни спрямо тези учения. Това има смисъл, само ако християните могат да влязат по един или друг начин в такъв контакт с тези хора, че да има опасност да бъдат измамени. А това означава, че те все още посещават една и съща църква. Защото само при едно подобно положение има смисъл предупреждението на Йоан християните да изпитват духовете предпазвайки се от лъжепророците:
„Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога, а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде и сега е вече в света“ (1 Йоан 4:1-3).
Няколкото стиха в 1 Йоан и 2 Йоан, които говорят за Антихриста, променят представата ни, че той трябва да е едно безбожно същество, което репресира християните. Напротив, той е тясно свързан с църквата, поради което вярващите са увещани да изпитват ученията, които им се представят, защото макар в Божиите очи Антихристът да не е част от тях, физически той е сред тях и те са в опасност да бъдат измамени.
Дори само това описание на Антихриста е достатъчно, за да ни ориентира, къде трябва да го търсим. Разпространената за него представа, че той ще е един безбожник, изобщо не пасва на описанието, което му дава апостол Йоан. Не пасва и на фигурата, с която същият апостол го представя в Откровението.
2. Звярът от морето.
В книгата Откровение фигурата на Антихриста се появява в началото на гл. 13 като един звяр излизащ от морето. От изключително значение е да се разбере, какво причинява появяването му. Това става ясно от гл. 12 на книгата.
В Откр. 12 гл. се описва Божият новозаветен народ в контекста на гоненията, които трябва да преживее от страна на Сатана представен тук като змей. Те започват още с раждането на Спасителя (ст. 1-5), минават през Средновековието, когато Христовата църква е трябвало да се крие (ст. 6, 13-16) и завършват с обектът на сатанинските атаки в последното време:
„Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус; и змеят застана на морския пясък. И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена“ (Откр. 12:17-13:1).
Цариградският превод е по-точен тук:
„И прогневи се змеят върх жената, и отиде да направи бой с останалите от нейното семе, които пазят заповедите Божии и имат свидетелството Исус Христово. И застанах на песъка морски, и видех звер, който възлезваше от морето, който имаше седем глави и десет рога; и на роговете му десет корони, и на главите му имена богохулни“ (Откр. 12:17-13:1 – ЦП).
Стигайки до края на времето виждаме, че Сатана е насочил всичките си усилия към останалите от потомството на жената. Той ги мрази, защото те носят нейните характеристики – те са нейни деца и в тяхното лице той всъщност вижда… нея. Останалите от потомството на жената вбесяват Сатана и този път той предприема една по-различна стратегия, за да ги унищожи. Използваната гръцка дума „отиде“ в Откр. 12:17 означава „отиде надалеч“. Казва се, че той отиде да воюва с останалите от потомството на жената, а като че ли бяга много надалеч. Защо? Защото това е последната битка и тя е много важна. Затова отива за поддръжници. И Йоан вижда, от къде идват тези поддръжници. Той застава на морския пясък, на границата между морето и земята, и първо вижда един звяр да излиза от морето:
„И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена. И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт. И видях една от главите му като че ли смъртно ранена, но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра казвайки: Кой е като тоя звяр? и Кой може да воюва против него? И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действа четиридесет и два месеца. И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата. И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ. И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне. Ако има човек ухо, нека слуша. Ако някой завежда в плен и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя и той трябва от сабя да бъде убит. Тук е нужно търпението и вярата на светиите“ (Откр. 13:1-10).
Именно в този контекст се появява фигурата на Антихриста. Змеят (Сатана) се подготвя за последната си битка срещу Христос и Неговата църква в лицето на верния остатък. Първият му поддръжник е един звяр, който стоящият на морския бряг Йоан вижда да се появява от морето. Именно този звяр тълкувателите на Библията наричат Антихрист. Дали и в Откровението Йоан ще продължи да представя Антихриста като някой, който е тясно свързан с християнството и църквата или в тази книга той представлява нещо друго?
Първата характеристика на звяра от морето, с която изследователят на Откровението се сблъсква, са десет рога и седем глави. Интересното е, че в описанието на змея от Откр. 12 гл. също виждаме седем глави и десет рога (Откр. 12:3). Веднага обаче се забелязва разликата – при змея короните са върху главите, а при звяра – короните са върху роговете. И още по-важно – върху главите на звяра има богохулни имена, а върху главите на змея няма.
Тук виждаме съжителство на рогове и богохулство върху главите на звяра. Това веднага ни напомня за фигурата на малкия рог от Дан. 7 гл., чието надменно говорене е наречено „говорене думи против Всевишния“ (Дан. 7:8, 20, 25). Това, че Йоан е мислил за Дан. 7 гл., когато е писал Откр. 13 гл., става ясно и от по-нататъшното описание на Антихриста – този звяр има на себе си по нещо от леопард, мечка и лъв – все образи, които се появяват в Дан. 7 гл.
Макар чрез действията на звяра от морето да се описва предимно дейността на Антихриста в последното време, Йоан дава описание и на неговите минали действия. Тоест той не е една напълно нова фигура за историята. Той съществува отдавна, преследвал е светиите и е владеел света за 42 месеца – също както малкия рог от Дан. 7 гл. преследва светиите за 3 ½ години (3 ½ = 42 месеца). Само че в края на този период той получава сериозен удар – толкова сериозен, че раната му била смъртоносна (Откр. 13:3, 10). В крайна сметка тя оздравява и в края на времето, тогава, когато змеят има нужда от него, звярът отново се появява на световната сцена възвърнал силата и влиянието си.
Това движение между бъдеще и минало в описанието на звяра от морето е от изключително значение. Йоан иска не само да покаже, че силата-съюзник на змея в края на времето, е всъщност една отдавна съществуваща в историята сила, но е и категоричен, че каквато е била тази сила в миналото, същата ще бъде и в последното време. В края на периода от 42 месеца на нейно господство тя получава съкрушаващ удар, но той не я променя и когато в края на времето змеят повиква Антихриста на помощ, раната му ще е оздравяла, а той ще си бъде същият както преди – никаква промяна. Каквито претенции е имал преди получаването на раната, каквито неща е вършил, каквито са били методите му – всичко това ще се повтори и в края на времето.
3. Богохулство.
Прави впечателние, че една от основните характеристики на звяра от морето е богохулството (Откр. 13:1, 5, 6). Ако разберем, каква стои зад термина „богохулство“, ще можем да разберем и каква е природата на Антихриста. Сигурно ще се изненадаме да чуем, че библейското разбиране за богохулството се различава от общоприетото. Например когато Исус заявил Своето равенство с Бога, юдеите възприели това като богохулство:
„Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог“ (Йоан 10:33).
Исус наистина е равен на Бога, но юдеите не вярвали в Него и възприели това Негово твърдение за богохулство. Така че за разлика от общоприетото днес разбиране, че богохулство е някаква обида или отрицание на Бога (нещо, което и невярващите могат да правят), в Евангелието на Йоан богохулство е наречено приравняването с Божеството.
Но Библията не спира дотук в изясняването на този термин. Когато Исус простил греховете на един парализиран човек, това Неговото дело също било наречено „богохулство“:
„Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулства? Кой може да прощава грехове освен един Бог?“ (Лука 5:21).
Исус има правото да прощава греховете, но книжниците и фарисеите, които не вярвали в Него, възприели този Негов прерогатив като богохулство. Следователно, когато Библията говори за богохулство, тя има предвид опита някой да се приравни с Бога като изземе Неговите функции – Неговото право да прощава и оправдава грешника. Така че богохулството не може да се отнася до действията на един безбожник, който открито отхвърля Божеството.
Разбирането на този въпрос е от изключително значение, защото внася голяма яснота по отношение на Антихриста. Щом като той е описан като богохулник, той би трябвало да се опитва да приравни себе си с Бога като изземе Неговия прерогатив – правото да прощава греха. Следователно тук трябва да става дума за религиозна сила, защото само една религиозна сила може да има отношение към греха, неговото опрощаване и оправданието на грешника. Виждаме, че в Откровението Йоан продължава да представя Антихриста като някой, който е тясно свързан с християнството.
В такъв случай вписва ли се широко разпространената днес представа за Антихриста в описанието дадено му в Откр. 13 гл.? Не! Една безбожна сила, както бива представен днес Антихриста, не може да има отношение към спасяването на грешниците. Зад фигурата на Антихриста трябва да стои религиозна сила облечена с мантията на християнството и претендираща, че има право да се изразява по отношение на греха и спасението на грешника. Нещо повече, това е религиозна сила, която не предстои тепърва да се появи на световната сцена, а сила, която отдавна съществува, но е минала през един съкрушаващ удар, така че появяването й отново на световната сцена ще бъде „голямото завръщане“, а не „голямата премиера“.
До изводът, че Антихристът е една религиозна сила, можем да стигнем и по друг път. Звярът, който излиза от морето, Антихристът, действа в услуга на змея. В Откр. 12:4 виждаме змеят като сила, която се мъчи да унищожи Христос. Всички знаем, че този, който разпънал Исус на кръста, била римската власт. В I-ви век езическата римска власт била най-големият противник на християнската църква. И въпреки това в нейното описание никъде не се споменава характеристиката „богохулство“. Ако под богохулство трябва да разбираме явното отрицание на Христос, то тази характеристика пасва великолепно на езическият Рим – всъщност това била нейната основна характеристика. И все пак въпреки че тази власт екзекутирала Исус и мъчела и преследвала Неговите последователи карайки ги да се отрекат от Своя Господ, в описанието й тя никъде не е определена като богохулна. Защо? Просто защото „богохулство“ е религиозен термин, който има отношение към оправдаването и спасението на човека и с него не може да се характеризира безбожна или езическа сила. Само една религиозна власт имаща на себе си покривалото на християнството може да отговори на описанието на Антихриста. Не бива да забравяме, че думата „Антихрист“ може да се преведе не само като „срещу Христос“, но и „вместо Христос“, т.е. една сила, която претендира, че е християнска и макар да не се противопоставя открито на Христос, се поставя на Неговото място и изземва функциите и привилегиите Му. Не бива също да забравяме, че в библейската апокалиптика със символа „звяр“ се представя една сила, която има вид на организация – царство или нация, а не отделна личност (виж Дан. 7:17, 23). Дори тук идеята за Антихриста като един безбожник с голяма власт не пасва на значението на библейския символ.
Според най-популярния днес възглед за Антихриста той ще бъде едно безбожно същество, явен противник на Христос и църквата Му. От начинът, по който бива описан той в творчеството на апостол Йоан обаче е видно, че той е една религиозна сила облечена с мантията на християнството.
Прочетете и статията Кой е Антихристът от Откровението? Част II, където разглеждаме, как е представен Антихристът и в другите части на Новия завет и посочваме, кой точно е той.
——————————————————————————————————————————————————————————————
Ако статията ви е харесала, можете да гласувате за нея в Свежо и да я споделите с вашите приятели във Фейсбук, Туитър, Гугъл или по имейла. Можете също така да я принтирате или да я запазите като PDF документ. Просто използвайте бутоните по-долу.
Ако имате въпроси или коментар към статията, използвайте формата за коментари под бутоните. Благодаря Ви!
От скоро чета вашите материали с интерес.
Имам въпрос към вас.
Жената в откровение дванадесета глава е Израил. Кое ви дава право след стих 5 – т.е. от 6 стих надолу – вече да не Израил, а църквата?
От стиховете в гл.12 аз виждам репресията на Сатана не срещу християните, а срещу евреите. Жената е Израил, семето й са евреите до ден днешен. Бог има завет с евреите – тези които приемат Исус Христос – те да кажат на езичниците (целия останал свят) истината за Месията. Затова Сатана мрази евреите. През Втората световна война, а доколкото знам и много векове преди това – християните са убивали евреи. Кой е виновен за кръвта на тези евреи? В крайна сметка Сатана, който е използвал много хора (сравнени с вода в ст.15) да ги унищожи. Но ето от 1948г. Бог им помогна да си влезат пак в обещаната на тях земя. Омразата на християните срещу евреите не изкривява ли ясното значение на текста, като жената става християнската църква, а евреите – те не важат вече. Според мен средновековната теология на църквите е дала своят дял в тълкуването на този пасаж. Много удобно тълкувание за християните – за да се изтъкне, че те – християните са божието семе. Но първичният текст е ясен – жената е Израил от съня на Йосиф, а семето й са Христос и евреите. От Библията аз това разбирам – че Бог е поверил само на една нация да каже на другите кой е Месията – и това са евреите. Само те могат да сторят това въз основа на Божията намеса в живота на техния народ и Писанията свидетелствуващи за Христос. И апостолите евреи го направиха. 2000 години света вярва на това еврейско свидетелство. Сатана е решен да промени тази ситуация. Затова, когато ще дойде Лъжепророкът описан в откровение 13гл. от ст.11 нататък – е казано, че ще действа в земята- т.е. сред евреите – та с чудеса и знамения да ги измами да признаят Антихриста – звярът от морето. Сатана ще цели да промени свидетелството на евреите – да кажат че Антихриста е месията, а не Христос. С чудеса, измами и насилие – ще успее. Просто чета текста на Библията.
И се връщам на въпроса си към вас:
Жената в откровение дванадесета глава е Израил. Кое ви дава право след стих 5 – т.е. от 6 стих надолу – вече да не Израил, а църквата?
Поздрави!
[Отговори]
В Библията си чета, че само за един народ се казва че пази Божиите заповеди и му е поверено свидетелстването за Исус – на евреите. На Синай и на Петдесетница официално Бог е дал на юдеите закона и свидетелството за Исус. Това чета в Библията. Никъде не мога да прочета, че Бог е упълномощавал някъде езичници да пазят закона Му и да разнесат свидетелството за Исус Христос. На каква основа – те са езичници?! Как езичниците да докажат на другите кой е Месията? – въз основа на голата им вяра? Нали трябва да притежават дадени от Бога писания и опитност, та като ги четат и преживеят – да посочат Месията. По принцип това може да стори само един народ – еврейският. Това са направили апостолите.
Чета и мисля над темата ви – но нещо не ми се връзва…
[Отговори]
стамен кривошиев отговори:
22.07.2010 в 21:03
@Ivan, Може ли да опитам аз да ти отговоря?
Ivan: Жената в откровение дванадесета глава е Израил. Кое ви дава право след стих 5 – т.е. от 6 стих надолу – вече да не Израил, а църквата?
Стамен: Жената в книгата „Откровение” е символ на Божията църква. В Стария завет, Божията църква е била древният Израил / Исая 54:5-7 и Ерем. 3:14/. В Новият завет- това е християнската църква /2 Кор.11:2/. Въпросът е, дали Йоан има пред вид старозаветната Божия църква, или новозаветната Божия църква, когато използва този символ в Откровение, глава 12. Точно тук е мястото на правилния метод на тълкувание. Книгата „Откровение” е писана около 100 г. сл.Хр. По това време, старозаветният Израил вече е бил отхвърлен като Божий избран народ, нали? Това ясно се вижда от думите на Господ Исус в Мат.21:43 и Мат.24:15-17. Моля, обърни внимание особено на Мат.21:43!
Ivan: От стиховете в гл.12 аз виждам репресията на Сатана не срещу християните, а срещу евреите. Жената е Израил, семето й са евреите до ден днешен. Бог има завет с евреите – тези които приемат Исус Христос – те да кажат на езичниците (целия останал свят) истината за Месията. Затова Сатана мрази евреите. През Втората световна война, а доколкото знам и много векове преди това – християните са убивали евреи. Кой е виновен за кръвта на тези евреи? В крайна сметка Сатана, който е използвал много хора (сравнени с вода в ст.15) да ги унищожи. Но ето от 1948г
Стамен: Една от особеностите на историческия метод е в това, да разглежда събитията от времето, когато е живял пророкът, написал съответната книга, напред във времето. След като Господ Исус казва, че Божието царство ще се отнеме от евреите, от там нататък няма дори и намек, че техният статут на Божий избран народ ще бъде отново възстановен. Ето защо няма основание да приемем, че глава 12 от книгата „Откровение” визира еврейския народ. Този преход между физическия Израил в духовния Израил е най-добре изразен от апостол Павел в Римл.2:28,29, както и в Гал.3:6-9. Моля, обърни внимание на Гал.3:28,29! Божияот народ в Новия завет се състои от всички, които вярват в Исус Христос като Господ и Спасител- независимо от това, дали са евреи, или хора от други националности. Що се отнася до омразата на Сатана, той мрази всички, които са застанали на страната на Христос. Нали така казва нашият Спасител?
А относно съдбата на древния Израил /тяхното разпръскване между другите народи и техните изпитания и страдания/, тя е предсказана в Стария завет, а не в Новия. Например, Второз. 4:27, Второз.28:64, Пс.106:27 и т.н. Всички тези пророчества са резултат от нарушаването на изискванията на завета с Бога от тяхна страна. А по отношение на 1948 г., никой не би могъл да посочи никакво библейско доказателство, с което да илюстрира изпълнението на библейско пророчество в тази година.
Ivan: В Библията си чета, че само за един народ се казва че пази Божиите заповеди и му е поверено свидетелстването за Исус – на евреите. На Синай и на Петдесетница официално Бог е дал на юдеите закона и свидетелството за Исус. Това чета в Библията. Никъде не мога да прочета, че Бог е упълномощавал някъде езичници да пазят закона Му и да разнесат свидетелството за Исус Христос
Стамен: Защо тогава, апостол Павел е избрал за свой съработник Тимотей, чийто баща е бил грък? Нима Тимотей не е разнасял свидетелството за Исус? Прочети Деян.10:45-48, но най-вече Гал.3:28,29!
Ivan: Затова, когато ще дойде Лъжепророкът описан в откровение 13гл. от ст.11 нататък – е казано, че ще действа в земята- т.е. сред евреите – та с чудеса и знамения да ги измами да признаят Антихриста – звярът от морето. Сатана ще цели да промени свидетелството на евреите – да кажат че Антихриста е месията, а не Христос. С чудеса, измами и насилие – ще успее.
Стамен: Като имаш пред вид принципите, на които трябва да отговаря духовният Израил в Новия завет, моля те прочети Марко 2:6,7, след това прочети Дан.7:25, Дан.8:10,11, а след това се върни отново на статиите за Антихриста! Може пък да промениш мнението си!
Бог с теб!
[Отговори]
ехооо ;-), я мислете малко- истински, пълноценно развити хора са древните българи, т.нар прабъгари. А това, че някои поради плиткоумие си вярва на глупостите си е негов пробем. Със сладкодумие и хитрост ориенталците са се поналожии над доста хора, но една лъжа ( не е задължително лъжецът да осъзнава глупостта си= лъжата си,) повторена по различни начини и многократно започва да звучи като истина,. Тъй като на лъжата краката са къси, рано или късно започва срив- това , което става в момента. пък ако имат търпение и сила хвърлете един поглед на едни на пръв поглед прости факти, но доста директно разкриващи положението на нещата в реалността :-)) Тема за размисъл върху наблюдения описващи прабългарите
Ние и Те е доста разпространена антитеза в съвременните науки за човека и за обществото, която се основава преди всичко на религиозни и на етнически различия между групи, общности и народи. Най-новата политология дори предвижда ,, война на цивилизациите, което е другото название на ,,война на религиите“ и по- точно между християнството, юдаизма и исляма- трите религии на книгата. Такава визия вещае края на хумаността. Когато обстоятелствата заставят един народ да прекоси половин Азия и по- голямата част от Европа, за да търси нови родини, срещите му с Другостта, която е езикова, социална, дори анропологична стават всекидневеие. Трдно се изброяват етносите и културите, в контакт с които българите изграждат своя цивилизован облик. От една, страна по чисто емпиричен път се стига до идеята за ролята на човешкия род, която изразява готовност да се зачитат различията. От друга страна, тази готовност разкрива Другия не толкова като неприятел, колкото като необходимо съсъбитие, като ,, огледало“, в което се вижда собствената Другост.Тази позиция преодоляваща пасивите на етноцентризма, е по- мярата само на общности, които залагат в основите на цивилизациионния си модел ценностите на свободата и равенството. Уважението и лоялността са втъкани в пътя на Българите. Прабългарите- познават само един достоен начин за общуване с други народи- мирно заселване и равноправно съществуване. Тези хора са били езичници дотолкова доклкото светогледа и поведението им не е предопределено от нормите на религиите на книгата- прабългарите на са християни, юдеи или мюсюлмани. Ценностите на религиите на книгата са били известни на древните Българи. Но по- интересно, е че вместо самоцел, тези норми на поведение са били и практикувани от прабългарите. Това е поведение, което ако навремето е било, за съжаление, повод за завист и непрестанни опити за охулвания по адрес на прабългарите, сега е в най- добрия случай повод за неоснователни злоупотреби на националистическо тесногръдие.Прабългарте са монотеисти ( мнооого преди да се появи това понятие за ориента) НЕ ползващи идоли за изразяване на светогледа си. Умишленото пропускане на този факт, повлияно от каноните на църквата, е объркващо.То не позволява да се разберат причините за толкова напредничво, не само за времето си, поведение. А ценностите на древните Българи и още повече начините за постигането, предаването и запазването им в поколенията ще са от полза, когато достигнат да повече хора.
Истинската свобода започва със свободата на духа. Критерият за свободен дух обаче- какви са критериите( съзидателен и за какво съзидателен дух), преценките, разбиранията според които се оценява той са в резултат до голяма степен на външно влияние.
Връзката между един свободен дух и материалните действия на индивида и оттам на обществото пък е в още по- голяма степен ( волно или неволно/ осъзнато или не) обусловена от ,,общоприетите,, разбирания за необходимост, разумност и наложени стереотипи.
Всички йогурти се правят с мляко, но ако няма една определена бактерия не се говори за ИСТИНСКО кисело мляко. Така и в страната ни – много народи, много етноси, но МАЯТА, закваската –БЪЛГАРИ.
Народът винаги знаещ един бог и непознаващ идолите- неудобен за старите тирани и дори днешните (религиозни) канони. Всъщност освен традиционния подход – история според територията има подход и за история на НАРОДА – по който подход единствения етнос никога не направил идоли за израз на светогледа си са прабългарите. Големите неприятели на книжнината ( не на познанието, а на книжнината, понятията не са синоними) и демагогията. Нормално е народ, който разчупва догмите да е винаги охулван и да не се признава публично ръководната му роля. По -лесно е да са тракийци, славяни и т н защото за тези народи се знае че са идолопоклоници, но на прабългарския светоглед да не се набляга.
Tемата зa влиянието на религията над народа е интересна. Приемерно съвестта ( свръх АЗ-а (пре)открит за западна Европа от Фройд) зависи до голяма степен за оформянето си от религията и възпитанието доколкото двете не се препокриват. Със сигурност за масовия манталитет религията е водещият фактор, определящ ценностите и поведението, което дадено общество ще има и ценностите, на които ще държи- т.е морала, метаюридическо понятие, което обаче е основата за поведението и разбирането за справедливост. В този ред на мисли изконният и специфичен светоглед на българина е повлиян от прабългарите, за които поради разни причини не се говори публично, а когато това се прави е доста изкривено. За тези хора обаче се знае ( макар и да не се признава в момента ясно и разбираемо за широката публика), че нито са идолопоклонници, нито са политеисти- факт, които влиза в тотално противоречие на каноните установени от юдаизма- за липсата на други народи с един(ен) бог и нямащи идоли; канони повторени от християнството( под всякаква негова форма) и исляма- религиите на книгата.Езичник далеч от възприетото по навик за нещо изостанало, всъщност обозначава хора, чиято комуникация е устната, а не писмената. Защо прабългарите са държали повече на нея е много дълбока тема за размишление. Съвпадението на Господ- ар Бог- ар ( Л-то е тъмна съгласна, която се чува фонетично уъ или само у , така както примерно на сръбски, македонски, хърватски се казва и пише Бугарска, БуКаРест Бу-л- гар Букурещ и прочие варианти на името БуГ-аР имащи и вариант ВолГа, ОиУ гласни изцяло взаимнозаменяеми или говорещата А(з)Б(у)Г(к)а на българите,а най- лесно ако имате интерес и време питайте фонетик/ лингвист да ви обясни как се променят звуковете и кои с кои се преплитат и заменят, а след това помислете, че днешните езици- поне славянските- преди да са станали писмени с утвърдени правила са били устни ) би трябвало да ни кара да се замислим ако не друго то дали има друг етнос, чието име да е възприето за бог- тъй като обикновеното Господ-ар Буг-ар( базовия начин за самоопределяне на зависимите племена е да си казват кой им е ръководителя) си е станало господ Бог. Същите тези хора са били чути като Вулгарес от гърците- християни и оттам думата Вулгар е станала синоним на нещо недодялано и просташко, а всъщност това което е учудвало гърците е липсата на рицарски турнири и зрелища, спектакли, лов за удоволствие и прочие признати за ,,елитарност,, занимания сред велможите на другите народи, но не сред обществото организирано от прабългарите. Знае се, че прабългарите при все, че са имали винаги държава никога не са печатали/ секли монети ( едно любопитно съвпадение- в архивите на баварския исторически музей е запазен герб на българите от 14 век, на който има три изплезени лъва; същите графично оформени лъва ги има днес в гербовете на Бавария, Дания и Великобритания- заради Англия, а и Дания и Великобритания отказаха присъединяване към еврозоната; За Швейцария и източната и част има още по- интересни съвпадения и случки свързани с древния български светоглед и държавническо поведение ). Стопанският живот на територията на прабългарите, които НЕ СЕКАТ монети- стандартно възприет като критерии за израз на суверенитет и показател за материално развито общество-??? – е бил отлично организиран. Как и защо управници, които създават най- добре организираните държави за времето си не секат монети , би могло, а и ще се коментира и разбира тепърва*. Но целят този горе написан увод е, за да помоля да обърнете внимание, че основателите на държавата не са християни и колкото и да е объркващо, трудно за възприемане или тъжно за мнозина не би трябвало да се забравя истинския дух идващ от прабългарите. Темата е изключително болезнена, влизаща в противоречие с всички канони приети и диктуващи светогледа на народите в момента. Така или иначе правилата за себе осъзнаване, за организиране на обществото и за справедливост, налагани ( умишлено или не ) от масовото поведение започват да показват много, много пропуски, нестабилност и все повече слабост и неефективност за решаване на болезнени социални промени- което за съжаление кара хората да искат твърда ръка и ред ( ред не е синоним на справедливост обаче, а именно на това объркване разчитат много,много от хората говорещи и стремящи се към твърд ред). Без да се изпада в еуфория и да се предизвиква ,,мода,, все пак би могло да се поизяснят доста неща за организацията на обществото и в България, но и по света ако не загърбваме най- специфичната част от историята на страната.
[Отговори]
стамен кривошиев отговори:
22.07.2010 в 14:38
@какво,
В евангелието от Йоан, четиринадесетата глава, стих шести, Господ Исус Христос казва следното: „Аз съм пътят, Истината и Животът. Никой не идва при Отец, освен чрез Мене.“.
Това са много важни думи. Те опровергават една много често срещана днес теория, която иска да ни убеди, че всяка религия си има свой собствен път към Бога. Ако говорим за истинския Бог, пътят към Него е само един и Той се казва: Господ Исус Христос. Друг път просто няма. Всеки може да се сприятели с Господ Исус Христос. Неговото приятелство не е ограничено до никоя класа, или раса. Той, обаче е Единственият, Който ни е изявил Отец. Няма друг. Ето защо, важният въпрос е: познаваме ли Го лично, като Наш най-добър Приятел? Общуваме ли с Него ден след ден, чрез Неговото слово и чрез молитвата /това са основните средства за общуване с Него, които самият Той ни е дал/. Ако не го правим, няма как да Го познаваме, няма как и да достигнем до Бога. Ето защо в евангелието от Йоан, седемнадесетата глава, стих трети, пак Господ Исус ни казва: „Това е вечен живот, да познаят Тебе, единственият истински Бог и Исус Христос, Когото си изпратил“.
[Отговори]
е и? българският народ какво го интересуват вътрешноеврейски караници и чужд, а и за съжаление доста ограничен и глупав, светоглед? Българите са спазвали и за знаели как да научат и другите да спазват добродетели мнооооого преди книжниците и хитреците с насилие да наложат през християнството (по-късно и исляма) еврейската ограниченост. Българите не се интересуват от голите пожелания на книжниците; християнството исляма и юдаизма за българите е като за здрав организъм е да му слагаш антибиотик
[Отговори]
….. и то добродетели които и в самата библия са признати….. Моля кажете какво добро е донесло на българщината християнството, което добро българщината да не е познавала и спазвала ?
[Отговори]
стамен кривошиев отговори:
31.07.2010 в 16:00
Ето какво бих искал да Ви кажа /в кавичките са Вашите мисли/:
„Езичник далеч от възприетото по навик за нещо изостанало, всъщност обозначава хора, чиято комуникация е устната, а не писмената.”
Стамен: Ето какво казва Господ Исус Христос: „Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.” Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят, за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата: Защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото, ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.” /Евангелие от Матей, глава 5, стихове 43-48/.
Ето и още едни думи, казани пак от Господ Исус Христос: „И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?, или Какво ще пием?, или Какво ще облечем? (защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.” /Евангелие от Матей, глава 5, стихове 31-33/.
От тези думи не става ли ясно, че християнството и езичеството се различават преди всичко като начин на мислене, като светоглед?
„Истинската свобода започва със свободата на духа. Критерият за свободен дух обаче- какви са критериите( съзидателен и за какво съзидателен дух), преценките, разбиранията според които се оценява той са в резултат до голяма степен на външно влияние.
Връзката между един свободен дух и материалните действия на индивида и оттам на обществото пък е в още по- голяма степен ( волно или неволно/ осъзнато или не) обусловена от ,,общоприетите,, разбирания за необходимост, разумност и наложени стереотипи.”
Стамен: Господ Исус Христос казва следното по въпроса за свободата: „Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни……И така, ако Синът /ХРИСТОС/ ви освободи, ще бъдете наистина свободни.” /Евангелие от Йоан, глава 8, стихове 31,32 и 36/.
Това е истинската свобода, според християнството. Другото са само приказки за свобода, които са далеч от реалността.
„Моля кажете какво добро е донесло на българщината християнството, което добро българщината да не е познавала и спазвала ?”
Стамен: А каква е дефиницията за това, кое е добро и кое е зло?
„В този ред на мисли изконният и специфичен светоглед на българина е повлиян от прабългарите, за които поради разни причини не се говори публично, а когато това се прави е доста изкривено. За тези хора обаче се знае ( макар и да не се признава в момента ясно и разбираемо за широката публика), че нито са идолопоклонници, нито са политеисти- факт, които влиза в тотално противоречие на каноните установени от юдаизма- за липсата на други народи с един(ен) бог и нямащи идоли”
Стамен: Ето, Вие казвате, че идолопоклонството е нещо, което не е добро. Има ли, обаче държава по света днес, където някой да е влязъл в затвора, поради идолопоклонство? Има ли изобщо наказателен кодекс някъде по света, в който идолопоклонството да е криминализирано? В някои ислямски републики може и да има, но в мнозинството държави такова нещо няма, нали? И в България го няма. Тогава откъде знаете, че идолопоклонството е нещо лошо? И защо е нещо лошо? Знаете го от Божия морален закон, написан в Библията, който е извън нас и над нас, независимо от това, дали го признаваме, или не. И точно този закон е критерият, отличаващ доброто от злото. Нито искам да хваля евреите, нито да подценявам българите. Просто историята показва, че когато същият този закон е даден на евреите, ние още не сме съществували като народ.
„Българите са спазвали и за знаели как да научат и другите да спазват добродетели мнооооого преди книжниците и хитреците с насилие да наложат през християнството (по-късно и исляма) еврейската ограниченост.”
Стамен: Ако можете по някакъв начин да докажете, че чрез християнството и исляма е наложена еврейската ограниченост, сигурно бихте заслужили да Ви уважават като най-големият учен в света. Що се отнася до българите и добродетелите, ето какво казва Библията: „Може ли етиопец да промени кожата си, или леопард- пъстротата си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло.” /книгата на пророк Еремия, глава 13, стих 23/. Апостол Павел /считан за най-великия от християните/, казва следното: „Защото зная, че у мене, т.е. в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.” /Послание към римляните, глава 7, ст.18/. Библията казва, че всяко добро идва от Бога и извън Бог няма никакво добро. Разбира се, има нехристияни, има и невярващи, които могат да извършат и извършват добри неща, но не осъзнават, че това е било просто дар от Бога. Защото Бог обича всички- и вярващи и невярващи! И ВАС СЪЩО!
„българският народ какво го интересуват вътрешноеврейски караници и чужд, а и за съжаление доста ограничен и глупав, светоглед?”
Стамен: Защо мислите, че християнският светоглед е „доста ограничен и глупав”? Кое точно го прави такъв?
Що се отнася до българския народ, мен лично ме боли най-много от факта, че ние, българите не сме се научили да ценим доказани исторически факти, с които можем да се гордеем като народ. Например факта, че ние сме първата държава, осмелила се да отхвърли т.н. триезична ерес. Това, безспорно е свързано с братята Кирил и Методий. Ама Вие да сте чували някога на 24-ти май, това да се споменава като нещо, с което България има правото да се гордее? Аз не съм чувал. Та ние дори не знаем, че най-важната цел на Кирил и Методий със създаването на азбуката е била, Свещеното писание да може да се чете на разбираем за народа език. Това е нещо, наистина велико за времето си!
И, нека да завърша с един цитат от Библията, с който да припомня, че християнското учение не е еврейско, а общочовешко: „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.” /Послание на апостол Павел към галатяните, глава 3, ст.28/.
Така, че християнското учение за спасение единствено чрез вяра в Господ Исус Христос е за всички- и за евреи, и за българи и……ЛИЧНО ЗА ВАС!.
[Отговори]
Каква е дефиницията за добро ли- в случая, за да не усложняваме мисленето- добро според християнския светоглед.
Никъде не е осъдено идолопоконничеството, освен в базовите правила в… библията.
Какво значение има дали някой ще бъде ,,признат,,за велик УЧЕН когато е посочил на хората правилно поведение, идея, съвет. По тая пътека и светци си определят, а за дадени герои даже и за по-божи от другите божи синове. А да еврейската глупост е всеобхватна( факт е че книжният монотеизъм вместо да поправи причините за конфликтите между народите ги задълбочава, защото мисленето ии самоопределнието какви са – особено при евреите е на принцципа аз не съм неевреин/ същото важи за исляма и християнството като за последните по- голямо значение играе и гражданството им )
Езичник- така книжниците са наричали всички неприемащи писанията им, но и не вярващите в един бог. В много голяма степен запознаването на света със познанието за ЕДИН (ЕН) Бог ( да слагаме ли наставката -АР?) се определя и от начина на възприятие на хората.Оттам и думата ПО СРЕДСТВен- т.е не разбира посланието, а се води по средствата с които то идва при него….. и айде екран над реалността и изконността на Създанието, което е корена на идолопоклоничесвтото а и на повечето неразбирателства между хората и на страданията им.
Интетерсно как народ ако дотогава не е познавал тез заповеди и ценности разкрити единствено и само чрез Ристю и Роднини АД е съумял да накара Ватиканът да си промени канона, да осъзнае бързо посланието на писаниците, че и да го разпространи за други?
Мохмед, Христос са митове създадени като изкуствени опозиции да крепят основната си идея- еврейската убеденост че евреите са спасители на света. А то лошо няма да си вярват, но не и когато вярата ги заслепява и вместо да изпишат вежди нараняват очи ;))
Приликата Олелия и Алелюя случайна ли е, за такива простаци като езичнците? И ако от езичекса Б ългария са забелязали мистерията на гласовете, какво има в книжен И сраел- мистерята на хартийките ( които не миришат например) ли?
От налагането със сила на манипулацията християнтво българската страна е преживяла повече в робство отколкото в свобода. Защо да се търпи тогава тази глупава измисица да се шири сред хората?
[Отговори]
Хехехе, наистина да се счита християнството е създало добродетелите на българите е като да се сяита , че някой от игра на баскетбол е станал висок. Да не говорим, че добродетелте на някои от българите са взети насочени да защитават чужд светоглед- през христянското учение, да защитават еврейски светоглед. Направо си е духовно еничарство. Все пак донякъде успяващо – малцина си свързват изконната българщина с неидолопоклоническия светоглед на (пра)българите. Все по- масово се внушава , че християнството е изконно българско. И как тогава най- характерните БГ имена нямат светии на тях- Челебир, Стоян, Момчил, Вокил, Угаин, Ивайло, Боян, Тервел, Омуртаг и др.- защо уж гриьещата се за българщината црква не е въздигала БГ имена? И защо не се пеят БГ народни песни в църкви? Нали уж защитават и пазят българщината? И кой предал Левски Поп-а Кръст-ю. Случйно , не случайно попа кръста са предателите. И как така Аз Бу Ги идва да нарече етноса Бугари , като реда на звуковете не е реден от Богари? А кои е натрапвал името Булгаро като Вулгари и тъждествено с лошото? – църквата. Тъй че отпуснете се малко, помислете и не се плашете да сте българи :)) , станали високи не от игра на баскетбол ;)
[Отговори]
vlad отговори:
05.12.2011 в 20:17
1- Васил Левски не е предаден от поп Кръстьо
2- голяма част от най-характерните българи са избивали доста и
3 – доста неграмотно се изказваш
[Отговори]
Иван, кое ви кара да мислите, че евреите са /все още/ народа, който трябва да представи Месия на света? Проблемът всъщност беше точно в това, че евреите не изявиха Месия на света, поради което благодатното им време като народ изтече с убийството на дякон Стефан.
[Отговори]