Избор на метод в тълкуването на Откровението – II
Разбирането на книгата Откровение зависи от избора на метод. Най-дебатиран е методът за тълкуване на първите четиринайсет глави на Откровението, където има две възможности – методът на прогресията или методът на рекапитулацията.
От статията Избор на метод в тълкуването на Откровението – I разбрахме, защо адвентистите от седмия ден са възприели методът на рекапитулацията – защото дори само един най-общ макроструктурен анализ на тези глави посочва наличието на рекапитулация в описаните там видения.
Но макроструктурният анализ не е единствената причина адвентистите да приемат методът на рекапитулация. Тук ще разгледаме някои допълнителни основания в подкрепа именно на този метод, а не на метода на прогресията в тълкуването на първите четиринайсет глави на Откровението. Да се спрем само на най-главните.
1. Методът на рекапитулацията отразява най-добре историческия метод в тълкуването на Откровението.
Какъв метод за тълкуване на Откровението ще избереш, зависи от това, към коя школа за тълкуване на Откровението принадлежиш. Има три такива школи:
1) Претеристка школа
Претеристите смятат, че изпълнението на предсказанията на Откровението е станало в първото столетие след Христос и то повече или по-малко в рамките на Римската империя от този период. Някои претеристи стигат до първите няколко века след Христос, но дори и в този случай изпълнението на Откровението е в далечното минало. Поради това събитията от последното време не представляват интерес за тях.
2) Футуристка школа
Футуристкото тълкувание на Откровението се противопоставя на претеристкото като отмества описаните в Откровението събития в бъдещето. Футуристите приемат, че почти всичко описано в Откровението тепърва предстои да се случи.
3) Историческа школа
Привържениците на историческата школа смятат, че има развитие на събитията в Откровението – те започват да се случват от времето на автора, Йоан, минават през нашите дни и стигат до Второто пришествие и отвъд него.
Адвентистите от седмия ден са възприели точно този възглед, когато тълкуват Откровението. Една от причините за това е, че точно този подход е посочен съвсем ясно още от самото начало на първата апокалиптична книга – книгата Даниил. Когато пророк Даниил тълкува съня на цар Навуходоносор, той ясно оформя рамката на развитието на събитията в апокалиптичната литература в отделните видения – от времето на пророка до края на земната история (Дан. 2:31-45).
Затова адвентистите смятат, че по подобие на книгата Даниил също и другата апокалиптична книга, книгата Откровение, изисква историческо тълкувание. Именно методът на рекапитулацията в тълкуването на първите четиринайсет глави на Откровението отразява най-добре гледната точка на Историческата школа.
Този метод не е измислен от адвентистите. Това е методът, който повечето от църковните отци и реформаторите от Средновековието са използвали. Днес, благодарение на Адвентната църква, той е много по-изчистен и изяснен, защото днес има много по-добро познаване на оригиналните езици, на които написана Библията и на библейската култура.
2. Методът на рекапитулацията вече е използван във важна апокалиптична книга като книгата Даниил.
Никой не се съмнява в силната връзка, която съществува между книгите Даниил и Откровение. И двете книги принадлежат към един и същи тип литература – апокалиптичното пророчество. Ето защо е нормално да очакваме определено сходство или кореспонденция помежду им.
Книгата Даниил не само задава схемата на развитието на апокалиптичните пророчества – започват от времето на пророка и завършват във Второто пришествие, но самата тя съдържа рекапитулация. В тази книга дадена поредица се гради върху предходната прибавяйки допълнителни елементи. Докато Даниил 2 гл. обсъжда политическите измерения на събитията от времето на Даниил до края (царствата на света), Даниил 7 гл. прибавя религиозни перспективи (светиите), а Даниил 8 гл. се фокусира върху още една духовна плоскост (светилището). Даниил 11 гл. пък разглежда събитията от своята перспектива.
Тъй като Откровението на Йоан зависи от книгата Даниил, бихме могли да очакваме рекапитулация и в случая с Откровението. Рекапитулацията в Откровението следва същия образец – прибавя нови аспекти към разкритите преди това исторически развития.
3. Защо методът на прогресията е неприемлив?
Някои сериозни проблеми правят невъзможно приемането на метода на прогресията от адвентистите от седмия ден при тълкуването на първите четиринайсет глави на Откровението.
1) Методът на прогресията е методът на футуристите
Да тълкува първите четиринайсет глави на Откровението чрез метода на прогресията би отивало повече на футуристите, към които адвентистите от седмия ден не принадлежат. Макар и някои футуристи да приемат рекапитулация на някои места, техният основен метод е прогресията.
Появата на футуризма е, меко казано, смущаваща. Футуризмът е създаден през XVI век от свещеника-йезуит Франциско Рибера с цел да се неутрализира Реформацията и да отвлече вниманието от Католическата църква относно тълкуванията на Лутер за Антихриста.
В началото на 19-ти век футуристичната теория преминала през известно усъвършенстване и допълване. Възприема се за първи път от протестантски учители, които търсели примирение с Рим. Теорията отива в Съединените щати чрез писанията и влиянието на Джон Нелсън Дарби от църквата „Плимутски братя“ в Англия.
Днес футуризмът е основния възглед на повечето консервативни евангелски църкви и дори на фундаменталистки групировки.
2) Не се занимава достатъчно прецизно с макроструктурата на Откровението
Методът на прогресията не се занимава достатъчно прецизно с макроструктурата на Откровението и пропуска в анализа си много моменти, които очевидно говорят за наличие на рекапитулация в първите четиринайсет глави. Този метод се превръща в предварително зададен модел, за който се прави опит да бъде вместен в Откровението. А това е напълно погрешно! Откровението изрично предупреждава, че никой няма право да внася каквото и да е в книгата:
„Аз свидетелствам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите написани в тая книга; ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга“ (Откр. 22:18, 19).
Правилното тълкуване на Откровението изисква изхождане от самия текст и следване на моделите и структурите, които то само създава. А това методът на прогресията не прави.
3) Не прави разлика между писмената и апокалиптичната част на Откровението
Следващият сериозен проблем на този метод е това, че не прави разлика между използването на различните стилове литература в Откровението – къде започва и свършва писмената част на книгата (в която е използвана един вид литература) и къде започва и свършва апокалиптичната й част (в която е използвана друг вид литература). А това е важно, за да се уточни, дали например случващото се в гл. 4 следва хронологически случващото се в гл. 3.
По-голямата част от Откровението е апокалиптична литература – апокалиптични видения и символи, които се намират от гл. 4 до средата на гл. 22. А основна характеристика на апокалиптичните пророчества е, че те са безусловни и имат само едно изпълнение.
Тази апокалиптична част на книгата обаче е обградена от друг вид литература – писмо. Така да се каже, апокалиптичната част на Откровението е обградена от една писмена (от „писмо“) рамка – гл. 1-3 в началото и последната част на гл. 22 в края. Първото видение на книгата е точно в тази част – видението за седемте църкви. То е по-семпло и има характеристиките на класическите пророчества, които могат да бъдат условни и да имат повече от едно изпълнение.
Всичко това трябва да се има предвид, когато тълкуваме Откровението, а методът на прогресията е склонен да го пропуска.
Църквата на адвентистите от седмия ден приема метода на рекапитулацията при тълкуването на първите четиринайсет глави от Откровението, защото точно този метод може най-добре да бъде доказан от самото Писание. При методът на прогресията съществуват много сериозни проблеми, което го прави неприемлив за адвентистите.
Прочетете и статията Избор на метод в тълкуването на Откровението – III, където посочваме ползата от използването на метода на рекапитулацията в разбирането на последните събития.
——————————————————————————————————————————————————————————————
Ако статията ви е харесала, можете да гласувате за нея в Свежо и да я споделите с вашите приятели във Фейсбук, Туитър, Гугъл или по имейла. Можете също така да я принтирате или да я запазите като PDF документ. Просто използвайте бутоните по-долу.
Ако имате въпроси или коментар към статията, използвайте формата за коментари под бутоните. Благодаря Ви!
Чудесно се справяш
[Отговори]
Ники Димов отговори:
05.04.2010 в 18:00
Надявам се това, което четете, да ви е полезно.
[Отговори]
Би ли предложил макроструктура на апокалиптичната част?
[Отговори]
Ники Димов отговори:
28.06.2010 в 22:48
Виж статията Макроструктура на книгата Откровение
[Отговори]
Адвентизмът е „дете” на Уилям Милър и Елън Уайт. Най-малко 90% от адвентната интерпретация на пророчествата идва от Уилям Милър и от други мъже преди него, чиито работи той е ползвал. Каи Арасола (Kai Arasola), бивш президент на Конференцията на ЦАСД в Европа, е написал своята докторска дисертация – „Краят на историцизма”, в която излага с големи подробности как Милър представя пророчествата.
Главните особености на историцизма са следните:
1) Одобрение на теорията „ден за година” и загриженост за пророческите периоди от време;
2) непрекъсвано в историята приложение на различните апокалиптични символи и напасване към историята на всички пророчества;
3) разпознаването на папството в лицето на малкия рог или антихриста, макар доста често исляма да е споменаван като „източния антихрист”;
4) в основата на метода и негов отличителен признак било създаването на последователна система за взаимозависима синхронизация между пророчествата. Методът включвал желанието да бъде поместено всяко пророчество в сложна хилядолетна времева последователност. Обяснението за това се намира в библейското разбиране за боговдъхновеност. Протестантската схоластика приемала, че всички части на Библията са еднакво ценни и че Библията съдържа мистична мрежа от пророчества, които трябва да бъдат разкрити и съгласувани с помощта на рационални процеси. Тази представа за Библията дала сила на историцизма. Тя обаче не е част от възгледите на Лутер или Калвин във връзка с книгите „Даниил” и „Откровение” (пак там, стр. 29)
Арасола ни напомня, че:
„С наближаване на второто хилядолетие от християнската епоха, някои еврейски учени започнали да изчисляват пророческото време, приемайки дните за години. Този механизъм им позволявал като използват периодите 1 260 дни, 1 290 дни и 1 335 дни от книгата „Даниил” да датират „края” все в рамките на следващите 1 000 години. Йоаким Фиоре (Joachim Fiore) (1130-1202г.) е първият християнин, който, както е известно, приложил метода „ден за година” (пак там, стр. 32).
Джоузеф Мид (Joseph Mede) (1586-1638г.) бил пионер на историцизма. Тук трябва да си припомним поговорката, че „не всичко старо е чисто злато, но новото рядко е правилно”. Християнската църква в течение на половин хилядолетие след основаването си не е вярвала в историцизма. След 1844г. нещата в християнството пак са същите.
Милър е избрал 1798г. като крайна дата за папското господство. Хора преди него, а и негови съмишленици приемали това, но чисто исторически и от гледна точка на тълкуването на Библията, този избор бил просто лъжа. За да определи началото на папското господство той броил 1260 години назад от 1798г. и така стигнал до 538г., пренебрегвайки факта, че тази година е ужасно унизителна за папството. А пък 508г. била избрана, просто за да пасне изпълнението на Даниил 12:11-12 – всъщност отново избор от съображения за удобство, а не от тълкуването на Библията.
Цялата тази пророческа конструкция, изложена до тук, била приета от Урия Смит и той я описал в своята книга „Мисли за Даниил и Откровение”. А от тази книга идеите се пренесли в ортодоксалния адвентизъм.
Как Милър използвал Ездра 7 гл., годината 457 пр.Хр. и неговите аргументи в полза на значението „са определени” от Даниил 9:24 – всичко това преминало като наследство при адвентистите. Днес се знае, че хронологията и библейското тълкуване на Милър са изцяло погрешни, но въпреки това адвентистите продължават да ги поддържат и преподават.
Повечето от 15-те причудливи аргументи на Милър, с които той доказвал, че края на света ще е в 1843г., били изоставени от адвентистите. Милър даже „доказал”, че в 1843г. ще свърши 6 000 -годишното съществуване на света. Останалите му аргументи били подобни. Това са интерпретации, пренебрегващи контекста и обединяващи откъси, между които няма никаква реална връзка. И, както посочва Арасола, те са демонстрация на „сляпата вяра в английския превод”.
Помислете, каква неудобна за адвентистите ситуация. Но понеже малцина са които прилежно изучават, а повечето сляпо се доверяват на своите религиозни лидери, милиони хора в адвентната църква вярват в неща, които нямат нито библейска, нито логическа опора (подкрепа). В адвентното наследство има големи недостатъци (дефекти).
Нито едно религиозно движение никога не е било свободно от грешки. Нито католицизма, нито Реформацията, нито методизма, нито Плимутските Братя, нито Армията на спасението не са били лишени от грешки. Така трябва да се приеме и ситуацията с адвентизма.
Печалния факт е, че много от адвентистите не осъзнават, че позицията на Адвентния Библейски Коментар се разминава с традиционната адвентна позиция. За тези, които много четат, нещата стоят по-иначе! Коментарът на ЦАСД много е помогнал да се загуби вярата в изследователния съд. (понеже Библейският коментар на ЦАСД излиза само на английски и испански, а и това е многотомен и скъпо струващ труд, той е непознат дори и на проповедниците (може би през годините само отделни хора са го чели). Така че адвентистите тук не знаят какво пише в предишните му издания, освен цитираното от време на време в съб. уч-те уроци, да не говорим за най-новата му редакция).
Няколко автори от Коментара отдавна са отхвърлили историческия метод, а други много се съмняват в неговата истинност.
Адвентният доктор Хамил (Hammill), в началото на ХХ-ти век, написал малко преди смъртта си, „отминалото време изясни, че нашите пророчески сметки, водещи до 1844 г., са били неправилни. Повече от половин век измина, откакто пионери като Урия Смит обявиха, че изследователния съд ще бъде кратък. Тези дълги години принудиха хиляди адвентисти да се откажат от това „уникално” учение”.
Ники, Библията има духовно тълкувание. Да се класифицират методите на претеристки, футуристки и исторически означава просто, че водещите теолози на всяка църква се опитват да нагодят нещата и тълкуванията така, че да паснат на собствените им доктрини. Това са човешки и академични класификации и не се намират в Библията. Те имат задни цели. Това лъха и от преводните статии, които ти публикуваш на този сайт. За истинските изследователи – това са „губи време“ формулировки и субективни мнения на хора получаващи заплатата си от съответните организации. Последната дума трябва да е на Писанието. Не си мисли, че като се слагат сложни термини, схеми, формулировки, които хората не познават – и най- вече – се налагат готови изводи, че това е обективната истина по въпроса.
Изборът и методът на тълкувание на Адвентистите на кн. „Откровение“ са такива, защото трябва да паснат на тяхната теология – нищо повече. Другото е – Адвентистите от 7-я ден да се смирят и да признаят, че са наследили теология от 18 и 19 век – пълна с грешки. Но за това се иска смирение и честност. И понеже ще паднат и основните стълбове на адвентното учение – почти вярвам, че това няма да се случи… По- вероятно е папата да се извини за ужасните дела на Римо- Католическата църква през средновековието, отколкото Адвентистите да признаят, че са бъркали в тълкуванията си. Гордостта е присъща за ЦАСД – „верният остатък“.
[Отговори]
стамен кривошиев отговори:
12.07.2010 в 22:24
@Apostol,
Апостол: Каи Арасола (Kai Arasola), бивш президент на Конференцията на ЦАСД в Европа, е написал своята докторска дисертация – „Краят на историцизма”, в която излага с големи подробности как Милър представя пророчествата.
Стамен: Моето уважение към всяко мнение, в т.ч. и към това на Kai Arasola. Само, че що се отнася до това, кой е критерият за истината, Библията е ясна /Йоан 17:17: Така,че ако ще оборваме даден религиозен възглед, нека да използваме правилния начин за тази цел. По надолу не виждам дори да се цитира Библията в подкрепа на възгледа, който се защитава.
Апостол: 3) разпознаването на папството в лицето на малкия рог или антихриста, макар доста често исляма да е споменаван като „източния антихрист”.
Стамен: Първият теолог, който идентифицира папството в лицето на „малкия рог”, е католикът Еберхард, живял през тринадесети век. По това време, историческият метод още не е бил разработен.
Апостол: Йоаким Фиоре (Joachim Fiore) (1130-1202г.) е първият християнин, който, както е известно, приложил метода „ден за година” (пак там, стр. 32).
Джоузеф Мид (Joseph Mede) (1586-1638г.) бил пионер на историцизма. Тук трябва да си припомним поговорката, че „не всичко старо е чисто злато, но новото рядко е правилно”
Стамен: Последното изречение е доста интересна мисъл. Досага не бях чувал такава поговорка. Значи, да поставиш Библията в списъка на забранените книги е било по-правилно, отколкото да се противопоставиш на това, така ли? Да се възпротивиш на индулгенциите и инквизицията, на оправданието чрез дела и на претенциите на човек да прощава грехове, е нещо неправилно, така ли да го разбирам?
Цитираш горните двама автори, но не казваш, къде и в какво са допуснали грешки. Не се и стремиш да го докажеш чрез Библията.
Апостол: Милър е избрал 1798г. като крайна дата за папското господство. Хора преди него, а и негови съмишленици приемали това, но чисто исторически и от гледна точка на тълкуването на Библията, този избор бил просто лъжа. За да определи началото на папското господство той броил 1260 години назад от 1798г. и така стигнал до 538г., пренебрегвайки факта, че тази година е ужасно унизителна за папството.
Стамен: Защо 1798 година да не може да се приеме като крайна дата на папското господство? Че има ли някой, който да е унижавал папството повече от дейците на Френската революция и след това от Наполеон? Не разбирам, за какво унижение говориш за папството през 538 г. От историята знаем, че в 538 г. Юстиниан побеждава остготите /които били ариани и противници на папството/, начело с Велизарий, като по този начин възстановява властта на папството, дадена преди това в 533 г. с Юстиниановия едикт. Да, съгласен съм, че може да се спори, дали точната година на началото на папскто господство трябва да е 538 г., или 533 г. Не разбирам, обаче за какво унижение говориш през 538 г., по-голямо от това, което папството е претърпяло през периода 1793-1798 г., когато е издигната „богинята на разума”, въведена е десетдневката , библиите са изгаряни, а свещениците принуждавани да отиват в Конвента и да заявяват, че са заблуждавали хората и че няма никакъв Бог. От това по-голямо унижение, аз поне не бих могъл да си представя.
Апостол: А пък 508г. била избрана, просто за да пасне изпълнението на Даниил 12:11-12 – всъщност отново избор от съображения за удобство, а не от тълкуването на Библията.
Стамен: Да, за годината 508 и аз не съм убеден в тълкуванието, което поддържат някои адвентни автори. Нека да сме точни, обаче- някои, не всички. Счита се, че тя е свързана с Кловис, неговото обръщане в католическата вяра, заради което е наречен „най-стария син на църквата”, както и в чест на неговата победа над вестготите /отново ариани/. Лично за мен това е хипотеза. Не я отхвърлям, защото не мога да докажа, че е невярна. Не мога и да я приема, защото е библейски и исторически спорна. Но, едва ли Дан.12:11-12 е най-важният текст в Библията. Макар, че по принцип всяко Божие слово е важно. Лично аз, обаче нямам претенцията,че разбирам безпогрешно този текст. Само, че когато критикуваш нашата позиция, кажи ти какво предлагаш!
Апостол: Днес се знае, че хронологията и библейското тълкуване на Милър са изцяло погрешни, но въпреки това адвентистите продължават да ги поддържат и преподават.
Стамен: Откъде се знае? Кой, кога и как го доказа това, което твърдиш? Как няма да ти задавам въпроси, като изказваш само съждения, без никакви доказателства? Всеки може да каже, че едно нещо е погрешно, само че кажи защо е погрешно и обясни кое е вярното!
Апостол: Печалния факт е, че много от адвентистите не осъзнават, че позицията на Адвентния Библейски Коментар се разминава с традиционната адвентна позиция. За тези, които много четат, нещата стоят по-иначе! Коментарът на ЦАСД много е помогнал да се загуби вярата в изследователния съд.
Стамен: Това пак са съждения. Би ли дал поне един пример, с който да ги илюстрираш, за да се разбере какво точно искаш да кажеш?
Апостол: Няколко автори от Коментара отдавна са отхвърлили историческия метод, а други много се съмняват в неговата истинност.
Стамен: Кои са тези автори? Цитирай поне едно име и обясни как точно този автор е отхвърлил историческия метод!
[Отговори]
Към Стамен – всъщност това, което съм цитирал е част от книгата на адвентния пастор Дезмън Форд – „От уважение къв Евангелието“, която се продава свободно из САЩ. Въпросите ви са показателни за факта, че сте адвентист по инерция – без да познавате най- новите течения в теологията на Адвентизма. Типично за българските адвентисти, които вървят 20-30 години след световния адвентизъм.
[Отговори]
стамен кривошиев отговори:
13.07.2010 в 22:59
@Apostol,
Апостол: Към Стамен – всъщност това, което съм цитирал е част от книгата на адвентния пастор Дезмън Форд – „От уважение къв Евангелието“, която се продава свободно из САЩ. Въпросите ви са показателни за факта, че сте адвентист по инерция – без да познавате най- новите течения в теологията на Адвентизма. Типично за българските адвентисти, които вървят 20-30 години след световния адвентизъм.
Стамен: Първо, благодаря за оценката /адвентист по инерция/ и поздрав с Мат.7:1 и Римл.2:1. ! Щом държите да си говорим на Вие- добре. Аз предпочитах да е на „ти“.
Второ: Не се изразявате много ясно. Първо казвате, че цитирате Каи Арасола, после- Дезмънд Форд. Не четете ли какво пише в Откр.21:8? Пък и нали знаете, че Бог не е за подиграване?
Трето: Все пак сте цитирали Каи Арасола . Това се вижда от написаното в този сайт: http://thegreatnews.net/End%20of%20Historicism/Contents_5.htm.
Четвърто: Дезмънд Форд ли е носител на новите течения в теологията на Адвентизма? Ако някой иска да приеме, че е така, това си е негово право. Аз лично не съм съгласен с твърдения от рода на :Нимрод е Антихрист, Авесалом е Антихрист, Световно правителство и т.н.
Пето: Жалко, че не можа да се получи дискусия с Вас! С пожелание за Божиите благословения!
[Отговори]
Уважаеми г-н Стамен Кривошиев, позволете ми да ви посоча един автор, който твърди, че историческият метод на тълкуване търпи сериозна и основателна критика.
http://thegreatnews.net/End%20of%20Historicism/Contents_5.htm
Чест и почитания: Вл.Манолов
[Отговори]
стамен кривошиев отговори:
13.07.2010 в 23:12
@Манолов,
Чест и почитания дължим само на Бог, нали?
Кой точно автор имате пред вид: Дезмънд Форд ли?
Според мен не е важно кой какво твърди, а как го доказва чрез Библията? Но и Дезмънд Форд е забелязал, че Господ Исус поставя „мерзостта на запустението“ в бъдеще, а не в минало време и затова няма как този израз да се отнася до Антиох Епифан.
[Отговори]
Г-н, Кривошиев,
всъщност, статията е на въпросният Кai Arasola.
http://thegreatnews.net/Books.htm
Може би просто не сте успяли да видите името на автора – написано най- отдолу.
Поздрави!
[Отговори]
стамен кривошиев отговори:
14.07.2010 в 21:24
@Манолов,
Благодаря за уточнението! Тъй като в този сайт има поместени трудовете на доста автори, затова първоначално не разбрах кого от тях точно имате пред вид. Каи Арасола е един от тях.
Аз Ви препоръчвам Морис Венден. Неговите книги също се продават свободно, дори и в българските протестантски книжарници. Обичам да чета и Макс Лукадо, който не е адвентист. Мисля, че тези автори могат да бъдат по-полезни с практическото си християнство, отколкото Каи Арасола с неговия объркващ академизъм /но това е мое мнение, не задължавам никого с него/.
Поздрави!
[Отговори]