Има ли Изследователен съд в Откр. 4 и 5 гл.?
Ако за адвентистите от седмия ден има въпрос, който трябва да се изследва и да се дискутира, то това е въпросът за Изследователния съд. Затова и всяко предложение за ново разбиране на този въпрос представлява интерес за Адвентната църква и заслужава дискусия.
Напоследък се предлага едно по-различно виждане за съда от познатото до момента. Според тази теория в Откр. 4 и 5 гл. се описва не какво да е, а именно Изследователния съд и то една по-напреднала фаза от него. Въпреки че адвентистите категорично вярват, че Изследователният съд се засяга в книгата Откровение, досега никога не са го откривали в Откр. 4 и 5 гл. А дали там има Изследователен съд или не, е много важен въпрос, защото от изводът, който ще направим, ще зависи и цялостното ни виждане за тълкуването на Откровението, за последните събития, края на света и ролята ни като църква във всичко това. Затова този въпрос трябва да бъде разгледан и изяснен. И така, има ли Изследователен съд в Откр. 4 и 5 гл.?
1. Предполагаеми връзки на Откр. 4 и 5 гл. с Изследователния съд.
Какво може да ни накара да мислим, че в Откр. 4 и 5 гл. се засяга или става дума за Изследователния съд или някаква негова фаза? Има няколко момента, които като че ли посочват, че този съд се споменава още в началото на Откровението. Дали обаче те наистина твърдят това?
А) В описанието на Исус дадено в самото начало на книгата Откровение има един елемент, който може да ни накара да търсим връзка с Изследователния съд.
„И всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс“ (Откр. 1:13).
По-точният превод на този стих е „който приличаше на човешки син“ – без пълен член. Същият израз, но в неговия точен арамейски вариант откриваме и в Дан 7:13:
„Гледах в нощните видения и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него“ (Дан. 7:13).
А точно в тази част на Дан. 7 гл. се говори за Изследователния съд. Не става ли тогава дума за Изследователния съд и в Откр. 1 гл.?
Използваната форма „човешки син“ изразява, че тази фигура се появява за първи път във видението – това е валидно както за видението в Дан. 7 гл., така и за видението в Откр. 1 гл. Фигурата, която виждат пророците, няма вид на ангел, а на човек. „Човешки син“ означава просто „човешко същество“, „човек“, също както „чадата на царството“ (Матей 8:12) са хората с необходимите качества за царството и „сватбарите“ (в оригинала „чада на сватбата“ – Марко 2:19) са гостите на сватбата.
Така че използваната тук форма на представяне на Исус свързва текста от Откр. 1 гл. с този от Дан. 7 гл. в смисъла на представянето на Спасителя за първи път във видението, а не случващото се в Изследователния съд.
Б) Когато четем Откр. 4 и 5 гл., виждаме, че се говори за престол и Седящия на него, идва едно Агне, отваря се книга. Ако четем това без да обръщаме внимание на цялото описание, сигурно бихме се сетили за Дан. 7 гл., където също се говори за престол и Седящият на него, за идването на Исус и за книги. Следователно не става ли дума в Откр. 4 и 5 гл. за същата сцена като в Дан. 7 гл.?
Да се опитаме да сравним двете сцени и да направим съпоставка на видението от Откр. 4 и 5 гл. с видението за Изследователния съд от Дан. 7 гл.
Можем да направим съпоставка по няколко критерия.
1) Какво се случва във виденията?
Тук е нужно просто да опишем, какво се случва във виденията – да се опитаме да ги резюмираме с наши думи като не изпускаме нищо важно. Ето какво би представлявало резюмето на тези видения:
Дори само при опита ни да резюмираме случващото се в двете видения виждаме, че и двете се занимават с различни въпроси. Общите неща между тях са крайно недостатъчни, за да заключим, че говорят за едно и също събитие независимо на коя фаза от неговото развитие.
2) Каква е обстановката?
Тук трябва да опишем всички детайли в обстановката и на двете видения, за да ги сравним.
Виждаме, че макар и двете сцени да се случват в небето, където е Божия престол, описаната обстановка е много различна в двете видения. А това говори, че в двете видения се случват различни неща.
3) Кои са персонажите?
Тук е нужно да опишем кой и как се появява и какво се случва, като се появи.
Откриваме големия различия в персонажите, тяхното описание и тяхното място във виденията.
Следователно, съпоставката на Откр. 4 и 5 гл. с Дан. 7 гл. съвсем ясно показва, че няма връзка между двата пасажа, от което следва и че Откр. 4 и 5 гл. не касае Изследователния съд, нито някакъв по-напреднал етап на този съд.
Ако разберем, какво се случва в Откр. 4 и 5 гл., не само ще установим, че тук се представя нещо съвсем друго, но и в кое време то се случва. Тук се описва един много интересен ритуал, който е съществувал в древността в Ориента – ритуалът на възцаряването на новия цар. При възкачването си на престола всеки нов цар е трябвало да прочете завета, който го е обвързвал с неговия сюзерен (царството, на което е бил подчинен). Този обичай се е прилагал и в Израил, но новокоронованият цар е прочитал книгата на завета, който Израил е имал с Бога и така е изразявал своята и тази на народа си зависимост от Бога.
Точно това е, което виждаме да се описва в Откр. 4 и 5 гл. Тук се представя възцаряването на Исус в службата Му на Цар и Първосвещеник след възнесението Му през 31 г.сл.Хр. Той е достоен, защото е умрял и така е изкупил за Бога хора от всяка народност и ги е направил царство и свещеници на Бога. Исус е достоен да приеме сила, господство, почит, слава и могъщество. Затова може да отвори книгата на завета (Откр. 5:5-14).
Освен това и отварянето на печатите е пряко свързано със завета и заветните клетви (Откр. 6:1-11), което още веднъж доказва, че в гл. 4 и 5 на Откровението се описва именно възцаряването на Исус след Неговото възнесение. Тук нямаме никакъв Изследователен съд.
Описаният по прекрасен начин в това видение момент на възцаряването на Исус в службата Му на Цар и Първосвещеник след възнесението Му през 31 г.сл.Хр. е моментът, в който Исус влиза в небесното светилище, за да започне да служи като застъпник за Своя народ. Но Той встъпва в небесната Светая. Все още е рано да се търси преминаването на Исус в небесната Светая Светих, за да означи началото на Изследователния съд. (За времето на началото на Изследователния съд прочетете статията Начало на Изследователния съд.)
Така че Откр. 4 и 5 гл. не стоят на картината на Изследователния съд от Дан. 7 гл., нито го представят в един по-напреднал етап. Картината на съда винаги се представя с престоли (в мн.ч.) като действието на съда винаги се упоменава (срв. Дан. 7:10 с Откр. 20:4), докато в Откр. 4 и 5 гл. изобщо нямаме подобно развитие.
Освен това теорията, която прави подобни паралели между Дан. 7 гл. (и Изследователния съд в нея) и Откр. 4 и 5 гл., проявява непоследователност в използвания метод, защото в Дан. 7 гл. може да види Изследователния съд само тълкувател, който приема историческото тълкуване на апокалиптичните пророчества. А очевидно тази теория не го приема и ползва футуризма. Логично възниква въпроса: Защо тази теория веднъж се съгласява с историческия метод на тълкуване в книгата Даниил, а след това го отхвърля в Откровението и приема вместо него футуризма?
2. Текстове, на които стои картината от Откр. 4 и 5 гл.
Стои ли все пак картината от Откр. 4 и 5 гл. на съществуващи вече текстове от Писанието или е напълно нова за Откровението? Да, тази картина наистина стои върху съществуващи вече библейски текстове, но е важното да разберем, кои точно са те. Разгледайте внимателно долната схема, където съпоставяме Откр. 4 и 5 гл. с Езек. 1 и 2 гл. и Исая 6 гл. и ако можете, прочетете тези текстове. Забележете приликите между текстовете, за какво става дума в тях, каква е обстановката и кои са персонажите.
Явно, че Езек. 1 и 2 гл. и Исая 6 гл. са старозаветните текстове, на които стъпват Откр. 4 и 5 гл. Тези старозаветни текстове разкриват величието на Божеството, Неговото царско могъщество, което предизвиква почит и хвала у небесните поданици – подходяща основа за картината от Откр. 4 и 5 гл., където имаме подчертаване на силата и достойнството на Исус да има власт над всичко – Неговото възцаряване.
Така че в Откр. 4 и 5 гл. се представя възцаряването на Христос след като се възнася при Отец в 31 г.сл.Хр. и няма никакво отношение към Изследователния съд в Дан. 7 гл.
Едно по-внимателно и обстойно сравнение на Откр. 4 и 5 гл. с Дан. 7 гл. съвсем ясно показва, че двата пасажа не говорят за едно и също нещо. В Откр. 4 и 5 гл. не се говори за Изследователния съд, а за възцаряването на Исус след Неговото възнесение в 31 г.сл.Хр. Откр. 4 и 5 гл. стъпват на Езек. 1 и 2 гл. и Исая 6 гл., където се представя Божието величие.
——————————————————————————————————————————————————————————————
Ако статията ви е харесала, можете да гласувате за нея в Свежо и да я споделите с вашите приятели във Фейсбук, Туитър, Гугъл или по имейла. Можете също така да я принтирате или да я запазите като PDF документ. Просто използвайте бутоните по-долу.
Ако имате въпроси или коментар към статията, използвайте формата за коментари под бутоните. Благодаря Ви!
Страннооо …За първи път чувам за такова нещо ,паралелизъм на 4 и 5 глави Откр. с Даниил 7 гл относно съда…Как изобщо някой се е сетил че съществува такова нещо,при положение че се споменават печати неотворени(откр 4и 5 гл.) ,които по късно един по един се разпечатват …развива се период от години …стотици до хиляди (римска империя папство ,средновековие , араби мюсюлмани и др френска революция и др ,смъртоносна рана ,начало на последно време) и прочие и прочие … толкова е ОЧОвадно, а изследователния съд е някъде към края на разпечатването на всичките 7 печата ако се следва историята…
[Отговори]
Ники Димов отговори:
01.06.2010 в 23:58
Един от основните проблеми на това тълкуване е, че веднъж се приема историческия метод на тълкуване на апокалиптичните пророчества, а друг път – футуризма. Това са два несъвместими метода и не съществува правило, което да оправдае прилагането на историческия метод в книгата Даниил и след това прилагане на футуризма в книгата Откровение.
[Отговори]
Аз разсъждавам по друг начин и се осмелявам да не се съглася с вас.
Когато чета Откровение 4 и 5-та гл. сташно ми напомня на Данаил 7гл. Сцената на съда там напомня и на Откровение 20:11-15. В Данаил 7:26 Божият съд е в отговор на делата на „малкият рог“. Нямам много познания, но съм приел за сега, че този „малък рог“ е Антихристът който ще се яви в края на мястото на Христос. За мен Откровение е книга, която е дадена да разкрие най- голямата Сатанинска заблуда – идването на Антихриста в края на времето. Така, за мен, – тя се явява книга за онзи сюблимен момент в човешката история – когато Антихристът ще омаловажи делото и личността на Исус и ще изиска поклонение като нов Исус. Наистина много, много, време трябва да мине – за да може хората да забравят Исус и да приемат Антихриста. Но Сатана работи и чака. Това време ще дойде. И книгите Данаил и Откровение предупреждават и осветляват този момент. Антихристът ще имитира Христос – първите 4-ри печата, според мен са за времето, когато Антихристът ще се представи за Христос, т.е. в бъдещето.
Небето е готово – Откровение 4 и 5 гл. показват, че Бог знае бъдещето и книгата с печатите биха го разкрили на хората. Исус разпечатва книгата – и истината за Антихриста в края се явява.
Не виждам векове и епохи християнска история – а завеждане в целта – когато голямата Измама ще се яви.
Четох от друга ваша статия за историческия метод, но имам проблеми да го възприема. Историческият метод предполага детайлно познаване на историята – за да се разбере Библията. Това е опасно, според мен. Защото историческите събития могат да се приемат превратно и субективно в зависимост кой как и какво греда. Изискват се задълбочени извън библейски познания за да се разбере Библията. Едва ли Бог би рискувал само ограничен кръг историци да разбират Словото му. Не. Мисля, че самото Слово Божие пропуска тези 20 века, просто защото няма какво да ни каже. Исус е казал и извършил всичко, а учениците са описали под действието на Светия Дух как са разнесли Евангелието по целия свят. Христос изпълни закона – който вярва в Него – не е осъден, а има вечен живот! Това е моята вяра! Какво да ни каже повече Бог!? Христос е ясно изявен! 20 века пауза – защо не? Който иска вярва в Исус, който не иска – не вярва. Съдбата им ще е различна през вечността – на всеки според вярата в Исус или не.
Но когато дойде края и има опасност Антихристът да унищожи вярата на хората в Исус Христос – този качествено нов момент е осветлен ясно в кн. Данаил и Откровение. За мен футуризма се явява по- близо до Словото. А какъв е този Изследователен съд – аз не съм чувал, нито чел. Има Божий съд над „малкият рог“(Антихриста) в края на времето и съд над всички – малки и големи пред Божия престол. За изследователен съд – къде по- точно четете в Библията?
[Отговори]
стамен кривошиев отговори:
22.07.2010 в 22:35
@илия, Ето и моето мнение /цитирам думите ти, за да е по-ясно за какво точно говорим/
Илия: Аз разсъждавам по друг начин и се осмелявам да не се съглася с вас.
Когато чета Откровение 4 и 5-та гл. сташно ми напомня на Данаил 7гл. Сцената на съда там напомня и на Откровение 20:11-15.
Стамен: Нали си забелязал, че Откр.20:11-15 описва събития, случващи се след като са се свършили хилядата години- виж Откр.20:5! Това /Откр.20:11-15/ е т.н. съд над народите, или съд над безбожните. Това се вижда ясно от следващия, шести стих, от който разбираме, че се отнася за тези, възкръснали след свършването на хилядата години, а не за тези, възкръснали преди започването на хилядата години. За възкръсването на праведните четем в предходния стих- четвъртия, на Откровение, глава 20. Пак за тях /праведните/ говори и апостол Павел в 1 Сол.4:15-17, а така също и в 1 Кор.15:51,52. Нали и самият Господ Исус говори за това, че ще има възкресение на праведните и на неправедните: Йоан 5:28,29. А апостол Петър изрично ни казва, че съдът започва от Божия дом, с други думи, от изповядващите се за последователи на истинския Бог / 1 Петр.4:17/. Едно е ясно: всеки човек ще застане един ден пред Божия съд- пише го в Римл.14:10. Само, че си има последователност- първо изповядващите се за Божии последователи, после останалите.
Илия: А какъв е този Изследователен съд – аз не съм чувал, нито чел. Има Божий съд над „малкият рог“(Антихриста) в края на времето и съд над всички – малки и големи пред Божия престол. За изследователен съд – къде по- точно четете в Библията?
Стамен: Най-добрият начин да разберем въпроса за изследователния съд /трябва да кажа, че не е важно името на този съд, а предназначението и смисълът му/ е да изследваме внимателно Левит, глава 16. Не е ли възможно в тази сянкова символика да открием това, което предстои да се случи в бъдещето, в т.ч. и изследователният съд? Между другото, ако човек при смъртта си отива направо в рая, или в ада /а това е нещо, в което много християни вярват/, как тогава биха могли да се обяснят думите на апостол Павел към атиняните, в които той казва, че този съд е предстоящо, бъдещо събитие /виж Деян.17:31/? Нека сега се върнем на Левит, глава 16. Очистването на греховете на израилевия народ е било символизирано фигуративно чрез очистването на светилището, т.е. еврейския храм. Евреите наричат този ден „Йом Кипур”, т.е. „Ден на съд”. В този ден са се случвали и тъжни събития. С други думи, хора, които не са изповядали греховете си през предните 10 дни, когато са затръбявали тръбите /т.н. празник Рошашана/, е трябвало да бъдат убивани с камъни. Това си е наистина „ден на съд”, нали? Е, точно за същото нещо говори Дан.8:14 и Откр.14:7, само с тази разлика, обаче, че тези, последните два стиха се отнасят до небесното светилище и до небесния съд, а не до земния /виж Евр.8:2 и Евр.9:24/. Така, че както в Левит, глава 16 се е извършвал съд над Божия народ, различен от съда над народите, описан в Мал.4:1-3, така и в Откр.14:7 се говори за съд над Божия новозаветен народ, различен от съда над народите, описан в Откр.20:11-15. Ние наричаме този съд „изследователен“, защото самата книга „Откровение“ ни казва, че всеки ще бъде съден според делата му, записани в небесните книги /виж и в книгата на пророк Малахия/. Даниил, седма глава също говори точно за този съд, само, че в контекста на тази богопротивна сила, наречена „малкия рог“.
Илия: Мисля, че самото Слово Божие пропуска тези 20 века, просто защото няма какво да ни каже.
Стамен: Нима през тези 20 века Бог не е имал свой верен народ? Нима не е бил загрижен за него? Нима не е имал никакви вести за Своя народ през цялото това време, през което е живял този народ?
Илия: Нямам много познания, но съм приел за сега, че този „малък рог“ е Антихристът който ще се яви в края на мястото на Христос
Стамен: Ето една мини илюстрация на историческия метод: Да разгледаме Даниил, глава 8. Виждаме овен в стих 3, а по-късно от стих 20 разбираме, че това е символ на Мидия и Персия. После виждаме козел в стих 5, а по-късно, в ст.21 разбираме, че това е символ на Гърция. След това, като си припомним втората глава на книгата на Даниил и човешката история /която не е сложна, защото всеки е учил древна история в пети клас/, виждаме следващата световна сила в лицето на Рим. Ако се вгледаме в характеристиките на „малкия рог”, ще видим, че не е трудно да ги разпознаем като случили се вече в човешката история. Католикът Еберхард е разпознал „папския Рим” в описанието на „малкия рог” още през тринадесети век. Така, че това учение не е нито ново, нито адвентно.
Бог да е с теб!
[Отговори]
Боже, Боже, гледам и не вярвам на ушите си!
Има ли Изследователен съд ИЗОБЩО!
НЕ! НЕ! НЕ!
Това си е някаква измислица на някой, който не познава Библията!
Бре хора- какво четете вие -Библията – ІІ-ра част ли?!
Изследователен съд??!!
Откъде го измислихте бре??!!
Боже, Боже , гледам и не вярвам на ушите си!!!!
Претенциите за Богопознание би трябвало да са най- скромни… поне да бяхте чели повечко!
Хайде със здраве!
И четете повече за да не твърдите небивалици.
[Отговори]
стамен кривошиев отговори:
22.07.2010 в 22:40
@Processor Vu4kov,
Моля ти се за три неща:
1. Прочети отново статиите за Изследователния съд!
2. Прочети горния отговор /до Илия/, отнасящ се до изследователния съд!
3. Прочети третата Божия заповед, записана в Изх.20:7!
С пожелание за Божиите благословения!
[Отговори]
Ако докрините ви на адвентистите са верни и от Бога (в което лично силно се съмнявам – всички останали ц-ви твърдят същото и то отново на базата на Библията), защо е нужно да ги „защитавате“? Оставете Бог да извади на яве истината. Свидетелствайте ги – без да имате грижа да ги защитавате!
Ако адвентните вярвания са „имащи вид на истина“, но са плод на нечия ревностна, но все пак невежа религиозна фантазия от 19-ти век, тази ревностна защита на адвентните доктрини всъщност индиректно разкрива големи вътрешни проблеми в самия Адвентизъм. И понеже предполагам, че е по- скоро второто, считам, че подобен сайт дълбае изключително и много плитко, а и авторитетът му е нищожен дори за пред самите адвентисти. Фактът, че „отгоре“ вашите адвентните лидери мълчат и то е защото няма какво да идвадят с/у критиците на адвентните специфични доктрини – много наивно е – без реално никаква власт и авторитет – да се пишат подобни „защити“.
Вие, г-н Димов, какъв ключов пост заемате в структурите на адвентизма и колко тежест трябва да очакваме да имат вашите материали? Не може да се изживявате като официален защитник на президента на РБ, след като последния – да речем не ви е упълномощил за това, нито застава зад изказванията ви. Искате ли да ни внушите с тези (преводни) статии (видно е от различния им стил), че зад тях застава с целия си авторитет Цялата Висша Администрация на Адвентната ц-ва в България и в света?! Ако – това е просто частното ви мнение – на един – да речем ревностен адвентист – тогава моля ви – замислете се за авторитета си и ограничеността си по темите, които коментирате! Ако сте все пак официалният теолог на Адвентната ц-ва – и зад вас стои авторитета на адвентната администрация – напишете го черно на бяло, за да си струва труда поне да прочете човек тези становища.
От чие име и с какъв авторитет публикувате тези материали?
Какво е вашето теологично ниво – че се заемате със „защита“ на Адвентната теология. Поемете отговорност да публикувате ясно – това частното ви мнение ли е или официалното становище на ръководната адвентна администрация и го докажете – ако е така.
С уважение към ентусиазма ви – Мико.
[Отговори]
Ники Димов отговори:
27.11.2010 в 18:31
Нека този път да използвам ентусиазма си, за да ви отговоря.
Мико: „Ако докрините ви на адвентистите са верни и от Бога…, защо е нужно да ги „защитавате“? Оставете Бог да извади на яве истината. Свидетелствайте ги – без да имате грижа да ги защитавате! … тази ревностна защита на адвентните доктрини всъщност индиректно разкрива големи вътрешни проблеми в самия Адвентизъм.“
Ники Димов: Какво разбирате под „Бог да извади на яве истината“? Да не би да смятате, че вярващият по никакъв начин не трябва да взима отношение, когато вярата му бива подложена на атаки? Може би очаквате ангел да слезе от небето и да започне да обяснява дадено учение на критикуващите?
Смятам, че си струва да погледнете следните библейски примери:
Деян. 4:1-21 – Апостолите Петър и Йоан защитават вярата си пред юдейски началници и старейшини;
Деян. 6:9-7:53 – Дякон Стефан защитава вярата си пред юдеи миряни и след това пред Синедриона;
Деян. 17:18-33 – Апостол Павел защитава християнската вяра пред езичници използвайки апологетика (външни на Библията доказателства);
Деян. 21:40-22:22 – Апостол Павел защитава вярата си пред юдеи.
Деян. 26:1-31 – Апостол Павел защитава вярата си пред цар.
Та все още ли смятате, че един вярващ не трябва да прави нищо, за да защити това, в което вярва? Ако да, нека да ви дам още един библейски текст:
„Но почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всекиго, който ви пита за вашата надежда“ (1 Петр. 3:15).
А дали защитаването на адвентните учения означава, че има вътрешни проблеми в Адвентната църква? Ако срещу една църква няма атаки, ако нейната вест и учения остават некоментирани, ако вярванията й не разбуждат духовете, значи че тя просто не си е на мястото. И трябва да си помисли, дали изобщо има място… където и да е…
Мико: „Ако докрините ви на адвентистите са верни и от Бога (в което лично силно се съмнявам – всички останали ц-ви твърдят същото и то отново на базата на Библията)…“
Ники Димов: Въпреки че този сайт е предназначен предимно за адвентисти, хората, които най-много коментират тук, са несъгласните с адвентните учения. В общи линии техните изказвания могат да се резюмират в следното: „Ученията на адвентистите са погрешни и това може да се докаже с Библията“. И всичко спира дотук! Затова неведнъж съм апелирал към несъгласните с адвентизма да си отворят Библиите и да докажат, че ученията ни са небиблейски. В повечето случаи това не се случва, а тези, които решиха да го направят, ползват предимно бивши адвентисти за източници.
Щом като ученията ни не почиват на библейска основа, защо тогава не го докажете? Отворете си Библията и ясно, изчистено и подредено докажете, че съботата не е Божия ден за поклонение, че през 1844 г. не е започнал Изследователният съд и че изобщо няма такъв съд, че Елън Уайт не е Божий пророк, че състоянието на мъртвите не е несъзнателно и т.н.! Защо не го направите, след като сте толкова убедени, че бъркаме? Да кажеш за някого, че ученията му са небиблейски, е най-лесното нещо, но без доказателства от Библията подобни изявления са само упражнения в риторика и нищо повече.
Ако желаете, погледнете дискусиите, които се проведоха в кометарите към статиите Един непознат Великден, Начало на Изследователния съд и Кой е Антихристът от Откровението? Част III. Смятам, че ще придобиете някаква представа, доколко „основателни“ са критиките срещу адвентната теология. И имайте предвид, че за опровергаване на адвентизма там са използвани така да се каже „вътрешни“ източници. А пък после сам си направете извода.
Мико: „…’отгоре’ вашите адвентните лидери мълчат и то е защото няма какво да идвадят с/у критиците на адвентните специфични доктрини.“
Ники Димов: Наистина не мога да разбера, докога несъгласните с адвентната теология ще продължават да твърдят, че адвентните лидери, пастори и теолози не са отговорили на критиките срещу специфичните адвентни учения! Отговаряно е толкова много и тези отговори са толкова достъпни, че няма как да не се очудя, че подобни твърдения все още се срещат. Е, сигурно ако някой чете за адвентистите само от критикуващите ги сайтове, тогава няма как да знаят отговорите, които сме дали на всеки поставен въпрос. Дали обаче един критикарски сайт е правилното място да разбереш, в какво вярват адвентистите? Дълбоко се съмнявам!
Мико: „Вие, г-н Димов, какъв ключов пост заемате в структурите на адвентизма и колко тежест трябва да очакваме да имат вашите материали?… От чие име и с какъв авторитет публикувате тези материали? …считам, че подобен сайт дълбае изключително и много плитко, а и авторитетът му е нищожен дори за пред самите адвентисти… Ако – това е просто частното ви мнение – на един – да речем ревностен адвентист – тогава моля ви – замислете се за авторитета си и ограничеността си по темите, които коментирате!“
Ники Димов: Не заемам никакъв пост в структурите на Адвентната църква, още повече пък ключов. Нямам и теологично образование. Просто ние вярваме в свещенството на всички вярващи, част от което е и способността да обосновеш и защитиш вярата си. Както съм отбелязал в уводната страница на сайта ми (http://nikidimov.com/welcome), това не е официален сайт на Адвентната църква, но след около 20 години лично изучаване на адвентните учения се стремя да изразявам официалното становище на адвентистите. Там, където изразявам мое мнение, посочвам, че е мое мнение.
Ако не ви харесва нивото на статиите и искате нещо написано от теолозите на Адвентната църква, ще ви дам няколко линка.
Тук са изложени накратко адвентните вярвания:
http://www.adventist.org/beliefs/fundamental/index.html
Тук са поместени някои официални документи изразяващи адвентната позиция по определени въпроси:
http://www.adventist.org/beliefs/statements/index.html;
http://www.adventist.org/beliefs/guidelines/index.html;
http://www.adventist.org/beliefs/other-documents/index.html
Тук има написани от адвентни теолози статии по различни доктринални и други библейски въпроси, които отразяват адвентното разбиране:
http://biblicalresearch.gc.adventist.org/
Сигурно видяхте, че тук можете да си поръчате и книги на водещи адвентни богослови, но ако не искате, мога да ви пратя някои важни статии във вид на файлове.
Мико: „Искате ли да ни внушите с тези (преводни) статии (видно е от различния им стил)…“
Ники Димов: Статиите си ги пиша сам. Много ме ласкаете като твърдите, че имат различен стил, но наистина не съм толкова добър, че да докарвам различен стил за всяка от тях. Всъщност смятам, че са твърде сходни като стил. Защото това е моят стил.
Мико: „Искате ли да ни внушите с тези (преводни) статии (видно е от различния им стил), че зад тях застава с целия си авторитет Цялата Висша Администрация на Адвентната ц-ва в България и в света?!“
Ники Димов: Да, дотолкова доколкото статиите изразяват адвентната позиция по даден въпрос. Точно това се стремя да постигам с всяка от тях.
[Отговори]