Ако краят на света настъпи днес, бихте ли били изненадани? Всъщност няма начин да не сте изненадани, но бихте ли казали, че никога не сте допускали, че този свят ще има край и това се случва като гръм от ясно небе? Може би не е лесно да се предвиди, какво точно би си помислил човек, ако разбере, че това е последният ден от живота на планетата. И все пак при наличието на толкова много теории за края, толкова много филми и сензационни книги и статии, не би било логично да очакваме, че мисълта за свършека ще бъде нещо напълно ново и неочаквано за хората. Вече има изградено някакво очакване за край на всичко.

Изглежда, че краят върви със своите предвестници. Ако той се случи в резултат на климатични промени, не можем да сме изненадани, защото непрекъснато чуваме, че климатът се променя драстично. Ако краят стане в резултат на ядрена война, няма да се учудим, след като знаем, какъв арсенал от оръжия за масово унищожение е натрупало човечеството. Ако животът на планетата бъде преустановен от падането на огромен метеорит, пак не можем да сме изненадани, защото знаем, че големи небесни тела преминават покрай… Продължава…

Искате ли да сте враг на Бога? Съмнявам се, че някой би искал, но от статията Сатана vs. Божият закон – I разбрахме, че това изобщо не е трудно. Нужно е само да следваш плътските си желания и да не се покоряваш на закона Му:

„Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може“ (Римл. 8:7).

Копнежът на плътта е враждебен на Бога поради неспособността му да се покори на Божия закон. Значи всичко и всеки, който не може и не иска да се покорява на Божия закон… Продължава…

Мария беше сама в къщи. Доходите й позволяваха да си наеме апартаментче – такова, каквото беше искала цял живот. Сама си го обзаведе – точно както тя си искаше. И все пак всичко беше толкова студено и неприветливо. Защо нищо не й носеше удовлетворение?

Тя застана пред огледалото. Наистина се беше променила. Може би не точно остаряла, но със сигурност променена. Някога беше най-известната красавица в малкото й градче следвана винаги от цяла свита ухажори. И това й харесваше. Но сега изглеждаше съвсем друга. Очите й бяха други. Премина през какви ли не бури заради Нейно величество Любовта.

Когато спомените нахлуха в съзнанието й, лицето й се сбърчи от болка. В стаята стана тъмно, въпреки че лампите светеха. Сигурно защото навън валеше ужасно и времето бе мрачно. Не, не беше от времето навън. Беше мракът нахлул в душата й. Продължава…