Има ли Елън Уайт неизпълнени пророчества?
Един от критериите за разпознаването на истинския пророк е изпълнимостта на неговите пророчества. Ето го и библейският текст, на който той се основава:
„Но пророк, който дръзне да каже от Мое име дума, която Аз не съм му заповядал да говори или който говори от името на други богове, тоя пророк да умре. И ако речеш в сърцето си: Как ще познаем коя дума Господ не е казал? Когато някой пророк говори от Господното име и думата му не се сбъдне нито се изпълни, тая дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да се не боиш от него“ (Втор. 18:20-22).
Според горецитираният текст за Божий пророк се счита този, на който предсказанията се изпълняват. И обратно – ако предсказанието му не се изпълни, този пророк трябва да се обяви за фалшив.
Въпреки логичността на един такъв тест трябва да имаме предвид, че горецитираните стихове нямат за цел да изчерпят въпроса за пророчествата. Трябва да помним, че природата на библейските пророчества е доста сложна и не е възможно всички пророчества направени от Божии пророци да се вместят в оформената от този текст рамка. Например, има пророчества, които по същността си представляват някаква вест към определени хора, на които не е отнета възможността да откликнат на нея. Те могат да я приемат и да се покаят. Могат също да я отхвърлят. В зависимост от техния избор пророчеството се развива по различен начин. Точно така го представя пророк Еремия:
„Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го изкореня, съсипя и погубя, ако оня народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя. А когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя, ако извърши това, което е зло пред Мене като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, с което рекох да го облагодетелствам. Сега, прочее, иди, говори на Юдовите мъже и на ерусалимските жители, като речеш: Така казва Господ: Ето, Аз кроя зло против вас и измислям замисли против вас. Върнете се, прочее, всеки от лошия си път и оправете постъпките си и делата си“ (Ерем. 18:7-11).
Виждаме, че има случаи, при които изпълнението на пророчествата се влияе от определени условия. С други думи, един Божий пророк може да направи предсказание за нещо, но ако хората, към които е отправена вестта, откликнат по определен начин, пророчеството може да не се изпълни.
Имаме много примери на такива пророчества в Библията. Ако това означава, че пророкът направил такова предсказание, е лъжепророк, тогава би трябвало да обявим повечето от библейските пророци за лъжепророци, което е абсурдно. (Едно по-обстойно разглеждане на условната природа на някои библейски пророчества можете да намерите в статиите Природата на пророчествата – I, Природата на пророчествата – II и Природата на пророчествата – III.)
Критикуващите Елън Уайт твърдят, че тя е пророкувала неща, които никога не са се изпълнили, от което следва, че тя трябва да бъде обявена за фалшив пророк. Тук се сблъскваме именно с неразбиране на условността на някои пророчества. Въпросът е, не дали има неизпълнени пророчества, а дали неизпълнените пророчества са имали условен характер. Всъщност Елън Уайт не е правила много предсказания за бъдещето. В много от случаите когато го е правила, това са били пророчества с точно такъв условен характер, какъвто имат и повечето библейски пророчества. Едно правилно разбиране на въпроса за условността в някои пророчества би ни предпазило от объркване.
Нека да разгледаме някои пророчества на Елън Уайт свързани със скорошността на Второто пришествие, които се възприемат като проблемни заради неизпълнението им и да ги сравним с аналогични примери от Библията. Това ще ни помогне да разберем, доколко твърденията на критиците на Елън Уайт са основателни.
1. Елън Уайт и скорошността на Второто пришествие.
Едно от обвиненията срещу Елън Уайт е, че тя е посочвала Второто пришествие на Исус Христос като изключително близко събитие за нейното време, а както всички виждаме, то все още не се е осъществило. Заключението на нейните критици е, че щом като тя бърка във времето за изпълнението на това пророчество, следователно е лъжепророк. Самата тя обяснява този момент така: „Във вестите си към мен Божиите ангели представят времето като много кратко. Винаги ми е било представяно по този начин. Истина е, че времето продължи по-дълго, отколкото очаквахме в първите дни на тази вест. Нашият Спасител не се появи толкова скоро, колкото се надявахме, но дали Словото на Бога пропада? Никога! Трябва да се помни, че Божиите обещания и предупреждения са условни“ („Избрани вести“, т. 1, с. 67).
Сигурността на Второто пришествие е поставена извън условия – Господ Исус Христос със сигурност ще се завърне на тази земя! Но скорошността на Пришествието Му е обвързано с определени условия. Когато те не се изпълнят, Пришествието се отлага напред във времето. Но забележете, че само скорошността на Второто пришествие е обвързана с условия, не сигурността му!
За да разберем по-добре този въпрос, нека да разгледаме две видения на Елън Уайт, които касаят същия този проблем – скорошността на Второто пришествие като условно пророчество.
1) Видението за червеите.
Едно от виденията на Елън Уайт, които са любими за критиците й, е т.нар. „видение за червеите“: „Беше ми представена група от присъстващи на Генералната конференция. Ангелът рече: ‘Някои от тях ще бъдат храна на червеите, върху други ще се излеят последните седем язви, а част от тях ще бъдат преобразени при Второто пришествие’“ („Свидетелства“, т. 1, с. 131).
Това видение е дадено през 1856 г. и според него Исус трябва да се завърне най-късно преди последният от присъстващите на тази Генерална конференция да умре. Хората, които Елън Уайт вижда в това видение, отдавна са покойници – най-младият от присъстващите тогава е бил Уили Уайт, синът на Елън Уайт, който е починал през 1937 г. Как би могло тогава върху някои от тях да се излеят последните седем язви? Това видение няма как да се изпълни. Не значи ли това, че Елън Уайт не е Божий пророк?
Да разгледаме и другото видение, за да направим картината още по-ясна.
2) Видението за роба и господаря.
Друго от виденията на Елън Уайт, които биват използвани за нейното опровергаване като истински пророк, е „видението за роба и господаря“: „Тогава започна юбилейната година, когато земята трябваше да почива. Видях набожния роб да се издига победно и тържествено и да се отърсва от веригите оковавали го досега, а неговият безбожен господар да стои объркан и да не знае, какво да прави. Защото грешните не можеха да разберат думите на Божия глас. Скоро се появи големият бял облак“ („Опитности и видения“, с. 286).
В това видение очевидно става дума за Второто пришествие, но според него то се случва, докато все още има робство в Америка. Не е ли тогава Елън Уайт фалшив пророк, щом като твърди, че Пришествието ще се случи, преди изобщо да се стигне до премахване на робството в САЩ?
И така, кое е толкова объркващо в тези видения, че създават такъв смут? За да разберем по-добре, какъв е проблемът при посочените видения на Елън Уайт, нека да разгледаме само един от многото подобни случаи в Библията.
2. Неизпълнени библейски пророчества.
Вярвате ли, че пророк Исая е бил Божий пророк? Ще продължите ли да вярвате същото, дори и след като разберете, че той има пророчества, които никога няма да се изпълнят по начина, по който ги казва? Вижте например това:
„Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум… Аз ще се радвам на Ерусалим и ще се веселя за людете Си, и няма да се чува вече в него глас на плач, нито глас на ридание. Там не ще има вече младенец, който да живее само няколко дни, нито старец, който да не е изпълнил дните си, защото дете ще умре стогодишният, а грешник ако умре стогодишен ще бъде считан за проклет“ (Исая 65:17-20).
Ето ви едно пророчество за новата земя. Прави обаче впечатление, че в нея все още има раждане на деца и умиране. Всеки, който умре на сто години, той или е още дете, или голям грешник. Малко смущаващо пророчество за новата земя, нали? Всъщност няма от какво да се смущаваме, защото то няма да се изпълни така, както го е дал Исая. Дали това е вече основание да се съмняваме в този пророк?
Какво е обяснението? Пророкът говори за постепенното превръщане на земята в рай, както е според старозаветното виждане. Тогава, когато Исая е направил това пророчество, е било възможно точно такова развитие на нещата, ако са се били изпълнили определени условия. За нещастие, тези условия не са се изпълнили, затова и пророчеството на Исая никога няма да се изпълни в този си вид. Тук на помощ идва книгата Откровение, която описва новата земя според новото развитие на нещата и виждаме, че тя се позовава именно на това пророчество на Исая, макар и да представя нещата по-различно (Откр. 21:1-5).
По подобен начин и други пророчества на Исая няма да се изпълнят по начина, по който той ги е представил – пророчествата за Новия Ерусалим и съботата (Исая 66:20-24), за превръщането на пустинята в рай и изцелението на Божиите люде (Исая 35:1-7), обитателите на новата земя (Исая 11:6-9) и други. Обяснението е, че всичките тези пророчества са били постижими точно по начина, по който са описани в момента на даването им, но определените условия за това не са се изпълнили и затова и тези пророчества няма да се изпълнят по точно указания начин. Те ще имат своето изпълнение, но по по-различен начин.
Щом като пророк Исая казва неща, които няма да се изпълнят по точно описания начин, това прави ли го по-малко пророк? Естествено, че не. Просто трябва да се разбира естеството и условността на някои библейски пророчества. Абсолютно същото се отнася и за пророчествата на Елън Уайт. Когато тя получава „видението за червеите“, обстоятелствата са били такива, че ако са се били изпълнили определени условия, Исус е можел да дойде много скоро и с някои от присъстващите на тази Генерална конференция е щяло да стане точно това, което Елън Уайт е видяла. Тези условия обаче не са се изпълнили, Исусовото пришествие е било забавено и така някои от тези хора са получили по-дълго благодатно време да коригират живота си. В това видение обаче не е поставена под условие сигурността на Второто пришествие.
3. Времето за Второто пришествие.
Понеже критиката е насочена към представата на Елън Уайт за скорошността на Второто пришествие, още по-добро разбиране по този въпрос можем да придобием от други нейни текстове. През 1883 г. тя пише: „Не беше по волята на Бога Христовото идване да се забави толкова. Бог не е планирал Неговият народ Израил да се скита четиридесет години в пустинята… Същите грехове са забавили влизането на съвременния Израил в небесния Ханаан. В никакъв случай обещанията на Бога не грешат. Това, което ни е задържало в този свят на грях и скръб толкова много, е неверието, светското мислене, липсата на посвещение и борбата между изповядващия Господа народ“ („Евангелизъм“, с. 696).
Поради определени причини е имало забавяне на идването на Исус. Това няма как да не повлияе времето и начина на изпълнение на дадените вече пророчества. Според „видението за роба и господаря“ Пришествието е можело да се осъществи още докато е траело робството в САЩ, т.е. преди 1865 г. Но условията, които винаги вървят с подобни пророчества, не са се били изпълнили и затова и виденията не са изпълнили в очертаното време. Това означава ли, че принципно тези видения касаещи Второто идване на Исус няма да се изпълнят? Не. Ще се изпълнят, но по по-различен начин. Точно както при пророк Исая. Под условие е поставена скорошността, а не сигурността на Пришествието.
Ето описание на една от основните причини Исус да не се завърне толкова скоро, както е бил очакван и поради това тези видения на Елън Уайт да не се изпълнят в очертаното време: „Ако адвентистите бяха държали здраво вярата си след разочарованието през 1844 г. вървейки съединено напред в откритото Божие провидение, приемащи вестта на третия ангел и проповядващи я в силата на Светия Дух по целия свят, те щяха да видят спасението от Бога. Господ щеше да работи мощно с техните усилия, работата щеше да бъде завършена и скоро след това Исус щеше да дойде, за да приеме народа Си“ („Опитности и видения“, с. 299).
„Но в периода на съмнение и несигурност, който последва разочарованието, мнозина от адвентните вярващи отстъпиха от вярата си. Настанаха разногласия и раздели. Мнозинството противостоеше на гласа и се отдели от неколцината, които следвайки Божието провидение приеха съботната реформа и започнаха да проповядват третата ангелска вест. Мнозина, които трябваше да посветят времето си на единствената цел да прогласят предупреждение на света, бяха погълнати с противене на съботната истина. В отговор наложително занимание на защитниците й бе да отделят време, за да отговорят на тези противници и да защитят истината. Така бе попречено на делото и светът бе оставен в тъмнина. Ако цялото адвентно тяло се беше обединило около Божиите заповеди и вярата Исусова, колко различна щеше да бъде нашата история!“ („Избрани вести“, т. 1, с. 68).
Основната причина за забавянето на Пришествието е било разделението между тези, които преживели Голямото разочарование през 1844 г. Това е довело до неизпълнението на определени условия и Исусовото пришествие е било отложено. Така виждаме, че пророчествата на Елън Уайт не са по-различни в своята същност от пророчествата на библейските пророци. Ако неизпълнението на нейните пророчества означава, че тя не е Божий пророк, за такива трябва да бъдат обявени и повечето от библейските пророци.
Много от пророчествата на Елън Уайт са дадени под определено условие, също както повечето от библейските пророчества – ако условието не се изпълни, не се изпълнява и пророчеството. Това не може да бъде основание Елън Уайт да бъде обявена за фалшив пророк, защото би означавало, че трябва да обявим и повечето от библейските пророци за такива.
——————————————————————————————————————————————————————————————
Ако статията ви е харесала, можете да гласувате за нея в Свежо и да я споделите с вашите приятели във Фейсбук, Туитър, Гугъл или по имейла. Можете също така да я принтирате или да я запазите като PDF документ. Просто използвайте бутоните по-долу.
Ако имате въпроси или коментар към статията, използвайте формата за коментари под бутоните. Благодаря Ви!
Относно обяснението, което давате на Исая 65:17-20, имам въпроси: 1.Какво е библейското доказателство за твърдението, че „Пророкът говори за постепенното превръщане на земята в рай, както е според старозаветното виждане.“? С други думи, това твърдение може ли да се докаже чрез принципа „Библията сама тълкува себе си“, или е просто хипотеза? Ако има библейско доказателство, моля, посочете конкретните стихове!
2.Как точно горното твърдение за „постепенно превръщане на земята в рай“ се съчетава с текста на Еремия 25:33? С други думи, откъде става ясно, че Ер.25:33 се отнася до новозаветното виждане, а не до старозаветното?
[Отговори]
Ники Димов отговори:
16.05.2010 в 01:05
Ако проследим пророчествата за обновяването на земята в Стария завет, ще видим, че те са силно обвързани с призоваването на Израил като избран народ на Бога (Изх. 19:5, 6; Втор. 4:33, 34). Ако Израил бъдел верен на завета си с Йехова, не само щял да бъде освободен от болести (Изх. 15:26) и да бъде знамение и свидетел за истинския Бог пред другите племена (Втор. 4:5-8), но щял да получи и огромно благословение над земята и живота си (Втор. 28:1-15), което щяло да го открои много ясно от другите племена. Това щяло да предизвика завистта и гнева на някои от езичниците, които в крайна сметка щели да се съберат да воюват против него, но само за да бъдат унищожени от Бога в Господния ден (Йоил 3:9-14; Езек. 39:1-11). Интересното е, че пророчествата на класическите пророци стигат винаги до този момент – земята, която е вече освободена от Божиите и израйлевите врагове и в която вече царува правдата, винаги е представена в незавършен вид (вижте например Исая 66:20-24, където се говори за окончателното събиране на Божия народ и обновяването на земята, но по нея все още стоят труповете на убитите в Господния ден). Целият Стар завет представя обновяването на земята по един постепенен начин, при който злото бива поетапно унищожавано, а правдата започва да царува постепенно, но никога не се представя завършената картина на Божия рай, както е например в Бит. 2 гл.
С отхвърлянето на Израил като нация избрана от Бога и прехвърлянето на неговата мисия и обещания към християнската църква (Матей 21:33-43; виж Деян. 13:46), се променят и условията в изпълнението на мисията на Божия народ – той вече не е една нация с определено географско местоположение (както бил Израил), а е многоетничен и разпръснат сред всички народи (християнската църква). Това води и до промяна в изпълнението на пророчествата. Затова когато Откровението говори за новата земя, се позовава на пророчеството на Исая, но го изчиства от всички детайли, с които е щяло да се изпълни, ако Израил бе останал верен на Бога и го представя според новата гледна точка на Новия завет – вече не се очаква земята да бъде обновена постепенно, а ще стане чрез едно драстично събитие – Второто пришествие на Исус и прочистването на земята чрез огън (2 Сол. 1:6-10; 2 Петр. 3:10-13). Винаги трябва да помним, че макар принципът и същността на развитието на Божия план в Стария и Новия завет да е един и същ, в някои детайли има различия предвид различната ситуация, в която са били Израил и християнската църква след него.
Що се отнася до Ерем. 25:33, не помня да съм цитирал този текст или да съм правил коментар. От къде стигате до идеята, че този текст се отнася до новозаветното виждане за края? Напротив, това е типично старозаветно описание на наказанието на нечестивите племена, в което попадат и неверни юдеи (Ерем. 25:15-29). Това е Божият съд с народите (ст. 30-33). Естествено, че това пророчество ще има своето пълно изпълнение в Новия завет при прочистването на земята от греха и грешниците с огън (Откр. 20:7-10, 14, 15), при което отново виждаме, че има различие между описанието на това събитие в Стария и в Новия завет.
[Отговори]
Предлагам да започнем от зад на пред:
„Що се отнася до Ерем. 25:33, не помня да съм цитирал този текст или да съм правил коментар. От къде стигате до идеята, че този текст се отнася до новозаветното виждане за края?“
Аз също не твърдя, че сте цитирал този текст. Аз го цитирах, защото той наистина се отнася до новозаветното виждане за края. Не според мен, а според официалната адвентна позиция, построена върху писанията именно на Елън Уайт. Вижте книгата „Великата борба“, главата „Запустяването на земята“, стр.400 от българското издание от 1993 г. Има и приложена диаграма. Вижте и написаното в Адвентния Библейски Коментар върху този текст. Елън Уайт ясно отнася този текст до събитията, непосредствено преди началото на милениума. Този текст е аналогичен с 2 Сол.2:8 и няма никакво вторично приложение по отношение на Откр.20:14, както твърдите.
А сега на първия въпрос: Той беше следният: „това твърдение /за „постепенното превръщане на земята в рай“/ може ли да се докаже чрез принципа „Библията сама тълкува себе си“, или е просто хипотеза? Ако има библейско доказателство, моля, посочете конкретните стихове!
Това е въпросът. Моля, отговорете ми конкретно, ако можете! Ако не можете, признайте, че е хипотеза. Хипотезата не е нещо непременно невярно.
[Отговори]
Ники Димов отговори:
18.05.2010 в 00:31
Сметнах, че библейската аргументация, която използвах, е отговорила на въпроса ви, но явно не съм бил ясен. Струва ми се, че смесвате принципа „Библията сама тълкува себе си“ с принципа за яснотата на Писанието. И двата са израз на по-общия принцип в тълкуването на Библията Аналогия Скриптура (хармонията на Свещеното писание – Римл. 12:6; Ефес. 4:5). Принципът „Библията сама тълкува себе си“ (по-точният израз е „Писанието е тълкувател само на себе си“ – /лат./ „Скриптура суи ипсиус интерпрес“) има предвид, че всички текстове, които засягат една и съща тема, трябва да се съберат и изследват, за да може правилно да се разбере библейското учение. Това е, което се опитах да направя в предния коментар, но посочих съвсем малко текстове поради ограниченията, които налага един подобен коментар. А принципът за яснотата на Писанието се основава на това, че ясните текстове хвърлят светлина върху по-трудно разбираемите (1 Петр. 1:10, 11). Така че се опитах да направя точно това, което пожелахте – Писанието само да разтълкува себе си. Но ако въпреки това искате да примете аргументацията ми от предния коментар само като хипотеза, нямам нищо напротив.
Относно текста от Ерем. 25:33 – имайте предвид, че тук става дума за класическо пророчество. За разлика от апокалиптичните пророчества, които имат само едно изпълнение, класическите могат да имат две и повече изпълнения. Вземете например пророчеството на Йоил за изливането на Светия Дух (Йоил 2:28-32), което имало едно изпълнение в деня на Петдесятницата (Деян. 2:16-21), но очевидно ще трябва да се изпълни още веднъж в самия край.
В адвентната литература много често се посочва именно това второ изпълнение на пророчествата на класическите пророци като се пренебрегва първото им изпълнение (може би защото няма достатъчно историческа информация, как се е изпълнило). Например ние посочваме Ерем. 30:5-7 като пророчество за Яковата скръб, през която ще минат Божиите деца в самия край. Но още от самото начало на това пророчество се посочва, че то се отнася за юдеите (ст. 4) и че касае тяхното освобождение от вавилонското робство (ст. 3, 8). Тук се описва, през каква скръб ще минат юдеите в момента, когато Вавилон бъде превзет. Това е първото изпълнение на пророчеството. Но то ще има и по-глобално изпълнение в края на времето, когато духовният Вавилон бъде сразен и Божиите деца ще са в скръб непосредствено преди тяхното освобождение.
Или пък да вземем като друг пример текстът от Ерем. 4:23-26, който прилагаме за запустяването на земята по време на Милениума. Ако прочетете цялата Ерем. 4 гл. (или дори само непосредственият контекст на посочения текст – ст. 22, 27, 28), ще видите, че се говори за запустяването на Юдея от войските на вавилонците. Тоест това пророчество е имало своето изпълнение по времето на Еремия, но ще се изпълни още веднъж, в края и ще касае целия свят.
Това че в адвентната литература не винаги се посочва, че се разглежда вторичното изпълнение на едно пророчество, не прави по-малко важно и валидно неговото първо изпълнение.
[Отговори]
За съжаление, оставам с впечатлението, че дискусията, която водим не е полезна нито на Вас, нито на мен. Поне на този етап. Затова, вероятно ще е най-добре да Ви оставя на мира. В заключение бих искал да кажа следното: Именно поради ограниченията, които налага един подобен коментар, нямаше нужда да ми обяснявате надълго и нашироко неща, които са ми известни. Аз съм наясно с Божия план за спасение в Стария завет, представен във Втор.4:5-8. Наясно съм, че християнската църква заменя еврейския народ, като Божий избран народ, съгл. Мат.21:43. Знам, че има класически пророчества, които имат непосредствено и вторично изпълнение, както и апокалиптични пророчества и т.н. Знам и това, че на вторичното изпълнение на едно класическо пророчество можем да се позовем само тогава, когато можем да цитираме някой по-сетнешен Боговдъхновен автор. Затова, щеше да е по-добре да се концентрирате върху въпроса, който зададох, а не въпроси, които не съм задавал. Е, точно този по-сетнешен Боговдъхновен автор имах пред вид, като цитирах Ерем.25:33. И въпросът, който ме интересуваше беше: След като знаем за вторичното изпълнение на това пророчество, бихме ли могли да разберем нещо повече за непосредственото изпълнение на същото пророчество, което, разбира се, е условно пророчество. Така, че въпросът беше, дали Ерем.25:33 хвърля някаква нова светлина върху Божия условен спасителен план в Стария завет и ако да, каква точно е тази светлина. До тук не сме имали различия с Вас, пък и аз не съм имал намерение да рекламирам някой друг метод на тълкувание, алтернативен на историческия метод. Така, че и това нямаше нужда да ми обяснявате.
Различието се появи тогава, когато дадохте това невярно тълкувание относно вторичното изпълнение на Ерем.25:33, като първо отрекохте този текст да се отнася до новозаветното виждане за края, а след това го отнесохте до Откр.20:7-10, 14, 15, т.е. като приложим за времето в края на Милениума. Тълкуванието е невярно, защото Ерем.25:33 ни препраща към аналогични текстове, като Ис.34:1-4, , Ис.66:16 и….забележете, към Откр.19:17-21 /като стих аналог за края на времето/. Не е без значение,дали вторичното изпълнение на Ерем.25:33 се отнася до времето, непосредствено преди началото на Милениума /както е съгласно АБК/, или се отнася до времето в края на Милениума /както твърдите Вие/. По-същия начин е важно да разберем, към кое точно време се отнся условното пророчество в Ис.65:17-20 /имам пред вид непосредственото му приложение, разбира се/ – към времето преди Милениума, или към времето в края на Милениума /ако изобщо е трябвало да има Милениум, според условния план на Бог за старозаветния Израил- не зная/. Как е следвало да се развият събитията, според Божия план за спасение в Стария завет и какво е точно мястото на тези въпросни стихове. По този въпрос нямам светлина и исках да науча нещо от Вас, поради което и отправих въпросите в началото. Интересен е например фактът, че в Ерем.25:33 се казва, че убитите ще лежат от единия край на земята до другия. Ако това би следвало да се изпълни буквално като непосредствено изпълнение, е интересно да си зададем въпроса : как точно би станало това, след като Божият народ в Стария завет е населявал само една определена територия, а не целия свят. Или пък, това трябва да го разбираме просто като поетичен израз от страна на пророка, без да очакваме да се изпълни буквално.
Казвате, че сте използвал библейска аргументация, в подкрепа на идеята за постепенното превръщане на земята в рай. Та Вие дори не обяснявате какво точно означава съждението „постепенно превръщане на земята в рай”. Ако на един адвентист като мен това не му става ясно, още по-трудно ще стане ясно на неадвентист. Може би ще кажете, че това, което за човеците е невъзможно, за Бога е възможно. С това бих се съгласил, но…
Ето стиховете, които цитирате, като библейска аргументация: Изх. 19:5, 6; Втор. 4:33, 34, Изх. 15:26 ,Втор. 4:5-8, Втор. 28:1-15, Йоил 3:9-14, Езек. 39:1-11. Интересно, в кой от тези стихове виждате доказателство, подкрепящо тезата за постепенното превръщане на земята в рай? Как точно тези ясни текстове хвърлят светлина върху по-трудните /да разбираме, основната теза, която защитавате/?
Все пак, оставам с най-добри, братски чувства, като се надявам да не съм Ви обидил. Нали, все пак, „удари от приятел са искрени”, както е казал Соломон. Ако проявявате интерес, бих могъл да Ви изпратя мои собствени изследвания върху апокалиптичните пророчества. Може би ще са Ви интересни. Например, върху Даниил 11:40-45.
[Отговори]
Ники Димов отговори:
19.05.2010 в 22:23
Да се опитам да отговоря на поставените въпроси и твърдения.
Стамен Кривошиев: „Именно поради ограниченията, които налага един подобен коментар, нямаше нужда да ми обяснявате надълго и нашироко неща, които са ми известни.“
Ники Димов: Големината на коментара, който написах, е нищожна в сравнение с обема на една напълно развита теология по разглеждания въпрос. Това имах предвид.
Стамен Кривошиев: „Знам и това, че на вторичното изпълнение на едно класическо пророчество можем да се позовем само тогава, когато можем да цитираме някой по-сетнешен Боговдъхновен автор.“
Ники Димов: Предполагам имате предвид типологичните пророчества. Тяхната сложност с определянето, кое събитие или лице е типа, изисква по-късен боговдъхновен автор да направи приложението или поне да потвърди направено вече. Не знам при по-обикновените класически пророчества да има нужда вторичното им изпълнение да бъде потвърдено от боговдъхновен автор, защото то не е трудно за откриване при анализа на текста. Но, разбира се, едно подобно потвърждение не може да е излишно.
Стамен Кривошиев: „И въпросът, който ме интересуваше беше: След като знаем за вторичното изпълнение на това пророчество, бихме ли могли да разберем нещо повече за непосредственото изпълнение на същото пророчество, което, разбира се, е условно пророчество. Така че въпросът беше, дали Ерем. 25:33 хвърля някаква нова светлина върху Божия условен спасителен план в Стария завет и ако да, каква точно е тази светлина.“
Ники Димов: Ами аз изобщо не разбрах въпроса ви върху Ерем. 25:33 по този начин. Разбрах го, както беше зададен в началото. Така се и опитах да му отговоря.
Стамен Кривошиев: „До тук не сме имали различия с Вас, пък и аз не съм имал намерение да рекламирам някой друг метод на тълкувание, алтернативен на историческия метод.“
Ники Димов: Доколкото знам, историческият метод има отношение към апокалиптичните пророчества, не към класическите, които дискутираме с вас.
Стамен Кривошиев: „Различието се появи тогава, когато дадохте това невярно тълкувание относно вторичното изпълнение на Ерем. 25:33, като първо отрекохте този текст да се отнася до новозаветното виждане за края, а след това го отнесохте до Откр. 20:7-10, 14, 15, т.е. като приложим за времето в края на Милениума. Тълкуванието е невярно, защото Ерем. 25:33 ни препраща към аналогични текстове, като Ис. 34:1-4, Ис. 66:16 и….забележете, към Откр. 19:17-21 /като стих аналог за края на времето/. Не е без значение, дали вторичното изпълнение на Ерем. 25:33 се отнася до времето, непосредствено преди началото на Милениума /както е съгласно АБК/, или се отнася до времето в края на Милениума /както твърдите Вие/.“
Ники Димов: Мисля, че не сте ме разбрали. Това, което твърдя, е, че само вторичното изпълнение на Ерем. 25:33 се отнася за края. Проблемът е, че много често в тълкуването на пророчествата се разменят някои стъпки в процедурата. Първата ни работа винаги е да питаме: Какво е означавал този текст (това пророчество) за неговите първи получатели (читатели)? Едва след като си отговорим на този въпрос, трябва да преминем към следващия: Какво означава този текст за нас днес? (Ще има ли това класическо пророчество вторично изпълнение в края на времето?) Често в адвентната литература се преминава директно към вторичното изпълнение, което не е добър пример за работа с библейския текст.
А за отнасянето на вторичното изпълнение на Ерем. 25:33 към началото на Милениума – съгласен съм. Просто не виждам голямо значение, дали подобно събитие ще бъде поставено малко по-напред или малко по-назад във времето, след като така или иначе касае времето след края на благодатното време и всеки е взел своето окончателно решение за или против Бога.
Стамен Кривошиев: „…ако изобщо е трябвало да има Милениум, според условния план на Бог за старозаветния Израил – не зная.“
Ники Димов: Милениумът е уникално събитие за Новия завет и изхожда именно от различаващото се от Старозаветното Новозаветно виждане за края. Неговият старозаветен аналог донякъде е запустяването на Юдея по време на Вавилонския плен, но има изавестни различия във времето за Господния ден.
Стамен Кривошиев: „Как е следвало да се развият събитията, според Божия план за спасение в Стария завет и какво е точно мястото на тези въпросни стихове.“
Ники Димов: Точно както го пише.
Стамен Кривошиев: „Интересен е например фактът, че в Ерем. 25:33 се казва, че убитите ще лежат от единия край на земята до другия. Ако това би следвало да се изпълни буквално като непосредствено изпълнение, е интересно да си зададем въпроса: как точно би станало това, след като Божият народ в Стария завет е населявал само една определена територия, а не целия свят. Или пък, това трябва да го разбираме просто като поетичен израз от страна на пророка, без да очакваме да се изпълни буквално.“
Ники Димов: Когато евреите говорят за края на земята или за целия свят, те имат предвид познатия им свят. Първото изпълнение на това пророчество е свързано с войната и убитите в Юдея (това са краищата на земята за тях). Вторичното изпълнение на това пророчество не е географски и етнически обързано – то касае аналогично събитие, но за целия свят и всички народи.
Стамен Кривошиев: „Та Вие дори не обяснявате какво точно означава съждението ‘постепенно превръщане на земята в рай’“.
Ники Димов: Използвам по-мек израз, защото други наричат това „еволюционно развитие“, а това поражда смущаващи асоциации. Но тези тълкуватели не вярват в еволюцията, а имат предвид, че според Стария завет, ако израилтяните били верни на завета си с Йехова, са щели да получат такива благословения, че държавата им щяла да се превърне в рай и всички минаващи от там от други нации са щели да се очудват сравнявайки я с техните държави, да разкажат това на своите народи и те сами да пожелаят да станат част от благословения народ. Идеята е, че тук нямаме драстична промяна на положението, както го описва Новия завет – светът върви в определена посока, изведнъж се появява Христос, Който слага край на всичко, унищожава земята нацяло чрез огън и след това изцяло я преобразява в рай. В Стария завет всичко се случва постепенно започвайки от Юдея и обхващайки останалата част от земята. Но дори и тогава нямаме описание на напълно възстановената земя, както е в Бит. 1 и 2 гл., а всичко свършва в един по-преден етап. В това е цялата идея и не разбирам, с какво точно не се съгласявате. Просто следете описанията, които дават не само класическите пророци в Стария завет, но дори и разбиранията на псалмистите и авторът на „Притчи“, че ако щете и историческите книги, и ще видите, че точно тази идея е залегнала по отношение на обновяването на земята.
Стамен Кривошиев: „Ако на един адвентист като мен това не му става ясно, още по-трудно ще стане ясно на неадвентист.“
Ники Димов: Това не е въпрос, който бих дискутирал с неадвентист. Затова е засегнат съвсем бегло в статията, като пример.
[Отговори]
Сега вече съм сигурен, че дискусията започва да става полезна. Не, че можем всичко да знаем относно всички детайли в Божия план за старозаветния Божий Израил, но поне в по-голямата си част. Като ползвах един материал, написан от Ричард Дейвидсън, виждам Божия спасителен план, осъществен чрез старозаветния Израил горе-долу така:
Последователност на историческите събития, които биха настъпили, ако старозаветният Израил беше изпълнил своята Божествена мисия. Как Бог е искал да осъществи спасителния си план в условията на Стария завет, съобразно идеята Си, очертана във Второзаконие 4:5-8?
1.Духовни благословения след вавилонския плен: Когато Израилевият народ се събере отново в Обещаната земя, Бог ще им прости и ще ги очисти от греховете, ще им даде ново сърце, ще постави Духа си в тях и ще ги направи способни да вървят в Неговите повеления /Езек.36:24-28, Ерем.31:31-34/
2.Материални благословения след вавилонския плен: Бог помага на израилтяните да построят отново разрушените градове и Израилевата земя е подновена като Рай /Ис.44:24-28, Езек.36:33-35/
3.Другите народи разбират, че Яхве е направил всичко това за Своя народ. Израил продължава вярно да служи на Бога, продължава да получава благословения, всички народи виждат правдата и славата му и го наричат блажен /Ис.61:9, Мал.3:12/. Ерусалим става хвала и слава пред всички народи /Ерем.33:9/.
4Това подтиква другите народи да отидат при светлината /Ис.60:3/. Народите се стичат към Ерусалим /Ис-2:2,3/, за да търсят Господа /Зах.8:20-23/ и да се присъединят към Божия народ /Зах.2:11, Ис.56:7,8/. Народите идват в Божия дом, за да получат наставления как да служат на истинския Бог /Мих.4:2/.
5.Портите на Ерусалим ще са винаги отворени, за да приемат поклонниците от другите страни, заедно с техните богати дарове, целящи обръщането на все повече и повече хора към истинския Бог/ Ис.60:9-11, Ис.45:14, Агей 2:7/.
6.Всички чужденци, които отдават верността си на Яхве и бързо се присъединяват към Неговия завет с Израил, биват счетени напълно за част от заветното общество /Ис.56:6-8, Езек.47:22,23/.
7.По този начин Израил подготвя пътя за идването на Месия от средите на Израил и като представител на Израил /Ис.42:1-4, Ис.53:1-2/.
8.Месия идва, приет е от Божия народ, но се намират и такива, които не Го приемат, защото не разбират естеството на Неговото царство на благодатта /Ис.53:3, Зах.13:8/.
9.Бог не се противопоставя на тези, които Го мразят и допуска Месия да бъде зле третиран /Ис.53:4,5/ и впоследствие убит, като изкупителна жертва за спасението на човечеството / Ис.53:6-8/. Мнозинството от израилевия народ, обаче разпознава Месия.
10.След като Месия се възнася на небето и Неговата жертва е приета от Бог-Отец, Месия се връща на земята и се възцарява на трона на Давид, тъй като народът знае Го познава. Едновременно със своето царуване, Той изпълнява и функциите на първосвещеник /Пс.110, Пс.45:6,7, Езек.37:24,25, Амос 9:11/.
11.При царуването на Месия, Израил разширява границите си /Амос 9:12/, докато владичеството Му обхване целия свят /Пс.2/.
12.Ще има, обаче народи, които ще се противопоставят на Израил и ще бъдат унищожени /Езек.38 и 39, Зах.14/. Тези от израилтяните, неприемащи управлението на Месия, ще бъдат считани за чужденци /както и обратното, посочено в т.6- всички чужденци, отдали верността си на Яхве, са считани за израилтяни/ и също ще бъдат унищожени.
13.Тъй като по територия Израил обхваща почти целия познат цивилизован свят, затова „убитите от Господа лежат от единия до другия край на земята” /Ерем.25:33/.
14.Следва периодът на 1000 годишното царство, през който Месия ще продължи да управлява на земята /Ис.65:17-20, Ис.66:22-24/. На земята няма да има друга държава, освен Израил. През този период ще продължават да се раждат деца /Ис.65:20,23/ и ще продължава да има смърт. През тези хиляда години ще се извърши изследователен съд над всички човешки същества- живи и мъртви /Дан.7:9,10/.
15.В края на 1000 години, праведните мъртви ще бъдат възкресени /Ис.25:8, Ис.26:19/, а всички живи праведни ще бъдат преобразени в нови тела /Мал.4:2/.
16.Мъртвите нечестиви биват възкресени, за да бъдат осъдени и унищожени безвъзвратно / Мал.4:1/.
ТОВА, РАЗБИРА СЕ, Е ХИПОТЕЗА.
Тя има за цел да илюстрира, дали правилно вече съм разбрал идеята Ви за „постепенното превръщане на земята в Рай“. В тая хипотеза, 1000 годишният период е доста след вавилонския плен, тъй като, за да го установим, трябва първо да установим характернияте черти на новозаветния Милениум- започва с унищожаване на нечестивите, констативна фаза на съда, възкресение на неправедните, екзекуцията им и т.н. Всичко това не може да се види като аналогия по време на вавилонския плен.
Що се отнася до историческия метод на тълкуване, според мен той се отнася до тълкувание на всякакъв библейски текст, а не само на апокалиптични пророчества и дори не само на пророчества изобщо. Този метод датира още от времето на Реформацията, когато апокалиптичните пророчества не са били още познати. Доколкото знам, първо Исаак Нютон започва сериозно да се занимава с тях. По мое мнение, благодарение точно на историческия метод на тълкуване, ние сме стигнали до днешните си основни адвентни доктрини. Например, доктрината за състоянието на човека след смъртта /едно от отличителните ни учения/ се дължи именно на прилагането на историческия метод за тълкуване на библейските текстове /проучване на всички текстове по дадената тема , разглеждане в контекста и т.н./.
[Отговори]
Ники Димов отговори:
21.05.2010 в 21:56
Смятам, че принципно описвате правилно развитието на Божия план с Израйлевия народ, ако той беше останал верен на завета си с Йехова. Мисля обаче, че от т. 8 нататък започвате да търсите прекалено много парелели с това, което реално се случило с Исус Христос и с описанието на края, както е дадено в Откровението.
Ако Израил бил верен и приел Месията в мнозинството си, едва ли едно недоволно и неразбиращо малцинство би било в състояние да причини смъртта на Месията и то точно тогава, когато идва момента за изкуплението на човечеството. Най-силната типология, разкриващо Божието очакване към евреите във връзка с Обещания, е службата в светилището. Нищо в нея не подсказва, че Този, Който е символизиран от жертвените животни и службите в скинията, е трябвало да бъде отхвърлен. Напротив, идеята на жертвите, празниците и специално на сутрешната и вечерната жертва (и всичко, което трябва да разбираме под „всегдашната“) говори за разбиране и приемане на Месията и някаква форма на подкрепа към Него в сюблимния момент (когато поклонниците отвън се молят по време на вечерната жертва например). С други думи, ако всичко се било развило, както Бог оригинално е възнамерявал, Месията е трябвало да бъде приет от евреите, в определен момент (по време на Пасхата или Празника на безквасните хлябове) да получи товара на човешките грехове и да умре в светилището, докато народът отвън го подкрепя в молитва. Все пак, знаем, че това, което причинило смъртта на Исус и осигурило изходния път за нас, била раздялата Му от Отец поради човешките грехове – нещо, което би могло да стане и в светилището и без да има изтезания и насилствена смърт причинена от хора. Тъй като обаче Бог предвидял, че това няма да се случи, е дал и паралелни пророчества описващи, какво всъщност ще се случи с Месията – че мнозинството няма да Го приеме и че дори ще прибави към агонията Му при изкупването на човечеството и насилие и изтезания. Просто трябва да се прави разлика, между пророческата линия (месиански директни пророчества и месиански типологични пророчества), която описва идеалния Божий план за евреите и Месията и пророческата линия, която описва реалността такава, каквато ще бъде, независимо, дали Господ я желае такава или не. Смятам, че в опита си да се доближите до реалността на случилото се при изкуплението, добавяте неговите детайли към идеалния Божий план, който не е бил точно такъв.
Друг подобен момент откривам и в опита ви да намерите място на Милениума в първоначалния план за развитието на историята описан в Стария завет. В Стария завет трудно може да се направи разлика между първо и второ идване на Месията. По-скоро там идването на Обещания, изкуплението, даването на Светия Дух и Господния ден над народите са описани като събития случващи се скоро едно след друго, като един общ процес. Подобен възглед за края са имали и всички новозаветни писатели пишещи до разрушението на Ерусалим през 70 г.сл.Хр. Те са вярвали, че живеят в последното време (1 Кор. 10:11; Яков 5:3), защото Месията се е появил (1 Петр. 1:20; Евр. 1:1, 2), Светият Дух е излят (Деян. 2:17-21) и Господния ден предстои в рамките на тяхното поколение (Матей 24:34, 35). Концепцията за Господния ден се изменя, едва когато се появява творчеството на апостол Йоан, след разрушението на Ерусалим. В него се вмества един хилядагодишен период, така че Господния ден вече започва с края на благодатното време и свършва с унищожението на греха и обновяването на земята – не кратковременен процес, както е според старозаветния сценарий, а много дълъг във времето процес. Така че Милениумът е чисто новозаветна концепция и няма нужда да бъде вместван в старозаветния сценарий за развитието на нещата. С тази схема се доближавате опасно до съвременния футуризъм на евангелските църкви, които настояват на хилядагодишно управление на Месията на земята, макар и тяхната идея да касае новозаветен сценарий.
Що се отнася до това, че в идеалния случай Израил би обхванал целия свят, може би трябва да изходим от обещанието, което Бог даде на Авраам за границите на обещаната земя, в която ще бъдат потомците му и тя определено не представлява цялата земя (Бит. 15:18-21). Пс. 2 може да се отнася не за принципно положение в царуване на Месията, а за окончателният съд над племената. Така или иначе лично аз нямам проблем с това, дали територията на Израил би обхванала целия свят или е щяла да остане в рамките на обещаното на Авраам, а само влиянието му да бъде световно. Все пак Стария завет представя идеята за присъединяване на другите народи към Израил, не за претопяването им. И именно на тази картина стои идеята в Новия завет, че „земните царе ще донасят в него своите славни неща“ (Откр. 21:24) – т.е. техните отличителни характеристики не са се загубили. Но това наистина не е толкова важно.
По отношение на израза „исторически метод“, който използвате, предполагам, че имате предвид „историко-библейския метод“, който адвентистите от седмия ден ползват. Когато се казва „исторически метод“, обикновено се има предвид методът в тълкуването на апокалиптичните пророчества, който се противопоставя на претеризма и футуризма. А иначе реформаторите са ползвали именно историко-библейския метод, макар и в някаква ранна форма, защото те не са имали големи познания за историческата и културна обстановка по времето на писането на библейските книги. Но процедурата, която са следвали в изследванията си, е била принципно същата, която прилагаме и днес в рамките на историко-библейския метод.
[Отговори]
Благодаря за критичните бележки! Тази последователност от събития, която описах,беше всъщност опит да налучкам разбирането на идеята за «постепенното превръщане на земята в рай». Просто никога не бях се замислял върху тази идея и ми стана интересно. Иначе и през ум не ми минава да настоявам, че точно тази е последователността на събитията от спасителния план, ако Израил би бил останал верен на завета. Още повече, че написах тази последователност за една вечер, което, естествено е крайно недостатъчно време, за да се изследва въпрос от подобен мащаб. Но и с повече време да разполага човек, пак не би стигнал до нещо повече от хипотеза. Поне така мисля на този етап. Трудностите на темата са много. Трудно е винаги да могат да бъдат разграничени месианските директни пророчества от месианските типологични пророчества. Ако се поставим на мястото на един израилтянин, живял по времето на цар Соломон, например, как бихме искали от него да може да каже какъв тип пророчество е, примерно Пс.69:20,21- директно, или типологично? Или, как да обясниш на един посветен израилтянин, че Месия трябва да умре в светилището, докато народът отвън го подкрепя в молитва /което все пак не го пише никъде в Писанията/, а да пренебрегнеш текста в Пс.22:16-18, например. Що се отнася до мнозинството и малцинството, едва ли могат да се направят някакви генерални прогнози, на основата на това, кой принадлежи на малцинството, и кой- на мнозинството. Първосвещениците по времето на Исус, например, са били в повечето случаи от средата на садукеите, макар, че садукеите са били малцинство. Така, че по онова време не е било изключено да упражняваш властта, макар да си от малцинството.
За мен по-скоро е интересен и озадачаващ фактът относно времето, в което идват тези условни пророчества , рисуващи картината на спасителния план, в случай, че Израил би бил останал верен на завета. Това време е след влизането в Ханаан, т.е. след като Израил до голяма степен е показал своята негодност да изпълнява функциите на Божий избран народ. Едно малцинство от двама съгледватели, изправено срещу мнозинството на десетимата, подкрепени от почти целия народ. Най-великият от всички пророци на Стария завет казва : «Защото, аз знам непокорството и коравината на врата ти. Ето, догде съм още жив между вас днес, вие сте били непокорни Господу, а колко повече ще бъдете, след като умра.» /Втор.31:27/. Като прочетем деветата глава от книгата Второзаконие виждаме, че Бог въвежда израилтяните в обещаната земя не поради тяхната правда, а поради това, че езическите народи са препълнили мярката на своето нечестие. Така, че когато честният и безпристрастен израилтянин чете Библията си, едва ли ще види в нея особени поводи за национална гордост и за възвишени надежди, че мнозинството от израилтяните биха могли да приемат Месия, а само малцина биха Го отхвърлили. Просто звучи прекалено оптимистично, на фона на историческите факти. Бог, естествено знае какво ще се случи, но Той, разбира се, няма да лиши народа си от това, да му предостави шанс. Това е част от Божия план, за да се илюстрира Неговата справедливост. Що се отнася до Милениума, опитът ми да му намеря мястото се основава единствено на факта, че той е изключително важен в процеса на съда. А Божият съд е фундаментално учение, без значение дали е щяло да има Нов завет, или не. За мен той е част от общото евангелие и има за цел да покаже отново на всяко творение Божията справедливост. Бог особено много държи на това. Разбира се, достъпът до небесните книги за живота на всеки човек не е задължително да се осъществи непременно на небето. Не е задължително и да продължи 1000 години. Трябва, обаче непременно да съществува в някаква форма, без значение дали тази форма ще е с продължителност 1000 години, или с място на провеждане- небето. И реших да използвам хипотезата, че този процес ще се провежда на земята, за да има смисъл пророкуваното от Исая в 65:17-20 и в 66:22-24. Иначе, поне на мен не ми е ясно, как биха могли да се обяснят тези стихове. Разбира се, че може и да греша. Ако имате някаква конкретна идея, споделете я! За мен беше удоволствие, че макар и хипотетично, се замислих върху тази тема /за древния Израил и Божия план за спасение на човечеството с този народ/, макар и с висока степен на риск да сбъркам. Иначе съм правил изследвания по други деликатни теми /например апокалиптични пророчества на Даниил/, където мога да предложа далеч по конкретни и ясни изводи със съответната подробна аргументация. Но въпросът, който беше предмет на дискусията ни е интересен и всяко изследване по темата би било добре дошло, защото би спомогнало да опознаем Божия характер.
[Отговори]
Ники Димов отговори:
26.05.2010 в 00:43
Типологичните пророчества са наистина трудни за установяване, защото представляват определено лице, неговото преживяване или история, или пък някакво историческо събитие, които загатват бъдеща действителност. Те предварително обрисуват нещо, което трябва да се случи или някой, който трябва да дойде. Представлява обаче трудност да се установи, кои точно от споменататите в Стария завет личности или събития имат такава роля. Точно тук е мястото на по-късния боговдъхновен автор да направи точното приложение или да потвърди направено вече приложение.
Може би за един израилтянин да открие типологията в един текст не е било чак толкова трудно, колкото си мислим. Исус трябва да имал някакви очаквания, когато е правил в проповедите Си приложенията на някои типологични пророчества за Себе Си (Матей 12:39-42). После виждаме, че дори един поклонник, който не е бил израилтянин, се е опитвал да тълкува и да търси приложения (Деян. 8:32-34). Начинът, по който етиопският велможа разсъждава върху този текст от Исая, показва, че той е познавал типологията, срещал я е на някои места в книгата (например Исая 50:4-9, където опитността на Исая е тип за това, което ще се случи с Месията) и сега се пита, дали и в текста от Исая 53:7, 8 това не е опитността на пророка, която да се отнася и за някой след него, т.е. типология.
Отличаването на типологичните от директните месиански пророчества не е толкова трудно. Просто защото директните пророчества са… директни. Например пророчеството за града, в който ще се роди Месията – Михей 5:2. Това е едно ясно, директно пророчество свързано с Месията, в което не е включен несигурния човешки фактор и затова няма условности. В него няма загадъчност. Затова не е било и трудно за разбиране. Когато станало дума за мястото за раждането на Месията, книжниците веднага посочили на Ирод град Витлеем (Матей 2:4-6).
Както вече споменах, най-силната типология в Стария завет е жертвената система, светилището, неговите служби и празници. Това е бил учебникът върху спасителния план за евреите. Ако следваме тези жертви и ритуали, участието на свещениците, отделните поклонници и народа като цяло, има ли нещо в тях, което да ни накара да мислим, че трябва да очакваме този народ като цяло да отхвърли Месията? Не. Нещо повече. От поведението на Исус след като напуска храма (Матей 24:1) личи, че Той твърдо е вярвал във фундаментите на службите в светилището и е искал да се движи в очакванията, които те оформят. През по-голямата част от служенето Си Исус не бил в Ерусалим и храма, но в последната седмица от живота Си Той бил постоянно там. Защо? Защото това е мястото, където Той трябва да принесе изкупителната жертва. Той е трябвало да бъде там. След като видял обаче, че не е приет, Той напуснал храма. Къде отишъл веднага след това? На Елеонския хълм – мястото, където се отдавал на молитва. Точно там е и Гетсимания, където поел греха на човечеството. След като не е желан вече в храма, Той ще поеме човешкия грях на място, което за Него изпълнява подобни на храма функции. Народът го няма около Него, за да се моли, както изисква вечерната жертва, но Той ще повика най-близките Си ученици, за да се молят за Него, докато Той е в агонията Си. Виждаме, че Исус е правил всичко по силите Си, за да следва сценария за изкуплението оформен от службите в храма. Никой израилтянин не би трябвало да има проблем с оригиналния Божий план Месията да бъде разпознат и приет от народа. Другата пророческа линия, която говори за отхвърлянето на Месията, не представлява това, което Бог е желаел да се случи, а това, което независимо от желанието Му ще се случи. Точно тя доказва косвено, че оригиналният план е свързан с приемане на Месията.
По отношение на Милениума и неговото вместване в старозветния план мисля, че трябва да изхождаме от картината, която самият Стар завет представя. Първо, виждаме, че макар в Деня на умилостивението да се засяга предимно Изследователния съд, последните негови обреди са свързани с приключването на този съд, с прехвърлянето на вината за греховете на оправданите върху козела за отпущане и неговото извеждане извън стана, т.е. казано на новозаветен език, включва и Милениума и унищожението на Сатана и непокаяните грешници след хилядата години. А годишният празник на Деня на умилостивението се празнувал само един ден (за разлика от други годишни празници). Второ, денят на съда в Стария завет съвпада с Господния ден. А той винаги е представен като едно сравнително кратко събитие. Стиховете от Исая 66:22-24 имат отношение към съда и Господния ден, но аз не бих се заел да правя разграничения, коя точно фаза от съда. Според представения там старозаветен сценарий за края, вероятно става дума за всички фази на съда. Бог няма проблем с продължителността на провеждането на съда или която и да е негова фаза. Пак ще повторя, че Денят на умилостивението се празнувал само един ден. Така че в Стария завет намират своето място и трите фази на съда, както са представени в Новия завет – изследователен съд, съд на непокаяните и екзекутивен съд, макар и да не са ясно откроени.
[Отговори]
Наистина за последно по тази тема /от моя страна/, с предложението да си говорим на ти:
Ники Димов : „Най-силната типология, разкриваща Божието очакване към евреите във връзка с Обещания, е службата в светилището. Нищо в нея не подсказва, че Този, Който е символизиран от жертвените животни и службите в скинията, е трябвало да бъде отхвърлен”.
„Както вече споменах, най-силната типология в Стария завет е жертвената система, светилището, неговите служби и празници. Това е бил учебникът върху спасителния план за евреите. Ако следваме тези жертви и ритуали, участието на свещениците, отделните поклонници и народа като цяло, има ли нещо в тях, което да ни накара да мислим, че трябва да очакваме този народ като цяло да отхвърли Месията?”
Какво да ти кажа? То само това липсваше- нещо в службата в светилището да подсказваше, че Този, Който е символизиран от жертвените животни, е трябвало да бъде отхвърлен. Ако имаше такъв елемент, не мога да си представя как бих го разбрал.
Ники Димов: „От поведението на Исус след като напуска храма (Матей 24:1) личи, че Той твърдо е вярвал във фундаментите на службите в светилището и е искал да се движи в очакванията, които те оформят. През по-голямата част от служенето Си Исус не бил в Ерусалим и храма, но в последната седмица от живота Си Той бил постоянно там. Защо? Защото това е мястото, където Той трябва да принесе изкупителната жертва. Той е трябвало да бъде там. След като видял обаче, че не е приет, Той напуснал храма.”
Наистина ли вярваш в това? При това, след като малко преди това, в Мат.21:43 той обявява края на еврейския народ като Божий избран народ. За какво е нужно, в такъв случай, „да се движи в очакванията, които те оформят”. Какво е посланието, което иска да отправи към евреите тогава и към нас днес, ако е така, както казваш? Исус е знаел, че не е приет много време, преди последната седмица от живота Си и не е имал нужда да посети храма специално, за да се убеди в това.
Ники Димов: „Народът го няма около Него, за да се моли, както изисква вечерната жертва, но Той ще повика най-близките Си ученици, за да се молят за Него, докато Той е в агонията Си. Виждаме, че Исус е правил всичко по силите Си, за да следва сценария за изкуплението оформен от службите в храма.”
Това е оригинално съждение, но дали това са съображенията, от които Исус се е ръководил в действителност? Лично аз не вярвам в това. Още повече,че целият Божий план за Израил, очертан във Втор.4 глава, вече е пропаднал. Като чета „Животът на Исус”, разбирам, че човешкото естество на Исус е копнеело за съчувствие и разбиране в този най-тежък за него момент в целия Му земен живот. Това е причината, поради която Той ще повика най-близките Си ученици,за да се молят за Него.
Ники Димов: „После виждаме, че дори един поклонник, който не е бил израилтянин, се е опитвал да тълкува и да търси приложения (Деян. 8:32-34). Начинът, по който етиопският велможа разсъждава върху този текст от Исая, показва, че той е познавал типологията, срещал я е на някои места в книгата (например Исая 50:4-9, където опитността на Исая е тип за това, което ще се случи с Месията) и сега се пита, дали и в текста от Исая 53:7, 8 това не е опитността на пророка, която да се отнася и за някой след него, т.е. типология”
Какво точно си е мислил етиопският велможа за Исая 50:4-9 не е ясно, или поне аз нямам информация по въпроса. Ако и ти нямаш информация, по-добре да не си служим с подобни предположения. Етиопският велможа е бил умен и издигнат човек /това знаем/, но въпросът, който задава едва ли подсказва по някакъв начин, че е мислил за това, кои пророчества в еврейските писания са типологични и кои не са. Просто цялото съдържание на книгата на пророк Исая е такова, че няма как да не се зададе подобен въпрос от човек, който търси истината, но няма достатъчно познание върху писанията.
[Отговори]
Ники Димов отговори:
30.05.2010 в 10:35
Стамен Кривошиев: „Наистина ли вярваш в това? При това, след като малко преди това, в Матей 21:43 той обявява края на еврейския народ като Божий избран народ. За какво е нужно, в такъв случай, „да се движи в очакванията, които те оформят“. Какво е посланието, което иска да отправи към евреите тогава и към нас днес, ако е така, както казваш? Исус е знаел, че не е приет много време, преди последната седмица от живота Си и не е имал нужда да посети храма специално, за да се убеди в това.“
Ники Димов: Това, че Исус казва в Матей 21:43, че еврейският народ ще бъде отхвърлен като избран народ, не означава, че то се е случило в момента на говоренето. Исус е познавал пророчествата за еврейския народ. Пророчеството за седемдесетте седмици определя благодатното време на евреите (Дан. 9:24), но този период все още не е изтекъл, когато Исус казва думите от Матей 21:43. Той все още се намира по средата на последната седмица (ст. 27), което ще рече, че евреите са имали още 3 ½ години благодатно време. Точно толкова време апостолите са били фокусирани върху проповядване на евангелието в Ерусалим и едва в края на този период смъртта на Стефан провокира ерусалимските вярващи да излязат с евангелието и на други места (Деян. 8:1, 4). Исус се е стремял да бъде в храма през последната седмица от живота Си, за да даде шанс на евреите да не пропилеят последните няколко години от определеното им благодатно време и изкуплението на човечеството да се изпълни така, както е било предвидено в службите на светилището. Сега вече никой не може да Го обвини, че не е направил достатъчно за пробуждането на народа Си.
Стамен Кривошиев: „Това е оригинално съждение, но дали това са съображенията, от които Исус се е ръководил в действителност? Лично аз не вярвам в това. Още повече, че целият Божий план за Израил, очертан във Втор. 4 гл., вече е пропаднал. Като чета „Животът на Исус“, разбирам, че човешкото естество на Исус е копнеело за съчувствие и разбиране в този най-тежък за него момент в целия Му земен живот. Това е причината, поради която Той ще повика най-близките Си ученици,за да се молят за Него.“
Ники Димов: Именно необходимостта от съчувствие е причината Исус да иска най-близките Му да са около Него и да се молят в часа на агонията Му. Това била и ролята на народа, който се молел извън светилището, когато се принасяли сутришната и вечерна жертва символизиращи Изкупителя. Само че народът като цяло не приел Исус и определеното от службата в светилището се изпълнило в миниатюр – Исус извикал най-близките Си ученици да направят това (друг е въпросът, че и те не били особено сериозни в това).
За пълно пропадане на очертания във Втор. 4 гл. план можем да говорим едва след приключването на благодатното време на евреите, т.е. 3 ½ години след смъртта на Исус. До тогава все още е имало шансове той да се осъществи, макар и може би не във всички детайли.
Стамен Кривошиев: „Какво точно си е мислил етиопският велможа за Исая 50:4-9 не е ясно, или поне аз нямам информация по въпроса. Ако и ти нямаш информация, по-добре да не си служим с подобни предположения. Етиопският велможа е бил умен и издигнат човек /това знаем/, но въпросът, който задава едва ли подсказва по някакъв начин, че е мислил за това, кои пророчества в еврейските писания са типологични и кои не са. Просто цялото съдържание на книгата на пророк Исая е такова, че няма как да не се зададе подобен въпрос от човек, който търси истината, но няма достатъчно познание върху писанията.“
Ники Димов: Не цялото съдържание на книгата на Исая провокира подобни въпроси. Там има директни пророчества (за царе и царства), директни месиански пророчества и типологични месиански пророчества. Всяко от тях изисква различен подход. Фактът, че той пита, дали пророчеството от Исая 53:7, 8 се отнася за пророка или за някой друг, показва, че този човек не просто разсъждава върху текста, а прави разлика между пророчество, което директно говори за някой, който ще дойде и пророчество, което говори за някой, който ще дойде чрез настоящата опитност на друга личност (т.е. типологично пророчество). Посочих Исая 50:4-9, защото то е типичен пример за типологично пророчество и най-близко до текста от Исая 53:7, 8. Но не е единственото.
Етиопският велможа не просто е можел да си позволи да си купи свитък на книгата на Исая (което е било страшно скъпо тогава). Това, че чете книгата и разсъждава, означава, че му е било показано, как да чете и какво да търси в нея. Вероятно е имал контакт с равини, които са му обяснили нещата. Все пак той е прозелит с аристократичен произход.
[Отговори]
Имам какво да кажа, но ще удържа на обещанието си и няма да правя повече никакъв коментар по тази тема. Всяка дискусия все някога трябва да завърши.
Благодаря ти за отделеното време и представените мисли и идеи!
P.S. Справка: Книгата „Животът на Исус“, глава „Един осъден народ“.
[Отговори]
Ники Димов отговори:
30.05.2010 в 20:49
Не виждам проблем да кажеш, какво мислиш.
[Отговори]
И аз не виждам проблем, но дали е нужно? Дали продължаването на тази дискусия би било от полза за теб самия? Съмнявам се. По-скоро се опитвам да намеря причината, поради която виждаме нещата по различен начин. За мен изследването на Библията не е толкова сложна дейност, колкото се опитват да ни убедят някои хора. Извинявай, но с тези сложни термини, които на моменти използваш, ти също оставяш подобни впечатления. А това няма нищо общо с философията на реформаторите от 16-ти век. По-скоро прилича на римокатолическото разбиране. Спомни си само думите на Джон Нокс за папата и овчарчето. Аз вярвам в това и не мисля, че е нужно излишно да усложняваме нещата. А и за какво ни е даден Духа на пророчеството, ако няма да го използваме? Чета в Мат.21:18-20 историята за смокинята, която Исус проклел. Познаваш сомволиката. Знаеш за кого преди всичко се отнася тази притча в действие, както я нарича Елън Уайт. Лично на мен това ми прилича на произнасяне на присъда и не мога да намеря никакъв елемент на условност. Нито пък в коментара в „Животът на Исус“ има намек за условността, която ти виждаш. Що се отнася до 3,5 години оставащо благодатно време за евреите, ето едно добро обяснение на причините за това: кн.“Великата борба“,
[Отговори]
Та, само да си завърша мисълта: Имам пред вид „Великата борба”, стр.20. Ето какво пише там: „В продължение на почти четиридесет години, след като участта на Ерусалим бе обявена от самия Христос, Господ отлагаше своите присъди над града и народа. Чудно бе Божието дълготърпение към отхвърлилите Неговото евангелие и убили Неговия Син. Притчата за неплодното дърво представяше Божието отношение към еврейската нация. Заповедта бе издадена: Отсечи я, защо да запразня земята” /Лука 13:7/, но Божественото състрадание я беше пощадило още известно време. Все още сред евреите имаше твърде много хора, непознаващи характера и делото на Христос. А децата нямаха същите благоприятни случаи да приемат светлината, която техните родители бяхо отхвърлили. Чрез проповядването на апостолите и техните последователи Бог щеше да направи тя да огрее и тях и да им даде да видят как пророчеството е било изпълнено не само с раждането и живота на Христос, но и с Неговата смърт и възкресение. Децата не трябва да бъдат осъждани, заради греховете на родителите. Но когато въпреки познанието на цялата светлина, дадена на родителите им, те отхвърлеха и допълнителната светлина, подарена им специално, ставаха участници в греха на родителите си и превишаваха мярката на своето нечестие.” .
Този текст показва ясно, какви са причините за тези 3,5 години благодатно време, плюс още почти 40 години, които можем да наречем нещо като допълнително благодатно време /до 70 г. след Христа/. Участта на Ерусалим е обявена и тя не подлежи на условия. Иначе не би била участ, а предупреждение. Непознаващите характера и делото на Христос и децата са причината за продължаването на благодатното време, а не даването на възможност на Израил да изпълни плана от Втор.4:5-8. Освен това, ако е така, тогава би трябвало да приемем, че пророчеството в Дан.9:24-27 е класическо. Нещо, с което не мога да се съглася, особено пък като чета стих 26.
А и не виждам как избраният народ би могъл да прогласи на света Спасителя, убит от….същия този народ.
[Отговори]
Ники Димов отговори:
01.06.2010 в 23:53
Голяма част от тези сложни терминологии са измислени именно от реформаторите от XVI век и най-вече от най-големия – Мартин Лутер. Обикновено цитирам него. И освен това не са чак толкова трудни. Всеки може да ги научи, ако иска. А католическият подход е малко по-различен – усложняване на тълкуването на Библията чрез алеголизирането й, не чрез богословски термини.
Къде точно съм писал за някаква условност в присъдата над евреите, че ще бъдат отхвърлени като народ? Това, което казвам, е, че думите на Исус за отхвърлянето на евреите като богоизбрана нация са били казани няколко дни преди Неговата смърт, т.е. в средата на последната пророческа седмица и остават още 3 ½ години до края на определения период. Като познаваме Божиите действия в историята, Той е по-склонен да съкрати ли благодатното време на един народ или да го удължи? Отговорът е ясен. Затова Бог е изчакал окончателно да приключи определения в Дан. 9 гл. период, преди евангелизирането на езичниците да започне по-масово. Пък и ти сам посочваш, че Божието дълготърпение е продължило да чака още 40 години. Не че евреите все още са били избран народ, а че просто им е бил даден още един шанс да приемат Месията.
[Отговори]
Благодаря за уточнението!
[Отговори]
Ники Димов отговори:
03.06.2010 в 14:10
За мен е удоволствие!
[Отговори]