Плагиат ли е Елън Уайт?
Едно от най-популярните и любими обвинения срещу Елън Уайт, както на критиците извън Адвентната църква, така и на критици от църква е, че тя е плагиатствала своите писания. Нещо повече. Твърди се, че Адвентната църква и досега не е отговорила на това обвинение.
Не само, че това не е вярно, но можем да посочим солидни изследвания по този въпрос, които без всякакво съмнение отговарят на отправените критики.
1. Дефиниции.
Нека първо да изясним понятието. Плагиатство означава да използваш и разпространяваш нещо чуждо като свое. Плагиатът взима нещо, което е написано от друг и претендира, че е негово, т.е. това е вид кражба и затова е подсъдно.
Когато се цитира един автор и се посочва името и произведението му, не може да се говори за плагиатстване, защото заслугите за даденото изказване се отдават на другия автор чрез упоменаването на името му. Това че Елън Уайт е ползвала в книгите и статиите си цитати и перифразиран материал от други автори (предимно историци от времето на Реформацията и християнски автори от нейно време), никога не е било проблем. От десетилетия обаче има спорове, дали Елън Уайт е действала напълно законно, когато е ползвала в творбите си други автори (извън цитатите).
2. Проучване на въпроса от независим експерт.
През 1980 г. Уолтър Риа, пастор в Адвентната църква в Лонг Бийч, Калифорния, издава книга, в която той установява различните източници, които Елън Уайт е ползвала. Той твърди, че тя е ползвала други източници в творбите си много повече, отколкото се е признавало досега. Така той обвинява Елън Уайт в плагиатство.
Затова Правният отдел на Генералната конференция се обръща към авторитетната фирма по патентно право и авторски права „Дилър, Рамик и Уейт“ в столицата Вашингтон като независим експерт, който да проучи случая. С него се заема лично Винсент Л. Рамик, старши съдружник във фирмата и опитен адвокат по патентно право, търговски марки и авторски права, който е католик.
За изследването, за което фирмата му е била наета, са били поставени няколко въпроса, които най-общо могат да се сумират в два:
1) Може ли Елън Уайт да бъде обвинена в плагиатство (т.е. дали е правила нещо незаконно)?
2) Дали това, което е правила, е било неетично макар и законно (т.е. дори да не е незаконно, пак да е погрешно)?
Като добър професионалист Рамик е започнал да изследва случая на Елън Уайт като неутрален. Проучвайки всичките му достъпни материали той прочел и една адвентна книга, чиято цел била да защити Елън Уайт. Тази книга обаче така я „защитавала“, че го направила предубеден към нея – започнал да си мисли, че тя наистина е плагиатствала. В тази връзка от списание „Ривю енд Хералд“ му задават въпрос: „След като започнахте да изучавате нейните писания за себе си, беше ли това негативно впечатление засилено или променено по някакъв начин?“
Рамик: „Обърнах позицията си на 180 градуса. Открих, че обвиненията просто не бяха верни. Но установих това от нейните писания. Не стигнах до този извод нито от хората, които казват, че тя е плагиат, нито от тези, които казват, че не е. Просто трябваше да чета нейните писания и така изчистих ума си от предубеждението, което вече имах. И в края този случай се установи в нейна полза.“
Рамик: „Вестта е важната. Критиката чете изречението и не разбира значението му – тя може да го вземе извън контекст, а често го прави със сигурност. Но трябва да се чете цялата вест. Какво иска да каже авторът? Какво авторът наистина казва – от къде идват думите – това не е важно. Каква е вестта в това? Ако игнорираш вестта, в този смисъл дори и Библията не си струва да четеш.“
Адвокат Рамик посочва един случай, който говори много ясно, дали Елън Уайт е имала за цел да плагиатства. Тя е обичала много книгата „Животът и посланията на Свети Павел“ от Конибиъри и Хаусън и я е ползвала в книгата си „Разкази от живота на Павел“ (публикувана през 1883 г.), която по-късно бива развита в книгата „Деяния на апостолите“ (публикувана през 1911 г.). Но Елън Уайт горещо е препоръчвала и то публично адвентистите да си купят книгата „Животът и посланията на Свети Павел“. Кой плагиат би подканил хората да си купят книгата, от която е плагиатствал? Съвсем ясно е, че тя не е криела нищо. Всеки път тя е действала както законно, така и етично.
Рамик: „Тя [Елън Уайт] се е движила точно в законовите рамки на ‘коректното ползване’ и винаги е създавала нещо, което е било съществено по-добро (и дори по-красиво), отколкото чистия сбор от отделните части. Мисля, че най-голямата трагедия е, че критиците й не успяват да забележат това… Ключовата идея е: Това, което наистина има значение, е вестта на г-жа Уайт, не просто техническата част на писанията й – думи, параграфи, изречения. Доколкото знам, теолозите правят разлика между буквално вдъхновение и вдъхновение на мисълта. Твърде много от критиците й пропускат най-важното. А това наистина е лошо. Аз лично бях докоснат, дълбоко докоснат от тези писания. Бях променен чрез тях. Мисля, че точно поради тях днес съм по-добър човек. И бих искал критиците й да бяха открили това.“
Ривю: „Адвокат Рамик, как бихте определили едно съдебно дело срещу Елън Уайт в обвинение за плагиатство, пиратство или нарушение на авторското право?“
Рамик: „Ако трябваше да се включа в един такъв съдебен процес, бих предпочел да участвам като защитник, а не като обвинител. В този случай просто няма нарушение на закона!“
В становището на Рамик от 17 страници той заключава в недвусмислена декларация:
„Имайки предвид всички фактори необходими да се достигне до заключение по този случай, смятаме категорично, че писанията на Елън Г. Уайт не са плагиатствани… На основание на нашето проучване на фактите и законовите прецеденти ние заключаваме, че Елън Г. Уайт не е плагиат и в нейните творби няма нарушение на авторското право или пиратство.“
Тук можете да прочетете цялата статия по този въпрос озаглавена Was Ellen G. White a plagiarist? (статията е на английски).
А тук можете да прочетете целият доклад на адвокат Рамик (докладът е на английски).
Това проучване по въпроса, дали Елън Уайт е била плагиат или не, направено от един католик, е в наличност в Адвентната църква от три десетилетия. Интересното е, че то е познато и за някои от критиците на Елън Уайт и въпреки че целта му е да определи, дали Елън Уайт е плагиат и че в анализа и заключението си то съвсем категорично изчиства името й от всякакви обвинения в плагиатство, те го омаловажават определяйки го като занимаващо се с друга страна на въпроса.
3. Литературно заимстване.
В случая с обвиненията срещу Елън Уайт в плагиатство има неразбиране на един важен момент от света на литературата. Адвокат Рамик казва за нейното творчество: „Тя се е движила точно в законовите рамки на ‘коректното ползване’ и винаги е създавала нещо, което е било съществено по-добро (и дори по-красиво), отколкото чистия сбор от отделните части.“
Така достигаме до същността на това, как точно Елън Уайт е ползвала други автори. В писателския свят има и друго понятие свързано с позоваването на чуждо творчество. Нарича се „литературно заимстване“ (literary borrowing). Литературно заимстване имаме, когато един автор използва думите или идеите на някой друг с цел да каже нещо. Този автор не е цитиран, нито неговото писание е взето, за да се припише на друг автор (плагиатство). Тук става дума за използване на нечии думи и идеи, за да се каже нещо, т.е. авторът има вест, която предава чрез текстове, които вече съществуват. В този случай авторът, който използва думите на някой друг, не е задължен да посочва името му. Това е нещо отдавна познато в писателския свят. Нарича се „литературно заимстване“ и е съвсем различно от плагиатството. Когато този въпрос се разглежда от гледна точка на правото, се използва понятието „коректно ползване“ (fair use).
Много от библейските книги съдържат точно такова литературно заимстване, а някои са направо изградени на него. Ще посочим някои примери.
Авторът на книгата Еклесиаст казва за себе си:
„И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, толкова повече поучаваше людете на знание. А най-вече измисляше и издирваше, и нареждаше много притчи. Проповедникът се стараеше да намери угодни думи и това, което бе с правота написано, думи на истина“ (Екл. 12:9, 10).
Соломон се е опитвал да намери подходящите думи за това, което е открил, за да може така да бъде полезен на другите хора. Но той се е опитвал да намери подходящите думи и за неща, които не са възникнали оригинално от него, а вече са съществували. Соломон е записал съществуващи вече мъдрости във формата на притчи, но не казва, от кого са били взети. Тук имаме литературно заимстване.
Соломон не е единственият, който го е правил. Ето едно от нещата, които той бе казал в мъдростта си:
„Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа на облаците, няма да жъне. Както не знаеш, как се движи духът, нито как се образуват костите в утробата на непразната, така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко“ (Екл. 11:4, 5).
Тук Соломон сравнява Божието дело с вятъра и с бременната жена. Божието дело сравнено с вятъра и раждането откриваме и в проповедта на Исус към Никодим:
„Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре. Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа“ (Йоан 3:5-8).
Това е пример, как в проповядването Си Исус е използвал литературно заимстване – взема съществуващи вече думи и чрез тях предава вест. Той обаче не споменава името на Соломон, защото при литературното заимстване това не е необходимо.
Много са библейските писатели, които са правили „литературно заимстване“ от други библейски автори. Павел не споменава всеки път, че е стъпил върху изказването на предишен библейски автор. В Лука 1:1-4 евангелист Лука казва, че е събирал съществуващи вече истории за Исус и така е оформил книгата си, но никъде не посочва имената на хората, от които е почерпил информацията. А какво да кажем за апостол Йоан, чиято книга Откровението в огромната си част е изградена точно на такова литературно заимстване, без никъде той да посочва, от кои автори е черпил?
При Елън Уайт също може да се открие литературно заимстване и това е както законно, така и етично. И все пак едно от обвиненията срещу нея е, че тя е заемала от други автори без да ги споменава и така да отдаде заслугите на тях. Това обвинение само показва, че въпросът с литературното заимстване не се разбира – критиците на Елън Уайт го приравняват с плагиатството, а то няма нищо общо с него. Име на автор се посочва, когато го цитираш. Елън Уайт прави това много пъти в книгата „Великата борба“ например, където цитира Д’Обине и други автори. (Между другото, в предговора на книгата тя описва и как точно е ползвала други автори извън цитатите, така че всеки може да разбере начинът й на литературно заимстване. Ако тя е имала за цел да злоупотребява с чужди писания, защо ще го посочва още от самото начало? Очевидно тя не е имала, какво да крие.) Когато обаче правиш литературно заимстване, то е в такъв вид, че не изисква посочване на името на автора. Изчислено е, че в цялото си творчество (с изключение на 5 книги) литературното заимстване, което е правила, е по-малко от 3%. А най-странното е, че обвинението е, че тя заимствала 80-90% от писанията си от други автори, без да е отдавала заслугите на тях. Как точно критиците й са стигнали до тези фрапиращи цифри, си остава тайна. В огромната си част писанията на Елън Уайт са си нейни. Много малко е това, което тя е ползвала от други автори и винаги е било в рамките на литературното заимстване. Нещо повече. Както казва адвокат Рамик, тя винаги е създавала нещо по-добро и по-красиво от това, което е заела.
По отношение на това, как Елън Уайт е ползвала „литературно заимстване“, на адвокат Рамик е зададен следния въпрос: „Бихте ли коментирали, дали Елън Уайт е злоупотребила като е използвала материали – цитати, пасажи, идеи и т.н. – от други без да е заявила публично, от къде ги е взела?“
Рамик: „Няма причина Елън Уайт да не използва идеи на други хора, които е искала да предаде. Дори не е разумно да се очаква, че някой, който например пише на теологична тематика, да пише само от себе си, без да проучи, какво други преди него – или дори негови съвременници – са казали по въпроса.
В средата на XIX век – точно когато Елън Уайт е започнала да пише и публикува, 1845 г. – в съдебния процес наречен Емерсон срещу Дейвис в щата Масачузетс, съдия Стори оправдал писател, който използвал думи и идеи на други хора посочвайки ги по този начин като свои.
Съдия Стори казал: ‘Само глупаците се захващат тепърва да правят нещо, което вече е било правено по-добре в миналото. Никой не изгражда сам един език.’ С други думи, думите сами по себе си са тук от много години. Най-важният въпрос е, как ги казваш и какъв е резултатът, който искаш да се получи от тези думи… Елън Уайт е използвала писания на други хора, но начинът, по който ги е използвала, ги прави нейни собствени по уникален начин, както етично, така и законно. И, което е интересно, тя винаги подобрява това, което е ‘избрала’ да ползва.“
„Литературното заимстване“ е обичаен похват в литературата. Той е нещо различно от плагиатстването или от цитирането на един автор. То се ползва широко от библейските автори. Ползва се и от Елън Уайт като тя винаги подобрява това, което е избрала да ползва. Тя е заимствала от чужди автори напълно коректно и изобщо не може да бъде обвинена в плагиатство. Нейните критици не разбират нито въпроса за плагиатството, нито въпроса за вдъхновението на пророците. Иначе щяха да видят, че с аргументите, с които разобличават Елън Уайт, биха могли да разобличат и цялата Библия. Всъщност някои от тях са го осъзнали. Когато Уолтър Риа, един от най-известните критици на Елън Уайт, приключил лекцията си пред аудиторията на Колидж Плейс и триумфиращ в разрушителното си опровержение на Духът на пророчеството се насочил към мястото си, изведнъж се спрял, върнал се пак на микрофона и казал: „Не правете с Библията това, което аз направих с писанията на Елън Уайт или ще унищожите и Библията!“ (Виж North Pacific Union Gleaner, February 1, 1982, p. 10) Така може би дори без да иска Уолтър Риа разкрил същността на проблема.
Проучването на въпроса за това, как Елън Уайт е ползвала други автори в творчеството си, направено от независим експерт, недвусмислено заключава, че тя не е плагиат и че винаги се е движила в рамките на законното и етичното. Тук от голямо значение е разбирането на въпроса за литературното заимстване.
——————————————————————————————————————————————————————————————
Ако статията ви е харесала, можете да гласувате за нея в Свежо и да я споделите с вашите приятели във Фейсбук, Туитър, Гугъл или по имейла. Можете също така да я принтирате или да я запазите като PDF документ. Просто използвайте бутоните по-долу.
Ако имате въпроси или коментар към статията, използвайте формата за коментари под бутоните. Благодаря Ви!
http://www.ellenwhiteexposed.com/bulgaria/
Г-н Димов, нима всичко на този сайт е само лъжи? Сигурен ли сте? А откъде сте сигурен?
Бих посъветвала всички читатели на твоя форум да прочетат и материалите от този сайт.
http://www.ellenwhiteexposed.com/bulgaria/
[Отговори]
Ники Димов отговори:
04.07.2010 в 02:15
От къде да съм сигурен за какво? Че в този сайт има само лъжи ли? Ами не, не съм сигурен. Всъщност изобщо не мисля, че в него има лъжи. Но с вас сигурно първо трябва да си поговорим, какво е истина. Защото ако смятате, че информацията от http://www.ellenwhiteexposed.com е достоверна, значи имаме много различни определния за истина. И не само на читателите на сайта ми, но и на вас препоръчвам да прочетете материалите от следните сайтове:
http://www.whiteestate.org/issues/issues.asp
http://ellenwhiteanswers.org/home
[Отговори]
Плагиат ли Елена Вайт? – Да-а, една от най- големите познати такива!
http://www.ellenwhiteexposed.com/bulgaria/
Четете, четете!
[Отговори]
Ники Димов отговори:
04.07.2010 в 02:09
Май сте прочели само заглавието на статията. Не мога да си обясня по друг начин това, че продължавате да наричате Елън Уайт плагиат. Но само заглавието не е достатъчно. Прочетете цялата статия. И като говорим за четене, ето някои източници, с които сигурно не сте запознати:
http://www.whiteestate.org/issues/issues.asp
http://ellenwhiteanswers.org/home
Опитайте се да ги сравните с информацията в http://www.ellenwhiteexposed.com и ми кажете, коя е по-достоверна и стабилна.
[Отговори]
През 1883 г. Eлън Уайт публикувала книга, съдържаща 334 стр. Под заглавие „Кратки описания от живота на Павел”. В предговора адвентните издатели пишели, че тя е написана със „Специалната помощ от Божия Дух”. През 1855 г., двадесет и осем години преди това, „Животът и посланията на Апостол Павел” е била публикувана от Конибеар и Хаусън, двама английски автори. Сравняването на двете книги показва, че г-жа Уайт е копирала голяма част директно от тази, по-рано публикувана творба. Въпреки това тя никъде не споменава, нито намеква, че е използвала тази книга. Много малко адвентисти са запознати с този факт, затова те невинно четат тази книга като материал, който и е бил даден от Светия Дух в хармония с подвеждащото изказване, което е направено от издателите в предговора.
През 1907 г. д-р Стюарт публикувал брошура от осемдесет и девет страници, в която той подредил в паралелни колони, цитати от книгата на г-жа Уайт и от книгата на Хайсън и Конибеар. Д-р Стюарт казвал: „За да представя ясно какво имам предвид под прилика между двете книги, аз ще представя някои от нещата в паралелни колони”. Така показал без каквито и да е съмнения, че тя е копирала своя материал директно от другата книга.
http://www.ellenwhiteexposed.com/bulgaria/Kanright/egw55.htm
Материалите за брошурата на г-н Стюарт били поискани от г-жа Уайт още през 1905 г.. Но в последствие се разбрало, че тя нямала й намерение да отговори на проблема, който той представил. Копие от неговата брошура се е намирало в ръцете на адвентните ръководители в продължение на десетки години и въпреки това не е била представена нито дума за обяснение от тяхна страна.
Толкова ясно и пълно г-жа Уайт била копирала от по- старата книга, че издателите на книгата на Конибеар и Хаусън заплашили със съд ако нейната книга не бъде свалена от продажба. След този упражнен натиск, книгата била свалена от продажба и в продължение на много години не е била в списъка с нейните книги.
Г-н, Димов,
Разбираемо е, че ако цели колективи от професори и авторитети финансирани от Адвентната църква, седнат и умуват как да защитят явните плагиатствания на Елена Уайт, все някак ще намерят и формата и аргументите (дори и такива да не съществуват!), за да защитят делото на Адвентната пророчица. Дума срещу дума – за да се размият нещата, за да се опази авторитета на Уайт като „боговдъхновенна писателка” – че иначе току виж Адвентната църква се разпаднала. Разбира се – кой ще хване „плоските” им аргументи от рода на – „Литературно заимстване имаме, когато един автор използва думите или идеите на някой друг с цел да каже нещо. Този автор не е цитиран, нито неговото писание е взето, за да се припише на друг автор (плагиатство). Тук става дума за използване на нечии думи и идеи, за да се каже нещо, т.е. авторът има вест, която предава чрез текстове, които вече съществуват.” И това ако не е софистика! А защо тогава въпросната книга на Елън Уайт била свалена от продажба, когато издателите на книгата на Конибеар и Хаусън ги заплашили със съд?! Нали всичко е било по правилата на „литературното взаимстване”?!
Но какво да си мислим и за морала на тази жена, която претендирайки сама, че е „божия вестителка” и има разговори и видения директно от Бога, няма елементарната етика присъща за много други писатели (без такива претенции), които като цитират или взаимстват от други автори – отбелязват, че са взаимствали или цитирали, като посочват и източниците за това. Това е коректно и честно.
На този фон, считам, че въпросната Елън Уайт има много голям проблеми с етичността!
Поведението й граничи с нечестността, а отричанията й, че е плагиатствала правят нещата още по- тежки. Да не говорим, че в нейното „творчество” има случаи на копирани 1:1 на ЦЕЛИ ПАРАГРАФИ ЗАЕДНО С ИЛЮСТРАЦИИТЕ КЪМ ТЯХ от книги на други автори. Учудващо! И за илюстрациите ли е имала светлина от небесните вестители? Питам, защото може би има и боговдъхновени илюстрации копирани със „Специалната помощ от Божия Дух”!
[Отговори]
Боби отговори:
15.08.2010 в 01:57
@Eva,
Това което си прочела и приела за достоверно е чисто и просто една лъжлива клевета, която се повтаря от критиците на Елън Уайт. Самите те са напълно наясно, че това не е вярно. Но някои хора си вярват, че когато нещо се повтаря много пъти, то може да се превърне в истина.
Тази лъжа, че „въпросната книга на Елън Уайт била свалена от продажба, когато издателите на книгата на Конибеар и Хаусън ги заплашили със съд” е достатъчна, за да те убеди да не вярваш в клеветите от сайтовете против Елън Уайт. Защото авторите на тези сайтове знаят, че това е лъжа, но нито са се извинили за нейното повтаряне, нито са я махнали от сайтовете си.
Вместо да провериш достоверността на тези твърдения и да разбереш, че са лъжа и ти ги разпространяваш. Ето прочети, за да видиш колко много си противоречи информацията, която си приела за вярна:
Цитираш, че „…не е била представена нито дума за обяснение от тяхна страна [от адвентните ръководители].”
Но обяснението и изобличението на тази лъжа е дадено отдавна, но на критиците не им изнася да го прочетат и да се убедят. Ето го и него:
(http://www.whiteestate.org/issues/whitelie.html#sources)
„Разпространяват се слухове, че Елън Уайт е била заплашена със съдебен процес заради нейното литературно заимстване от книгата „Живот и послания на апостол Павел” от Конибеар и Хаусън. Какви са всъщност фактите?
Госпожа Уайт никога не е обвинявана в плагиатство от британските автори Конибеар и Хаусън, нито пък е била заплашвана със съдебен процес, нито книгата й е била свалена от продажба поради критика за използваните й източници.
През 1890-те е имало едно запитващо писмо относно книгата „Кратки описания от живота на Павел,” адресирано до Review and Herald Publishing Association от един от няколкото издатели на Конибеар и Хаусън, T. Y. Crowell Co. от Ню Йорк. Малко преди това големи количества от книгата на Конибеар и Хаусън са били поръчани на Crowell Co., за да бъдат подарени като награда за онези, които се абонирали за сп. „Знамения на времето.” У.Уайт, единственият източник на информацията за това писмо посочва, че то било написано с „любезен дух” и не съдържало „никакви заплахи от съдебно преследване нито каквито и да е оплаквания от плагиатство.”
Когато фирма Crowell била запитана по този въпрос около 30 години по-късно, те отговорили:
„Ние издаваме „Живот и послания на апостол Павел” от Конибеар, но това не е книга защитена с авторско право и ние нямаме никакви законови основания за действия срещу вашата книга и не мислим, че сме повдигали каквито и да е възражения или изявявали каквито и да са претенции, за които вие споменавате.”
Както много от книгите на Елън Уайт, книгата „Кратки описания от живота на Павел” била изчерпана и не се издавала за известно време, тъй като госпожа Уайт работела върху нейното разширяване в книгата „Деяния на апостолите…””
(Край на цитата.)
А ако се вълнуваш доколко е наистина заимствала Елън Уайт от другата книга ще прочетеш сравнителните анализи и сама ще си направиш изводите, без да оставяш критиците да мислят вместо теб. Ето линковете към тях:
http://www.ellenwhite.info/conybeare-howson-cleveland-a.htm
http://dedication.www3.50megs.com/David/sketches_13.html
[Отговори]
http://ellenwhiteexposed.com/bulgaria/Health/egw94_Holmes_Hodder.htm
ХоХо, вижте какво открих
Виденията на Елън Уайт са типични за прости-парциални припадъци, в това, че те са характеризирани от:
1. пристъп със загубване на съзнание
2. очите гледат нагоре
3. визуални халюцинации
4. емоционални промени
5. жестикулиращ автоматизъм
6. запазване на говора
7. след – припадъци периоди
Индивидуалност
Личните характерни черти на Елън Уайт също така посочват важни прилики с характерните черти, които са описани при пациенти с епилепсия на слепоочния мозъчен дял. Характерните черти, които изглеждат като най-отличителни между controls и епилептиците са параноя, гняв, зависимост, религиозност, тъга, интереси в областта на философията и липса на хумор.
През 1977 г. Bear and Fedio описаха различните характеристики на поведение при пациенти с ляв и десен слепоочен фокус. Пациентите с ляв слепоочен фокус бяха идентифицирани с чувството за лична съдба и тяхната загриженост за значението и важността на събитията. Принадлежащите им пунктове подчертават мощни сили, които работят в живота им, а също така и чувството трезво интелектуално и морално изследване. Тази тема е просмукана в 100 000 страници, които тя написа, като от само себе си – hypergraphia (неконтролируемо желание за писане) – е характеристика за пациентите с частични-парциални припадъци.
Заключение
Изминаха 95 години от смъртта на Елън Уайт. Някои адвентни учени напоследък са поставили под съмнение валидността на голяма част от нейните писания, посочвайки, че много от това, което тя написа е било копирано от други писатели от деветнадесети век. Също така съвременни публикации изразяват загриженост относно непостоянството в някои от нейните писания с Библейските учения. Въпреки че ще бъде невъзможно да докажем ретроспективно че Елън Уайт е страдала от частични-парциални припадъци, вижда се възможно, че не само нейните видения, но също така нейните писания и естеството на нейните откровения, може да отразяват нарушена функция на слепоочния дял и доказват обяснението на въпроса, който измъчва много учени в адвентната църква днес.
Елън ХаХо Уайт
[Отговори]
Боби отговори:
24.08.2010 в 12:44
Открил си това, което злонамерените критици правят дори и с Библията и библейските пророци от много години. (Хвърляне на кал и мърсотия.) Прочетете внимателно и разсъдете за себе си:
(http://www.whiteestate.org/issues/whitelie.html#visions)
Елън Уайт като дете била наранена по главата и страдала от крехко здраве през целия си живот. Биха ли могли нейните видения да бъдат свързани с нараняването й или заболяване? Биха ли могли те да бъдат причинени от хипноза, месмеризъм или епилепсия?
Опитът да се дискредитира работата на Светия Дух чрез приписването й на естествени причини е стар колкото самата Библия. Нали и чудесата на Петдесятница бяха приписвани на пиянство. След като някой отхвърли вярата в божествения произход на виденията, нормално е да се очаква, че ще търси естествени обяснения.
Още отначало на нейната опитност, виденията на Елън Уайт са били възприемани от някои като резултат на месмеризъм, една ранна форма на хипнотизъм. Когато е започнала работата си на Божи вестител и почувствала Божията сила да идва върху нея, тя започнала да се съмнява и да се съпротивлява на видението. Била укорена и оставена няма за 24 часа. В следващото видение й било показан нейния „грях да се съмнява в Божията сила” и й било казано, че това е причината да онемее. „След това” – казва тя – „не посмях да се съмнявам и дори за миг да се съпротивлявам на Бог, независимо от това какво може другите да си мислят за мен.”
Някои, които поставят под съмнение виденията й, започвайки от Д. М. Кенрайт през 1887, ги приписват на епилептични пристъпи, отбелязвайки че има прилики между двете. Когато виденията идват, тя губи сила си; по-късно по време на видението тя си я възвръща, като понякога проявява свръхчовешка сила. По време на виденията тя не диша. Очите й са отворени, въпреки това тя не разпознава останалите в близост. Поради тези физически преживявания съвсем малко приличащи на епилептични пристъпи, се предлага от критиците, че нейните видения не са изобщо видения.
Ф. Д. Никъл, в книгата си „Елън Уайт и нейните критици,” задава въпрос: „Как би трябвало да се държи един пророк във видение?” Той отбелязва, че тъй като пророците са хора, те имат физическа и нервна система и тъй като едно видение не е нормално състояние, би трябвало да се очаква, че се проявят определени не нормални преживявания.
Данаил преживя загуба на сила, след това свръх сила. Беше онемял и не дишаше (Дан.10). Валаам изпадна в „транс,” „имайки отворени очи” (Числа 24). Ефектът върху Йоан беше, че той „падна като мъртъв” (Откр.1:17). Когато Савел от Тарс имаше първото си видение „той падна на земята,” „треперещ” (Деян.9). след едно видение Захари, бащата на Йоан Кръстител остана „ням” (Лука 1). Отдавна критиците на Боблията също се опитват да обяснят виденията като резултат на умствено заболяване.
Една от характерните черти на повтарящите се епилептични пристъпи е така наречената „намалена умствена способност.” Просто казано, умът отслабва от повтарящите се пристъпи. Счита се, че Елън Уайт е имала около 200 публични видения и около 1800 пророчески сънища. Публичните видения в по-ранните й години са придружени от физически феномен. Ако това не са видения, а епилептични пристъпи, ние би трябвало да очакваме умствено влошаване през годините. Но не намираме такива доказателства. Точно обратното, имало забележително развитие на нейните способности. Тя говори за това, че е в по-добро здраве в късните си години, отколкото в младежките си години. Хилядите страници ръкописен материал, произлезли от нейното перо не съдържат каквито и да било доказателства за едно прогресивно влошаване на нейните способности.
Нещо повече, къде има подобен пример за някой с чести пристъпи на епилепсия, които да са го направили способен да ръководи една църква толкова мъдро и да съветва толкова ефикасно един народ? И това, което е най-важно преди всичко са вестите предавани чрез виденията, а не конкретният начин, по който Бог е предавал тези вести.
[Отговори]
Обобщавам за Уайт:
- физическите състояния в които е изпадала – не са видения, а рядък вид епилепсия, но така са я успокоявали от дете и тя е вярвала, че са от Бога– медицински свидетелства и факти за Вайт
- периодът на виденията – съвпада с периода на епилепсията й – до влизането й в критичната възраст; след това няма „видения“.
- манията да пише и да се впечатлява прекомерно – характерна за болестта й.
- подтисната сексуалност – типична за болестта й
- ограничен човек без образование – една силна претенция, че е вестител.
- нейните отклонения – яденето на стриди и други – не само в ранния период
- агресивност и властност спрямо тези които дръзнат да и противоречат – свидетелства на хора, с които Вайт се е саморазправила.
- неверни неща които тя е твърдяла след виденията – старателно скрити и скривани до днес
- претенцията й че е божий вестител – книгите и са преписани и преправени от други книги – 95% са открити
- няма пророчества които да са конкретни и не е Божий пророк
- няма единна теология – много различни (понякога противоречиви едно на друго) твърдения, без цялостна теология
- разкош и разточителност в личния й живот – ядене на месо и разни нейни капризи.
Това прочетох – това ви и предадох!
[Отговори]
Боби отговори:
04.10.2010 в 23:52
Изброил си 12 злонамерени обвинения за Елън Уайт и си щастлив, че си прочел и си предал.
Би било интересно какво ще ни предадеш, когато прочетеш злонамерените обвинения срещу Исус. И още, интересно е, че те в почти всички точки съвпадат с тези, които си изброил. Даже ги извличат от Библията. Ровят из Писанията Му, хващат се за думите Му и за писаното за Него, изкарват Исус:
- с увреден ум, с мания и заболяване, възможно придобито и от аскетизъм (Мк.3:21; Йн.10:20; Мт.4:2);
- проблемна сексуалност (Мт.19:12; Мт.5:28-30) извънбрачни деца от Мария Магдалена;
- ограничен човек без образование (Йн.7:15; Мк.6:2);
- агресивен и склонен към саморазправа (Йн.2:15; Мт.23:13-33);
- прикривани „истини” за Него от последователите Му и църквата (Мк.3:22; Мт.28:13-15; Мт.17:24-27);
- фалшиви и неизпълнени пророчества (Мт.24:34; Мк.13:30; Мк.14:58);
- противоречиви изказвания и объркана теология (Мт.5:44; Лк.14:26; Йн.6:51-55);
- разюздан и разпуснат (Мт.11:19; Йн.2:1-10).
И всичките си обвинения наричат факти, защитават ги с „доказателства,” „медицина,” „исторически” документи. Искат да направят „добро” на „заблудените” вярващи в Христос като им разкрият „истината.” И за съжаление мнозина лековерни, които нямат време и желание да изследват внимателно за себе си фактите и доказателствата, приемат злонамерено стъкмените клевети и стават атеисти или други объркани „исти.”
Откриваш ли приликата? Това е стратегия по-стара от света. Родена е още в небето от клеветника. И понеже Бог не може да използва клевети и безпочвени обвинения, клеветникът има кратковременно предимство като обърка и измами невнимателните.
Това обаче си е един и същи дух и за него сме предупредени:
Който скришно мрази има лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен. (Притчи 10:18)
[Отговори]
Да бе – как забравих, че Елън Уайт и Исус са на едно ниво като обекти на вярата!
Приемам забележката ти!
Въпрос на вяра – всичко е въпрос на вяра!
[Отговори]
Боби отговори:
12.10.2010 в 10:28
Проблемът е, че си правиш прибързани изводи за вярата на другите без да я познаваш.
Сравнението между злепоставянето и недоверието в Христос и злепоставянето и недоверието в изпратените Негови служители го прави самият Исус:
Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен от господаря си. Доста е на ученика да бъде като учителя си, и слугата като господаря си. Ако стопанинът на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му!
(Матей 10:24-25)
[Отговори]
Във връзка със статията бих споделил следните си възражения, относно някои доводи.
„Много от библейските книги съдържат точно такова литературно заимстване, а някои са направо изградени на него. Ще посочим някои примери.
Авторът на книгата Еклесиаст казва за себе си:
„И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, толкова повече поучаваше людете на знание. А най-вече измисляше и издирваше, и нареждаше много притчи. Проповедникът се стараеше да намери угодни думи и това, което бе с правота написано, думи на истина“ (Екл. 12:9, 10).
Соломон се е опитвал да намери подходящите думи за това, което е открил, за да може така да бъде полезен на другите хора. Но той се е опитвал да намери подходящите думи и за неща, които не са възникнали оригинално от него, а вече са съществували. Соломон е записал съществуващи вече мъдрости във формата на притчи, но не казва, от кого са били взети. Тук имаме литературно заимстване.“
Нека забележим, че Соломон издирва тези слова, които са „думи на истина“ и тях ги разглежда като „угодни думи“, достойни за „нареждане“, и то под формата на притчи. Т. е. литературното му взаимстване е след преценка на боговдъхновеността на създаденото от авторите, които изследва.
„Соломон не е единственият, който го е правил. Ето едно от нещата, които той бе казал в мъдростта си:
„Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа на облаците, няма да жъне. Както не знаеш, как се движи духът, нито как се образуват костите в утробата на непразната, така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко“ (Екл. 11:4, 5).
Тук Соломон сравнява Божието дело с вятъра и с бременната жена. Божието дело сравнено с вятъра и раждането откриваме и в проповедта на Исус към Никодим:
„Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре. Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа“ (Йоан 3:5-8).
Това е пример, как в проповядването Си Исус е използвал литературно заимстване – взема съществуващи вече думи и чрез тях предава вест. Той обаче не споменава името на Соломон, защото при литературното заимстване това не е необходимо.“
Мисля, че първо трябва да се разделят смислово изреченията, както са в Библията:
„(4)Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа на облаците, няма да жъне.“
и
„(5)Както не знаеш, как се движи духът, нито как се образуват костите в утробата на непразната, така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко.“
Така разделени, те показват две отделни мъдрости. Ст. 4 – прозаична причинно-следствена връзка, предимно в селско-стопанския сектор, а после и духовна, и ст. 5 – тайнството на зачатието чрез действието на Святия Дух. Сравнявайки го с думите на Исус в Йоан 3:5-8, и особено „Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух“, виждам две коренно различни теми, а не „литературна заемка“.
„Много са библейските писатели, които са правили „литературно заимстване“ от други библейски автори. Павел не споменава всеки път, че е стъпил върху изказването на предишен библейски автор. В Лука 1:1-4 евангелист Лука казва, че е събирал съществуващи вече истории за Исус и така е оформил книгата си, но никъде не посочва имената на хората, от които е почерпил информацията. А какво да кажем за апостол Йоан, чиято книга Откровението в огромната си част е изградена точно на такова литературно заимстване, без никъде той да посочва, от кои автори е черпил?“
Нека забележим, че в Евангелието от Лука 1:2, сам Лука пише, че събраните за Исус истории са все пак от „очевидци и служители на евангелското слово“, т. е. надеждни източници.
Йоан сам посочва източникът на „литературната си заемка“ в Откр. 1:1-2: „(1)Откровението от Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Иоан, (2)който възвести Божието слово и свидетелството Исус Христово – и всичко що е видял.“ Тук влиза всичко – думи, видения, звук и всякакви други въздействия чрез човешките възприятия.
Мисля, че трябва много да внимаваме на Писанието, преди да се опитваме да приравним или сравним, дори и съвсем малко, Елън Уайт на някой библейски автор (коментираното „литературно заимстване“ на горепосочената уеб-страница http://www.ellenwhiteexposed.com/bulgaria/Kanright/egw55.htm е показателно).
[Отговори]
Боби отговори:
24.10.2010 в 01:05
Пък аз мисля, че трябва много да внимаваме, преди да пускаме линкове със злонамерени статии, които съдържат очевидни лъжи. (Притчи 10:18)
Просто прочети по-горе и ще се убедиш в това.
Боби Reply:
август 15th, 2010 at 01:57
[Отговори]
Ники Димов отговори:
06.11.2010 в 21:14
Ще се опитам да отговоря на възраженията ти.
Иван Нумов: „Нека забележим, че Соломон издирва тези слова, които са „думи на истина“ и тях ги разглежда като „угодни думи“, достойни за „нареждане“, и то под формата на притчи. Т.е. литературното му взаимстване е след преценка на боговдъхновеността на създаденото от авторите, които изследва.“
Ники Димов: Как стигна до извода, че авторите, които Соломон е ползвал, са боговдъхновени? Тук става дума за мъдрости – поговорки, които резюмират дадена страна на живота. Те отразяват едно наблюдение на живота във времето и затова са лишени от пристрастност и в голямата си част – истинни. Не е необходимо да си боговдъхновен, за да стигнеш до определен извод за живота. Например българските поговорки боговдъхновени ли са? И все пак в голямата си част са абсолютно верни. Цитираме ги непрекъснато, цитираме ги дори в проповеди. Така че когато Соломон казва, че се е позовавал на това, „което бе с правота написано, думи на истина“ (Екл. 12:10), не означава, че източниците му са били боговдъхновени.
Всъщност не вдъхновението на източниците е важното, а вдъхновението на библейския автор, който ги използва. Дори и да е вдъхновен от Бога, за да предаде някаква вест, даден автор може да ползва определени източници и това не трябва да се обявява за плагиатство, нито да води до съмнение в боговдъхновеността му. Така че най-важният момент е да си изясним, КАК ДЕЙСТВА БОГОВДЪХНОВЕНИЕТО. Всичко тръгва от тук. За да стана по-ясен, ще дам пример с апостол Павел и неговото цитиране на езически автори. Тъй като по принцип въпросът с цитирането е по-ясен и не създава смущения, смятам, че ще обясни по-лесно, как действа боговдъхновението. Подчертавам, че в този пример става дума за цитиране, а не за литературно заимстване или за плагиатство и с него ще установим, че дори и боговдъхновен автор може да се позовава на нещо написано от друг. Няколко са местата в Новия завет, където Павел цитира някакъв небиблейски автор. Ще посоча само три (странното е, че въпреки, че цитира, Павел никъде не посочва името на цитирания):
„Защото в Него живеем, движим се и съществуваме, както и някои от вашите поети са рекли: ‘Защото дори Негов род сме’“ (Деян. 17:28). Тук Павел цитира Епименидис и Аратус. И двамата автори говорят за Зевс, но Павел отнася тези думи към библейския Бог.
„Един от тях, някой си техен пророк е казал: ‘Критяните са винаги лъжци,
зли зверове, лениви търбуси’“ (Тит 1:12). Тук Павел отново цитира Епименидис.
„Не се мамете. ‘Лошите другари покварят добрите нрави’“ (1 Кор. 15:33). А тук Павел цитира Менандер Атински – гръцки поет, 342 г.пр.Хр.
Естествено, че не можем да приемем, че тези езически автори са били боговдъхновени, когато са писали. Но апостол Павел и Лука (представящ проповедта на Павел) са били боговдъхновени при писането на съответната библейска книга и тъй като конкретният цитат от езически автор, който бива използван в определения контекст, е истинен, той става част от един боговдъхновен текст. Така че тук имаме случаи, при които фрагменти от писания на небоговдъхновени автори стават част от боговдъхновен текст. Това е, защото библейски автор бидейки под влиянието на Светия Дух ги включва в книгата си.
Същият принцип на боговдъхновението действа и при литературното заимстване като при него вдъхновеният автор отива една крачка по-напред – той взима съществуващ текст, за да предаде своя идея. Той не цитира даден източник, нито пък е необходимо този източник да е вдъхновен. Не можем да твърдим, че източниците на Соломон са били вдъхновени, но той е бил вдъхновен, когато ги е ползвал. Взел е съществуващи вече мъдрости и е намерил подходящите думи, за да ги изрази. Той никъде не цитира източниците си, но сме сигурни, че е бил вдъхновен, когато е писал. Това е литературно заимстване.
Абсолютно същото е правила и Елън Уайт! Разбереш ли правилно въпроса за боговдъхновението и случаите на литературно заимстване в Библията (а те са много!), няма да имаш никакъв проблем с Елън Уайт.
Иван Нумов: „Мисля, че първо трябва да се разделят смислово изреченията, както са в Библията… Сравнявайки го с думите на Исус в Йоан 3:5-8, и особено ‘Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух’, виждам две коренно различни теми, а не ‘литературна заемка’“.
Ники Димов: Именно това е литературно заимстване! Както съм отбелязал в статията, Исус „взема съществуващи вече думи и чрез тях предава вест.“ Май ще трябва отново да дефинираме понятията. Цитиране имаме, когато автор записва текст на друг автор дума по дума и посочва името на източника. Плагиатството (в американското законодателство се използва терминът copyright infringement) е да вземеш чужда творба и да я обявиш за твоя и така да се облагодетелстваш по някакъв начин. Литературното заимстване (literary borrowing) е да използваш съществуващи вече думи, изречения и текстове, но да предадеш чрез тях твоята идея (в американското законодателство това се означава с понятието fair use). Тогава не си длъжен да посочваш автора на оригиналния текст. В случая Исус използва написаното от Соломон, обаче не споменава името му, защото предава Своята идея чрез неговите думи и в този случай упоменаване на автора не е нужно.
Точно в тези рамки се е движела Елън Уайт, когато е ползвала чужди творби. Както адвокат Рамик подчертава в доклада си по отношение обвиненията срещу нея в плагиатство, тя „се е движила точно в законовите рамки на ‘коректното ползване’ [fair use] и винаги е създавала нещо, което е било съществено по-добро (и дори по-красиво), отколкото чистия сбор от отделните части.“
Ако хората съмняващите се в етиката на Елън Уайт наистина можеха да разберат разликата между плагиатство и литературно заимстване (а това изобщо не е трудно!), щяха да забравят за всичките си критики срещу нея!
Иван Нумов: „Нека забележим, че в Евангелието от Лука 1:2, сам Лука пише, че събраните за Исус истории са все пак от ‘очевидци и служители на евангелското слово’, т.е. надеждни източници.“
Ники Димов: Точно така, никой не поставя под съмнение надеждността на източниците на Лука! Тук обаче говорим за това, до колко е коректно да се ползват чужди източници без да се споменават имената на авторите им, нали така? Къде Лука споменава имената на източниците си? Никъде! Знаем, че той е научил много за Исус и Ранната църква от апостол Павел, тъй като е бил негов сподвижник, но не знаем, кое точно е от Павел и кое – не, а освен това самият Лука говори, че е ползвал и други източници. И все пак не е дал нито едно име! Ако критиците на Елън Уайт разглеждат „Евангелието на Лука“ и „Деяния на апостолите“ по същите критерии и дефиниции, по които разглеждат нейните писания, би трябвало да обявят и Лука за плагиат. Точно затова е важно да се прави ясна разлика между плагиатство и литературно заимстване. Първото е кражба и е подсъдно, второто е законен и етичен литературен подход.
Иван Нумов: „Йоан сам посочва източникът на ‘литературната си заемка’ в Откр. 1:1-2: ‘(1)Откровението от Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Иоан, (2)който възвести Божието слово и свидетелството Исус Христово – и всичко що е видял.’ Тук влиза всичко – думи, видения, звук и всякакви други въздействия чрез човешките възприятия.“
Ники Димов: Ето че отново не правиш разлика между вдъхновението на пророка (източника на вестта му) и думите, които използва, за да предаде получената вест. Не помня някъде да съм изразил съмнение в боговдъхновеността на Йоан, когато е писал Откровението. Напротив! Въпросът е, защо след като той е получил виденията си от Исус, това, което е написал, е изключително сходно с това, което са писали Езекиил, Даниил, Исая, Мойсей, псалмистите и др.? Естествено, че Йоан е получил вестите си във видения, но ние не можем да знаем, какво точно вижда или чува един пророк. Разчитаме за това единствено на думите, които използва, за да предаде вестта си. Затова ние работим с библейския текст, а не очакваме от Бога да ни даде същото като на пророка видение, за да го разберем. Ние изследваме написаното в книгата Откровение и само по този начин разбираме, какво Йоан иска да каже. И какво откриваме, когато изследваме Откровението? Текстове много сходни на същестуващи вече текстове от Стария и Новия завет. Ако критиците на Елън Уайт мереха Откровението със същите мерки, с които мерят нейните книги, би трябвало нависоко и на всеослушание да обявят апостол Йоан в абсолютно плагиатство. Но и той, и тя са правили едно и също нещо – получавали са вести от Бога и са се мъчили да подберат най-подходящите думи, за да станат тези вести достъпни на читателите им. И двамата са ползвали понякога съществуващи вече текстове, но чрез тях те са предавали вестите, които имат за хората, а не са си приписвали чужди творби.
Или може би си мислиш, че Откровението е записано дума по дума както и каквото Йоан е видял? Ако обърнеш внимание, ще забележиш, че структурата на книгата е силно хиастична. И небоговдъхновени автори са ползвали такъв вид структура. Тя говори за обстойно изледване, редакции, целенасочено следване на правила, за да се получи желаната структура. И всичко това е напълно в рамките на боговдъхновението! Един боговдъхновен от Бога пророк може да редактира и подрежда книгата си. Явно проблемът на критиците на Елън Уайт е, че са вербалисти – те вярват във вербалното вдъхновение на пророците и смятат, че Бог диктува всичко дума по дума, а пророкът само записва чутото. Имаш ли представа, колко е опасно това разбиране? Ако го вярваш, моментално обявяваш Библията за книга, на която не може да се вярва, а Бог – за Бог, Който няма достатъчно мъдрост и подвежда хората.
Книгата Откровение е просто брилянтен пример за литературно заимстване – един автор иска да предаде на читателите си една вест (която той е получил от Исус) и най-подходящото средство, което намира, е да използва съществуващи вече текстове, които имат авторитет за читателите му (разбирай текстове от Стария и Новия завет на Свещеното писание). Единственият начин, по който читателите на Откровението могат да разберат вестта на Йоан, е да четат написаното. И когато го четат, откриват, че то е сходно с това, което познати им вече автори – Езекиил, Даниил, Исая и др. – са писали. Плагиат ли е апостол Йоан? Ако бъде измерван с критериите, които критиците на Елън Уайт прилагат към писанията й, тогава – да, Йоан е плагиат. Ако обаче книгата му бъде разглеждана според правилното разбиране на въпроса за боговдъхновението, както и чрез точните дефиниции на плагиатството и литературното заимстване, тогава той не е плагиат – това, което е правил, е литературно заимстване. Ти можеш да вярваш в това, което искаш. Аз лично вярвам, че Йоан не е бил плагиат. Също както и Елън Уайт не е била.
Иван Нумов: „Мисля, че трябва много да внимаваме на Писанието, преди да се опитваме да приравним или сравним, дори и съвсем малко, Елън Уайт на някой библейски автор (коментираното ‘литературно заимстване’ на горепосочената уеб-страница… е показателно).“
Ники Димов: Къде точно в статията ми видя приравняване на Елън Уайт с Библията? Но сравняване – естествено! Че по какъв друг начин можем да разберем, дали у някой действа дарът на пророчеството, ако не го сравним с Библията (виж 1 Сол. 5:20, 21)? Именно тя ни казва, как точно действа пророческият дар върху човека, какво е характерно за него и какво – не. Щом като допускаме, че у Елън Уайт може да е действал Светият Дух, значи трябва да сравним това, което се случва с нея и нейните писания с Библията. Именно затова ще забележиш, че почти винаги, когато разглеждам дадена критика срещу Елън Уайт, посочвам и аналогичен случай в Библията. Обвиняват Елън Уайт в плагиатство? Това, което тя е правила, е същото, което и някои библейски автори са правили. Твърдят, че Елън Уайт има неизпълнени пророчества? Толкова са много библейските пророци, чийто пророчества не са се изпълнили по начина и времето, което са посочили. Критикуват, че Елън Уайт допуска грешки с някои исторически данни и дати? И библейски автори са били непрецизни с историческата информация. Забелязваш ли модела? Всичко, за което Елън Уайт бива обвинявана, го откриваме и в Библията. Именно затова казвам, че ако критиците й приложат към Библията похватите, които прилагат относно писанията на Елън Уайт, тогава би трябвало да обявят Библията за напълно недостойна за доверие книга. Всъщност това не го казвам само аз. Един от най-ярките критици на Елън Уайт, Уолтър Риа, го е казал: „Не правете с Библията това, което аз направих с писанията на Елън Уайт или ще унищожите и Библията!“ (Виж North Pacific Union Gleaner, February 1, 1982, p. 10) Повече от ясно, нали?
Що се отнася до сайта, на който се позоваваш, това е поредният случай, когато се прави опит да се докаже, че Елън Уайт е плагиат като се използват доказателства за нейното литературно заимстване. Това наистина не мога да го разбера! Как ще доказваш тезата си като представяш доказателствата на тезата на опонента ти? Очевидно собствениците на тези сайтове разчитат на неосведомеността на хората по такава специфична правна материя като авторското право. Не мога да си обясня по друг начин абсурда на написаното в сайтове като горепосочения. За пореден път се дава пример с книгата на Елън Уайт „Разкази от живота на Павел“ (в горепосочения сайт заглавието е преведено „Кратки описания от живота на Павел“). Твърди се, че литературното заимстване, което Елън Уайт е правила в нея от книгата „Животът и посланията на Свети Павел“ от Конибиър и Хаусън, е плагиатство. Ако тя е била плагиатствала, защо тогава е призовавала публично адвентистите да си купят книгата на Конибиър и Хаусън? Кой плагиат ще призовава читателите си да си купят книгата, от която е крал? Очевидно Елън Уайт е нямала, какво да крие. Това е била една от нейните любими книги, която е можела да бъде открита в библиотеката й и г-жа Уайт я е препоръчвала горещо. Това, че нейната книга „Разкази от живота на Павел“ (публикувана през 1883 г.) е била свалена от печат, не е поради съдебен процес, а защото е била доразвита в книгата й „Деяния на апостолите“ (публикувана през 1911 г.), където не става дума само за апостол Павел, а за цялата Ранна църква. Ако е имало наистина проблем с накърняване на авторски права с „Разкази от живота на Павел“, със сигурност би трябвало да има и с „Деяния на апостолите“. Но както добре знаем, тази книга и до ден днешен се отпечатва в милиони тираж на различни езици и никакъв съдебен иск не спира печатането й. И освен това всеки, който иска, може да си набави „Разкази от живота на Павел“. Просто отиваш на този линк: http://egwwritings.whiteestate.org, кликаш вдясно на втората иконка отгоре надолу, където пише „EGW“, кликаш на секцията „EGW Writings“, след това избираш „Books“ и от там кликаш на заглавието „Sketches from the life of Paul“ (намира се около средата на отворената таблица). Ще ти излезе цялата книга (както и главите й една под друга). Оттук следваш познатите на всички ни операции Select/Copy/Paste и само за няколко секунди имаш цялата книга.
И какво се оказа? Май адвентистите изобщо не се страхуват от тази книга и всеки може да си я вземе, дори безплатно. Дали това щеше да е възможно, ако наистина има проблем с авторските права и Елън Уайт е плагиатствала?
Ще обобщя:
Ако някой иска да разбере въпроса за Елън Уайт и нейното творчество, трябва да си изясни следните въпроси:
1) Какво представлява боговдъхновението на един пророк? Индивидуалността и несъвършенството на пророка изчезват ли, когато е под вдъхновението или остават и могат да се усетят в писанията му? Това, че един пророк е вдъхновен, означава ли, че никога няма да ползва други източници, за да предаде вестите си?
2) Пророческата дарба продължава ли да съществува и до кога ще съществува? Това, че имаме Библията, означава ли, че Бог няма повече да използва пророци, за да ръководи църквата Си? Ако Бог може да използва пророци и днес, това означава ли, че писанията им трябва да се подценяват, тъй като имаме Библията или писанията им са също значими и носят Божиите вести?
3) Това, което поражда въпроси относно личността и творчеството на Елън Уайт, само в нейния случай ли се намира или имаме подобни случаи в Библията?
4) Какво представлява цитирането на даден автор, литературното заимстване и плагиатството?
Ако си отговориш на тези въпроси, не можеш да имаш проблем с Елън Уайт.
[Отговори]
„Wikileaks очевидно е дълбоко подривна система, защото предизвиква двете най-съществени съставки на държавната и копроративна мощ – авторитета и секретността“, както обобщи пред „Капитал“ Дан Гилмор от Walter Cronkite School of Journalism & Mass Communication.
На същите принципи е изградена и Адвентната ц-ва. Авторитетът – е Елън Уайт и нейните писаия, а секретността – е това, което адвентните управници знаят, че не е истина, но си мълчат – за да запазят организацията. Затова с/у всички, които се опитат да кажат истината по въпроса за Уайт и библейски незащитимите „Основни учения“ на Адвентизма – се обявява веднага от страна на Адвентната администрация, че тази дейност се извъшва от „дълбоко подривна система“ с/у църквата на Адвентистите от 7-я ден.
Е-е, че Wikileaks и хората казващи някой неудобни за адвентистите истини, всъщност са хора искащи и да се чуе суровата истина – това не се коментира. По- удобно е говорещите истината да са лошите, отколкото администрациите на САЩ и Адвентната ц-ва да бъдат обвинени в нечестие.
[Отговори]
Боби отговори:
06.12.2010 в 15:41
@Leather,
Не разбирам много добре защо все преливате от пусто в празно. Единственото смислено обяснение, което намирам е, че искате да излеете негативизма си към църквата и да всеете съмнения у хора, които не са добре запознати с вярванията на адвентните християни. Затова все едно и също си повтаряте, без смислени аргументи, с явни изопачения и лъжи.
Всеки човек, добре запознат с основните учения на църквата ще ви докаже веднага, че авторитетът е Библията, а не Е. Уайт. Това не само че е записано явно в основните учения, но и в нито едно учение не се използва Е. Уайт като авторитет. Затова е видно, че говориш явни неистини.
А фактът, че Адвентната църква е една от най-демократичните и публично открити организации е достатъчен аргумент срещу твоите конспиративни теории. Най-малкото доказателство за този факт е, и че „доброжелатели“ като теб са толерантно допускани да си пишат по адвентните форуми.
[Отговори]
млекчо отговори:
12.12.2010 в 00:29
@Боби, мен само за думите:“Е.Уайт няма как да знае кога ще дойде Христос“ ме изгониха от amigosbg.com/forum/.
[Отговори]
Боби отговори:
13.12.2010 в 00:52
@млекчо,
Хора всякакви и форуми всякакви. Всеки си има различни правила. И адвентната църква си има такива, които е приела от Библията. На който не му харесват и не е съгласен с тях, какво търси в нея? Ясно какво: да всява съмнения и разрушава това, което Бог се опитва да изгради чрез други хора.
Амигос не е официален форум на адвентната църква. Той просто е поддържан от адвентисти.
Не очаквайте адвентната църква дори като демократична и публично открита организация да публикува в сайтовете си мненията на своите критици и да се съгласява с тях. Критиците на църквата в интернет имат големи претенции, но не се извиняват за явните лъжи, които публикуват за Елън Уайт и които продължават да поддържат на сайтовете си, за да подвеждат и заблуждават.
[Отговори]
млекчо отговори:
13.12.2010 в 16:41
@Боби, не очаквах да ми отговориш. Все повече се съмнявам, че на такива като теб им плащат да пишат коментари. Колкото повече-толкова повече. Не те знам кой си, не виждам и дела, не ти вярвам. Ясно?! И не ми отговаряй! Моля те!
[Отговори]
Боби отговори:
13.12.2010 в 20:54
@млекчо,
Недей да пишеш неверни неща и няма да ти отговарям.
Ти коментираш и отговаряш на мое изказване. Пишеш злепоставящ и неверен коментар за форума Амигос на друг форум и какво очакваш? Не обичам да си мълча, когато е злепоставян някой, когото познавам. Амигос не са те изгонили само за това изречение.
Извинявам те се, че като ти отговарям, от това те боли. Но в отговорът си към теб писах за това как стоят нещата по принцип, а не за да те накарам да се чувстваш зле.
[Отговори]
Лелее, колко заблудени хора имало…!Да вярват на един сайт, който е дискредитиран…ето едно мнение :Уважаеми измамнико:
Беше ми казано, че ти си използвал материал от моя бюлетин № 87 като си го включил в своята оклеветяваща кампания срещу Елън Уайт. Твоето произволно използване на материала ми, без да обясниш моята позиция относно ограничеността на дара на пророчество в Новия завет, е чиста измама. Явно е, че злия е покварил ума ти и те използва, като инструмент на злото, т.е. да действаш като булдозер, а не като строител на Божието царство.
Откровено казано, аз не уважавам хора като теб, които прекарват живота си в събирането и разпространението на боклук. Ако ти можеш да постигнеш само един процент от всичкия принос, който Елън Уайт е допринесла и все още допринася, за духовното обогатяване на милиони хора в света, ти би имал причина да благодариш на Бог за своята служба. Вместо това, ти имаш причини да скърбиш, че служиш на злия, като атакуваш неизмеримия принос на пророческата служба на Елън Уайт.
Твоят опит, да дискредитираш Елън Уайт на базата на използване на източници (преписване от други автори) и неточности в нейните писания, открива твоето невежество относно естеството на пророческата дарба. Вестите на пророците трябва да бъдат изследвани за тяхната точност. Няколко пъти Павел пише, за оценяването на християнските пророчества (1 Сол. 5:19-22; 1 Кор. 12:10; 14:29). Изглежда, че човешката ограниченост и неточност в пророческите вести са много явни, така че някои християни ги презряха, както ти правиш. Но, в 1 Сол. 5:20-21 Павел предупреждава църквата относно отхвърлянето на пророчествата:
„Пророчества не презирайте. Всичко изпитвайте; дръжте доброто.”
Съветът да изпитват пророчествата на пророците и да задържат само това, което е добро, подсказва, че техните вести бяха смесица от положителни и отрицателни елементи.
Същият съвет, за внимателно изследване на речта на пророците е дадено в 1 Кор. 14:29:
„От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.”
Гръцката дума „диакрино”, която е преведена като „разсъждават” означава, че членовете на църквата трябваше да слушат критично, като пресяват доброто от лошото. Фактът, че понякога пророците можеха да напишат неверни неща, не ги прави фалшиви пророци. Моля забележи, че насърчението е да се държи това, което е добро, а не да се отхвърля всичко, както ти правиш. Опита ми ме е научил, че невежите хора, като теб, са най-арогантни. Причината е проста. Невежеството поражда арогантност. Ти си съвършен пример за този феномен. Моля те, направи ми услуга. Помести в своя уеб сайт моя отговор, на твоето произволно използване на моя материал, така че всичките ти читатели, да научат, че твоята арогантна клевета срещу Елън Уайт е плод на твоето невежество, относно невежеството ти за пророческата дарба, което злия използва, за да те направи арогантен измамник, и инструмент на твоята разрушителна цел.
Християнски поздрави
[Отговори]
Ники Димов отговори:
09.01.2011 в 13:02
Мисля, че от коментарът ви не стана ясно, къде свършват вашите думи и къде започва цитатът. Досещам се думите на кого цитирате и към кого са отправени, но предполагам, че за повечето от читателите на този сайт това няма да е ясно.
Иронията е, че вашият коментар е именно към статия, в която се опитваме да направим отчетлива разлика между цитиране, литературно заимстване и плагиатство. А ето че дори цитирането не ни се отдава. Щом като не се справяме с най-лесната част от тази проблематика, защо ли да се очудвам, че хората не правят разлика между литературно заимстване и плагиатство и обвиняват Елън Уайт в последното?
Най-лесно един цитат се откроява като се сложи в кавички. Например коментарът ви можеше да изглежда нещо такова:
Лелее, колко заблудени хора имало! Да вярват на един сайт, който е дискредитиран. Ето едно мнение:
„Уважаеми измамнико, беше ми казано, че ти си… и инструмент на твоята разрушителна цел.“
Християнски поздрави
Правилно ли съм разбрал, къде са вашите думи и къде са думите на цитираният от вас теолог?
Нямам намерение да ви поучавам, но ако цитатът не се направи по правилния начин, изглежда подвеждащо. А в крайна сметка искаме читателите да разберат, какво им казваме, нали?
[Отговори]
Значи вижте какво ще ви кажа аз по въпроса за Е.Вайт. Аз от 3 г съм напуснал църквата,но никога нито за миг не съм се съмнявал в нея,че е Божий инструмент специален,специално избран за в последното време което живеем. Аз нямам възможност да чета на английски литература или сайтове,които съм сигурен,че разбиват на пух и прах подобни клевети срещу Е.Вайт. За мен най-голямото доказателство,че е Божи Пророк си остава факта,че във всяко едно нейно писание,писмо и книга всичко е в 100% хармония със Библията. На мен не са ми необходими човешки средства за да вярвам в нейното специално призвание. Човешките средства ЗА или ПРОТИВ могат да бъдат манипулирани. За това за мен факта,че онова което е писала е в 100% съгласие с Библиятае неоспорим. Но както дявола оспорваше Бога още в Небето пред ангелското множество,така и днес боговдъхновеността на Божиите инструменти бива оспорвана. Това е съвсем нормално явление във Великата Борба между Бога и сатана. И факта,че толкова много плюят Е.Вайт особено днес,когато Второто Пришествие всеки момент ще бъде реалност,доказва,че тя е истински Божий инструмент специално избрана с определена мисия и цел в Божието дело. Защо днес има повече критици срещу Е. Вайт,а не например срещу Йосиф Шмидт(пророка на мормоните),защо няма такива ожесточени критици срещу Муун,който дори се изживява като втория господ на земята и тем подобни. Днес вече няма критика срещу тези фалшиви инструменти на дявола,защото техните действия днес нямат влияние като това на Елена Вайт. Борбата срещу Е.Вайт и хуленето ѝ за мен са още едно доказателство,че тя е Божи инструмент. Доказателство за мен е факта че е живяла посветен християнски живот. А обвинението,че слепоочната епилепсия води до свръхморализация в един човек е пълна простотия граничеща с идиотия. Ако беше така да има болест която да свръхморализира хората,то бих казал „Господи дай ни на всички нас тази болест слепоочната епилепсия за да се изцерим от греха и да стане светът по-добър!!!“ Но уви,няма такава болест,която да свръхморализира човека,лекарството е само Голгота и разпнатия на Него Спасител за Когото Е.Вайт живее и пише цял един живот!!!
Още повече,че враговете на Е. Вайт са предимно адвентисти или бивши адвентисти,чиято съвест е изобличена от Божиите думи записани в нейните книги. И такива хора обичат греха,живеят с него и не искат да се преборят. И понеже не мохгат да победят себе си се опитват да пбедят Е.Вайт,но истината е,че битката която са подхванали е предварително обречена на загуба кауза,така както Войната на сатана подхваната още в Небето е предварително обречена на загуба кауза!!!!!!!!
Така,че сполай ви противници на Е.Вайт,пишете още клевети срещу Е.Вайт за мен е удоволствие да чета и гледам как дявола се мъчи да победи Бога и все повече и повече губи Борбата,а Бог се откроява като Победител. Така,че давайте пишете,пишете и пак пишете…
[Отговори]