Указът за възстановяването на Ерусалим – II

Едно от библейските пророчества, които „страдат“ от ненужно усложняване, е изключително важното пророчество на Даниил за седемдесетте седмици. То е ключът за разбиране на други важни пророчества и именно то накланя везните към дадена теория отхвърляйки категорично останалите. Разбирането на това пророчество помага за разбиране на библейското схващане за развитието на света и историята. Нищо чудно, че е обременено от толкова философстване и чудновати теории. Но това пък трябва да ни мотивира да си прокараме път сред различните тълкувания и да намерим правилното. Точно защото това пророчество е от огромно значение.

Ето какво гласи то:

„Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град, за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресветият. Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време“ (Дан. 9:24-27).

От статията Указът за възстановяването на Ерусалим – I разбрахме, че времевият период в това пророчество е символичен и то не просто символичен, но и че трябва да се тълкува според принципа „ден-година“. Той започва с излизането на заповедта (указа, декрета) за възстановяването на Ерусалим:

„Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена“ (Дан. 9:25).

Указът за изграждането на Ерусалим е началната точка, от която започва да тече периода от седемдесет седмици, което го превръща в ключов момент от разбирането на това пророчество.

Разбрахме също и че книгата, която дава информация относно указа за изграждането на Ерусалим, е книгата Ездра. Сама по себе си тя не описва събитията хронологично, а тематично. Само имайки това предвид бихме могли да разберем правилно указите, които са описани в нея.

Сега вече имаме основите да изследваме указите описани в книгата Ездра. Те са три – на цар Кир, на цар Дарий (Дарий I) и на цар Артаксеркс (Артаксеркс I). Когато открием правилния и датираме точно годината, в която той влиза в сила, ще знаем годината, от която започва да тече пророчеството за седемдесетте седмици. От там е въпрос на просто изчисление да се види, кога точно би трябвало да се изпълни дадено събитие и след това да се проверят историческите източници, дали се е изпълнило.

Задачата да изследваме три различни указа далеч не е толкова трудна, както изглежда на пръв поглед. Самото пророчество на Даниил посочва най-важните елементи, които трябва да се появяват в указа, което облекчава работата ни в търсенето.

Изразът: „…от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат…“ (Дан. 9:25) не звучи съвсем точно на български. „Съгради изново“ е недобър превод на два еврейски глагола – „хашиб“ (произхожда от корена „шъб“) и „либнот“ (произхожда от корена „бана“), които означават съответно „връщам, възстановявам“ и „строя, построявам“. С други думи, пророчеството гласи, че заповедта определяща началото на периода от седемдесет седмици ще се занимава с връщането и повторното изграждане (построяване) на града Ерусалим.

Какво точно имат предвид тези еврейски глаголи, когато говорят за връщане и повторно изграждане? Докато глаголът „либнот“ касае физическото възстановяване на града, нещата с глагола „хашиб“ стоят малко по-различно. На други места в Стария завет той касае пленниците от юдеите и тяхното завръщане (Ерем. 12:15; 23:3). В пророчеството на Даниил обаче обектът на този глагол е града. Какво точно означава, ще разберем най-добре, ако го открием в текст, където същият глагол е отнесен към град. За щастие такъв текст има:

„Тогава Венадад му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна (шъб)…“ (3 Царе 20:34).

Както се вижда, в този случай връщането касае връщането на градовете на първоначалния им собственик, без да се има предвид тяхното построяване отново, защото те не са били разрушени. Значи тук глаголът има предвид връщането на градовете да бъдат притежавани и управлявани от израилтяните според техните закони.

По-интересното е, че има стих, където се срещат и двата глагола от Дан. 9:25 и така правят още по-ясна идеята му:

„Той съгради (евр. „бана“) Елат и го възвърна (евр. „шъб“) на Юда след като баща му царят заспа с бащите си“ (4 Царе 14:22).

Градът Елат е бил в развалини. Цар Азария го построил наново и след това го върнал на Юда. Това отново касае правото на юдеите да могат да управляват града като част от техните територии.

Следователно, използваните в оригиналния език глаголи в Дан. 9:25 имат предвид, че ще има заповед, чрез която разрушеният град Ерусалим ще може да бъде построен отново и освен това ще бъде върнат отново под управлението на юдеите. Това са доста подробни указания, които ни посочват, какво точно трябва да търсим в указите претендиращи да са визирания от Даниил. Така че не би трябвало да бъдем особено затруднени.

1. Указът на цар Кир.

Първият указ, който Ездра споменава в книгата си, е указът на цар Кир, който е бил издаден през 538/537 г.пр.Хр. – около година след даването на пророчеството за седемдесетте седмици. Някои тълкуватели настояват, че ако в книгата Ездра се посочва указът, чрез който Ерусалим бива възстановен според пророчеството на Даниил, то това е именно този указ. Техният аргумент е, че един друг пророк е предсказал появата на Кир десетилетия преди той да бъде роден и дори го е посочил по име. Освен това този пророк свързва името на Кир с построяването на Ерусалим. Ето го и самото пророчество:

„Който казвам за Кир: Той е Моят овчар, който ще изпълни всичко, което Ми е угодно. Даже когато кажа на Ерусалим: ‘Ще се съгради’ и на храма: ‘Ще се положат основите ти’… Аз издигнах него с правда и ще оправям всичките му пътища. Той ще съгради града Ми и ще пусне пленниците Ми, без откуп или подаръци, казва Господ на Силите“ (Исая 44:28; 45:13).

Според това пророчество (дадено повече от век преди появата на визираната личност) цар Кир ще играе важна роля в прокарването на Божиите планове за освобождаване на еврейските пленници, възстановяването на храма и изграждането на Ерусалим. В случая ни интересува частта с изграждането на Ерусалим, защото то е специалния момент, от който започва да тече пророчеството за седемдесетте седмици.

Възможно е някой да не успее да направи разлика между възстановяването на храма и възстановяването на града Ерусалим, който е столицата на Юдея. Не бива да ги приравняваме, защото това са различни по смисъл събития. Един храм (светилище) може да функционира и на място, което не е обособено по някакъв административен начин. Той може да бъде просто място за поклонение. Историята е пълна с подобни случаи. Докато възстановяването на град като Ерусалим – столицата на една държава – е вече знак за автономност, за придобиване на определени права и някаква форма на суверинитет. Пророчеството на Даниил се занимава именно с това. Не е очудващо, че това е и началната дата на един толкова важен период. Той представлява благодатното време, което Бог дава на евреите да изпълнят мисията, за която са били призовани – едно определено време, в което те трябва да успеят да се стабилизират и отново да започнат да функционират като богоизбрана нация. А за това им е нужна автономност – така да се каже, те трябва да получат правото да построят отново столицата си. Пророчеството на Даниил акцентира именно на това и ние трябва да проверим, дали Кир е осигурил право на евреите да изградят отново града си. За целта е нужно да проверим историческите данни около освобождаването на евреите от Вавилон и да видим, каква точно е била ролята на Кир. Разбира се, този, който може да ни даде нужната ни информация, е Ездра. Живеейки около век след тези събития той е можел да прегледа фактите обстойно. Точно така ги е описал и в книгата си.

Книгата Ездра започва с цитат на указа на цар Кир. Още във въведителната част обаче авторът уточнява, че този указ е в изпълнение на пророчеството на Еремия, т.е. изпълнение на даденото в Ерем. 25:8-14; 29:10-14 пророчество за връщането на юдеите в техните земи (Ездра 1:1; виж 2 Лет. 36:22, 23). Значи тук Ездра вижда, как указът на цар Кир изпълнява думите на един пророк, но това не е Исая, нито Даниил, а Еремия.

Указът на Кир е представен накратко и веднага става ясно, каква е целта му:

„…Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда… Прочее, който между вас… нека възлезе в Ерусалим, който е в Юда и нека построи на Йеова Израилевият Бог (Той е Бог) дома, който е в Ерусалим…“ (Ездра 1:2-4).

Изрично е посочено, че указът на Кир касае построяването на храма в Ерусалим. Разбира се, това е в хармония с пророкуваното от Исая, но само в частта за изграждането на храма. Не се споменава нищо, че Кир е бил заинтересован от изграждането на самия град Ерусалим или че е издал такава заповед. Да видим, какво се случва в резултат от този указ. Може би нататък разказът включва и доклад за изграждане на града.

Книгата Ездра продължава с историята на тези от юдеите, които отиват в Юда в резултат на указа на Кир, „за да построят Господния дом, който е в Ерусалим“ (Ездра 1:5). Самата подготовка, която Кир прави, също е свързана с храма, защото той предава голяма част от вещите му на юдеите (ст. 7-11). Разбираемо е защо – защото ще се строи отново Божия храм.

Нататък книгата Ездра поддържа същата тема. Юдеите се събрали в Ерусалим и започнали да принасят жертви на олтара и да празнуват Господните празници (Ездра 3:1-6). След това организирали работниците около строежа на храма „според както персийския цар Кир беше им позволил“ (ст. 7). Следващото нещо, което се описва, е надзираването на „работата на Господния дом“ (ст. 8, 9) и в крайна сметка основите на храма биват положени, което било отбелязано с някакъв вид празнуване (ст. 10, 11). Историята продължава да хармонира с онази част от пророчеството на Исая, която се занимава с възстановяването на храма или както самият Исая казва: „Ще се положат основите ти“ (Исая 44:28). Това наистина се изпълнило като резултат от намесата на Кир (Ездра 3:10).

Когато неприятелите на Юда поискват да вкарат в капан строителите на храма и предлагат и те да строят с тях (Ездра 4:1, 2), Зоровавел и другите им отговарят:

„Не можете вие заедно с нас да построите дом на нашия Бог, но ние сами ще построим на Господа Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир“ (Ездра 4:3).

Тук отново имаме споменаване на указа на цар Кир и отново се посочва, че той е свързан с построяването на храма.

Същият този указ бива открит години по-късно по заповедта на Дарий. За да не повтаря това, което вече е цитирал от него в началото на книгата си, Ездра описва друга негова част и тя също е повече от ясна относно целта му:

„За Божият дом в Ерусалим: Нека се построи домът, мястото гдето се принасят жертви и да се положат здраво основите му…“ (Ездра 6:3-5).

Това, с което указът на цар Кир се занимавал, е било толкова ясно, че когато трябвало юдовите старейшини да обяснят работата си по изграждането на Божия дом, те казали:

„Но в първата година на вавилонския цар Кир, цар Кир издаде указ, за да се построи тоя Божий дом“ (Ездра 5:13).

Вече имаме повече от достатъчно доказателства. Всички те говорят едно и също нещо – указът на Кир е свързан само с построяването на храма и не засяга възстановяването на Ерусалим и юдейската автономност. Вероятно отделни жилища са били построявани във и около разрушената столица, но не съществуват доказателства, че самият град е бил възстановен като резултат от указа на Кир.

Не бива да забравяме и данните, които други библейски книги дават за този период. Около 18 години след издаването на указа на Кир, Ерусалим и другите юдейски градове все още лежали в развалини. Поне така били показани във видение на пророк Захария:

„Тогава ангелът Господен в отговор рече: Господи на Силите, до кога няма да покажеш милост към Ерусалим и Юдовите градове, против които си негодувал през тия седемдесет години? И Господ отговори с добри думи, с утешителни думи на ангела, който говореше с мен. И тъй ангелът, който говореше с мен, ми рече: Извикай и кажи: Така казва Господ на Силите: Ревнувам твърде силно за Ерусалим и за Сион и много се сърдя на охолните народи, защото като се разсърдих само малко, те спомогнаха към наскърбяването на Израил. Затова така казва Господ: Аз съм се върнал с милост в Ерусалим, домът Ми ще се построи в него, казва Господ на Силите и връв ще се опъне върху Ерусалим. Извикай още веднъж и речи: Така казва Господ на Силите: Градовете Ми още ще се преливат с благосъстояние и Господ още ще утеши Сион, и пак ще избере Ерусалим“ (Зах. 1:12-17).

Захария получава това видение след като царуването на Кир е приключило. Град Ерусалим още лежал в руини, а неговото възстановяване било тема на пророчество – т.е. все още едно бъдещо събитие. Това още веднъж показва, че не можем да търсим възстановяване на Ерусалим нито в указа на Кир, нито дори в периода на неговото царуване. В този указ не могат да бъдат открити нито един от двата елемента изрично посочени от Даниил – заповед за повторно изграждане на разрушения град Ерусалим и връщането му под управлението на юдеите.

2. Указът на Дарий.

Следващият указ в полза на юдеите и тяхната кауза, който Ездра посочва, е този на Дарий I, издаден през 520 г.пр.Хр. Неговият указ стъпва изцяло на този на Кир и след като го цитира (Ездра 6:3-5), той гласи:

„Сега, прочее… Не спъвайте работата по тоя Божий дом; областният управител на юдеите и старейшините на юдеите нека построят тоя Божий дом на мястото му…“ (Ездра 6:6-12).

Значи тук отново фокусът е върху строежа на храма. Въпреки, че точно тук Ездра посочва, че възстановяването на храма е свързано и с указа на още един цар, Артаксеркс (Ездра 6:14), той приема, че храмът е бил завършен при Дарий, в шестата година от царуването му – в 515 г.пр.Хр. (ст. 15). Затова веднага след неговия указ се описва и завършването на храма и посвещаването му (ст. 14-17).

В указа на Дарий I също не могат да бъдат открити нито един от двата елемента изрично посочени от Даниил – заповед за повторно изграждане на разрушения град Ерусалим и връщането му под управлението на юдеите. И този указ не може да бъде търсения от нас.

3. Указът на Артаксеркс.

Щом като на практика за Ездра храмът е бил завършен и посветен по времето на Дарий I, лесно стигаме до извода, че указът на следващия цар, Артаксеркс, който бива издаден повече от половин век по-късно, няма да има особено голяма тежест във връзка с храма, макар и да го засяга по някакъв начин. Дали наистина е станало точно така?

Първото, което прави впечатление при развитието на историята по-нататък, е как са въведени новите герои – Артаксеркс и Ездра:

„След тия събития…“ (Ездра 7:1).

Това ще рече, че всичко, което се описва по-надолу (включително указа на цар Артаксеркс), се случва, след като храмът е вече построен и посветен по времето на Дарий I, Агей, Захария, Зоровавел и Исус Йоседековия син. Затова изобщо не е изненадващо, че в указа на Артаксеркс не се посочва някаква изрична заповед храмът в Ерусалим да бъде граден. Казва се, че всеки, който иска, може да отиде в Ерусалим с Ездра (Ездра 7:13), дават се указания, какво да се пожертва от името на царя (ст. 17), да се върнат още от съдовете на храма (ст. 19) и покриване на други нужди, ако евентуално се появят (ст. 20-23). Но тук същинско съграждане на храма както при указите на другите царе няма! За сметка на това пък в този указ се появява нов елемент, който отсъства при предишните два.

Цар Артаксеркс описва в началото на указа си Ездра като „книжник вещ в закона на небесния Бог“ (Ездра 7:12). По-нататък в декрета си царят заповядва:

„И ти, Ездро, според мъдростта, която имаш от твоя Бог, постави управници и съдии, които да съдят всичките люде намиращи се отвъд реката и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог; и поучавайте всеки, който не ги знае. И против всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се изпълнява незабавно против него присъдата, било за смърт, за заточение, за конфискуване на имот или за затвор“ (Ездра 7:25, 26).

Значи чрез указа си цар Артаксеркс дава власт на определен човек, който да поставя управители и съдии и заповядва на това място да се спазват законите на небесния Бог (които са и законите на управлението на Юда). Тук вече се вижда, че волята на Артаксеркс е свързана с устройството на Юда и неговите закони. На практика той им дава автономност – истинска автономност, каквато не са имали от времето на разрушването на Ерусалим и Юдея от вавилонците. Те отново могат да бъдат държавата, която са били преди и да спазват своите закони. А щом като се връща автономността на една държава, би трябвало и столицата й, нейният административен център, да бъде възстановена.

Декретът на Артаксеркс наистина е доста по-различен от предишните два. Автономията, която този указ осигурява на Юда, разрешава на завърналите се от Вавилон юдеи отново да влязат в ролята си на богоизбрана нация. А не е ли точно това, което пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици има предвид? Следователно, когато търсим указ, чрез който се позволява възстановяването на Ерусалим и който да е изпълнение на данииловото пророчество, това не може да бъде друг освен указът на цар Артаксеркс I.

4. Приложение на указа на Артаксеркс.

Да, но ако указът, който пророк Даниил предсказал, е този на Артаксеркс I от Ездра 7 гл., не би ли трябвало в него да се спомене, че юдеите получават и правото да възстановят Ерусалим? Защо тогава в Ездра 7 гл. това не се упоменава изрично?

Един от най-добрите начини да се разбере, какво точно представлява един указ и каква е неговата цел, е да се установи, как той е бил прилаган. Както вече видяхме, след издаването на указите на Кир и Дарий фокусът на описанието винаги е насочен към строежа на храма. Какво обаче се случва, когато указът на Артаксеркс бива издаден? Как точно бива той приложен? Тук отговор дава Ездра 4 гл.

Както вече разбрахме от статията Указът за възстановяването на Ерусалим – I, книгата Ездра не е подредена хронологично. В Ездра 4 гл. има едно бързо придвижване на историята от времето на Кир до времето на Артаксеркс I, а в края на тази глава историята е върната отново назад до времето на Дарий I и от това време нататък продължават следващите глави. В Ездра 4:7-16 се описва, как враговете на Божия народ пишат писмо на цар Артаксеркс (това е същият Артаксеркс I) имащо за цел да представи града Ерусалим в много негативна светлина:

„Да е известно на царя, че юдеите, които възлязоха от теб при нас, като стигнаха в Ерусалим, градят бунтовния и злия град и издигат стената като са свързали основите“ (Ездра 4:12).

Две неща в това писмо правят впечатление.

Първо, казва се, че юдеите, които в момента изграждат града, са дошли според желанието на царя, т.е. трябва да има някакъв декрет, с който тези юдеи да са пристигнали. Единственото място, където откриваме декрет на Артаксеркс, с който се разрешава връщането на юдеи в Ерусалим, е Ездра 7:13:

„Издавам указ щото всички, които са от Израилевите люде, и от свещениците, и левитите в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Ерусалим, да отидат с теб“ (Ездра 7:13).

Това е заповедта на Артаксеркс за завръщането на юдеите. Както виждаме, тя е част от неговия указ. Това ще рече, че всичко, което юдеите са правили според Ездра 4 гл., е в резултат и изпълнение на указа от Ездра 7 гл.

Другата особеност е, че според писмото пристигналите юдеи изграждат Ерусалим, градската стена и вече дори са положили основите. Те са дошли според заповедта на Артаксеркс и явно са действали в съответствие с нея, защото нищо в писмото на техните врагове не намеква, че юдеите са предприели възстановяване на града си в някакво противоречие със заповедта на царя. Иначе враговете им веднага биха се възползвали и биха подчертали това, за да ги представят като нарушители на царската заповед. Това щяло да им даде не просто силен коз в ръцете, а единственият и достатъчен коз, за да постигнат целта си. Те в никакъв случай не биха пропуснали този шанс! Но виждаме, че такова нещо няма. Единственото, което враговете на юдеите правят, е да припомнят на царя миналото на Ерусалим и да го представят като заплаха за неговото управление и по този начин да го предизвикат да издаде заповед за спиране на строителните работи (Ездра 4:13-16).

Всичко това косвено доказва, че строителните работи по изграждането на Ерусалим са били в пълно съответствие с указа на Артаксеркс от Ездра 7:12-28. Защо обаче те не се споменават в Ездра 7 гл.? Не е трудно да отгатнем. Ездра вече е разказал за тази част от указа преди това (Ездра 4:12) и не е необоходимо да го повтаря. Той вече е правил подобно нещо. На едно място в книгата си споменава една част от указа на Кир (Ездра 1:2-4), а на друго място – друга негова част (Ездра 6:3-5). Просто пишайки книгата си на дадено място Ездра помества само онези части от указите, които отговарят на съответната тема в книгата. Точно така Ездра описва и указа на Артаксеркс – на едно място описва наредбата за възвръщане на юдейската автономност (гл. 7), на друго място посочва, че в този указ има и част за възстанвяването на Ерусалим (гл. 4).

Както вече обстойно разгледахме в статията Указът за възстановяването на Ерусалим – I, в Ездра 4 гл. Ездра подхваща темата за пречките, които народите около Юдея поставят на завърналите се от Вавилон юдеи започвайки от времето на Кир. Стигайки до времето на Артаксеркс той разглежда, от какво естество са били пречките пред юдеите по неговото време. Храмът вече е бил построен, но юдеите са продължавали да строят. Това бил самият град Ерусалим. Пречките, които били поставени пред тях, били свързани с възстановяването на Ерусалим.

Вкарвайки описанието на указа за възстановяването на Ерусалим в темата за трудностите по изграждането Ездра като че ли преследва една цел. Пророчеството на Даниил е, че Ерусалим ще бъде изграден в размирни времена, т.е. сред големи трудности:

„Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена“ (Дан. 9:25).

Според пророчеството на Даниил Ерусалим ще бъда изграждан в много усилно време. И точно за да покаже, че указът на Артаксеркс е визираният от Даниил в пророчеството, той го описва именно, когато подхваща темата за трудностите по изграждането, които юдеите са срещали. Това още веднъж ни уверява, че именно указът на Артаксеркс I е пророкуваният в Дан. 9:25. Начинът, по който е бил прилаган, показва, че той не просто давал автономия на юдеите, но се занимавал и с изграждането на града Ерусалим.

Единствено указът на Артаксеркс I отговаря на изрично посочените детайли в Данииловото пророчество. Само той засяга повторното изграждане на Ерусалим, както и връщането му под управлението на юдеите.

Разглеждайки Ездра 4 гл. има един въпрос, който не може да не се породи. В резултат на писмото на юдовите врагове, което Ездра цитира в Ездра 4:7-16, цар Артаксеркс заповядал спиране на строителните дейности (ст. 17-22), което враговете на юдеите веднага приложили (ст. 23). Защо цар Артаксеркс заповядва спиране на строежа на града, когато самият той заповядал изграждането му? Има ли логика в едно подобно нещо?

И да, и не. Знаем със сигурност, че Артаксеркс I е бил много непостоянен, човек на настроенията и много лесно е сменял позицията си (бил е същия като баща си Ксеркс I). Изобщо не е очудващо, че веднъж той издава заповед, която разрешава автономията на една провинция и възстановяването на столицата й, а след това ги спира.

Освен това историческата обстановка по онова време прави нещата още по-ясни. Точно по времето, когато Артаксеркс издава указа си и го предава на Ездра, е имало възстание в Египет. Един подобен указ е трябвало да убеди юдеите, които живеели много близо до Египет, че персийският цар е благоразположен към тях. След това обаче областта, към която принадлежала Юдея, също възстанала срещу царя, но самаряните останали лоялни към него и воювали в негова полза. Затова когато самаряните му писали за евентуална опасност от възстановяването на Ерусалим (Ездра 4:7-10), Артаксеркс застанал на тяхна страна и издал заповед за спиране на строителните дейности (ст. 21). Всичко това хвърля достатъчно светлина и обяснява издаването на въпросната заповед и нейното спиране по-късно.

Също трябва да отбележим, че заповедта на Артаксеркс да се спре строителната дейност в Ерусалим е била само „докле не се издаде указ от мен“ (Ездра 4:21). Само няколко години след това Артаксеркс разрешава строителството да продължи. Това го разбираме от историята на Неемия.

5. Ремонтът на градската стена по времето на Неемия.

И като казваме Неемия, това ни дава повод да разгледаме едно друго допускане. Според някои тълкуватели пророкуваният от Даниил указ за изграждането на Ерусалим вероятно е разрешението на Артаксеркс към Неемия да съгради Ерусалим издадено през 444/443 г.пр.Хр. (Уморихте ли се вече от толкова усложняване? Толкова много теории и толкова объркващи! Това обаче не бива да ни спира, нали?)

Какво всъщност е историята около Неемия? Негов роднина му казва, че „останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и укор; и стената на Ерусалим е съборена, и портите му са изгорени с огън“ (Неем. 1:3).

Тук не може да се има предвид разрушаването на Ерусалим от Навуходоносор около 150 години преди това, защото това не би предизвикало шок у Неемия. А точно такава била реакцията му:

„А когато чух тия думи, седнах та плаках и тъжах няколко дни“ (Неем. 1:4а).

Значи тук трябва да се има предвид стореното от самаряните в опита им да спрат възстановяването на Ерусалим в изпълнение на царската заповед (Ездра 4:23). Те били повече от радостни да я изпълнят и дори си позволили да отидат по-надалеч, което довело до кризата, за която Неемия научава.

След като Неемия разказва на царя за случилото се, Артаксеркс веднага му разрешава да отиде в Ерусалим и да подеме ремонта на града (Неем. 2:3-8).

Въпреки че Неемия говори за „съграждане на Ерусалим“ (виж Неем. 2:5), проблемът, за който той отива, е разрушената градска стена и изгорените порти на града (Неем. 1:3). Значи изобщо не става дума за цялостен изграждане на града, а само за ремонт на градската стена, който траел 52 дни, по-малко от два месеца:

„Така се свърши стената на двадесет и петия ден от месец Елул, за петдесет и два дни“ (Неем. 6:15).

Освен това отиването на Неемия в Ерусалим не станало чрез обнародван указ, както указите на Кир, Дарий и Артаксеркс, а било тайно, без да се издават намеренията на Неемия, докато той постепенно сам не ги разкрил на юдеите.

Предвид тези и някои други особености можем с категоричност да твърдим, че ремонтът на градската стена извършен от Неемия по никакъв начин не може да бъде определен като изпълнение на Данииловото пророчество за излизането на указ за изграждането на Ерусалим (Дан. 9:25). Дори няма нужда да споменаваме, че посочените две особености на търсения указ за изграждане на Ерусалим изцяло липсват при случая с Неемия – те се намират само в указа на Артаксеркс.

6. В коя година указът на Артаксеркс влиза в сила?

След като вече можем да кажем с абсолютна сигурност, че визираният в пророчеството за седемдесетте седмици указ за изграждането на Ерусалим е указът на Артаксеркс I, следващата стъпка е да го датираме – кога точно този указ влиза в сила. Това е много важно, защото точно от тогава започва да тече важният период от седемдесет седмици благодатно време на евреите.

Кога смятате, че една персийска заповед по времето на Ездра касаеща само една територия отдалечена на месеци път от столицата може да влезе в сила и да изпълни предназначението си? Във времето, когато е бивала издавана или във времето, когато е пристигала до съответната територия? Вземете например заповедта на Артаксеркс за спиране на строителните дейности по Ерусалим издадена в резултат на писмото на юдовите врагове. Тази история ни помага да разберем, как нещата са се случвали по онова време.

„Царят отговори на властника Реум, на секретаря Самса и на другите им съслужители, които живееха в Самария и в другите градове отсам реката: Мир и прочее. Писмото, което ни пратихте, прочете се разумливо пред мен и като издадох указ, издириха и намериха, че тоя град още от старо време се е подигал против царете и че в него са ставали бунтове и въстания. Имало още и силни царе над Ерусалим, които владеели над всичките страни оттатък реката, на които се плащало данък, мито и пътна повинност. Сега, прочее, заповядайте да престанат ония мъже и да се не съгради тоя град, докле не се издаде указ от мен. И внимавайте да не бъдете небрежливи в това, да не би да порасте злото за щета на царете“ (Ездра 4:17-22).

И така, тук се описва издаването на заповедта за спиране на строителните дейности в Ерусалим. Кога обаче на практика тя влязла в сила? Когато Артаксеркс я подпечал с печата си ли?

„А когато се прочете преписът от цар Артаксерксовото писмо пред Реума и секретаря Самса и служителите им, побързаха да възлязат в Ерусалим при юдеите, та ги спряха на сила“ (ст. 23).

Артаксеркс издал заповедта, но тя влязла в сила и била приложена, едва когато била прочетена пред хората, които касаела и които носели отговорността за изпълнението й. А това означава, че тя влязла в сила месеци, след като била издадена, защото са били нужни месеци, за да пристигне от столицата на Персия в Самария. До момента на пристигането на вестоносеца тя е само един свитък. През това време юдеите са продължавали да строят и никой не е можел да ги обвини, че правят нещо в нарушение на заповедта на царя. Но в мига, в който хората, за които заповедта се отнася, я получили, разтворили свитъка и я прочели, тя станала реалност и влязла в сила.

По абсолютно същия начин стоят нещата и с влизането в сила на указа за изграждането на Ерусалим! Самият Ездра изрично посочва, кога е тръгнал от Ерусалим (а това ни дава някаква идея, кога заповедта на Артаксеркс била издадена) и кога я занесъл в Ерусалим:

„Ездра стигна в Ерусалим в петия месец от седмата година на царя. Защото на първия ден, от първия месец, той тръгна от Вавилон и на първия ден, от петия месец, стигна в Ерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше над него“ (Ездра 7:8, 9).

Забележете, че Ездра започва представянето на този декрет с пристигането си в Ерусалим и едва след това уточнява, кога тръгнал от Вавилон, т.е. кога заповедта е издадена. И съвсем разбираемо. Това е заповед касаеща само Юдея. Тя става реалност, едва когато бъде занесена там. И Ездра започва именно с пристигането си в Ерусалим, защото тогава заповедта влязла в сила.

Сега остава да разберем, в коя година този указ е бил издаден и в коя година е влязъл в сила. За целта трябва да датираме правилно годините на царуването на Артаксеркс I, което пък е свързано с датиране на годините на предшестващия го цар – Ксеркс I, неговият баща. За щастие тук разполагаме с толкова много документи, че това не представлява никакъв проблем.

Според откритите класически (гръко-римски), египетски астрономически, вавилонски астрономически, египо-еврейски исторически и вавилонски исторически източници смъртта на Ксеркс I и възкачването на престола на Артаксеркс I могат прецизно да бъдат датирани за самия край на 465 г.пр.Хр.

Тук трябва да уточним, че е важно да се прави разлика между годината на възкачването на престола на един цар и годините на царуването му. Годините на царуването са започвали да се броят с първата нова година, която той посреща като цар. Периодът между смъртта на един цар и официалното встъпване във власт на новия при неговата първа нова година, се нарича година на възкачването на престола. Този период може да е много кратък в зависимост от това, колко близо до новата година се е случила смъртта на предшестващия цар. В случая с Артаксеркс това са били само 2-3 месеца.

Както и да е, книгите Ездра и Неемия се занимават само с годините на царуването на Артаксеркс, а не с тази на възкачването му на престола (виж Ездра 7:8, 9; Неем. 2:1), така че по-нататък в анализа ни ще оставим годината на възкачването му на престола настрана.

Ето от тук този въпрос наистина започва да става малко по-сложен и е нужно да сме внимателни, за да го разберем.

Новата година според персийския и вавилонския календар започвала през пролетта, с първия ден на първия месец наречен Нисан (падал се е през март-април). Това ще рече, че според вавилонския календар първата официална година на Артаксеркс I е започнала през пролетта на 464 г.пр.Хр. Времето от края на 465 г.пр.Хр. (времето на смъртта на Ксеркс I) до първия ден на месец Нисан на 464 г.пр.Хр. е годината на възкачването на престола на Артаксеркс I, която, както вече казахме, не е важна от гледна точка на Библията.

Вавилонският календар е календарът, на който съвременната наука се позовава при датиране на годините на царуването на Артаксеркс. Така че според нея седмата година от царуването му – годината, в която Ездра предприема пътуването си до Ерусалим с издадения вече указ за възстановяването на еврейската автономия и изграждането на Ерусалим – се пада през 458 г.пр.Хр. Тъй като самият указ би трябвало да е бил издаден по-рано, в такъв случай това трябва да е станало някъде към края на шестата година от царуването на Артаксеркс, а тръгването на Ездра от Вавилон би трябвало да е станало на първият ден от месец Нисан (пролетта) и би трябвало да е пристигнал в Ерусалим четири месеца по-късно – някъде през лятото на същата година. Това е обяснението според вавилонския календар. И годината, която според него трябва да бъде посочена, е 458 г.пр.Хр.

Със сигурност Ездра, който е бил съвременник на всички тези събития, е знаел точната година на смъртта на Ксеркс I, възцаряването на Артаксеркс и началото на неговата първа официална година като цар. Въпросът е, дали юдеинът Ездра е ползвал вавилоно-персийския календар, когато е описвал събитията в книгата си или е използвал еврейския календар, който отчита времето по друг начин?

Според еврейския граждански календар (който се използвал във връзка с гражданските  и политическите въпроси) новата година е започвала през есента – с първия ден на месец Тишри, който е бил седмия месец и се падал някъде през октомври. При този календар номерацията на месеците се запазва също както при вавилонския, само началото на годината бива придвижено напред. Това също означава и че месеците с по-малък номер се появяват след месеците с големи номера.

Това може би звучи малко объркващо, затова ще го обясним по-обстойно.

И при вавилонския, и при еврейския граждански календар номерата на месеците са едни и същи. Това, което е първият месец според вавилонския календар, е първият месец и според еврейския граждански. Разликата е, че при вавилонския новата година – годината, с която започва отчитането – е първия ден на първия месец (месец Нисан), а при еврейския е първия ден на седмия месец (месец Тишри). Когато вавилонската година завърши в края на дванадесетия месец, това все още е средата на еврейската гражданска година. Но месеците си остават със същата номерация, т.е. еврейската година започва със седмия месец, минава през дванадесетия и след дванадесетия идва първия месец. И така до шестия месец, т.е. месеците с по-малък номер се появяват след месеците с големи номера.

Нека да го илюстрираме с първата година от царуването на Артаксеркс, за да стане още по-ясно. Ще разположим месеците от вавилонския и еврейския календар спрямо отчитането на времето, което ние днес ползваме. Така ще разберем нагледно, кога започва годината според вавилонския календар и кога – според еврейския граждански:

В случая с първата година от царуването на Артаксеркс датировката й според еврейския граждански календар дава около 6 месеца разлика спрямо вавилонския календар и я придвижва напред във времето. А като се има предвид, че номерата на месеците остават неизменени, това може още повече да придвижи напред датирането на някакво събитие. В този случай първият месец от първата година от царуването на Артаксеркс според еврейския календар ще бъде датирано точно една година след датирането според вавилонския календар. Като абсолютна бройка първият месец според еврейския календар не е първи, а седми, но тъй като номерата на месеците остават същите, той продължава да бъде наричан „първият месец от … година на цар …“.

Всичко това наистина е малко объркващо, защото трябва да се съобразяваме с два различни начина на отчитане на времето и да ги отнасяме към нашия начин на отчитане, който пък е още по-различен. Но трябва да го имаме предвид, иначе ще пропуснем гледната точка на библейските автори и няма да можем да разберем вестта им.

И така, кой календар е използвал Ездра – вавилонския или еврейския граждански? Да се обърнем към Библията за отговор.

Още от времето на Соломон става ясно, че календарът, който е бил използван, е бил гражданския, защото датирането на построяването на двореца му и на храма е ставало именно чрез този календар. По време на разделеното царство религиозният календар (който подобно на вавилонският е започвал от пролетта) е бил използвал само в Северното царство Израил. В Южното царство Юда се е използвал гражданския календар. Във времето на края на Южното царство (години, след като Израил престанал да съществува) и неговото покоряване от Вавилон календарът, който бил използван, също бил гражданския. По време на изгнаничеството във Вавилон календарът, с който си служили юдеите, отново бил гражданския. Например пророк Езекиил, който бил сред пленените юдеи, датирал виденията си не според годините на царуването на вавилонските царе, а според годините на пленничеството на юдеите (виж Езек. 1:2; 8:1; 40:1).

Гражданският календар е бил използван и по времето на Ездра. За това научаваме от неговия съвременник Неемия. Неемия получава притеснителните известия относно Ерусалим в двадесетата година от царуването на Артаксеркс I, в месеца Хаслев (Неем. 1:1), който е деветия месец. След това той отправя молба към царя да му позволи да отиде до Юдея, което Артаксеркс прави веднага. Ако се съобразяваме с вавилонския календар, би трябвало да очакваме, че това ще се случи след деветия месец от двадесетата година на царя, когато Неемия получава тревожната вест. И все пак, самият той казва, че разговорът между него и Артаксеркс се е състоял в двадесетата година на царя, в месеца Нисан (Неем. 2:1), който е първия месец! Как е възможно Неемия да получи притеснителните известия в деветия месец, а разговорът му с Артаксеркс, който се състоял по-късно, да се е случил в първия месец на същатата година? Единственото обяснение тук е, че Неемия е ползвал гражданския календар, при който годината е започвала през есента, от седмия месец, но при който не се променя номерацията на месеците. Само тогава деветия месец може да се падне преди първия като е в рамката на една и съща година от царуването на Артаксеркс.

Както се вижда от горната схема, ако отчитането на времето в случая с Неемия е било според вавилонския календар, тогава разговорът му с Артаксеркс би се паднал в първия месец от двадесет и първата година от царуването на царя. Но тъй като Неемия е използвал еврейския граждански календар, този разговор е бил все още в рамките на неговата двадесета година.

Това категорично доказва, че по времето на Ездра и Неемия календарът, който е бил използван от юдеите, е техният граждански календар, а не този на персийците и вавилонците, нито пък еврейският религиозен. А това също означава, че седмата година от царуването на Артаксеркс I – годината на влизането в сила на указа му за възстановяването на Ерусалим – ще се падне в различно време от това, което историците съобразяващи се с вавилонския календар определят.

Да разгледаме, как се вписват във времето събитията от Ездра 7:7-9.

Както се вижда от схемата, първият месец от седмата година от царуването на Артаксеркс според еврейския граждански календар се пада точно една година след първия месец от седмата година според вавилонския календар. Тъй като Ездра е тръгнал от Вавилон на първия ден от първия месец, е логично да приемем, че самият указ е бил приет малко преди това, някъде през зимата на 458-457 г.пр.Хр. Ездра е тръгнал през месец Нисан, някъде през март или април. Пътуването му било точно четири месеца и в първия ден от петия месец той пристигнал в Ерусалим, в края на лятото или началото на есента. Но както също виждаме, това е било почти в самия край на седмата година от царуването на Артаксеркс. Но това пък и категорично означава, че указът за изграждането на Ерусалим е влязъл в сила през 457 г.пр.Хр.! Нещо повече. Най-вероятно дори издаването му е станало през 457 г.пр.Хр. Разбира се, за нас най-важно е да датираме, кога е влязъл в сила. И това може да се каже с абсолютна точност – 457 г.пр.Хр.! Сега вече стигаме и до отговора на въпроса, който търсихме. 457 г.пр.Хр. е годината, от която пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици започва да тече.

Визираната от Даниил заповед за съграждането на Ерусалим в пророчеството за седемдесетте седмици е указът на Артаксеркс I. Годината, в която той влиза в сила, може да се определи с абсолютна точност. Това е 457 г.пр.Хр. От тогава започва да тече пророчеството за седемдесетте седмици.

Прочетете и статията Прагматично доказателство за годината 457 г.пр.Хр., където разглеждаме, как се изпълнява пророчеството за седемдесетте седмици, както и други доказателства утвърждаващи извода, че 457 г.пр.Хр. е годината, в която то започва да тече.

——————————————————————————————————————————————————————————————

Ако статията ви е харесала, можете да гласувате за нея в Свежо и да я споделите с вашите приятели във Фейсбук, Туитър, Гугъл или по имейла. Можете също така да я принтирате или да я запазите като PDF документ. Просто използвайте бутоните по-долу.

Ако имате въпроси или коментар към статията, използвайте формата за коментари под бутоните. Благодаря Ви!