Стамен Кривошиев: „Ники, след като веднъж съм казал, че поемам отговорността и вината, ЗА ТОВА, ЧЕ НЕ СЪМ ПРОВЕРИЛ ВЕРНОСТТА НА ЦИТИРАНИЯ ТЕКСТ В НЕГОВИЯ ОРИГИНАЛ, значи говоря сериозно. Така, че никаква вина нямам намерение да прехвърлям на никого.“

Ники Димов: Обаче точно това правиш – прехвърляш вината на админите на АмиГо.

Стамен Кривошиев: „Просто отговарям на въпроса ти, откъде съм взел цитата. Не мога да разбера, обаче, откъде се взема у теб толкова много омраза, презрение и желание на всяка цена да намериш грешки в позицията на другия, само за да излезеш победител в спора. Сякаш от това зависи животът ти.“

Ники Димов: Омраза? Омраза? Презрение? Нека да ти обясня, какво е това, което ти наричаш омраза. Винаги съм се чудел на хората, които претендират, че са членове на църквата, но под предлога, че трябва да се казва „истината“ (в кавички, защото това, което казват, е всичко друго, само не и истина), рушат църквата. Никога не съм можел да разбера, защо след като имат толкова негативно отношение към нея; след като вярват, че тя е отпаднала или че мнозинството от нея ще отпадне и че тя не може да изпълни мисията си, продължават да се водят нейни членове. Това, което установих, е че от такива хора не може да се очаква достойнство или че с достойнство ще напуснат сами това общество, в което се чувстват толкова нещастни. Нямам обаче никакво намерение да толерирам подобен тип фанатизъм и ереси! Ако вярваш, че църквата има погрешно разбиране по даден въпрос, докажи го с Библията! Ако не можеш, по-добре провери, в какво точно вярва църквата ти.
Животът ми изобщо не зависи от това, дали ще си докажа тезата! Но знам, защо съм станал адвентист, след като съм имал свободата да бъда всякакъв друг. И ако теб не те е грижа за тази църква, ако не ти пука за всички усилия, време и средства, които са били вложени, за да се разпространява настоящата истина, на мен ми пука. Защото знам, че въпреки грешките и слабостите й Господ ръководи тази църква и за разлика от теб мога да докажа с ПИСАНИЕТО, че верният остатък в своята деноминационна цялост ще изпълни своята мисия. И ако ти си готов да рушиш всичко градено и да отричаш всичко постигнато, не мисли, че ще ти мълча. Изобщо няма да се съглася с подобен фанатизъм. А пък ти се чувствай репресиран, колкото си искаш!

Стамен Кривошиев: „И като съм наясно и с отношението ти към „българската адвентна култура”, както се изразяваш, няма защо да се учудваш, че не са те приемали там, където си служил.“

Ники Димов: Бъркаш ме с някой друг. Никога не съм имал подобен проблем на местата, на които съм бил. Всъщност винаги е било точно обратното.

Стамен Кривошиев: „И вместо да търсиш вината в другите, по-добре я потърси в самия себе си. Това ще ти е от полза. Защото аз досега не срещнах в нито един твой коментар думи от рода на „виновен съм”, „съжалявам”, „допуснал съм грешка” и пр. Ами, че да беше казал една добра дума, като например „Честита Нова година”, някое пожелание, или нещо подобно. Няма такова нещо. Животът в Западна Европа и САЩ, ако не на друго, не те ли научи поне на елементарна вежливост?“

Ники Димов: Изобщо нямам намерение да превръщам сайта си в сапунена опера, където за щяло и не щяло се сипят извинения, така че да загубиш изцяло представа, кое е право и кое – не.
И как да отговоря на честитката ти за Нова година? Пожелания за Нова година не се пращат на десетия ден от началото й и то след като съм публикувал няколко коментара, които очевидно объркват теориите. Честитките за Нова година не са повод да кажеш, какво мислиш за характера на другия, нито пък загрявка за последващи коментари. Защото твоята беше точно това. И как тогава да й отговоря? Тези, които наистина ми пожелаха благословена Нова година, без никакви намеци и игри, веднага получиха отговор. В твоя случай как да стане това?

Стамен Кривошиев: „Ти самият намираш ли нещо смислено в това, което си написал? Тео търсачката е част от сайта amigosbg.com. Тази търсачка е създадена от доброволци от сайта „Ами Го”. Кой тогава следва да носи отговорност за достоверността на текстовете, които търсачката предлага? Аз ли? Някое от реформаторските движения на ЦАСД ли? Или самият сайт, в чиято система се намира търсачката?… Хайде сега да видим за какво точно ме предупреждава екипът на форума, защото изглежда, че честността пак ти изневерява. Копирам целия текст в търсачката, заедно с коментарите на екипа на форума, като започвам именно с въпросния цитат… Някъде в коментара на екипа на форума да виждаш да пише, че такъв цитат от Елън Уайт изобщо не съществува? Някой да предупреждава, че има фалшификация по отношение на свидетелството? И как ще има подобно предупреждение, след като екипът на форума е отговорен за съдържанието на текстовете, предлагани от търсачката? Ако такова свидетелство не съществува, тогава какво търси то в търсачката? Що за работа са свършили доброволците? Само, че аз нямам намерение да обвинявам когото и да било. Всеки нека си носи своята отговорност… Дали въпросният цитат е „литературно творение”, или не, НЕ МОГА ДА КАЖА. Това, което мога да кажа е, че това не е цитат от „Свидетелства към църквата”, т.5, стр.62-84 в обикновените издания в електронен вариант и на хартиен носител, които аз съм срещал. . Най-отдолу има едно допълнение: АНГ. ИЗД. Какво точно означава това, не съм сигурен. Вероятно „АНГЛИЙСКО ИЗДАНИЕ”. Мисля, че не е лошо, все пак да се зададе на екипа на форума „Ами Го” въпроса, който ти ми задаваш на мен, а именно: От къде са взели това свидетелство?“

Ники Димов: Ако това не е прехвърляне на вината върху хората от АмиГо, какво е? Проблемът наистина би бил в тях, ако ползвайки търсачката им попаднеш на книга, за която се посочва, че е от Елън Уайт, но всъщност съдържа неща, които тя не е писала. Такъв случай тук няма. Просто тази търсачка ти дава резултати от всички ресурси на АмиГо. Ако при едно такова търсене биваш насочен към форума на АмиГо и там има статии или коментари на някой, за когото е видимо, че поддържа отцепнически разбирания и на чиито статии админите на форума са се постарали да напишат предупреждение, не е ли нормално, малко, поне малко да се замислиш, че тук нещо с цитирането на Елън Уайт не е наред и че е по-добре да видиш, дали подобно свидетелство изобщо съществува? На мен ми се струва, че това е нормално. Виж само обаче, колко усилия полагаш, за да докажеш, че проблемът е в хората на АмиГо. Не е при тях, те са си свършили работата. Не те са взели това свидетелство от някъде, а участник във форума им го постнал. Колко по-ясно да предупредят?
Само забележи, какво пишеш – ти дори не признаваш, че въпросният цитат е бил съставен от няколко различни, като един огромен процент от текста изцяло добавен, а казваш, че не знаеш, дали е „литературно творение“. Достатъчно е да направиш едно елементарно търсене из творчеството на Елън Уайт (цялото й творчество), за да видиш, че такъв текст няма, че само някои изречения се появяват в писанията като дори и те са много различни от представеното. И искаш да ме убедиш, че поемаш отговорност? Не, не поемаш никаква отговорност. Това е поредния път, в който злоупотребяваш с писанията на Елън Уайт и извърташ нещата, за да скриеш грешката си. Наречи после това коректно водене на дискусия и доказване на теза!

Стамен Кривошиев: „Пак да повторя- моята отговорност е, че не съм проверил достоверността чрез сверяване с оригинала и по този начин съм позволил да бъда подведен. Признавам си грешката. Не виждам, обаче допълнителна отговорност, която следва да поема.“

Ники Димов: Ето това е проблемът, на който непрекъснато се натъквам при теб, Стамене – извъртане на нещата! Хем поемаш отговорност, хем другите са виновни. Извиняваш се за някакви дреболии, които другите хора изобщо даже не са забелязали, а истинските проблеми ги прескачаш с мълчание. Например колко пъти досега призна за ползването на цитати от Елън Уайт, за които много категорично ти доказах, че ги използваш извън контекст и в погрешен превод? Колко пъти ти доказах, как насилваш или изцяло нарушаваш правилата в тълкуването на Библията и колко пъти си го призна? Колко пъти призна, че си постъпвал некоректно в аргументацията си? Николко. Само едно мълчаливо подминаване на тези случаи и насочване на дискусията в друга посока. Дори не споменавам, колко пъти си изопачавал моите думи. Това няма голямо значение. Но точно в това е проблемът ти – едно непрекъснато извъртане. И искаш да приема, че поемаш отговорността, че надълго и нашироко аргументира теорията си с едно несъществуващо свидетелство на Елън Уайт? Бих могъл, ако имаше нещо подобно написано от теб: „Сбърках, че изградих аргументацията си на нещо, което Елън Уайт не е писала!“ Вместо това пишеш: „Сбърках, че не проверих, дали такова свидетелство съществува!“ Разбираш ли, ти не съжаляваш, че си градил нещо върху лъжа, а че си направил пропуск в проверката? Това просто не е поемане на отговорност! Но пък като знам, колко мълчаливо подмина всичките ми доказателства за некоректното ползване на писания на Елън Уайт от твоя страна, защо да се учудвам?

Стамен Кривошиев: „Не, не се отказвам от това, да поддържам тази теория, която, както знаеш, не е създадена от мен… Но дори и да е „литературно творение” това няма как да докаже несъстоятелността на теорията, в която вярвам. Не виждам никаква причина основателността на един довод да се смесва с основателността на цялата теория. Просто отпада един довод.“

Ники Димов: Как е отпаднал един довод, Стамене? За колко от цитатите, които ползваш, ти доказах, че имат съвсем друго значение? Изобщо не разбирам, как можеш да твърдиш, че се интересуваш от истината, каквато е в Исус и въпреки, че теорията, която поддържаш, да е направена вече на пух и прах, ти пак да упорстваш. Това изобщо не е стремеж към истината в Исус! Истината в Исус предполага, че когато се докаже, че дадено вярване е погрешно, то да бъде изоставено, за да може истината да блесне с по-голяма сила. Всичко, което виждам тук обаче, е едно такова отдаване на една любима теория, че никакъв аргумент от Писанието или Елън Уайт не е достатъчно убедителен. Както искаш. Това си е твоя работа – вярвай, в каквото си искаш. Това, което нямаш право обаче, е да казваш, че това е разбирането на адвентистите и Елън Уайт. Това просто нямаш право да го правиш!

Стамен Кривошиев: „Не, не се отказвам от това, да поддържам тази теория, която, както знаеш, не е създадена от мен. Просто не ми харесва некоректния ти навик да подхващаш спорни въпроси, да представяш едно от становищата като „истина от последна инстанция”, без да аргументираш основанията за поддържането на другите позиции и чак тогава да си кажеш личното мнение.“

Ники Димов: Напротив, посочвам аргументите на поддържаните позиции. Даже смея да твърдя, че ги обобщавам много точно и ясно. Ако имаш предвид споровете ми с теб, никога не съм подхващал аз спорен въпрос. Това го правиш ти! И обобщавам много точно твърденията ти.

Стамен Кривошиев: „Отново да кажа, обаче- нямам никакво намерение в нищо да те убеждавам, тъй като може да бъде убеждаван единствено и само човек, който първо се е научил да уважава мнението на другия. А ти до този момент не си ме убедил, че си точно такъв човек. Не виждам никакъв смисъл в това, да си губя времето да ти цитирам каквото и да било повече, след като не съм убеден, че водиш дискусията честно и безпристрастно. Така, че, изпращам ти този коментар, след което изобщо нямам намерение да влизам повече в сайта ти. Така, че каквото и да ми отговориш, на практика ще си остане само за теб.“

Ники Димов: Това, което мен може да ме убеди, са аргументите. Ти ги нямаш. Ако не искаш повече да влизаш в сайта ми, недей, но не мога да не ти отговоря. Не че умирам от желание, но в коментарите си представяш толкова неверни неща относно Адвентната църква, че няма начин да си замълча.

Ники Димов: На базата на кой принцип могат да се правят обобщения? Изобщо разбрал ли си това, което съм написал? Не можеш да вземеш едно свидетелство на Елън Уайт, което е дадено в определено време и насочено към конкретна църква, хора, проблеми и условия и да го прилагаш едно към едно за църквата днес, която е вече нещо много различно. Разбира се, че има общи проблеми и вестта, която е свързана с тях, трябва да намери своето приложение при нововъзникналите условия, но в никакъв случай не можеш да прилагаш тази вест едно към едно. Това би било голяма грешка!
Освен това е интересно, че твърдиш, че ако някой има пребъдваща връзка с Христос, той може да бъде представител на невидимата Божия църква. Защо? Не може ли да бъде добър представител и на видимата църква? Или видимата вече сме я отписали?

Стамен Кривошиев: „Относно последното изречение, аз знам защо съм адвентист. Това е по-важно. А за теб е по-важно, да се научиш да приемаш хората такива, каквито са. Лесно е да ги приемаш тогава, когато мислят като теб. Всъщност, истината е, че ние с теб имаме много повече сходни неща, в които вярваме, отколкото различия. И въпреки това различията толкова много ни дразнят, че не можем да се приемем такива, каквито сме. А ако ние не можем да приемем един адвентист такъв, какъвто е, как ще можем да приемем един неадвентист такъв, какъвто е? А трябва да можем, без значение, няма да можем да се съгласим с начина му на мислене.“

Ники Димов: Тук изобщо не става дума за това, дали трябва да се приемат хората такива, каквито са. Въпросът е, дали е нормално човек, който твърди, че е адвентист, да вярва подобни неща за собствената си църква и най-важното – да не е в състояние да представи една свястна аргументация за вярването си. Хората лесно могат да бъдат приети такива, каквито са, но изобщо не мисля, че трябва да се съгласяваме с погрешните им идеи. Не очаквай това от мен.

Стамен Кривошиев: „Понятието „безплодна смокиня” е употребено за църквата, като цяло, а не за отделен вярващ. Ясно е, че разликата е съществена, нали? По мое мнение, евангелизациите, църковните сгради, училищата, болниците, издателствата и т.н. не доказват, че в църквата е настъпил обрат. Изграждането на всички тези учреждения е започнало още през 19-ти век, т.е. по времето, когато е живяла Елън Уайт. Това, обаче не променя нейната оценка. Това, че е построена една църковна сграда, или училище, още не доказва, че всичко е станало в резултат на Божието водителство. В същото време, църквите Вавилон също изграждат подобни учреждения, инвестират в разпространение на библии и т.н. Това прави ли ги да са по-малко Вавилон? Та, в този смисъл, действителността не опровергава по никакъв начин теорията, в която вярвам, НЕ ТЕОРИЯТА, КОЯТО СЪМ ИЗМИСЛИЛ АЗ.“

Ники Димов: Изобщо не говорих за тухлите и дограмата, а за адвентните институции и тяхното влияние в обществото и подкрепа им в проповядването на Тройната ангелска вест. Това, което пишеш обаче, е съвсем красноречиво! От последните 100 години църквата е „безплодна смокиня“ и няма как тя да произведе добър плод. Това значи, че нищо извършено от църквата през последните 100 години не може да носи печата на небето, но също както една отпаднала църква може да има някаква дейност, така и Църквата на адвентистите от седмия ден прави нещо, но не значи, че е от Бога.
Това обаче е позиция, при която ти винаги си прав. Каквото и да бъде посочено като доказателство, ти можеш да кажеш, че се е случило без Божието благословение, също както нещата могат да се случат с Вавилон. Ами да, тогава наистина си прав! Как обаче може да води дискусия с теб тогава? Изопачаваш Писанието, изкривено представяш свидетелства на Елън Уайт, изкривяваш АБК, представяш и действителността в църквата като не носеща печата на небето. Тогава всичко, което ти се каже, може да бъде отхвърлено – позицията на критика, който винаги е прав. Това каква дискусия е?
Освен това, щом като за теб от няколко поколения насам църквата е „безплодна смокиня“, защо четеш съботно-училищните уроци, утринното бдение? Защо четеш и се позоваваш съвременни адвентни автори и теолози? Ако нещата с църквата са такива, това ще се отрази не само в дейността й, но и в теологията й. Ако си последователен в убежденията си, когато се позоваваш на адвентната теология, това би трябвало да бъде само написаното някъде в периода 1844 г. – 1880 г. Няма как църквата да е „изсъхнала“ от 80-те години на XIX век и всичко, което прави, да не носи печата на небето, но в същото време теологията й да е вярна. Просто трябва да престанеш да четеш съвременни автори (освен ако не са явно критично настроени към църквата) и да ползваш само писания от първите години на църквата.

Стамен Кривошиев: „Елън Уайт прави сравнение с това, което знае. Днес ние виждаме много пороци, които тя не е могла вероятно дори и да си представи. Особено в областта на седмата Божия заповед. Но не само там. Колко ли наркомани е имало тогава? Колко концентрационни лагери е видяла тя с очите си? Ами детската смъртност в Африка, ами разводите? Ами престъпността? А дали по времето на Елън Уайт хората са смятали, че хомосексуалните бракове са също толкова нормални, колкото и хетеросексуалните? Мога да продължа да илюстрирам простия факт, как точно е еволюирал грехът само за около 100 години. Колко се е променил светът ? Не това е същественото, обаче.“

Ники Димов: Няма спор, че светът се е променил от времето на Елън Уайт. И все пак тя пише ли, че Исус е можел да се завърне по нейното време? Да, пише го! Тя казва ли, коя е причината това да не се случи? Да, казва го – в началото е отношението на милеристите, които са започнали да се съмняват в Божието ръководство, а после – състоянието на Адвентната църква през 80-те години на XIX век. Казва ли обаче Елън Уайт, че причината Исус да не се завърне тогава, е че светът не е бил пропаднал достатъчно? Не. Даже изрично пише, че никога дотогава грехът не е издигал така уродливата си глава. И все пак Исус не се е бил завърнал. Тогава доколко състоянието на света е водещият признак за края на всичко?

Стамен Кривошиев: „Аз имах пред вид нещо друго- да разгледаме проблема в контекста на великата борба между Христос и Сатана. Казваш, че ангелите са виждали далеч по-страшни неща. ВЯРНО Е. ОТ ГОЛГОТА ПО-СТРАШНО НЕЩО НЯМА. Още на Голгота, ангелите, както и жителите на непадналите светове са разбрали кой е и какъв е Сатана. Земните жители, обаче не са разбрали. Забележи, че само около 30-40 години след Голгота, евангелието е било разпространено по целия тогавашен свят. Защо, обаче Христос не се е завърнал още тогава, както е предполагал и апостол Павел? Защото, очевидно, от Божия г.т. на Сатана му остава още малко време. Това малко време вече се е проточило повече от 2000 години, но от Божия г.т. то си остава малко време. Просто трябва да приемем, че за Бог е важно хората също да имат възможност да видят какво предлага Сатана със своето управление. Така, че нямах пред вид ангелите, а хората, когато разглеждам въпроса в контекста на великата борба. Мисля, че до момента, хората в мнозинството си не са стигали до извода, че този свят върви към тотална катастрофа. Следователно, те не намират управлението на Сатана за нещо, чак толкова лошо. АЗ НЕ ПРАВЯ СЪПОСТАВКА МЕЖДУ ПРЕПЪЛВАНЕТО НА НЕЧЕСТИЕТО НА СВЕТА И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ВЕЧНОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ДВЕТЕ НЕЩА НЕ СЕ НАМИРАТ В ПРОТИВОРЕЧИЕ И АЗ НЕ ГИ ПРОТИВОПОСТАВЯМ ЕДНО НА ДРУГО. И ДВЕТЕ ЩЕ СЕ СЛУЧАТ. ВЪПРОСЪТ Е КАК ТОЧНО ЩЕ СЕ СЛУЧАТ.“

Ники Димов: Точно така, въпросът трябва да се разглежда в контекста на Великата борба. Кое обаче е ключовият момент във Великата борба по отношение позициите на непадналите същества и по отношение на падналите? Тези, които е трябвало да бъдат убедени относно естеството на сатанинското управление, са съществата, които не са паднали в грях! Те наблюдават случващото се на земята и по това, което виждат, трябва да преценят, кое управление за Вселената е по-доброто – Божието или сатанинското. Тъй като грехът е принцип, който има способността да изкривява действителността и тъй като Сатана си е служил с него по брилянтен начин, случващото се на земята все още не е било достатъчно ясно за вземане на окончателно становище. Докато не дошъл Христос. На кръста помислите на много сърца се открили (Лука 1:35). Това, което за непадналите същества относно Сатана оставало скрито, сега се открило напълно. Това, което ангелите не разбирали за дълбините на Божията любов и за Неговата справедливост към греха, също станало ясно. Вече нямало съмнения, кой кой е в тази борба. Така че от гледна точка на непадналите същества всичко било приключило на Голгота.
Как обаче стоят нещата около хората – падналите същества? Трябва ли да се очаква и те да бъдат убедени относно сатанинското управление? Разликата между хората и непадналите същества, е че хората се раждат грешни – ние сме подвластни на греха от самото ни раждане. В същото време свободата на избора ни не се отнема, което ще рече, че е напълно възможно едно грешно същество дори и да е информирано за Великата борба, да избере да остане в греха. Грехът има способността да разделя. Всеки човек, който избира греха, се отдалечава от Бога. Когато грехът е избран окончателни и завинаги в нечий живот, това води и до окончателно помрачаване на разбиранията за Бога и Великата борба. Как тогава може да се очаква от едно такова същество да се убеди в неправилността на сатанинската позиция? Просто не може да се очаква това да се случи! Ако това ще е „фактора“ да се сложи края на борбата, тогава такъв край изобщо няма да има! Очакванията към непадналите творения са различни от очакванията към творенията, чийто умове са отровени от греха още от самото им раждане. Това, което трябва да се направи, е те да бъдат информирани за изхода предлаган от Бога и да бъдат подканени да вземат правилното решение. Това е нещото, което остава да бъде направено след смъртта на Христос. Когато всеки вземе своето решение „за“ или „против“ Христос, тогава всичко може да приключи. Затова задачата след смъртта на Христос е проповядването на благовестието. Не може да се очаква да дойде момент, в който падналите в греха същества да стигнат до осъзнаването, че сатанинското управление не е добро. Това няма как да се случи и затова никой не очаква подобно нещо от тях!

Стамен Кривошиев: „Все пак, обаче съм изненадан, че си чувал Джак Секуейра само като име. А за Джордж Найт какво ти е мнението? Смяташ ли, че трябва да бъде прибавен към числото на недоволните адвентисти с издаването на „Апокалиптичното видение и скопяването на адвентизма”?“

Ники Димов: Скоро ще слушам Джак Секуейра на живо, защото ще гостува в нашата църква. А ако пък чуеш, какво казва Джордж Найт за състоянието на спасените, след като Христос напусне небесното светилище, сигурно ще се изненадаш. А може и да не се изненадаш, защото вече те бях насочил към една статия по този въпрос, с която ти не си съгласен. Но тя отразява именно неговото схващане.

Стамен Кривошиев: „Не, подобни неща нито съм мислел, нито съм казвал. Това е твоя формулировка. Аз достатъчно ясно обясних, коя от многото теории по този въпрос в нашата църква считам за библейски правилната. И защо точно нея считам за правилната.“

Ники Димов: Точно това казваш:
Стамен Кривошиев (28.12.2011): „Очевидно е, че НЕ Е НАСТЪПИЛ ОБРАТ. АКО БЕШЕ НАСТЪПИЛ ОБРАТ, НЯМАШЕ ВСЕ ОЩЕ ДА СМЕ ТУК- НА ЗЕМЯТА. Щом като сме на пето място по работа за Бога, на седмо място по изучаване на Библията и на последно място по молитвен живот от изследвани 12 протестантски деноминации в САЩ, защо изобщо ме питаш, дали е настъпил обрат? Въпросът ти е по-скоро риторичен, макар и да не го осъзнаваш. Ако беше настъпил обратът, щяхме да сме се възползвали от привилегията си да ускорим Христовото идване. Не сме го направили, обаче и няма и да го направим.“

Стамен Кривошиев: „А аз къде съм казал, че не виждам надежда това да се случи? Пробуждане и реформация ще има, но след пресяването. А пресяването е резултат от различното отношение към вестта на Верния Свидетел към Лаодикия. Нали в това вярва Елън Уайт? Така, че вестта на Верния Свидетел към Лаодикия е в факторът, който причинява както пресяването, така и пробуждането и реформацията. Само, че дали ще има пробуждане и реформация не зависи от това, колко хора ще отхвърлят вестта на Верния Свидетел към Лаодикия и колко хора ще я приемат.“

Ники Димов: Точно това казваш:
Стамен Кривошиев (28.12.2011): „Очевидно е, че НЕ Е НАСТЪПИЛ ОБРАТ. АКО БЕШЕ НАСТЪПИЛ ОБРАТ, НЯМАШЕ ВСЕ ОЩЕ ДА СМЕ ТУК- НА ЗЕМЯТА. Щом като сме на пето място по работа за Бога, на седмо място по изучаване на Библията и на последно място по молитвен живот от изследвани 12 протестантски деноминации в САЩ, защо изобщо ме питаш, дали е настъпил обрат? Въпросът ти е по-скоро риторичен, макар и да не го осъзнаваш. Ако беше настъпил обратът, щяхме да сме се възползвали от привилегията си да ускорим Христовото идване. Не сме го направили, обаче и няма и да го направим.“

Стамен Кривошиев: „Хем казваш, че изказването, по повод на което правиш този коментар показвало в какво всъщност вярвам, хем пък след това твърдиш, че не знаеш защо изобщо съм адвентист. Какво толкова възмутително видя в коментара ми?… Сравненията между нас и фарисеите не съм ги измислил аз. Трябва да погледнем истината в очите- такава, каквато е. А не такава, каквато ни се иска да бъде.“

Ники Димов: Ще оставя настрана поредната ти проява на буквализъм, за да се спра на твърдението ти, че трябва да погледнем истината в очите. Абсолютно съм съгласен, но как ще го направиш, след като нито доказателства от Библията, нито от Духът на пророчеството, нито от действителността в църквата имат значение за теб?

Стамен Кривошиев: „Не държа на думата. Но съдържането на определена ИДЕЯ, както се изразяваш, все пак е НЕЩО. Докато това, което ти предлагаш, не съдържа идеята, която защитаваш. Или поне аз досега не открих тази защитавана от теб идея в Откр.12:17 и в Откр.14:6-12. Тъкмо напротив. Откр.14:6-12 съдържа идеята, в която вярвам аз, а не идеята, в която вярваш ти. В първите пет стиха на глава 14 се говори за 144000 и чак след това се прогласява тройната ангелска вест. Само, че 144000 са Божият продукт на пресяването в църквата, в резултат на вестта на Верния Свидетел към църквата в Лаодикия.“

Ники Димов: Няма по-ясни текстове за това, какво представлява последният видим Божий народ от Откр. 12:17 и 14:6-12. Те говорят за състоянието и дейността на деноминацията в нейната цялост. Точно за това е образният език, който е използван.
Това, че 144-те хиляди са споменати преди Тройната ангелска вест, не означава по никакъв начин, че символът на трите ангела описва останалите малцина от църквата след пресяването, защото 144-те хиляди са описани на небето СЛЕД приключването на борбата, а трите ангела описват случващото се ПРЕДИ приключването на борбата – тук няма хронология. Така че тези текстове изобщо, по никакъв начин не подкрепят теорията ти. Не се учудвам, че не ги използваш в библейската аргументация на теорията ти (въпреки че е повече от странно да описваш състоянието на остатъка без да посочваш стиховете, които описват остатъка).

Стамен Кривошиев: „Та, аз попитах: Каква е логиката, според еврейския тип мислене, два противоположни символа да обозначават едно и също нещо? Или в случая, как два противополжни символа обозначават една и съща група хора?“

Ники Димов: Идеята е пълнота, цялостност, обхват на описанието. Това е последното поколение вярващи, които ще изпитат на гърба си най-голямата от всички кризи и въпреки това не само ще оцелеят, но и ще се оприличат на своя Спасител. Нужни са повече от една гледна точка, за да се обхване и опише по-добре това забележително последно поколение вярващи.

Стамен Кривошиев: „Ето какво казва по въпроса АБК… Приложено за 144 000, понятието “първи плодове” може да бъде разбирано по два начина. 1. Че те са част или залог за голямата жетва… 2. Че означава просто “дар” или “приношение”… Може да се приеме следователно, че 144 000 представляват “първи плодове” или в смисъл, че са част от една по-голяма жетва, или в смисъл, че са дар или приношение на Бога.”
Това казва АБК по въпроса. Не можах да разбера, все пак, „първите плодове”, разбирани като положение, статук, или позиця, в коя точно от двете концепции се вместват? Или нито в едната, нито в другата? Аз защитавам първата позиция. А ти?“

Ники Димов: Стамене, ти просто не четеш, какво пиша! Полагам големи усилия, за да преповтарям мисълта си, опитвам се поставям акцентите на нужното им място и въпреки всичко оставам неразбран.
Добре, пак да пробвам.
144-те хиляди представляват ПОСЛЕДНОТО поколение вярващи. Обърни внимание на думата ПОСЛЕДНО, която е написана с главни букви. Това ще рече, че това е поколението, което ще посрещне Христос. Това е и същото поколение, което ще мине през голямата криза свързана със звяра и неговия белег (Откр. 13:15-17), поради което то е почетено на небето като герой (Откр. 14:1-5). Това дотук ясно ли е?
Същите тези 144 000 са „изкупени измежду човеците ЗА първи плодове“ (Откр. 14:4). Сега обърни внимание на думата ЗА, която е написана с главни букви. Тези хора не са в истинския смисъл първи плодове, защото такива вече има – благодарение на заслугите на Христовата жертва има хора, които са вече на небето. Но 144-те хиляди са изкупени ЗА първи плодове, което говори за едно специално положение. В този смисъл тук няма място за други, които да са техни съвременници, но и които не са част от тази група. Затова по отношение на ПОСЛЕДНОТО поколение има само „първи плодове“, но не и „останали“ от жетвата. Христос обаче е представен като Жетвар, Който събира цялата жетва (Откр. 14:14-16). Заедно с „първите плодове“ има и други, които съставляват цялата жетва, но те не са съвременници на „първите плодове“. Просто когато Исус се завърне, Той не само ще вземе живите, които Го очакват, но ще възкреси и всички, които с вяра са починали (1 Сол. 4:14-17). Те не са „останалите“ от жетвата по отношение на 144-те хиляди, те са останалите от жетвата като цяло. Това дотук ясно ли е?
След първото описание на 144-те хиляди се натъкваме на описанието на още една група хора, които са голямо, невъзможно за изброяване множество. Първото, което казва на Йоан за тях един от старейшините, е че „това са ония, които идат от голямата скръб“ (Откр. 7:14). Не е ли малко изненадващо да прочетеш описанието на онези, които ще преминат през голямата скръб (144-те хиляди) и след това да стигнеш до друга група хора, за които съвсем изрично да се казва, че те са, които идват от голямата скръб? В крайна сметка 144-те хиляди или голямото множество преминават през голямата скръб? Другите характеристики на тази група продължават да съвпадат с тези на 144-те хиляди – чистота на характера (Откр. 14:1-5; Откр. 7:9), следване на Агнето (Откр. 14:4; Откр. 7:17), стоене пред престола на Бога (Откр. 14:1-3; Откр. 7:9, 15). От друга страна пък представянето на 144-те хиляди като първи плодове не допуска наличието на друга група техни съвременници. Трудно ли е тогава да се направи извода, че 144-те хиляди и неизброимото множество описват една и съща група хора. В единия случай имаме описание по слух, а в другия – по зрение. Винаги, когато нещо богато и динамично имащо различни особености и звуци, се представя само слух или само по зрение, ще се получат две на пръв поглед различни описания, но ще имат и достатъчно общи неща, за да могат тези описания да се свържат. Точно това представлява и Откр. 7 гл.
Ясно е, коя позиция на Адвентния библейски коментар поддържам. Въпросът е, защо ти смяташ, че поддържаш същата? И защо изобщо се позоваваш на АБК? Нали знаеш, че той е възникнал в периода, когато църквата е вече „изсъхнала смокиня“ и няма как теологията и да е останала читава?

Стамен Кривошиев: „По същия начин и делото на Бог не зависи и не може да зависи от хората, защото Бог Сам си има грижата за делото. И аз да повторя- Бог иска да работим за Него, защо това е добре за нес, не защото е добре за Него.“

Ники Димов: Отново криене зад неоспорими постулати. Никой не твърди, че делото на Бога зависи от хората. Бог е направил така, че нещата да се случват чрез хора. Това не е ограничаване на Неговия суверенитет, защото Той е определил така да бъде.

Стамен Кривошиев: „Между другото, в този нов вид, сайтът ти не ми харесва. Според мен, преди промяната беше по-добре. Сега не се виждат последните коментари и не можеш да разбереш кога са ти отговорили.“

Ники Димов: Целта на новия дизайн на сайта е да има повече място за статиите и коментарите, защото в предишния му вид менюто беше встрани и оставаше много малко място за статиите. Сега обаче всички инструменти са качени горе и става много по-лесно за четене. А дали на нечий коментар се е отговорило, се разбира лесно, защото когато това стане, веднага се изпраща съобщение до коментиращия, че коментарът му е получил отговор. Всичко, което се иска, е да се напише валиден имейл още при публикуване на коментара. След това коментиращият няма грижа – веднага бива уведомяван.

Стамен Кривошиев: „Не съм искал да каже, че трябва да отидеш в Ирак, или Бангладеш, за да докажеш лоялността си към църквата чрез страдание. Исках да кажа, че трябва да се допитваме до Бога относно решенията, които вземаме в живота си. А не да решаваме самосиндикално. Защото това последното означава, че сме ръководени не от Божия Дух, а че самите ние ръководим себе си. Бог има план за живота на всеки един от нас. Дали, обаче ние следваме този план, или, вместо това, следваме просто собствените си импулси? Това е важен въпрос. ТОЙ ИМА ОТНОШЕНИЕ КЪМ ДИСКУСИЯТА, КОЯТО ВОДИХМЕ, МАКАР И ТОВА ОТНОШЕНИЕ ДА Е КОСВЕНО, А НЕ ПРЯКО.“

Ники Димов: Всичко, което трябва да направиш, е да прецениш, дали аргументацията ми е библейска. Аз не поднасям видения, нито някакви вести, които Господ ми е предал по специален начин, за да ме изпитваш така, както се изпитва един пророк. Ако аргументацията ми не е правилна, колкото и да ти говоря за моите възвишени преживявания с Бога, това няма значение. От друга страна, ако пък аргументацията ми е вярна, тогава няма значение, дали изобщо знаеш името ми. Важното е, че си научил нещо добро, което ще ти бъде от полза. Това е целта, а не влизане в подробности от личния живот.

Стамен Кривошиев: „Защо двете ти статии за Божия народ на последното време имат само по 2 гласа одобрение?“

Ники Димов: Ако гласовете на одобрение имат тежест в доказването на истинността на нечия теория, тогава какво трябва да си помисля за онези статии, в които е пълно с негативни коментари? Че сигурно в статиите няма и грам истина ли?
Освен това, ако тези две статии не са особено популярни, това какво доказва – че поддържаната от мен теория е приятна за ушите или че не е? По твоята логика би трябвало да има много съгласни с това, което съм написал.