Променим ли е моралният закон на Бога?
Как смятате, Десетте Божии заповеди валидни ли са и днес или не?
Ако попитате нерелигиозен човек относно Десетте заповеди, той или тя ще са в състояние да цитират някои от тях (най-често това са: „Не убивай“, „Не прелюбодействай“, „Не кради“, „Не лъжи“), ще ви кажат, че сигурно са нарушавали почти всяка от заповедите, а също и колко хубаво би било, ако повече хора се съобразяват с тях – това ще се отрази много добре на обществото.
Ако обаче попитате вярващи за Божия закон (например протестанти), те с голям ентусиазъм ще ви отговорят, че Божият закон е разпънат на кръста със смъртта на Исус Христос, отменен е и повече не е задължителен за вярващите, защото те са вече под благодат.
Това не е ли странно? Хората, които са далеч от Бога и нямат никакви претенции относно вяра, осъзнават, колко благотворно за едно общество би било спазването на Божия закон, а тези, които би следвало да защитават Божия авторитет, се превръщат в противници на закона Му.
Всичко това трябва да ни подскаже, че въпросът за Божия закон е не само важен и не можем да го игнорираме, но и че най-вероятно не се разбира достатъчно добре.
Съществуват най-малко четири възгледа относно закона на Бога:
1) Божият закон е валиден, винаги е бил и винаги ще бъде, но благодарение на Божествения си авторитет църквата и свещенството могат да го променят.
2) Божият закон е бил валиден до смъртта на Исус на кръста, но е отпаднал след смъртта Му и вече не е задължителен за спазване от новозаветните вярващи.
3) Всички Божии заповеди са валидни, но буквалното им спазване е било задължително само до смъртта на Исус. Във времето на Новия завет ние не ги изпълняваме буквално, а чрез вяра в Исус. Ние се свързваме с Исус чрез вяра, Който изпълнява всички тези заповеди вместо нас, но това може и да не стане видно от нашия живот.
4) Божият закон е валиден, винаги е бил и винаги ще бъде и никой няма право да го променя. Последователят на Христос доказва, че е спасен чрез вяра като живее съобразно закона Му.
Притеснително много теории относно закона на Бога, нали? Всъщност ако се вгледаме малко по-внимателно, ще видим, че между първите три има нещо общо – по един или друг начин те представят Божия закон като подлежащ на някаква промяна във времето. Така че за удобство можем да разделим теориите само в две групи – твърдяща, че Божият закон подлежи на промяна и твърдяща, че Божият закон никога не се променя.
И така, подлежи ли Божият морален закон на промяна или не? Нека да разгледаме няколко негови особености, които ще ни помогнат да стигнем до правилния отговор.
1. Божият закон преди грехопадението.
Най-често срещаното обяснение на Божия закон в протестантските среди е, че той изразява волята на Бога към една определена нация – Израил. С други думи, появата, авторитета и валидността на Божия закон се обвързват само с една нация като обикновено не се прави разлика между различните по естество изисквания към Израил – всичко се слага под общ знаменател – „Божият закон“. И естествено, че след като след смъртта на Исус Израил е загубил своята водеща роля в изпълнението на Божия план на земята, законът на Бога е станал невалиден за новозаветните вярващи.
Писанието обаче казва съвсем ясно, че законът е съществувал много преди да се появи Израил. Той е съществувал дори преди грехопадението на хората. Нещо повече, той е съществувал още преди хората да бъдат създадени. Всъщност падението на Луцифер (което се е случило много преди сътворяването на хората) е свързано именно с нарушаването на Божия закон, което доказва, че законът е съществувал много преди да бъде създадена земята:
„Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в теб“ (Езек. 28:15).
Би ли могло Луцифер да бъде обвинен в беззаконие, ако не е имало закон, който да наруши? Изобщо можем ли да говорим за грях и грехопадение, ако няма закон, който да може да бъде нарушен чрез определено деяние? Нали грехът е точно това – нарушение на закона (1 Йоан 3:4)?
Така че когато мислим за Божия закон, винаги трябва да помним, че той е съществувал много преди да се появи Израил и ако открием в Библията нещо много специфично отнесено към Израил, да не бързаме да го определяме като закона на Бога.
2. Отражение на Божия характер.
Цялата сложност около Божия закон и залитането по различни теории може да се реши много бързо и лесно, ако се разбере естеството му. Той не представлява просто някакви наредби, той разкрива характера на Бога. Обърнете внимание на следните връзки.
Според Свещеното писание Господ е съвършен:
„Той е Канара, делата Му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави. Бог на верността е и няма неправда в Него. Справедлив и прав е Той“ (Втор. 32:4; виж също Пс. 18:30).
Изследователят на Библията не може да бъде изненадан от изявлението, че Господ е наречен съвършен. Определението „съвършен“ обаче е трудно приложимо за един човек, нали така? Не така стоят нещата относно Божия закон:
„Законът Господен е съвършен, възвръща душата. Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия. Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господна е светла, просвещава очите“ (Пс. 19:7, 8).
Бог е съвършен, но и Неговият закон е съвършен.
Библията също твърди, че Бог е праведен:
„Защото праведният Бог обича правдата. Праведният човек ще гледа лицето Му“ (Пс. 11:7; виж също Пс. 7:11; 116:15; Исая 45:21).
Законът на Бога също е праведен:
„Тъй щото законът е свет и заповедта света, праведна и добра“ (Римл. 7:12; виж също Пс. 119:172).
Значи Бог е праведен, но и законът Му е праведен.
Освен това Бог е свят:
„Възвишавайте Господа нашия Бог и кланяйте се в светия Му хълм, защото Господ нашият Бог е свет“ (Пс. 99:9; виж също 1 Царе 2:2).
Светостта е едно от най-уникалните и възвишени качества на Бога. Да, но законът Му също е свят:
„Тъй щото законът е свет и заповедта света, праведна и добра“ (Римл. 7:12).
И Бог, и законът са свети.
Продължаваме с Божиите възвишени качества. Бог е добър (благ):
„Благ е Господ и праведен. Да! милостив е нашият Бог“ (Пс. 116:5).
Въпреки че сме склонни да използваме това определение и за хора (виж Римл. 5:7), Исус Христос е категоричен, че добротата не е човешко качество, а Божие (Марко 10:18). Но Неговият закон също е наречен добър:
„Тъй щото законът е свет и заповедта света, праведна и добра“ (Римл. 7:12).
Когато мислим за добротата, трябва да помним, че Бог и законът са добри.
Библията също твърди, че Бог е истина:
„Така щото, който облажава себе си на земята, ще облажава себе си в Бога на истината и който се кълне на земята, ще се кълне в Бога на истината; защото предишните скърби се забравиха и защото се скриха от очите Ми“ (Исая 65:16).
За този, който търси истината, е страхотно да знае, че Бог е истина. Но и законът Му е истина:
„Ти си близо, Господи и всички Твои заповеди са истина. Отдавна зная от Твоите свидетелства, че Ти Си ги учредил за винаги“ (Пс. 119:151, 152).
Както виждаме, най-съществените и уникални характеристики на Божия характер са и характеристиките на Неговия закон. Няма как това да е случайност. Това не може да означава нищо друго, освен че Десетте заповеди отразяват Божия характер. Нищо чудно, че плочите съдържащи Десетте заповеди, които Бог дал на Мойсей за народа Му, са наречени „плочи на откровението“:
„И Мойсей стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди. И като слизаше Мойсей от Синайската планина държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с Бога“ (Изх. 34:28, 29).
Според Мойсей Десетте заповеди са откровението на Бог към хората – Десетте заповеди изявяват Бога пред човечеството. Мойсей трябва да е знаел това много добре, защото бил четиридесет дни в Божието присъствие и точно тогава Господ му разкрил името Си, което според ориенталското мислене означава, че му разкрил характера си:
„Тогава рече Мойсей: Покажи ми, моля, славата Си. А Господ му каза: Аз ще сторя да мине пред теб всичката Моя благост и ще проглася пред теб Името Йеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля… И така, Мойсей издяла две каменни плочи, като първите. И на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ и взе в ръцете си двете каменни плочи. И Господ слезе в облака, застана там до него и прогласи Господното Име. Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение“ (Изх. 33:18, 19; 34:4-7).
Господ разкрил величието на Своя славен характер на Мойсей. Как обаче това величие, тази истина за Божието естество е можела да стане достъпна и за другите хора? Когато Бог разкривал истината за Себе Си, Мойсей държал в ръцете си две плочи. Господ изписал на тях Десетте заповеди и след това Мойсей ги дал на хората (Изх. 34:28, 29). Те толкова точно отразявали светия характер на Бога, че спокойно можели да бъдат наречени „плочите на откровението“. Така бил решен един въпрос, който и до днес вълнува хората, а именно: Какъв е Бог? Ако искаш да разбереш, какъв е Бог, прочети Десетте заповеди. Те са изразът на Неговия характер и естество.
Щом като законът е израз на Божия характер, доколко е логично да очакваме, че той ще подлежи на промяна? Ами изобщо не е логично! Ето какво още казва Писанието за Бога:
„Защото понеже Аз Господ не се изменявам, затова вие, Яковови чада, не загинахте“ (Мал. 3:6).
Бог не се изменя. Ако се променяше, нямаше да е съвършен. Щом като една от основните Божии характеристики е непроменимостта, можем ли да приемем, че законът, който е израз на Неговия характер и естество, подлежи на промяна? Естествено че не!
„Ти си близо, Господи и всички Твои заповеди са истина. Отдавна зная от Твоите свидетелства, че Ти Си ги учредил завинаги“ (Пс. 119:151, 152).
„Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне“ (Лука 16:17).
Би било добре поддръжниците на теориите, които твърдят, че Божият закон подлежи на промяна, да обърнат внимание на тази особеност. Десетте заповеди, моралният закон на Бога, не се отнасят само за израилтяните. Те се израз на Божия характер и естество и са също толкова непроменими, колкото и Бог е непроменим.
3. Регулатор на отношенията между Бог и творенията.
Но това не е всичко. Законът на Бога е не само отражение на характера Му, но и израз на волята Му към сътворените от Него същества. Актът на сътворението поражда отношения между творение и Творец, които трябва да бъдат изяснени и регулирани чрез някакъв вид закон. Един творец има правото да изисква послушание от сътвореното от него, защото му принадлежи. Точно поради това например родителите имат правото да изискват послушание от децата си, защото те са им дали живот – децата принадлежат на родителите си.
Ето как е представена в Библията връзката между сътворяването на едно същество и необходимостта то да изпълнява волята на твореца му:
„Твоите ръце ме направиха и утвърдиха. Вразуми ме, за да науча Твоите заповеди“ (Пс. 119:73; виж също Пс. 143:10).
За псалмиста основанието да спазва Божия закон е факта, че Господ го е създал. Достатъчно силно основание, нали? Следователно чрез закона Си Господ не само разкрива на творенията Си, какъв е Той, но и им показва, какво очаква от тях. Божият закон изразява волята на Бога към творенията. Това можем да разберем и от следния библейски стих:
„Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми“ (Пс. 40:8).
Имайки предвид паралелизма, който псалмистът използва, разбираме, че когато говорим за Божията воля, трябва да мислим за Неговия закон. Ако законът на Бога е в сърцето ни, ще изпитваме наслада да изпълняваме волята Му. Именно поради това е много странно да срещнеш вярващи, които твърдят, колко е важно да се изпълнява Божията воля и в същото време вярват, че Божият закон е вече невалиден за християните. Как изобщо би могло Божията воля да бъде отделена от закона Му?
4. Необходимост от изкупление на грешника.
Твърде много християни влагат огромна енергия, за да докажат, че Божият закон или някои негови части са вече невалидни или подлежащи на промяна. Те пропускат не само факта, че законът отразява Божия характер и воля, но и още едно основно доказателство за непроменимостта на Божия закон – изкуплението на човечеството чрез Исус Христос.
Проблемът на човешката раса е, че живеейки в грях тя е под Божието осъждение, т.е. под осъждането на светия Му закон, който всички ние сме нарушавали и продължаваме да нарушаваме:
„Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римл. 3:23).
Присъдата за нарушаването на светия закон на Бога е само една:
„Заплатата на греха е смърт“ (Римл. 6:23а).
Тъй като Библията ни уверява в Божията любов към грешника и Неговото страстно желание да спаси всеки, нека да помислим, какво би станало, ако голямата част от протестантите бяха прави и Бог беше премахнал закона Си.
Ако Божият закон бъде отменен, вече няма да има морален стандарт, който да посочва хората като грешни същества заслужаващи вечна смърт. По този начин грехът престава да бъде грях, а грешните същества могат да продължат да живеят вечно. Очевидно по този начин грехът се овековечава, но пък грешникът бива пощаден и над него вече няма надвиснало осъждение. И неговият проблем приключва! Всичко, което е необходимо, е Господ да премахне закона Си.
Въпросът е, че там, където човешкият проблем приключва, започва проблемът за Вселената. Премахването на вечният морален стандарт гарантиращ свободата и щастието на творенията ще доведе до хаос, мизерия и сигурно унищожение. Макар и чрез премахването на закона Си Бог да би освободил човека от вината, би обрекъл Вселената на смърт. Затова Бог избира съвсем друг начин, за да спаси грешника – начин, който да гарантира запазване на непроменимостта и целостта на закона Му, но и в същото време да осигури изходен път за всеки, който пожелае да се освободи от греха. И това решение е някой равен на закона да поеме вината на човечеството и да умре вместо хората. Това велико Божие дело по спасяване на хората Библията нарича „изкупление“. Само по себе си изкуплението доказва, че Божият закон не може да се промени по никакъв начин. Това е толкова важен момент, че Библията няма как да го пропусне:
„Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие. Всичките Му заповеди са непоколебими, утвърдени са до вечни векове като са направени във вярност и правота. Той изпрати изкупление на людете Си, постави завета Си завинаги…“ (Пс. 111:7-9).
Точно защото Божиите заповеди са непроменими, Бог е трябвало да осигури изкупление на хората – един Заместник, Който да поеме тяхната вина, да понесе справедливото наказание на светия закон и така да осигури възможност на всеки, който вярва в Него, да бъде спасен. Точно това направил Господ Исус Христос! Неговата жертва е едно от най-силните доказателства, че никоя от заповедите на светия закон не може да бъде променена. Да говориш, че жертвата на Исус ни спасява от греха и в същото време да вярваш, че законът е отпаднал, е едно абсолютно противоречие! Ако второто е било възможно, изобщо е нямало да има нужда от първото!
5. Непроменимост на Божия морален закон.
Тъй като разбирането, че Божият закон е прикован на кръста със смъртта на Исус и вече не е задължителен за новозаветните вярващи (теория №2), е много разпространено, нека да разгледаме един от основните текстове, който привържениците на тази теория прилагат като аргумент:
„Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня“ (Матей 5:17).
Пръвържениците на теория №2 твърдят, че според този стих Исус е изпълнил закона и затова за новозаветните вярващи вече не е необходимо да го правят. Странното е, че този стих се цитира и от поддръжниците на теория №3, които твърдят, че абсолютно всички заповеди от Стария завет са валидни за новозаветните вярващи, но те ги изпълняват „духовно“ чрез Христос.
Разбирането на значението на думите от този текст в оригинал би ни помогнало да разберем по-добре, какво е имал предвид Исус, когато ги е изричал. И така, какво означават думите на този стих на гръцки?
„Да разруша“ – /гр./ „каталус“ – буквално „разхлабвам“, като например палатка и оттук „правя невалиден“, „отменям“, „премахвам“.
С други думи Исус пита: „Да не би да си мислите, че задачата Ми е да направя закона невалиден вече?“ Въпросът звучи малко риторично. Очакваният отговор трябва да е: „Не, не за това съм дошъл!“ Христос бил провъзгласил закона на Синай. Защо сега трябва да го отменя?
„Да разруша закона или пророците“. За кой закон говори тук Исус?
„Закона“ – /гр./ „номос“. Тук думата е използвана като еквивалент на еврейската „тора“, което включва цялата разкрита Божия воля.
Изразът „закона и пророците“ показва двойното разпределение на Старозаветните писания (Матей 7:12). Контекстът обаче подсказва, че тук Исус говори преди всичко за моралния закон и за гражданските разпоредби съдържащи се в Мойсеевите книги и потвърдени от пророците. Но Исус твърди, че не е дошъл да ликвидира закона, а да го изпълни: „Не съм дошъл да разруша, а да изпълня“.
„Да изпълня“ – /гр./ „плероо“ – „правя пълен“, „изпълвам“.
В Планинската проповед, където се намира разглежданият текст, Авторът на закона изяснява истинското значение на заповедите и начинът, по който неговите принципи ще се изявят в мислите и живота на поданиците на царството, което Той дошъл да установи. Самият Законодател сега потвърждава, че заповедите от Синай са задължителни за всички, имащи желание да са небесни поданици и провъзгласява, че всеки, който ги отмени, „никак няма да влезе в небесното царство“ (Матей 5:20).
Но не означават ли тези думи на Исус, че Той отменя закона – че го изпълнява и по този начин го прекратява? Твърдението, че чрез изпълнението на закона Христос го отменя, противоречи на контекста на Неговото изказване. С това тълкувание се отрича значението, което Христос очевидно влага, ако се опитаме да докажем, че Той не е дошъл да „разруши“ закона, а чрез изпълнението му да го „отмени“! Това тълкувание пренебрегва очевидната антитеза в гръцката дума „алла“, „но“ и фактически прави идеите синонимни! С други думи, щом като Исус не е дошъл да премахне закона, няма как чрез изпълнението му да го отмени, да го премахне. Това е явно противоречие, ако се опитваме по този начин да обясним значението на стиха.
Изпълнявайки закона Христос го прави „пълен“ със значение, като дава на хората пример за пълно послушание на Божията воля, за да може същият този закон „да се изпълни в нас“:
„Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, но по Дух“ (Римл. 8:3, 4).
Тук също е използвана думата „плероо“ – „да се ‘изпълнят’ изискванията на закона в нас“. Така че няма как изпълняването на закона от страна на Исус да направи заповедите на моралния закон или само една от тях да загуби значението, което е имала. Всяка от Десетте заповеди е въпрос на морал. Христовото изпълнение на закона нито отменя някоя от тях, нито прави една от тях да изпълни значението си в Него и да не бъде повече валидна за християните във вида, в който е.
Разгледаните особености на Божия закон ни водят до заключението, че нито теорията твърдяща, че Божият закон винаги е бил валиден и винаги ще бъде, но благодарение на Божествения си авторитет църквата и свещенството могат да го променят (веруюто на католици и православни), нито теорията твърдяща, че Божият закон е бил валиден до смъртта на Исус на кръста, но със смъртта Му е отпаднал и вече не е задължителен за новозаветните вярващи (веруюто на повечето протестанти), нито тази, която гласи, че всички Божии заповеди са валидни, но буквалното им спазване е било задължително само до смъртта на Исус (веруюто на някои протестанти), са верни. Тези характеристики на Божия закон са само някои от основанията адвентистите от седмия ден да приемат последната теория – Божият закон е валиден, винаги е бил и винаги ще бъде валиден и задължителен за вярващите и никой няма право да го променя или да игнорира неговото спазване.
Фактът, че Божият морален закон е точно отражение на Божия характер и воля към творенията и това че Той е дал Сина Си за изкуплението на хората, са някои от най-силните доказателства, че не е възможно Божият закон да бъде променен.
Прочетете и статията Волята на Бога – разкрита, където разглеждаме, как точно Бог е разкрил волята Си на творенията чрез Десетте заповеди.
——————————————————————————————————————————————————————————————
Ако статията ви е харесала, можете да гласувате за нея в Свежо и да я споделите с вашите приятели във Фейсбук, Туитър, Гугъл или по имейла. Можете също така да я принтирате или да я запазите като PDF документ. Просто използвайте бутоните по-долу.
Ако имате въпроси или коментар към статията, използвайте формата за коментари под бутоните. Благодаря Ви!
А поговорката: Прекаления светец и Богу не е драг. Навсякъде около нас е пълно с примери за обратното.Може би до голяма степен еповече нарушаван отколкото спазван.
[Отговори]
Ники Димов отговори:
30.12.2010 в 23:12
И това как доказва, че законът подлежи на промяна? Мислите ли, че ако се съобразявате с Божия закон, това ви прави „прекален светец“? Смятам, че поговорката има предвид прекаляване с някакви принципи. Ако си послушен точно на това, което Господ казва и по начина, който Той има предвид, как това ще те направи „прекален светец“?
[Отговори]
В Старият Завет закона беше даден по утимативен начин. В Новият Завет имаме написване на Божият Закон в сърцата и умовете чрез три нови подхода. Новозаветното поучение на Г.Ис. Христос, Благодатното водителство на Святия Дух и промяната на ценностната ни система (мирогледа) чрез Новорождението. За всички морални заповеди имаме повторна интерпретация в Новят Завет, не така стои въпроса със Съботата. Това означава че Съботната заповед е церемониална.
Тони
[Отговори]
Ники Димов отговори:
01.02.2011 в 00:29
За съжаление съм принуден да започна отговорът си на вашия коментар със следния въпрос: Вие изобщо прочетохте ли статията? Вече наистина не мога да скрия разочарованието си да получавам коментари, които сякаш нямат нищо общо със статията, към която биват правени! Представят се все едни и същи твърдения, и то без НИКАКВИ библейски доказателства и се хващам, че трябва да повтарям едно и също нещо отново и отново, което наистина вече влияе на мотивацията ми да отговарям на коментари.
Ако бяхте прочели статията, сигурно щяхте да забележите, че в нея представям три изключително важни момента, които ДОКАЗВАТ (повтарям, ДОКАЗВАТ), че не е възможно в Божия закон да настъпи някаква промяна – три момента, които обикновено биват пропускани от протестантите днес (коментарът ви го доказва за пореден път). Ето че отново ще трябва да повтарям и обобщавам.
Първо, Божият морален закон е израз на Божието естество. Така както Бог не се променя, така и законът би следвало да не може да се промени. Второ, законът отразява волята на Бога към творенията Му и регулира отношенията Му с тях (за повече информация прочетете статията Волята на Бога – разкрита). Променя ли Бог волята Си към творенията? Следователно може ли да се промени и законът Му? Трето, необходимостта Исус да умре, за да осигури спасението на хората поемайки тяхната вина, доказва, че законът не може да се промени. Ако можеше, защо изобщо е била необходима жертвата Му?
Това са фундаментални концепции, на които стои въпросът за Божия закон и те не могат да бъдат пренебрегвани и заобикаляни чрез клишираните обяснения за промяната на завета. Те съществуват много преди изобщо да се появи идеята за завет. Затова очаквам от вас (или от някой друг) да ми докажете (с Библията, разбира се), че Божият закон на Десетте заповеди не отразява Божия характер, не е израз на Неговата воля към творенията и че дори и да подлежи на промяна, пак жертване на Божият Син е било необходимо за спасяването на грешника. Ако успеете да го направите, тогава ще призная, че въпреки посочените три особености Божият закон подлежи на промяна. Дотогава обаче тези общи обяснения с промяната на завета в Новия завет просто не вършат работа. Ако си направите труда, ще видите, че те вътрешно си противоречат. Ама както и да е.
Какво искате да кажете с това, че законът в Стария завет е бил даден по ултимативен начин? За първи път се сблъскваме със закона в Едемската градина (Бит. 2:16, 17). Понеже този случай е описан в Стария завет, и това ли наричате ултимативно даване на закона? Да, със сигурност е императивно, но не бива да забравяме също, че тук Адам и Ева все още не са съгрешили!
Освен това идеята за изписване на закона в сърцето изобщо, ама изобщо, ама изобщо не е новозаветна идея! Това е един от любимите аргументи на протестантите, за да оправдаят нарушаването на съботата, но те просто забравят (а може би не знаят), че подобно изписване на закона в сърцето ВИНАГИ е била Божията цел с хората. Вижте например Езек. 11:19, 20:
„Аз ще им дам едно сърце и ще вложа вътре във вас нов дух. И като отнема каменното сърце от плътта им, ще им дам крехко сърце, за да ходят в повеленията Ми и да пазят наредбите Ми и да ги вършат. И те ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог“ (Езек. 11:19, 20).
Това не е всичко:
„Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате“ (Езек. 36:26, 27).
Разгледайте контекста на тези стихове. Ще видите, че няма дори намек за промяна на завета и сключването му с друг народ. Тук се говори за Израил. И това, което Господ е искал за тях, е да промени сърцата им, за да могат да изпълняват от сърце повеленията Му. Защо тогава протестантите непрекъснато твърдят, че в Стария завет имало спазване на закона само по буквата, а едва в Новия завет той се изписва в сърцето на вярващите? Това просто не е вярно! Бог винаги се е интересувал от сърдечно поклонение и само такова поклонение е било приемано. Защо на старозаветните вярващи непрекъснато се гледа като на втора класа вярващи, които са били толкова далеч от истинското познание на Бога? Ами това наистина не е вярно!
Доколкото схванах, вие смятате, че след като за съботата не се прави някакъв директен коментар (цитирам „повторна интерпретация в Новия завет“), както бива направено за другите заповеди, следователно тя е церемониална заповед?
Първо, Новият завет коментира и разяснява само заповедите, които са представлявали проблем за вярващите от Ранната църква. Те не са имали проблеми с всяка от тях, затова и не всяка от тях бива разглеждана. Освен това, тук не става дума за повторна интерпретация, защото те винаги са имали такава интерпретация. Иначе Исус не би се позовавал изобщо на Старозаветните текстове. А Той го прави постоянно.
Второ, както вече казах, не всяка от заповедите бива повторена в Новия завет. Това означава ли, че тези от тях, които не биват споменати, са церемониални? Можем да открием места в Новия завет, където втората, петата, шестата, седмата, осмата, деветата и десетата заповед биват посочени по начин, който не допуска да бъдат разглеждани като незадължителни за новозаветните вярващи. Къде обаче имаме ясно и точно цитиране и разглеждане на третата заповед: „Не изговаряй напразно името на Господа твоят Бог!“? Или пък на първата заповед? И ако не можем да открием такова място в Новия завет, означава ли, че тези заповеди вече не са валидни за вярващите? Или пък може би са станали церемониални?
Трето, ако само повтарянето (ОК, „повторната интерпретация в Новия завет“) на някоя заповед я прави морална, какво би следвало да се случи с церемониалните заповеди, на които Исус прави „повторна интерпретация“? Защото вижте какво казва Исус тук:
„И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, остави дара си там пред олтара и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си“ (Матей 5:23, 24).
Ето, тук имаме „повторна интерпретация“ на една церемониална заповед. Ако следваме логиката ви, как трябва да разглеждаме вече тази заповед? Станала е морална? Или може би единствената церемониална, която новозаветните вярващи трябва да спазват? Изобщо разбирате ли накъде води логиката ви?
Пак да разгледаме последното ви съждение: „За всички морални заповеди имаме повторна интерпретация в Новят Завет, не така стои въпроса със Съботата. Това означава че Съботната заповед е церемониална.“ Моля ви, умолявам ви, даже настоявам да ми кажете, как точно стигате до този извод – как едното води до другото? Хайде, за да не се окаже, че съм разбран погрешно, пак ще задам въпроса: Как липсата на повторна интерпретация на съботата в Новия завет я прави церемониална заповед? Нужно е само да прочетете първите две глави на Библията (Бит. 1 и 2 гл.), за да разберете, че съботата няма нищо, ама нищо, ама нищо общо с церемониалния закон, защото тя е създадена веднага след създаването на хората, т.е. много преди да се случи грехопадението, което ИЗИСКВА появяването на церемониалния закон.
Освен това твърдението ви, че съботата не е разглеждана в Новия завет, не е вярно. Вижте например Матей 24:20, 21:
„При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден, защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега и каквато не ще има“ (Матей 24:20, 21).
Тук Исус визира бягството на християните, за да избегнат разрушението на Ерусалим, което се случило 40 години по-късно. Защо Спасителят би бил загрижен последователите Му да имат спокойно време за освещение на съботата 40 години след смъртта и възкресението Му, ако тя повече не е валидна за тях?
А какво да кажем за Евр. 4:1-11, където изцяло имаме разглеждане на четвъртата заповед в тон, който я потвърждава?
Очевидно вие приемате Десетте заповеди като морални заповеди. Пак ще ви цитирам: „За всички морални заповеди имаме повторна интерпретация в Новят Завет, не така стои въпроса със Съботата. Това означава че Съботната заповед е церемониална.“ Точно така, заповедите като „Почитай баща си и майка си“, „Не убивай“, „Не прелюбодействай“, „Не кради“, „Не свидетелствай лъжливо против ближния си“, „Не пожелавай“ (Изх. 20:12-17) са морални заповеди. Перфектно определение! Наистина ли е трудно обаче да се забележи, че точно сред този тип заповеди се намира и заповедта „Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа“? Ами тя се намира точно там – между третата и петата заповед, което я прави коя по ред? Точно така, четвъртата (Изх. 20:8-11)! И сега обяснете ми, как така всички тези заповеди имат повторение и потвържение в Новия завет, а една от тях (онази, дето е точно в центъра) загубва моралната си стойност и се превръща в церемониална? Както съм казвал и на други коментиращи в този сайт, въображението е полезно в някакви граници, дори и в тълкуването на Библията, но не бива да се прекалява с него. А тук очевидно ще ви е нужно почти безгранично такова, за да обясните всичко това. А до тогава аз просто ще трябва да се въоръжа с търпение и да чакам. Защо обаче имам съмнението, че ще чакам доста?
[Отговори]
Антон Димитров ............... отговори:
05.02.2011 в 14:25
@Ники Димов,
Според адвентистите Божиите морални заповеди са вечни и неотменими, както е вечен Бог.Те разкриват същността на Бог, неговият характер и святост.Това влючвало и Съботата. Институция учредена за цялата вселена. Тя Съботата стои в оргиналното Небесно светилище. Неделим атрибут е от характера на Бог.Бог е постановил всеки да се съобразява с нея.
Но нашият Г.Ис.Христос я поставя в друга светлина:“Съботата е направена за човека, а не човека за съботата, така щото Човешкият Син е господар на съботата.“Мар.2:27,28
„Така щото“ – Ако Ис.Христос защищаваше правото да нарушава Съботата, защото е нейн Господар,Създател,Творец,Законодател.
Това не е логично. Така Той може да нарушава всички заповеди, защото Той е Господар и на тях. Но в правото на човека е /чиито представител е Той на земята/ да я управлява.
Не може да бъде морална заповед, разписание за активност в живота.Разписание, норма за определен ден. Такива разписания, режим, ние ползваме за работа,хранене,спане и прочие, но това не са морални заповеди. Това е резултат на разумно отношение към нашето тяло. Примерно добре е човек да спи по 8 часа и да си ляга в определено време. Но ако наруши този режим, това не е фатално…
В Ст.Завет заповедите бяха дадени ултимативно, не се предвиждаше одобрение,съгласие,убеждаване. Всико трябваше да се изпълнява ултимативно, който не се подчинява да бъде убит с камъни, плюс отлъчване от Бога.
В Новия Завет от непосилен ултиматом Бож.закон е поднесен по нов начин. Приятелски „наричам ви приятели“ в благодатното поучение на Г.Ис.Христос.Свещенодействието на Св.Дух да ни наставлява. И промяната, новорождението, новото създание в Хр. Исуса.
1.И в Ст.Завет имаме оправдание чрез вяра и невменяване на грехове, но в жертвата на Ис.Христос това е превъзходно богато.
Ап.Павел казва“всичко за измет считам, само Христа да придобия.“ Фил.3:8
2.И в Ст.Завет имаме проявление на Св.Дух и изливането му частично. Но даването на Св.Дух след жертвата на Б.Син е с драстична разлика – изобличение за грях,покаяние,новорождение, ново съдание, водени от Духа. Св.Дух свещенодейства между Бог и човека.
3.И виждаме липсва ултимативния тон „Пази Съботата“. Защото ту има по-вече от Съботата. Към нея има отношение, като към церемониална заповед…
[Отговори]
Първо искам да уточня,че аз от известно време съм извън църквата,но не по причина за проблем с доктрините в Адвентната църква,а поради други лични причини. Въпреки,че съм от известно време извън църквата мога уверено да заявя,че никога не съм имал и дано да нямам съмнения занапред в правилността на доктрините изповядвани от Адвентната църква.
Та по въпроса за Моралния закон и Съботата искам да цитирам един стих от Лк. 4:16 – „И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в събота и се изправи да чете.“ Тук ясно и категорично се заявява,че Христос по обичая си,т.е. това е Негова практика редовна по убеждение е влизал в съботен ден и четял СЗ. Това си е цяло богослужение в Съботен ден. Следователно Христос е пазел Съботата. После в 1 Птерово 2:21 – „Защото и за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки;“ Се казва че Христос ни е оставил пример да подражаваме на който сме призовани да вървим и следваме по Неговите стъпки. Забележете казва се „стъпки“ в множествено число,а не „стъпка“. Една от многото стъпки за пример на който сме призовани е както Христос по обичая си влизаше в съботен ден и участваше в богослужението,така и ние да правим. Така,че само тези два стиха са напълно достатъчни за да разбият на пух и прах всякакви теории относно невалидността на съботата. И аз се надявам един ден Бог да ме завърне и да последвам в пълнота примера му било за Съботата, било за всичко останало!
Повече няма и не мисля за необходимо да се обяснявам на люде които се насилват против съвестта си да вярват че Съботата била отпаднала. Ейййй хора,вие които отричате Съботата вътрешно дълбоко по съвест прозирате истината,че Съботата е все още валидна,но упорствате както упорстваше в древността фараона на Египет! Ако толкова не желаете да спазвате Съботата поне спрете да се противите на Светия Дух когато дълбоко вътре във вас ви говори,че може би сте на погрешна позиция!!!!
[Отговори]
Антон Димитров ............... отговори:
10.02.2011 в 02:39
@Кристиан, Когато един човек е възприел една позиция в случая само от ученията на адвентната църква, той не може да си изгради друго виждане… Разбира се че Ис.Христос е изпълнявал закона влючително е пазел съботата. Той се роди под закон и трябваше да изпълни целият закон за може да стане изкупител.Само абсолютен праведник можеше да бъде победител над греха.С всички земни на земята равен, със грешниците грешен станал на Голгота.Но в Него не се намери грях за това стана победител, изкупителен агнец. Йоан1:17″ Понеже законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Ис.Христа.“
Тони
[Отговори]
stamen krivoshiev отговори:
10.02.2011 в 21:15
@Антон Димитров ……………,
Бихте ли разтълтували тези доста популярни думи, казани от същия Господ Исус Христос, цитирани многократно и в този форум: „Пазете се, да не се случи бягането ви през зимата, или В СЪБОТЕН ДЕН“ /Мат.24:20/. Какво, според Вас, иска да каже Господ Исус с тези последни думички / В СЪБОТЕН ДЕН/? Очевидно е, че нещо иска да каже, защото Той празни думи не употребява, нали?
[Отговори]
До Тони – та значи виж Тони какво ще ти кажа: (1).Много грешиш относно тезата си че съм запознат само с една позиция,т.е. тази на адвентната църква!!! (2). Със сигурност аз съм чел най-разнообразни религиозни схващания ще се опитам да ти ги изброя по памет,но бъди сигурен,че ще пропусна много,защото вече съм ги позабравил,та чел съм позицията на католици,праволсавни,петдесятници,йеховисти,баптисти,методисти,мормони,
дъновисти,муунисти и на още куп религиозни общества чиито имена бяха толкова особени,че не мога да си ги спомня. Чел съм специални критики срещу Съботата от православни теолози и други протестантски. Имал съм моменти когато съм четял по 16-18 часа и единствената пауза между четенията ми е била да се нахраня или да отида до WC-то. Айде направи си сега ти една равносметка,аз дали не съм запознат с други позиции по въпроса за Съботата освен Адвентната. И между другото да ти кажа,че именно четенето на тези критики срещу Съботата,именно те ме убедиха и затвърдиха окончателно по въпроса за Съботата. Колкото повече четях критиките срещу Съботата толкова по-ясно виждах Истината за Съботата и толкова по-убеден в Съботата ставах. Така,че ако предлагаш някаква нова критика срещу Съботата бъди така любезен да ми я пратиш на имейла liano_@abv.bg за да се почувствам за сетен път по-убеден в правилността на доктрината защитаваща Съботата!!! Почти съм сигурен,че нямаш какво ново да ми предложиш като критика срещу Съботата,защото и католическата,и праволсавната,и протестанстката,и критиката на другите общества като йеховисти,мормони и тем подобни се опират на едни и същи аргументи,които са дълбоко изсмукани от пръстите на човешката софистика!!!
[Отговори]
Антон Димитров ............... отговори:
11.02.2011 в 03:38
@Кристиан,
Прощавай ако съм те засегнал. Така ми се стори… Сега разбирам че с изследване на въпроса си стигнал до това убеждение да пазиш съботата. Аз много ценя посветени и мотивирани хора. От тях винаги можеш да научиш нещо…
Питаш какво е мнението ми за Мат.24:20. Не съм сигурен дали мога да дам най-добрият отговор,но разсъждавам: Ако зимата е много неподходящо време за местене. Не можеш да спиш на открито, судено е, трябва да носиш много дрехи и завивки. О това ще бъде много тежко преживяване. Ако си семеен и женати е бременна или с малко бебе, още повече се усложняват нещата…
Сега за съботата. Ако е съботен ден и всички освещават съботата, ти какво ще решиш. Да бягаш далече от Ерусалим или да търсиш убежище в храма…В събота портите на града се затварят, за да невлиза и излиза никой. Това може да е вероятната причина, да неможеш да напуснеш града…
Не ни се казва в текста, че поради непазенето на съботата ги е достигнало това възмездие. Сигурно знаеш много добре, защо Бог отхвърли еврейският народ…
Така че произволно е да мислим, че това е аргумент за пазене на съботата.
[Отговори]
стамен кривошиев отговори:
15.02.2011 в 00:55
@Антон Димитров ……………,
Ако прочетем целия контекст, ще видим, че Исус говори едновременно за две събития, които имат общи неща помежду си. Едното е загиването на еврейската нация, а другото- краят на света. Учениците са свързвали тези две събития, тъй като те все още не разбирали, че еврейският народ ще бъде отхвърлен и повече няма да бъде Божий избран народ. Въпреки, че е трябвало да го разбират, защото Исус вече им е бил казал това /Мат.21:43/. Ако еврейският народ не беше отхвърлил Христос, тогава наистина щеше да има логика да бъдат свързани същите тези две събития. Фактът, че учениците са поставяли знак за равенство между тези две събития се вижда от факта, че когато Исус говори за разрушаването на храма /Мат.24:2/, те веднага свързват това с края на света, защото не могат да приемат, че еврейският храм може да бъде разрушен по друга причина, освен по причина на края на света. Ето защо, когато Исус говори за разрушаването на храма /стих 2/, те мислят, че Той говори за края на света /Мат.24:3/. От четвъртия стих нататък започва по същество есхатологичната проповед на Исус. Той знае, че в дадения момент учениците не могат да понесат, ако би им разкрил ясно бъдещето на еврейската нация. Ето защо Той изказва едно пророчество, отнасящо се както за еврейския народ/ стихове 15 и 16/, така и за света, като цяло /стих 14/. Не е било невъзможно Исус да се завърне още във времето на това поколение /стих 34/ и тогава, тези две събития да се слеят в едно.Само, че това е било условно пророчество, което не се е изпълнило, поради липсата на някои условия /те са свързани с факта, че Израил окончателно отхвърля Христос с убийството на дякон Стефан и бива окончателно отхвърлен като Божий избран народ/.
Да, прав си, че когато четем написаното в тези стихове /в глава 24/, първо би следвало да ги отнесем към Божия избан народ по това време /еврейският народ/. Но, тъй като вече имаме безусловното пророчество, че този народ ще бъде отхвърлен /Мат.21:43/, се налага да потърсим и вторичното приложение на това пророчество в частта му за края на света.Това първично изпълнение на пророчеството за земния Ерусалим се е изпълнило в 70 г. сл. Хр., но не във всички детайли, описани от Исус, именно поради неговата условност. Знае се, например, че нито един християнин не е загинал тогава, а в същото време загиналите евреи са били около един милион. Така, че по тази причина, би следвало да намерим приложението и на стих 20 за края на времето, когато Израил вече не е Божий избран народ. А това означава, че думите на Исус, учениците му да се молят за това, „да не се случи бягането им в съботен ден”, не се отнасят вече до града Ерусалим, тъй като този град вече няма това значение в Божия спасителен план, което е имал в старозаветния Божий план. Нали е така? В този смисъл, съботният ден има своето значение и това значение се простира чак до края на времето. Непазенето на съботния ден е свързано с духовен проблем, т.е. с непълноценна връзка с Бога. А този проблем не е по-малък от материалния проблем, свързан с евентуалния факт, че може да ти се наложи да спиш на открито, жената ти да е бременна и т.н. Ето защо, когато дойде времето за вторичното изпълнение на това пророчество, съботният ден отново има своето място и проблемът няма да е в това, дали портите на Ерусалим ще са затворени, или отворени. Израил не е отхвърлен, поради причини, свързани със съботата. Това е ясно. Но и съботният ден има своето място в това апокалиптично пророчество. И това е ясно. Та, въпросът беше- ако съботата няма значение в Новия завет, защо е визирана във връзка със събитията непосредствено преди второто идване на Господ Исус Христос?
[Отговори]
Боби отговори:
15.02.2011 в 11:01
@Антон Димитров,
И още нещо важно за молитвата за бягането в съботен ден и затварянето на вратите на Ерусалим…
Исус дава пророчеството и предупреждава не само жителите на Ерусалим, а и на всички вярващи в Юдея. Това пророчество се отнася и за тях.
(Матей 24:15-16) когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на светото място, (който чете нека разбира), тогава ония които са в Юдея, нека бягат по планините…
И това е пряко свързано със съвета за молитва:
(Матей 24:20-21) При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден; защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега, и каквато не ще има.
Така логиката за портите на града не е лоша, но не е достатъчна да обясни смисъла, който Исус влага. А той е, че Господ очаква от последователите си да следват 100% Неговия пример и по Неговия обичай да си почиват в събота. Така правеха истинските Му последователи дори след Неговата смърт:
(Лука 23:56) в съботата си почиваха според заповедта.
[Отговори]
До Тони – благодаря за така изразеното мнение с уважение към мен. По принцип това е рядко срещана черта в българина когато има насреща си човек с различно от неговото мнение да изрази уважение по какъвто и да било начин,но все пак ти прави чест жеста дори и в писмен вид :)
Та по въпроса за бягането в съботен ден. Първо въпроса не е поставен от мен,но все пак мога да изразя мнение. Второ евреите не бяха отхвърлени от Бога заради неспазване на Закона или прочие друго. Причината беше в това,че те отказваха да приемат Христос като Богоизбрания Спасител на света. Защото както знаеш според техните представи наложени от традицията очакваха Месия като земен цар,който ще направи държавата Израил най-великата империя на Земята. Нека да си припомним как народа посрещна Исус при влизането му в Ерусалим,посрещнаха Го като цар и очакваха от Него да превземе държавната власт. А когато се оказа,че мисията на Христос е да умре като жертвен Агнец за техните грехове и греховете на света,те лично тези които няколко дена преди това викаха „Осанна…“,после викаха „Разпни Го…“. Ей това беше причината малко по-късно Бог да ги отхвърли като богоизбран народ. И в книгата Деяния от НЗ,ако не ме лъже паметта апостол Петър беше този,който се обърна с думите към евреите и им каза че поради тяхното коравосърдечие Бог се обръща вече към езичниците. И ако не ме лъже пак паметта тези думи мисля,че бяха изречени след събитието с видението,което Бог даде на ап. Петър с нечистите животни. Но няма да задълбавам в подробности около това видение. До колкото си спомням в една от многото проповеди които съм слушал навремето,един западен евангелизатор беше говорил в една от проповедите си относно евреите след смъртта на Христос,че около 3 г и половина след разпятието,официалните религиозни представители на еврейския народ със специален указ официално отхвърлят Исус като Месия. От тук вече като реакция Бог отхвърля и тях като богоизбран народ. Знаем какво последва после-обсада на Ерусали,превземането на града,избиването на стотици хиляди евреи и разпръсването на милиони евреи по всички краища на света без да имат своя държава векове наред,ккато беше предсказано в СЗ още от Мойсей.
А сега за бягането в съботен ден. Защо Христос казва тези думи. Както казваш ти за зимата,тя е труден сезонен период,а съботата е ден в който всеки се успокоил и настроил за почивка. Психически и физически човек се е отпуснал,той не би имал готовност да очаква някакви репресивни мерки предприети неочаквано и разбира се в такава една ситуация ще бъде особено трудно на човек да предприеме някакви спасителни действия било за себе си или неговите близки като отговор на неочаквани враждебни действия.
А дали тези думи на Христос могат да бъдат приети като аргумент защитаващи Съботата тук моето лично мнение е,че е въпрос на Съвест,всеки решава за себе си. Моите съвест и мнение подкрепят Съботата и за мен тези думи са вид аргумент на Христос в подкрепа на Съботата. Не омаловажавам значението на този стих,но има достатъчно и предостатъчно други библейски стихове,които по един ясен и категоричен начин защитават валидността на съботата и в наши съвременни дни.
В едно от мненията изказани по-горе беше споменат и стиха,че Човешкият Син е господар и на съботата и че съботата е направена за човека. Тук Христос съвсем няма мнението,че като Господар може да я променя или че Съботата като направена за човека не е Божият ден за освещение. Тук Христос има в предвид,че Съботата е и за останалите хора освен евреите,Христо казва че е направена за Човека,а не за Юдеина.Ако под Човек се разбира само юдеин(евреин),то тогава означава че ние другите било българи,гърци,римляни,американци,французи,англичани и пр. народи не сме Човеци. Много плоско разбиране. Под Човек Христос има в предвид всички народи,които живеят по Земята,а не само евреите. Защото по онова време поради предразсъдъци наложени от традициите на юдаизма е имало разбирането че Съботата е дадена само за евреите. Да не говорим,че и днес този фарисейски предразсъдък битува в теологията на католицизма,православието и простестантизма. Те казват че Съботата е за евреите и че тя била еврейска,а неделята била за християните. Нищо подобно!!! Думите на Христос,че съботата е направена за човека говори,че значението на Съботата и валидността ѝ не са ограничени до един народ-еврейския,а е за всички хора по Земята,като значение и валидност за освещение.
Обаче на мен ми е интересно нещо друго- Защо католическата,православната и голяма част от протестантските църкви,които уж се стремят всячески да се разграничат от евреите и юдаизма,Защо те използват фарисейски аргументи,както споменатият вече,че Съботата била за евреите,питам ЗАЩО? Значи когато ни е удобно ще използваме юдейска философия и софистика,а когато не ни е удобно няма да използваме!!! Нещо се губи принципната последователност в теологията-един път се стремим да се разграничим от евреите,а друг път се стремим да се опрем като аргументация въз основа на юдаистка софистика?!?!?!?! Питам-ЗАЩО?!?!?!?! Това явление,аз лично го наричам „поведението на фурнаджийската лопата“!!! Айде сега нека всеки сам за себе си да прецени дали Бог одобрява теолози,християни и обикновени хора с поведение като на фурнаджийска лопата?!?!?!
[Отговори]
Само искам да добавя един исторически факт в подкрепа на доктрината за съботата. Неговото значение и цел е предимно да ни накара да се замислим,а до какви мисли ще ни доведе това замисляне е отделен въпрос!
Искам да вметна,че на мен ми прави впечатление следният исторически факт,а именно,че откакто християнството е започнало да се разпространява,след смъртта на Христос и особено най-вече след смъртта на последния апостол… Най-дискутираният библейски и спорен въпрос е бил този относно доктрината за Съботния ден. Знае се,че преминаването от събота към неделя не е станало изведнъж,а с течение на десетилетия и дори 2-3 века,до 321 г. сл. Христа. В началото при опита за въвеждане на Неделята са се пазели и двата дни като почивни. В последствие се издават редица декрети,които имат за цел да накарат християните да се разграничат от евреите,като изоставят Съботата и да почитат само Неделята. От момента в който започва вмъкването на Неделята като ден за освещение,започва и големият СПОР относно дилемата Събота или Неделя! Историческият факт,че този спор с течение на годинте е добивал все по-мащабни размери,а днес е в световен мащаб,фактът че днес тази дилема е повече от Спорна,повече от всякога в историята на християнската църква и света,доказва само едно,че Истината за святостта на Съботния ден е ИСТИНА! И колкото повече наближаваме Края на Времето толкова повече дилемата Събота или Неделя,ще бъде представяна в светлината на Изпит за Вяра и Вярност към Бога. С наближаването на Второто Пришествие наближава и поставянето на тази Дилема лично пред всеки един човек като Изпит. В зависимост от искреността на вярващия,той ще избере или Събота,или Неделя. Бог казва,че Съботата е Неговият белег,а римокатолицизмът казва че Неделният ден е белег на неговата власт и авторитет. Избирайки еди от тези дни за освещение,ние избираме пред чий авторитет да отдаваме върховно религиозно поклонение!!!
Самият исторически факт за ескалиращата кулминация в спора Събота-Неделя,лично за мен е неоспоримо доказателство,че Съботата е Божият ден. А теолозите подкрепящи Неделята осъзнавайки все повече и повече слабостта на аргументите си,прибягват до средствата на политическата власт и стигащи дори до крайността да преследват и малтретират физически,онези които избират или са избрали Съботата!!! За това вече имаме пример даден ни от римокатолицизма през така нареченото Мрачно средновековие!!!
Всеки сам избира и решава за себе си!!!
[Отговори]
„Съботата е направена за човека“ – каза Исус. Тук беше мястото Г.Исус да обясни значението на съботата, така както я разбират адвентистите, но не се случи…Съботата като институция била замислена и направена за Адам и Ева и човеците след тях. Никъде в текста не се поставя въпроса, за коя нация е направена съботата. Но хитро вмъкват адвентните учители ответ – съботата не е направена само за Евр.народ…
Действително, Библията е една трудна кръстословица.Исая28:9-11 „Защото дава заповед след заповед,заповед след заповед и правило след правило, тук малко, там малко“.
Кого ще научи на знание?
Има един критерий за истината 1Кор.2:10-16 „Не с с думи от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа…“
Посветен живот и молитва, обезателно,винаги дава резултат. Ако чустваш радост,мир,благодат от поднасянето на съботата като ден отделен за Бога, вие нямате нужда от други доказателства и философии…
„Божият Дух свидетелствува с моя дух“ че стоя в истината. Така да пристъпваме към Бога с „искреност и истина“ и със „сърца очистени от лукава съвест“. Имаш ли свидетелството на Бож. благодат, скъпи приятелю, ти практически стоиш в истината…
Това е Новозаветното послание на Г.Ис.Христос.
Тони
[Отговори]
Боби отговори:
20.02.2011 в 01:00
@Антон Димитров,
За да бъде разбран човек е необходимо да се изразява ясно. От последното изказване не успях да разбера какво искаш да кажеш.
Какво означават думите ти: „Тук беше мястото Г.Исус да обясни значението на съботата, така както я разбират адвентистите, но не се случи…“?
Исус много добре обясни значението на съботата и то така както я разбират адвентистите. За да разясни на фарисеите и други учители, че бяха извратили и изопачили изискванията за освещаване на съботата даде примери. С тях Исус не защитаваше нарушаването на съботата. Проблемът не беше в съботата, а в натоварването й с изисквания, които Създателят и Господарят на съботата не беше заповядал (например, да не се късат класове в събота). Накрая обобщи с изявлението, че като Господарят на съботата знае по-добре от разни равини кое е редно и кое не да се прави в събота.
Много правилно отбелязваш, че „Съботата като институция била замислена и направена за Адам и Ева и човеците след тях. Никъде в текста не се поставя въпроса, за коя нация е направена съботата.“ Точно в това вярват и адвентистите.
Но какво означават думите ти: „хитро вмъкват адвентните учители ответ – съботата не е направена само за Евр.народ…“? Кое е хитрото вмъкване? Адвентистите използват този стих, за да покажат, че някои християни грешат като наричат съботата еврейска или церемониална заповед дадена на еврейския народ. Ето такова изказване е хитро вмъкване, за да обезцени една заповед написана лично с Божията ръка и дадена на всички хора, а не само на евреите, както заблуждават някои.
Прав си, че има един критерии за истина и той наистина е „с думи научени от Духа.“ Но тези думи се съдържат в Божието слово и закон или най-малко поне не противоречат на това слово и закон. Ако противоречат „няма в тях светлина“ (Исая 8:19, 20) и те не са от Божия Дух, защото Той не си противоречи.
Личното преживяване не е достатъчно доказателство за каквото и да било. Много заблудени хора в този свят си мислят, че чувстват радост, мир и благодат и продължават да нарушават ясно откритата Божия воля. Кое е истинското свидетелство на Божия Дух и Божията благодат, че стоиш в истината – някаква твоя преценка за положителен резултат или Библейското „Писано е?“
Новозаветното послание на Христос е „Писано е“ и „Аз ви казвам.“ „В онзи ден мнозина ще“ изваждат преживени велики резултати и свидетелства, че са стояли в истината, но Исус ще им посочи Своя единствен критерии за истина, който съзнателно са нарушавали. (Матей 7:22, 23)
[Отговори]
До Боби,
Действително в предният постинг аз загатнах за нещата, но неисках детално да ги излагам защото мислех че няма да бъда чут. Аз мисля че Г.Ис.Христос трябваше да изяви следното:
Съботата е учредена от Бог Отец, като неделима част от неговото естество. Той Бог отдели и освети съботния ден, първо за себе Си. След това за всички негови ангели,херуфими, серафими, да почитат и му се покланят в Събота. Съботата е поставена за целият Универсиум.За това и човека е задължен да се съобразява и почита Божията Свята Събота.
Но вместо това Исус заявява-“Съботата е направена за човека“. Човека е господар на съботата. В този смисъл и Човешкия Син е господар на съботата. Аз не мисля че Г.Ис.Христос ни съобщава, че Той е Творец,Създател и Учредител на съботата и като такъв има право да я нарушава. Той не осъжда учениците си, че си правят храна, защото те са господари в употребата и ползването на съботата.Тя е направена за тях и те могат да преценят и взимат отношение как да я употребяват. И понеже в момента има нещо по важно от съботата, те могат да я нарушат но това неим се вписва в грях. По тази причина, също така и Човешкия Син е господар на съботата и книжниците и фарисеите небива да го осъждат…
Наистина си прав, че чуствата не могат да бъдат критерий за това дали стоиш в истината. „Сърцето е измамливо повече от всичко и страшно болно/променливо/“ То не може да бъде критерий. Но тук става въпрос за опитности,духовни взаимоотношения с Бог. Те много силно говорят в живота на човека. В Йоан7:17 се казва – „Ако някой иска да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога“.Исус каза на една група възрасни юдеи Йоан 8:32″Ще познаете истината и стината ще ви направи свободни.Отговориха му – ние сме Аврамово потомство и никога никому не сме били роби, как казваш ти ще станете свободни.Наложи се Исус да им каже директно.Всеки който върши грях е роб на греха./Аз ще прибавя един е победен от цигарата, станал и е роб. Друг от алкохола, станал му е роб, лъжат,кражбата ,секса и прочее/ Но ако Синът ви освободи, вие ще станете наистина свободни“.
Това означава от опит да познаеш каква е Бож.воля и да носиш свидетелството на новото създание, на новорождението.
Според мен да пазиш съботата като ден за Господа не е грях, но на същото основание можеш и друг ден да пазиш. Въпроса е приема ли Бог това което му отдаваш…?
[Отговори]
Боби отговори:
21.02.2011 в 01:24
@Антон Димитров,
Имаш невероятно странна представа за адвентното разбиране за съботата. Къде си чел за това, защото е абсолютно невярно и изопачено разбиране? Няма адвентна книга, която да твърди такива неща. Добре е да цитираш откъде си разбрал, че адвентистите вярват в такъв абсурд. Ще коментирам разбиранията ти за адвентистите.
Цитирам те: „Съботата е учредена от Бог Отец, като неделима част от неговото естество.”
Адвентистите не вярват, че съботата е учредена като неделима част от Божието естество. Адвентистите вярват, че принципите в Божия закон са израз на Божието духовно естество. Кои са принципите? Матей 22:40 – любовта към Бога и любовта към ближния; правилните взаимоотношения с Бога и с ближния; близостта с Бога и с ближния. Бог е любов и Бог е справедлив. От тези принципи, които са част от Божието естество са оформени и изразени 10-те заповеди, включително и заповедта за освещаване на съботата. Но самата събота като форма, като ден или време не е неделима част от естеството на Бог. Нищо от творението не е част от Божието естество.
Цитирам те: „Той Бог отдели и освети съботния ден, първо за себе Си.”
Адвентистите не вярват, че Бог отдели и освети съботния ден първо за Себе Си. Бог няма нужда от почивен ден. Ако Той си почина, то е за да даде пример, как човекът да употребява съботата.
Цитирам те: „Бог отдели и освети съботния ден… за всички негови ангели,херуфими, серафими, да почитат и му се покланят в Събота. Съботата е поставена за целият Универсиум.За това и човека е задължен да се съобразява и почита Божията Свята Събота.”
Адвентистите не вярват, че Бог е направил съботата за ангелите или за целия Универс или Вселена. Съботата е обиколката на земята един път около оста си. Т.е. това е регламентиран от Бога специален период от време, създаден специално за човека и най-вече за връзката му с Бога. Ангелите не измерват времето си с въртенето на земята.
Както съботата така и заповедта „Не прелюбодействай” няма отношение за ангелите, защото тяхното съществуване не определя такива нужди или проблеми, които да нарушат тази заповед. Но принципите, които стоят зад заповедите „Не прелюбодействай” и „Помни съботния ден” и зад всяка друга заповед, важат и за ангелите. Тези принципи при ангелите вероятно имат друга по-подходяща за тях форма. Но е логично да се приеме, че принципите и законът, който ги въплъщава съществуват. Сатана ги наруши, когато се появи грях или беззаконие в него; наруши Божия закон (Езекил 28:15). Грехът е нарушаване на закона (1Йоан 3:4).
На Адам и Ева, когато бяха в безгрешното си състояние, Бог не заповяда да не прелюбодействат или да не убиват. Но имаше заповеди и закон за тях, който също въплъщаваше Божествените принципи в подходящата за тяхното непаднало, безгрешно естество.
Съботата беше направена преди грехопадението и този факт много добре говори за това, че тя е била част от въплъщенията на принципите на Бога, изразени с подходяща за човека законова форма. Логично може да предположим, че в Универса също има подходяща законова форма за принципа, който стои зад съботата. И той важи и за ангелите и за другите светове, макар че ние не знаем какво представлява тази форма.
По въпроса за това, какво означава, че Исус е Господар на съботата и какво означава съботата е направена за човека, Кристиян го е написал много добре по-долу. Адвентистите не вярват, че човекът може да се разпорежда не според Божествените изисквания със съботата. Не вярват и, че на каквото и да е основание може да се пази друг ден. Това е очевидно и явно нарушение на Божието изискване към човека. Исус не приема такова отдаване и заблуждение. (Матей 7:22, 23)
Разбира се, Той познава всеки човек индивидуално и ще съди всеки според светлината в която е живял. Ако някой искрено не е разбирал ясно този или друг въпрос и е живял според това, което е разбирал, Бог ще го приеме. Но ако според Божията преценка не е бил искрен в отстояването на заблудата си, то Бог ще постъпи според справедливостта Си.
[Отговори]
До Тони. Тони айде да се опитаме първо да си обясним какво означава Господар,защото аз оставам с впечатлението,че на тебе не ти е ясно или ти убягва ясното и значение на тази дума. Та според Бг тълковен речник тази дума има три основни значения. Първото в пряк смисъл значение е Владетел,Властелин. Второто значение е богат човек,който ПРИТЕЖАВА имоти и богатства. Третото значение в преносен смисъл е да имаш власт над някого или нещо!
Така,разбрахме че думата Господар разкрива претенция за право на собственост. И сега когато Христос заявява че е Господар на Съботата,какво претендира? Претендира разбира се,че Съботата е е Негова собственост.Е и от тук какъв извод следва да си направим,че Христос премахва или утвърждава Съботата като институция?
А и между другото никъде не е казано нито в НЗ,нито в СЗ че човека е господар на съботата. Човешкият Син е титла,която визира единствено и само конкретно Исус Христос и никакъв друг,който и да било. Казано е,че съботата е направена за човека,а не човека за съботата. Тук смисълът е,че съботата има предназначението да осигурява почивка на човека и връзка с неговия Създател. А фарисеите бяха направили съботата поробваща за хората поради стотиците подзакони измислени от тях самите за УЖ по-свято пазене на съботата. Това има в предвид Христос.
И между другото бъди честен да си признаеш,че спорейки по този въпрос ти си имаш своите колебания и на моменти не се чувстваш никак убеден в „святостта“ на Неделята или който и да било друг ден,освен коментирания!!!
[Отговори]
Антон Димитров ............... отговори:
22.02.2011 в 03:34
@Кристиан, До Кристиян и останалите които вземат отношение.
„Съботата е направена за човека а не човека за съботата.“
„Човешкият Син е Господар на съботата.“
Въпроса е в качеството на какъв Г.Ис.Христос изказа тези думи. Ако той ги казва в качеството си на Бог,Творец,Създател съгласен съм с теб. Но ако той ги изказва като представител на човечеството
оприличен на всички нас. С всички земни на земята равен, борец за изпълнение на закона /роден под закона/ за да задоволи изискванията на закона за праведност. И в този момент Го притискат, че позволява на учениците си да нарушават съботата. Отговаря – „Съботата е направена за човека“ и може да бъде нарушавана, когато има нещо по важно. Забележете Исус прави тези коментари в качеството си не на Бог, а на човек който трябва да съблюдава съботата. Даже прибавя сравнителна случка отностно“ присъствените хлябове“, който бяха определени за свята служба, осветени, но Давид и хората му ядоха от тях и не бяха виновни…
Аз мисля Исус направи тези изказвания в защита на човека нарушаващ съботата според фарисеите, а не в защита на правото му да бъде Бог,Творец, Създател, Господар, който може да си позволи да нарушава съботата.
Тони
[Отговори]
Боби отговори:
22.02.2011 в 20:17
@Антон Димитров,
Проблемът е в разбирането ти, че Исус нарушава съботата. Това го твърдяха фарисеите. И за тях, както и за теб, Той наистина нарушава съботата, защото не разбирате смисъла, който Бог е вложил в нея и начина на нейното освещаване. Освещаването на съботата е за благословение, а не за бреме.
Исус никога не е нарушавал съботата. Достатъчно е да цитирам два текста, които го потвърждават:
Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.(Матей 5:17)
Кой от вас Ме обвинява в грях? (Йоан 8:46)
Така Исус, Човешкият Син с живота и неоспоримите аргументи на учението си показа кой е правилният начин за освещаване на съботата. Така и в другите неща и в това за събота, Той си остава нашият образец за подражание.
[Отговори]
стамен кривошиев отговори:
02.03.2011 в 09:12
@Антон Димитров ……………,
Кой може да бъде Господар на съботата, освен Този, Който я е създал? Може ли да си господар на нещо, което друг създава и друг поддържа. Исус винаги е бил 100% Бог, включително и през тези 33 години от земния си живот.За мен това е отговорът на единия въпрос.
„Съботата е направена за човека, а не човек за съботата“. Нали по този текст дискутираме? Не вярвам, че Вашето тълкувание на текста е следното: „Съботата не е задължителна за съблюдаване, въпреки, че в самата Библия са дадени указания за нейното освещаване /примерно в Исая, глава 58/, защото човекът е по-важен от тези указания, които Бог е дал. Така, че нарушаването на указанията не е проблем, поради тази причина.“Ако правилно съм разбрал, това е Вашето тълкувание на този текст.
Ако пак правилно съм разбрал, адвентното тълкувание е следното: „Не разбирате защо е дадена съботата. Тя не е дадена за да ви обременява, а за да ви радва. Тя е дадена за доброто на човека, а не обратното, както мислите вие- човекът да е създаден за да се прослави съботата.“ Тази грешка допускаха фарисеите в разбирането си за съботата и затова бяха създали толкова много предписания за спазването й. Само, че не разбираха най-важното- всичко, което човек прави за доброто на другите в събота е приемливо за Бога. Всичко, което човек прави егоистично, за себе си, не само в събота, не е приемливо за Бога.
[Отговори]
Защо разделяте закона на части които отпадат и които остават? Никъде в Стария завет закона не е разделян на части а е едно цяло. Много ясно е казано в Новия завет, че Мойсеевия закон е отпаднал след Христовата смърт. Говори се за целия закон такъв какъвто е даден на планината Синай. Иначе, онези които все още са под закон, трябва да спазват целия закон а не само части от него. Тоест, трябва да се обрязват и да пазят същите празници както евреите. Ако съгрешат само във едно нещо от закона, биват виновни в целия закон. Така пише в Новия завет, кои сте вие та да го променяте? Дори в Деяния 15 глава, съвсем ясно е обяснено на новоповярвалите християни
[Отговори]
стамен кривошиев отговори:
11.03.2011 в 15:06
@Сашо Дайнов,
Гражданското законодателство на Израил няма как да е повече валидно за Божия народ днес, тъй като старозаветният Израил просто вече не е….Божий избран народ /Мат.21:43/. Божият народ днес вече не съставлява една държава, а е разпръснат по целия свят. Това го знаем всички, нали така? И ако следваме твоята логика, значи трябва да приемем, че абсолютно всичко, казано чрез Мойсей вече не е валидно и просто трябва да го зачеркнем. Вече няма чисти и нечисти животни. Това, което не е било здравословно тогава, вече изведнъж е станало здравословно. Функциите на човешкия организъм някакси са се променили от само себе си. Няма значение, дали лъжеш, или не лъжеш, тъй като не си заслужава да се интересуваме какво е казал Мойсей за лъжата, например. А, че точно в Новия завет пише, че лъжците няма да влезят в Божието царство, и това няма значение. Важното е, че сме под благодат. Помисли малко и си отговори на самия себе си- наистина ли вярваш в това?
[Отговори]