Едно пророчество за раждането на Исус
Една от най-любимите теми на библейските пророци е идването на Спасителя. С вълнение и възхищение те говорят за бъдещия Месия, Който ще донесе истинското освобождение на Неговия народ – освобождение от робството на греха. Десетки и десетки са пророчествата, които описват живота и мисията на Изкупителя векове преди Той да се появи. Те са толкова значими, че формират може би най-важният раздел пророчества в Свещеното писание – месианските.
Интересното е, че едно от най-известните пророчества за Спасителя като че ли остава недостатъчно добре разбрано и сигурно затова е предизвиквало големи дебати през годините, а продължава и до днес. Това е пророчеството за раждането на Месията от девица. Намираме го в книгата на пророк Исая:
„Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще го нарече Емануил“ (Исая 7:14).
Не изглежда толкова сложно, нали? И все пак може да доведе до объркване. Нека да разгледаме интерпретациите на това пророчество и да се опитаме да разберем, какво точно казва то.
1. Интерпретации на Исая 7:14.
Има различни тълкувания на пророчеството от Исая 7:14.
Един по-либерален теолог би предложил, че този текст никога не се е отнасял за Исус Христос, но евангелист Матей го е приложил за Него след години. Иначе пророчеството (ако изобщо може да се нарече пророчество) се отнася за някой съвременник на пророк Исая. Неговият аргумент би бил контекста. Ето какво казва той:
„И Исая рече: Слушайте сега, доме Давидов, малко нещо ли ви е да досаждате на човеци, та ще досаждате и на моя Бог? Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще го нарече Емануил. Сгъстено мляко и мед ще яде, когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото преди да се научи детето да отхвърли лошото и да избира доброто, тая земя, от чиито двама царе се отвращаваш ти, ще бъде изоставена“ (Исая 7:13-16).
Всеки изследовател на Свещеното писание знае, че тълкуването на един текст винаги трябва да се съобрази с неговия контекст. Това е желязно правило. Контекстът тук е много ясно указание, че Исая трябва да има предвид раждането на дете, което ще е знамение за народа под управлението на Ахаз (виж Исая 7:10-12) и че докато то е още малко, Израил ще бъде освободен от натиска на Асирия и Египет. Това дете трябва да е било в царския двор, за да може Ахаз да го вижда непрекъснато и то да му служи за знамение. Някои предполагат, че може да става дума за син на Исая.
Един по-консервативен тълкувател обаче не би търсил никакъв вид изпълнение на това предсказание по времето на Исая и би видял в него само едно директно месианско пророчество с едно-единствено изпълнение – в лицето на Исус от Назарет. Неговият аргумент би бил приложението, което друг боговдъхновен автор прави на това предсказание след години. Говорейки за раждането на Исус Христос от девицата Мария евангелист Матей казва:
„А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: ‘Ето девицата ще зачне и ще роди син, и ще го нарекат Емануил’ (което значи Бог с нас)“ (Матей 1:22, 23).
Тук боговдъхновеният писател Матей пише с убеденост, че раждането на Исус Христос е изпълнение на пророчеството на Исая. Евангелистът подчертава, че то се е случило, „за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка“. Следователно, Исая трябва да е имал предвид само раждането на Месията.
И така, две различни виждания и не можем да отречем, че и двете имат своите основания. Къде е истината? Либералното или консервативното тълкувание е правилното?
Както се случва често, истината е някъде по средата. Въпросът е, че това пророчество може да се разбере правилно, само ако се разбират един специфичен вид класически пророчества, които са свързани с един особен вид изразност, която на практика доминира Стария завет – класическите типологични пророчества.
2. Типология в Свещеното писание.
Какво трябва да разбираме под понятието „типология“? Следната дефиниция е може би най-точната: Под вдъхновението на Светия Дух дадено лице или събитие в Свещеното писание загатва за бъдеща действителност. Значи тук имаме предсказване на бъдещето, но като предсказание служи определена личност или някаква случка.
В Стария завет „тюпос“ (типът, прототипът) предварително обрисува нещо, което трябва да се случи или някой, който трябва да дойде. Това, което е обект на предварително обрисуване, се нарича „антитюпос“ („антитип“ – „истинското“, „оригинала“). Към „тюпос“ (типа, прототипа) принадлежи само един „антитюпос“ (оригинал) – типът обрисува само един антитип.
Обикновено антитипът е Исус Христос. Веднага трябва да уточним, че това, че понятието „антитип“ е използвано за Исус, не означава, че Той е натоварен с негативен характер заради представката „анти“. Това означава, че Исус е обратното на „типа“, на предобраза. А обратното на предобраза е… образа, оригинала. Исус е оригиналът!
Библията сама посочва типа и антитипа. Ако смятаме, че даден боговдъхновен автор използва някакъв образ или събитие като тип на някой или нещо от бъдещето, трябва друг боговдъхновен автор да го потвърди.
2.1. Типологични месиански пророчества
Типологията има пророчески характер. Затова обикновено свързваме типологията с пророчествата. Макар и да не можем да наречем всеки „тюпос“ пророчество, то има и типологични (индиректни) пророчества. Типологичното пророчество предсказва бъдещето чрез лица и събития.
В момента ни интересуват месианските типологични пророчества. Най-много типология откриваме по отношение на Месия:
„Адам, който е образ (/гр./ „тюпос“) на Бъдещия (Исус)“ (Римл. 5:14).
Месианските типологични пророчества имат повече от едно изпълнение, докато стигнат кулминацията си в личността на Месия. Често пъти стигат до първото Му идване и преминават към славното Му Второ идване.
Типологията е непрекъснатото Божие действие, което води до окончателното спасение в Исус Христос. Когато поучавал, Исус правил правилните приложения на типологичните образи и пророчества от Стария завет. Той застъпвал идеята, че е дошло времето на оригинала и на изпълнението на символите. С учудващи претенции Той заявил, че е повече от Йона (Матей 12:41), че в Него има повече от мъдростта на Соломон (Матей 12:42), че е повече от храма (Матей 12:6).
2.2. Директни месиански пророчества
За да стане по-ясно, ще сравним месианските типологични пророчества с месианските директни пророчества.
Директни месиански пророчества имаме, когато старозаветен пророк прави предсказание, което се отнася само за Месия. Следователно, те имат само едно изпълнение в Месията и предсказват бъдещето чрез Божието слово (с конкретни думи, а не чрез лица и събития).
Да разгледаме един пример:
| Пророчество: | Изпълнение: |
|
„А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, от теб ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израил, Чийто произход е от начало, от вечността“ (Михей 5:2). |
„А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да му се поклоним. Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него. Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше, где трябваше да се роди Христос. А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: „И ти, Витлееме, земьо Юдова, никак не си най-малък между Юдовите началства, защото от теб ще произлезе Вожд, Който ще бъде пастир на Моя народ Израил“ (Матей 2:1-6). |
Тук имаме предсказание за месторождението на Месията – че то ще се случи в градчето Витлеем. Както виждаме, предсказанието се е изпълнило точно – Исус се родил във Витлеем. Това е директно месианско пророчество и има само едно изпълнение.
Да разгледаме друг пример:
| Пророчество: | Изпълнение: |
|
„Радвай се много, Синова дъщерьо! Възклицавай, Ерусалимска дъщерьо! Ето, твоят цар иде при теб. Той е праведен и спасява – кротък и възседнал на осел. Да! На осле, рожба на ослица“ (Зах. 9:9). |
„И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им: Идете в селото, което е насреща ви и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея. Отвържете ги и докарайте Ми ги. И ако някой ви рече нещо, кажете: На Господа трябват; и веднага ще ги изпрати. А това стана, за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: „Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при теб, кротък и възседнал на осел, и на осле, рожба на ослица“. И тъй, учениците отидоха и сториха, както им заръча Исус; докараха ослицата и ослето и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях. А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя, други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя. А множествата, които вървяха пред Него и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия син! Благословен, Който иде в Господното име! Осана във висините! И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи. И казваха: Кой е Тоя?“ (Матей 21:1-10). |
Според друго предсказание Месията ще влезе в Ерусалим с царско достойнство, но и в бедност. Как се е изпълнило? Исус влезъл точно по този начин в Ерусалим. Това също е директно месианско пророчество, което има само едно изпълнение.
И така, виждаме, че чрез директните месиански пророчества се прави предсказание свързано с Месията директо чрез думи и изпълнението им е само едно – в лицето на Исус Христос.
Разбирайки особеностите на директните месиански пророчества ще ни бъде по-лесно да разберем типологичните. При тях отново имаме предсказване на бъдещето във връзка с Месията, но чрез използване на определени лица или събития. С други думи, след даването на пророчеството първо трябва да се появи предсказаното лице, което от своя страна служи като пророчество за Месията. Значи първо имаме едно изпълнение на пророчеството в лицето, което трябва да се появи (тюпос) и след това имаме повторно изпълнение в Исус Христос (антитюпос). Точно това откриваме в пророчеството от Исая 7:14!
3. Тълкувание на Исая 7:14.
Имайки предвид всичко казано дотук пророчеството от Исая 7:14 започва да става по-ясно. Нека пак да го видим:
„Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще го нарече Емануил“ (Исая 7:14).
Както вече разгледахме, според евангелист Матей това пророчество се е изпълнило в лицето на Исус Христос. Не можем обаче да пренебрегнем неговия контекст:
„И Господ говори още на Ахаз казвайки: Поискай си знамение от Господа твоя Бог. Искай го или в дълбината, или във висината горе. Но Ахаз рече: Не ща да искам, нито ще изпитам Господа. И Исая рече: Слушайте сега, доме Давидов, малко нещо ли ви е да досаждате на човеци, та ще досаждате и на моя Бог? Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще го нарече Емануил. Сгъстено мляко и мед ще яде, когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото преди да се научи детето да отхвърли лошото и да избира доброто, тая земя, от чиито двама царе се отвращаваш ти, ще бъде изоставена“ (Исая 7:10-16).
Контекстът изисква да приемем, че това пророчество касае цар Ахаз, на когото се налага да избира, дали да се присъдени към Асирия или към Египет. Детето, което ще се роди, ще служи за знак на царя, че Господ е с него и той не трябва да избира никое от двете враждуващи царства.
Защо тогава Матей твърди, че Исая говори за раждането на Месията? Защото това пророчество не е месианско директно, а месианско типологично пророчество. Първо то се отнася за цар Ахаз – ще се роди дете като знак за политическото освобождение на един народ. Раждането на това дете е тип на раждането на Месията. Второто изпълнение на пророчеството е в Исус – ще се роди Дете, Което ще донесе освобождение от робството на греха за всички хора.
Ето няколко допълнителни детайли, които потвърждават тази идея:
1) Думата за девица използвана от Исая може да означава и млада омъжена жена. Въпреки че в еврейския език има специална дума за девица, тук тя не е използвана.
2) Когато Матей казва, че се е изпълнило пророчеството на Исая, той използва гръцката дума „плероо“ – „изпълвам със значение“, т.е. раждането на Исус е изпълнило със значение пророчеството на Исая. Това допуска, че пророчеството вече е имало изпълнение по времето на Исая, но сега, в лицето на Исус, то се изпълва с по-дълбоко значение.
3) Името на детето, което трябвало да се роди, било Емануил. Ако пророчеството беше месианско директно и се отнасяше единствено и само за Исус, Той също е трябвало да се казва Емануил.
Да представим идеята на това пророчество по друг начин:
Детето родено по времето на Ахаз (и Исая) е изпълнение на Исаевото пророчество. Раждането на Исус е изпълнението на Исаевото пророчество. Защото това пророчество е месианско типологично, а не месианско директно.
Единствено познаването на типологията в Свещеното писание помага за правилното разбиране на едно от най-известните пророчества за Месията – раждането на Спасителя от девица. Първото изпълнение на пророчеството е по времето на Исая, но истинското му изпълнение е в лицето на Исус Христос.
——————————————————————————————————————————————————————————————
Ако статията ви е харесала, можете да гласувате за нея в Свежо и да я споделите с вашите приятели във Фейсбук, Туитър, Гугъл или по имейла. Можете също така да я принтирате или да я запазите като PDF документ. Просто използвайте бутоните по-долу.
Ако имате въпроси или коментар към статията, използвайте формата за коментари под бутоните. Благодаря Ви!
Благодаря за задълбочения теологичен коментар и за коректното отношение към библейските текстове.
[Отговори]
Ники Димов отговори:
25.12.2010 в 20:37
За мен е удоволствие!
[Отговори]
Ники Димов: „Думата за девица използвана от Исая може да означава и млада омъжена жена. Въпреки че в еврейския език има специална дума за девица, тук тя не е използвана.“
Стамен: Тъй като не знам еврейски език, коя точно е тази специална дума за „девица“ в еврейския език?
Какъв е точният превод на използваната тук /В Исая 7:14/дума в еврейския оргинал? Млада омъжена жена ли? Ако е така, защо тогава във всички английски преводи се използва думата virgin, която означава „девица“? И още нещо, в какво точно е трябвало да се изразява знамението за цар Ахаз, ако раждането е следвало да бъде от млада омъжена жена? Защото девица да роди си е наистина знамение, ама млада омъжена жена да роди си е нещо обикновено. Би ли внесъл малко повече яснота?
[Отговори]
Ники Димов отговори:
27.12.2010 в 22:36
Вярно е, че думата „девица“ в английските и българските преводи подвежда, защото така не може да се разбере, коя точно еврейска дума е използвана. Обичайната дума за „девица“ в еврейския език е „bethuwlah“. Тя означава само това – девица. Исая я използва на пет места в книгата си (виж Исая 23:4, 12; 37:22; 47:1; 62:5). Интересното обаче е, че в Исая 7:14 използваната дума не е „bethuwlah“, а „almah“, която означава „млада жена, девица“, но също и „жена на възраст за омъжване“, както и „наскоро омъжена жена“. След като е очевидно, че Исая е много добре запознат с обичайната дума за девица „bethuwlah“, защо той не използва именно нея във въпросното пророчество, а е избрал дума, която е с по-общо значение и по-радко срещана в Писанието? Най-вероятно, за да покаже, че жената, която ще роди детето-знамение за Ахаз, може и да не е девица, а наскоро омъжена млада жена.
Знамението, което е щяло да бъде дадено на Ахаз, не е чудото на девица родила дете, а самото дете. Ето го пророчеството:
„И Исая рече: Слушайте сега, доме Давидов, малко нещо ли ви е да досаждате на човеци, та ще досаждате и на моя Бог? Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще го нарече Емануил. Сгъстено мляко и мед ще яде, когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото преди да се научи детето да отхвърли лошото и да избира доброто, тая земя, от чиито двама царе се отвращаваш ти, ще бъде изоставена“ (Исая 7:13-16).
Има две особености около детето Емануил, които го превръщат в знамение за царя.
Първо, то е щяло да започне да различава доброто от злото, докато е още невръстно, което си е чудо. Цар Ахаз се е колебаел, какво решение да вземе по отношение на враждуващите Асирия и Египет. Асирия е започнала да става много силна и ако той застанел на страната на Египет, с когото са в „отколешни“ връзки, е можел да си навлече война с един много силен противник. И обратно. Чрез Исая Господ го съветвал да обяви неутралитет в този конфлинкт. Чудото с детето Емануил е трябвало да го увери, че както Господ е в състояние да направи едно невръстно дете способно на правилните морални избори, така може да защити и народа Си от заплахата на две силни езически царства.
Втората особеност е, че името на детето е било Емануил, което означава „Бог с нас“. Това е трябвало да насърчава царя, че Бог е с него и че той трябва да запази неутралитет. Затова лично аз предполагам, че това дете не е било син на Исая, а на някой от царския дворец, за да може царя да го вижда непрекъснато и да получава окуражение да вземе правилното решение.
Не бива да забравяме, че тук става дума за типология и още повече, за типологично пророчество. Типологията загатва за бъдещата действителност чрез определено лице или събитие. Типологичното пророчество предсказва появата на лице или събитие, което от своя страна (след като се появи) ще бъде образ на бъдещата действителност. Никога обаче този образ не може да бъде перфектен. Той сочи на една перфектна личност, но никога не е напълно точен и съвършен. Например доколко адекватно е отразен престоят на Исус в гроба чрез престоя на Йона в корема на рибата? В единия случай имаме един бягащ от призванието си опак пророк, който е трябвало да мине през едно драстично изпитание, за да му дойде акъла, а в другия случай имаме спокойният престой в гроба на Изкупителя, Който изпълнил брилянтно мисията Си. И все пак престоят на Йона в корема на рибата е тип на престоя на Исус в гроба (виж Матей 12:39, 40).
Типът никога не представя антитипа във всеки детайл. Исусовото раждане от девица е изпълнението на пророчеството на Исая (т.е. то е анитипа). Самото изпълнение (типа) е обвързано с несъвършенства или просто детайли, които при антитипа не се повтарят. Например детето, което е трябвало да служи като знамение за Ахаз за политическо освобождение, се е казвало Емануил. Когато отидем при антитипното изпълнение, Детето, Което носи освобождение от робството на греха, не се казва Емануил, а Исус. Просто в тези случаи не бива да забравяме, че имаме типология, а не директно пророчество. Ако детето по времето на Ахаз е било родено от девица, къде тогава остава чудото на Исусовото раждане? То повече няма да бъде уникално и носещо по-голямото значение със себе си.
[Отговори]
стамен кривошиев отговори:
03.01.2011 в 20:36
@Ники Димов,
„Самото изпълнение (типа) е обвързано с несъвършенства или просто детайли, които при антитипа не се повтарят.“
Стамен: Да, така е. Въпросът е в това, че липсата на историческа информация не ни дава възможност да кажем със 100% сигурност, кои точно детайли са били повторени при антитипа и кои не са били повторени. Вярно е, че не е задължително чудото да се изразява точно във факта, че едно дете е родено от девица. Но това не е и невъзможно, доколкото за Бога всичко е възможно. Може и да си прав в това, че детето по времето на Ахаз не е било родено от девица. А може и да не си прав, защото има аргументи и в полза на другото мнение. Например фактът, че когато цитира Исая 7:14 в своето евангелие, Матей използва гръцката дума parthenos, която означава точно девица. Така, че като имаме пред вид това обстоятелство, в английските преводи има логика да бъде употребена думата virgin. Сигурно и ти ако беше преводач, щеше да ти е трудно да решиш коя е по-подходящата дума при тези обстоятелства. Още повече, че не разполагаме с оригинала нито на книгата на пророк Исая, нито на евангелието от Матей. Според мен, обаче, едва ли е толкова важно да влизаме в спорове по този въпрос, защото той е несъществен. Или, поне според мен е несъществен.Защото нито ти, нито аз вярваме във вербалната боговдъхновеност на Библията. Така, че естеството на този детайл едва ли променя с нещо общата идея и поуката, която пророкът иска да предаде на царя.
Благодаря за обяснението и ти пожелавам Бог да е с теб и да те ръководи във всичко през настъпилата 2011 година!
[Отговори]
Ники Димов отговори:
05.01.2011 в 00:33
Всъщност приложението на това пророчество на Исая, което прави Матей, е точно според правилата за тълкуване на типологичните пророчества. Естествено, че жената родила Исус, е девица, защото Неговото раждане трябва да бъде уникално и отличаващо се от останалите. Не мислиш ли, че ако детето родено по времето на Исая, също е било родено от девица, това е щяло да ограби отличителността на Исусовото раждане?
Всъщност в целия този текст по-важната гръцка дума е думата „да се изпълни“ в Матей 1:22 – /гр./ „плероо“, която означава „изпълвам със значение“. Това е много значима гръцка дума, която обяснява много добре различни идеи свързани с Месианската епоха. Тя именно изяснява естеството на изпълнението на типологичното пророчество. Появата на пряко пророкуваната личност (типа) е изпълнение на пророчеството (в случая – детето Емануил по времето на Ахаз и Исая), но появата на този, на когото сочи типа (т.е. на антитипа) е ИЗПЪЛНЕНИЕТО (/гр./ „плероо“) на пророчеството (в случая – Исус Христос). Нормално е, ако антитипното изпълнение на пророчеството превъзхожда типното изпълнение – Исус (антитипа) е роден от девица, докато Емануаил (типа) е роден от млада, наскоро омъжена жена. Дори и при липса на исторически данни не виждам основания да се съмнявам, че пророчеството на Исая се е изпълнило точно, както той го е казал. Все пак то касае съвсем кратък период от време, която намалява възможността от човешко вмешателство.
Благодаря за пожеланията! Божиите благословения и за теб през 2011 г.!
[Отговори]
Ники Димов: „Естествено, че жената родила Исус, е девица, защото Неговото раждане трябва да бъде уникално и отличаващо се от останалите.“
Стамен: Да, но тази уникалност и отличителност е резултат, а не цел на самото раждане. Исус се е родил от девица, заченат от Светия Дух, защото това е бил единственият начин да бъде 100% човек и в същото време 100% Бог. Това е единственият начин да стане вторият Адам и като такъв- баща на божествено-чавешкото семейство. И от тук- това е единственият начин, за да може да се осъществи спасителният план. Защото иначе не бихме могли да бъдем осиновени от Него. Ясно е, че никое друго раждане няма как да отговаря на 100% на раждането на Исус. Така, че ако разгледаме раждането в този малко по-разширен план, няма да можем да отречем уникалността му, дори и да искаме. Една девица може да зачене и да роди, както и Сара роди на 90 години, просто защото за Бога няма невъзможно нещо. Но ако една девица все пак роди, заченатото няма да е от Светия Дух. Т.е., детето, което ще се роди ще е с греховно естество, като всички нас. А в случая с раждането на Исус, заченатото е от Светия Дух, детето се ражда от жена /т.е. човек с грешно естество/ и все пак се ражда като „Святото онова“ /Лука 1:35/. С други думи, не наследява грешното естество на майка си, което си остава тайна, неразбираема за нас.
Ники Димов: „Не мислиш ли, че ако детето родено по времето на Исая, също е било родено от девица, това е щяло да ограби отличителността на Исусовото раждане?“
Стамен: Исусовото раждане си е отличително и уникално поради причините, които посочих. Затова не мисля, че можем да говорим за ограбване.Ако детето по времето на Исая е било родено от девица, това би бил само един общ детайл с раждането на Исус, който няма как да се идентифицира изцяло с уникалността на детето от Витлеем.
Ники Димов: „Дори и при липса на исторически данни не виждам основания да се съмнявам, че пророчеството на Исая се е изпълнило точно, както той го е казал.“
Стамен: Естествено, това е безусловно пророчество.
[Отговори]