Сол не обича Бога. Става катастрофа и си чупи крака. Пол обича Бога. Става катастрофа и той си чупи крака. Тогава каква е разликата? Какъв е смисълът да вярваш в Бога?

Сол проклина докторите, оплаква се, че няма да е в състояние лятото да участва във футболното състезание и роптае – как ще си обува панталоните с този гипсиран крак. Общо взето прави всички край себе си нещастни. А какво прави Пол? И той страда от болката и мисли за последиците от катастрофата. Но има един Бог, на Когото може да предаде своята болка и разочарование. Има един Бог, Който знае, как да използва всяка ситуация в неговия живот, за да му помогне да израсне в благодатта. Пол благодари на Бога за всичко това и има душевен мир. Продължава…

След като човек установи, че не е възможно всичко в този свят да се е зародило случайно, а че трябва да е резултат от творческото действие на една могъща сила, съвсем естествено в него се поражда желанието да разбере нещо повече за нея. Какъв е този Бог, Който е създал Вселената и какво иска Той от мен? Каква е Божията воля за мен и за живота ми е един от фундаменталните въпроси за вярващия човек.

Разпознаването на специфичната Божия воля за живота ни (ръководството Му за съвсем конкретни и лични решения, които трябва да вземем) не е темата на тази статия. Но така или иначе много хора имат проблем с този въпрос. Много вярващи си отиват от този свят без ясната идея, какво е искал Господ от тях, което естествено ги води до съмнение, че са изпълнили Божията воля в живота си.

Дали обаче получаване на просветление от Всевишния за някакъв конкретен път е единственият начин за разбиране на волята Му за живота ни? Продължава…

Много и различни обвинения са били отправяни във връзка с Елън Уайт. Някои са по-рядко използвани, други – по-често. Едно обаче остава като може би най-сериозното от всички. Критиката го нарича „най-сериозната грешка, която някога е била проповядвана от сестра Уайт“ (Wallace D. Slattery, Are Seventh-day Adventists False Prophets? [Phillipsburg, N.J.: Presbyterian and Reformed Publishing Company, 1990], с. 29), а други определят този проблем като „най-тъмната страница от историята на нашата деноминация“ (W. W. Fletcher, The Reasons For My Faith [Sydney: William Brooks & Co., Ltd., 1932], с. 199).

Става дума за доктрината за „затворената врата“. В същността си обвинението е, че Елън Уайт е променила теологията си по даден въпрос (доктрината за „затворената врата“), като и за двете противоположни становища е имала потвърждаващи видения. А това е повече от смущаващо.

Дали обаче изобщо е имало такова нещо или критиката отново разчита повече на… Продължава…